и на функционални звена на фирмата по степен на съподчиненост;
Като обобщение може да се каже, че организационната структура на управление представлява взаимоотношенията между равнищата на управление и техните елементи за ефективно постигане на целите на хотелиерството.
Световната практика показва, че в хотелиерството е по-добре да се изграждат по-малък брой управленски звена и числеността на управленския персонал да не бъде голяма. Мащабът на управляемост зависи и от нивото на управление. Статусът на управление представлява мястото на даден пост в управленската йерархия. Мястото на поста пък зависи от неговата значимост за дейността на хотела.
В хотелиерството съществуват различни организационно-управленски структури. Всяка от тях има своите плюсове и минуси. Структурата се определя от спецификата на дейността на конкретния хотел.
Видовете организационно-управленски структури са:
Линейна структура, при която управлява един човек. Всеки член на колектива има точно определени права и задължения. Предимството на линейната структура е възможността за взимане на бързи управленски решения. Недостатък е фактът, че ръководителят изпълнява много функции. Тази структура е характерна за малките хотели.
Функционална структура, която позволява по-голяма компетентност при вземане на решения.
Има по-голям брой ръководители и в хотела са обособени отделни блокове, сектори и звена. Недостатък е големият управленски апарат. Тази структура е характерна за големите хотели.
Линейната и функционалната структура на управление не се срещат в чист вид.
Най-често те се съчетават, което позволява да се използват предимствата на двете. Така възниква функционално- щабната структура, при която има формирани функционални звена, които представляват „щаба” на хотелиерската фирма. Едновременно с това са формирани направления в
стопанската дейност, които се оглавяват от самостоятелни директори. Към тях са изградени отделните линейни звена. Това позволява функционалният щаб да се занимава с формиране на основните цели на хотелиерската фирма, а линейните звена – с оперативното им изпълнение. По този начин стопанската дейност се разделя на профили и се задълбочава специализацията при вземане на управленски решения. Недостатък е големият брой ръководни кадри. Тази структура е характерна за големите хотелски комплекси, при които позволява добре да се координира хотелиерската с ресторантьорската дейност на хотела и
особено изхранването на групи, провеждане на конгресни прояви и други.
Сподели с приятели: 
