Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe

3.2.Социална инфраструктура

Преодоляването на диспропорците е свързано с изпълнението на Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги” - Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.

Състоянието на системата на здравеопазването в страната е от важно значение за развитието на националната територия и за преодоляване на демографските диспропорции, от които впоследствие произлизат и социалните и икономически проблеми.

Предложенията и насоките за развитие на здравната инфраструктура са изведени от национални стратегически документи и приоритети от ведомствен характер⁹ и са обвързани с концепцията за пространствено развитие чрез представения модел за полицентрично развитие. В този смисъл предложеният модел за пространствено развитие е насочен към осигуряването на равнопоставен достъп до качествени здравна помощ и услуги в системата от градове-центрове от различен йерархичен порядък.



Фиг. 9: Центрове – нива на медицинско обслужване

Постигането на тази цел е свързано с пространственото планиране, но е подчинено на поредица вътрешни фактори на системата, между които са повишаване качеството на образованието, квалификацията, специализацията и мотивацията на персонала, повишаване на качеството и ефективността на предоставяните здравни услуги, създаване на високотехнологични звена за ранна диагностика и своевременно лечение на социално-значимите заболявания.

Перспективите за развитие на системата са насочени към осигуряване на адекватна на демографската структура на населението здравна инфраструктура.¹⁰ Очаква се тя да бъде постигната чрез интегриран подход към комплексното извънболнично и болнично обслужване, за осигуряване на равен достъп до всички видове помощ – спешна, неотложна, краткосрочна и продължителна хоспитализация в рамките на необходимото и достатъчно време за възстановяване и поддържане на оптимално здравно състояние. Болничната помощ ще се осъществява и чрез трансформиране на неефективни болнични заведения за активно лечение в такива за продължително лечение, рехабилитация или други структури, предлагащи подходящи услуги.¹¹ Това ще засегне основно общинските болници в малките общини, които и в момента се преструктурират.

По отношение на една специфична категория здравни заведения, Домове за медико-социални грижи за деца - 31 на брой, разположени предимно в областни градове се очаква тяхното преструктуриране и деинституционализация.

Предложенията за развитие на здравната инфраструктура са с ясни пространствени параметри – равномерно покриване на територията на страната с обекти на здравеопазването, изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура, с особен акцент в планинските и труднодостъпни райони, за скъсяване на времето за достъп до здравни услуги и приложение на съвременните технологии за бързо диагностициране и консултиране, вкл. и в отдалечените селища.

Образование

Мрежата от висши училища е относително равномерно развита в страната. Изключение прави само СЗ район. Акредитация имат 45 университети и висши училища, като водещи университетски центрове са София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград (с повече от един ВУЗ). Същите са отворени за студенти от цялата страна, не са съобразени с изискванията за райониране и покриват изцяло нуждите на страната, тъй като в страните от Западна Европа съотношението университет/население е близо 1 на 600 000/1 000 000 души.

Националните училищата по изкуствата и култура са особенна категория учебни заведения за млади дарования и таланти. Те са 23 и са локализирани основно в гр. София (7 бр.), Пловдив (3 бр.) и по 1 бр. в градовете Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Котел, Сливен, Казанлък, Троян, Трявна, Смолян, в с. Широка лъка (област Смолян), и с. Кунино (Врачанска област). Тяхната цел е стратегическа – запазване и развитие на културната идентичност на нацията, но при настоящата демографска картина се отбелязва спад на броя на учениците и риск от закриване на някои от тях.



Фиг. 10: Университетски центрове

Към 31 декември 2011 г. на територията на страната функционират общо 3 болнични основни училища – в Пловдив, Костенец и Момин Проход. Функционират още 2 бр. СОУ за деца със зрителни увреждания в София и Варна и 3 бр. училища от интернатен тип за деца със слухови увреждания в София, Търговище и Пловдив.¹² На територията на страната функционират и 10 бр. оздравителни училища с общ капацитет 1609 места.

Важно място в групата на специализираните училища заемат професионалните гимназии по селско стопанство, разположени в Благоевград, Хасково, Кюстендил, Попово, Ситово, Брезник, Луковит, Левски, Разград, Нови пазар, Велики Преслав, Айтос, Карнобат, Садово, Чирпан и др., чието запазване е от изключително значение за развитието на селските райони и за кадровото осигуряване на основните дейности в тях.

Независимо от факта, че се разглеждат елементи на системата с национален, над регионален и регионален характер има категория училища, които са елемент на държавната политика. Това са средищните (общо 800 бр. за учебната 2011/2012 г. съгл. ПМС № 326/2011 г.) и защитените училища (общо 119 бр. за учебната 2011/2012 г. съгл. ПМС № 8). Списъкът на тези училища е съобразен със значимостта на обслужващите центрове за група населени места в областта и общините, а подборът им е направен въз основа на критериите за достъпност – време за пътуване в зависимост от пътната мрежа, характера на релефа и броя на учениците.¹³

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 г. в сравнение с предходните години, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование, при същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование; Значителни са и различията в образователната структура по местоживеене - почти 3/4 от жителите на градовете (71.6%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 40.3%.

Реформите, свързани с модернизирането на образователната система и осигуряването на достъпно и качествено образование, се оценяват като важен инструмент както за посрещане на дългосрочните предизвикателства пред обществото, така и за подпомагане възстановяването от настоящата икономическа криза чрез осигуряване на лична, социална и професионална реализация на гражданите. Образованието, и в частност висшето образование и неговите връзки с научните изследвания и иновациите, играят важна роля за личния и обществения напредък за постигане на икономически растеж и осигуряване на благоденствие.

Сравнително големите и запазващи се различия в локализацията на висшите учебни заведения не може да се определи като значителен проблем, поради което не се очакват големи промени. Вероятно е в началото на новия планов период да се разкрие висше учебно заведение във Видин, предвид новите му функции, породени от инфраструктурните коридори и факта, че в три съседни области на СЗР няма висше училище. Той може да привлече и студенти от съседна Сърбия и Румъния със специалности, които липсват в двата им университетски центъра Зайчар и Крайова.

По всяка вероятност към края на прогнозния период ще настъпи окрупняване на някои технически университети в София с цел запазване на стопански необходими дисциплини и кадри от тях и запазване на държавната издръжка. Развитието на центрове за научни изследвания и иновации към висшите училища и обвързването им с бизнеса ще създаде условия за реализация на потенциала на научните кадри и повишаване на конкурентно способността.

По отношение на националните училища по изкуства и култура ще се запази съществуващият модел. Средищните и защитени училища в бъдеще ще продължат да функционират, но вероятно с редуциран брой, а при подобрената транспортна свързаност ще се очаква подобряване и на достъпа и на мобилността.

За създаване на нови работни места и реализиране на получените знания и компетенции е необходимо системата на специализираните училища да се обвърже по-тясно с потребностите на региона, в който са позиционирани.

Системата на социалните услуги – услуги в общността и специализирани институции ¹⁴ покриват широк спектър от услуги, свързани със социална защита на определени маргинални (рискови) групи от населението. Дейността се ръководи от Агенцията за социално подпомагане към МТСП с териториалните си поделения – регионалните дирекции за социално подпомагане, разположени в областните административни центрове и 148 дирекции „Социално подпомагане“.

Въпреки, че дейността на Агенцията за социално подпомагане е насочена към изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане и закрила на детето тя има и контролни функции по отношение на специализираните домове за социални грижи, чиито спектър е голям – 34 вида обекти^15. Тези обекти се разкриват на база искания на отделни общини, но социалната им значимост е на по-високо териториално ниво. Списъкът на тези обекти обхваща специализираните домове за възрастни хора с деменция (13 бр.), с физически увреждания (23 бр.), с умствена изостаналост (28 бр.), с психически разстройства (15 бр.) и със сетивни разстройства (4 бр.). Важно място в системата заемат по-големите домове за възрастни хора, разположени в по-лесно достъпни населени места, с по-голям капацитет и с възможности за поемане на грижата и за лежащо болните. Такива са държавните домове за възрастни хора¹⁶ в областните градове, наброяващи общо 72 подобни институции към средата на 2011 г.

От последните данни, предоставени от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), могат да се направят изводи относно увеличаващия се брой центрове за настаняване от семеен тип, дневни центрове и центрове за социална рехабилитация и интеграция. По данни от м. юни 2012 г. в общо 71 домове за деца, лишени от родителски грижи, 21 бр. са за деца на възраст от 3 до 7 год. В страната съществуват 24 домове за деца с увреждания и 31 домове за медико-социални грижи за деца от 0-3 годишна възраст¹⁷. Деинституционализирането на част от специализираните домове доведе до обособяването на 149 центрове за настаняване от семеен тип, 36 бр. защитени жилища 1 дневен център и 8 бр. центрове за социална рехабилитация и интеграция, като най-голям брой от първия тип, логично има в големите градове – София (13 бр.), Стара Загора (12 бр.), в Плевен 10 бр. и в Пловдив, Варна и Бургас по 9 бр.

Основно предимство на териториалната дислокация на обектите от тази сфера е насочването им в селища от различен ранг и освен чисто здравния и социален ангажимент създават и трудова заетост.

Перспективата по отношение на съществуващите домове за социални грижи е двупосочна. Държавата взе решение за поетапното закриване на домовете за деца, лишени от родителски грижи, както и домовете от типа “Майка и дете”. Политиката е насочена към създаване на защитени жилища за различни социални групи. Целта е осигуряване на подходяща и ефективна социална инфраструктура в градските агломерации, която да подпомогне предоставянето на нов вид съпътстващи услуги, заменящи институционалната грижа за деца.

По отношение на домовете за хора с различни здравни недъзи има осигурен достатъчен капацитет. Проблем все още е недостигът на места в домове за стари хора в ареала на градските агломерации. Но решаването на проблема е в приоритетите на общините, които все още не използват възможностите за публично-частни партньорства в тази сфера. Част от социалните услуги за различните видове възрастови групи могат да бъдат локализирани и в по-малки населени места, с осигурен транспортен достъп до останалите услуги – здравни, културни и др. Важна насока на социалната политика е обвързването й както с политиките по образование и здравеопазване и с транспортната политика, така и с жилищната политика, което може да се реализира и в процеса на изготвяне на ИПГВР при планиране на инвестиционната намеса в социалните зони.

Култура

От системата на културата, обект на изследване, са обектите с национално значение.¹⁸ Системата разполага с 22 национални музея с филиали, с преобладаващо представителство в София. Ведомствените (национални музеи и филиали) са 16, от който 14 са в София и 29 регионални музея, във всички областни центрове без София. Художествените галерии от категориите национални са 4. Музеите и галериите присъстват като обекти в множество общински центрове.

Театралната институция включва държавните формации - 28 драматични театъра, 22 в областните центрове и 6 в София. Отделно има 12 куклени и 8 музикални формации. Те могат да се разглеждат по аналогичен начин като музеите. Независимо от разположението си в градове, центрове на развитие от висок ранг в йерархичната система от населени места, някои от тези институции остават уникални поради традициите през годините, репертоарите, изпълнителните състави и солисти.

Изброените системи са от особено значение за задоволяване на потребностите на населението, те са гръбнак, допълван от елементите на системата на областно и общинско ниво. Изводите, който се налагат от прегледа на основните институционални системи на общественото обслужване, могат да се резюмират по следния начин:

• 
  Общественото обслужване е загубило изцяло комплексния си характер и с малки изключения не изпълнява заложения в него социален елемент и функцията си на елемент структуриращ териториалните общности;
  
• 
  Институционалните системи се развиват в интерес на социалната им ангажираност, но при един нарушен териториален модел. С особена сила това важи за университетските центрове;
  
• 
  Има тенденция на отдалечаване от достъпа до някои елементи на социалните подсистеми на обслужването, породено от нарушено транспортно обслужване и други икономически фактори
  

Насоките, които дава националната концепция, са свързани с развитието на мрежата от социални услуги по един по-устойчив модел, който да се противопостави на вътрешните миграции и обезлюдяването. От особено значение е равнопоставеният достъп до най-важните „животоспасяващи“ услуги, проблем който не е решен в много други страни от ЕС и който ускорява процесите на дисбалансирано пространствено развитие.

Сред показателите за оценка на потенциала на градовете и определяне на мястото им в йерархичната система, важна роля играят социалната инфраструктура и достъпа до публични услуги на населението от селищата, които са обвързани в единна система чрез „решетката“ на транспортната инфраструктура в предложения полицентричен модел на урбанистично развитие. На първо място при позициониране на бизнес и при избор на място за живеене, след техническата и транспортната инфраструктура се поставят подсистемите на здравеопазването и образованието. Показателите за обектите от системата имат много важно значение и за по-ниските равнища в йерархичната система, защото от наличието на подходящи учебни заведения зависи демографският баланс и задържането на трудоспособното население и семействата с деца в малките селища.