Място на НКПР в системата от стратегически документи

1.3.Цели, задачи и принципи на НКПР

Съгласно дефиницията на пространственото планиране, приета от Съвета на министрите, отговарящи за пространственото планиране в Европа в 2006 г. и публикувана от Съвета на Европа в речника на термините за пространствено планиране една година по-късно, в частта „Територия и ландшафт“, пространственото развитие се определя като „еволюция на териториите във всички измерения (икономически, социални, екологични, физически)“, а самото планиране се свързва с методите, използвани за разпределението на населението и на дейностите в пространството на различни нива и мащаби, както и „за разположението на инфраструктурните, рекреационните и природните зони“.

През 2008 г. Икономическата комисия за Европа на Обединените нации определи пространственото планиране като дейност, насочена към „координацията или интеграцията на пространствените измерения на секторните политики чрез териториално-базирани стратегии, по-комплексни регулации на земеползването и на противоречията между секторните политики“ и го приема за ключов инструмент за развитие и ефективно управление, особено в страните в преход.

Изхождайки от тези дефиниции и съобразено с Техническата спецификация, основната цел на Националната стратегия за пространствено развитие 2013-2025 г., е следната:

„Пространствено координиране на процесите, протичащи в националната територия чрез създаване на пространствено-устройствена основа и регулатор за осъществяване не само на регионалното, но и на отделните социално-икономически секторни планирания на национално ниво в контекста на общоевропейското пространствено развитие, за постигане на комплексно, интегрирано планиране“.

Методическите насоки на МРРБ за разработване на национална концепция за пространствено развитие на Република България до 2025 г. обвързват формулираната главна цел с националната устройствена политика, която, съгласно чл. 1. на Закона за устройство на територията трябва да гарантира опазването на територията на страната като национално богатство, както и „....устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението”.

Специфичните цели и задачи, изведени от техническата спецификация, са обобщени по следния начин:

• 
  Постигане на целите и задачите за устройство на територията на национално ниво, обвързано с общото устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие и ресурсните възможности;
  
• 
  Интегриране на устройственото планиране с регионалното и секторните планирания, чрез териториално координиране на секторните политики, стратегии, планове и програми, имащи пряко или косвено отношение към пространственото развитие;
  
• 
  Намаляване на диспропорциите в ползването, вкл. презастрояването на територията, без да се отхвърля принципа на регионалната политика за концентрация и създаване на оптимални условия за устойчивост и плановост в пространственото развитие;
  
• 
  Създаване на териториална основа за стимулиране на полицентричното развитие на мрежата от градове и подобряване на ефективността на връзките между централните и периферните райони, между градовете и заобикалящите ги селски райони;
  
• 
  Дефиниране и определяне на територии със специфични териториални характеристики на основата на подходяща методология и система от индикатори и определяне на функционални зони с важно национално и регионално значение, които изискват прилагане на специфична политика за развитие;
  
• 
  Формулиране на насоки и принципи за реализиране на политиката за пространствено планиране на основата на устройството на територията на страната за определен период от време;
  
• 
  Дефиниране на инструментариума за осъществяване на реална и действена координация между различните йерархични нива на пространствено планиране и на интервенциите от Оперативна програма „Регионално развитие” 2014-2020 и останалите оперативни програми.
  

Изработването на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. използва наложени в практиката принципи, методи и процедури, които гарантират успешното постигане на целите. Освен традиционните количествени и качествени методи, използвани в едно такова мащабно изследване, за целите на НКПР и всички останали съпътстващи многофакторния анализ и оценка дейности, се прилагат и специфични методи, подходи и инструменти, почиващи на възприети основни принципи на работа:

• 
  Интегрираното планиране гарантира комплексното третиране на всички проблеми на територията, за да може НКПР да изпълнява своята основна роля на пространствена рамка и основа на регионалното и отрасловите планирания. Този принцип координира социално-икономическото, регионалното и екологичното планиране и ги обвързва с пространствените измерения на устройството на територията, за да балансира разпределението и използването на потенциала на ресурсите. НКПР интегрира и насочва секторните политики за хоризонтална и вертикална интеграция на няколко равнища – общностно, национално и регионално. В територии и зони със специфични характеристики, като Черноморското и Дунавското крайбрежие се прилага принципа на интегрираното планиране и управление на територията и акваторията.
  
• 
  Научният подход на планиране, задължителен принцип за всички равнища и дейности в пространственото планиране, поради мащабите на проучването, обхвата на проблематиката, променените приоритети в социално-икономическото и регионалното развитие в съответствие с глобални проблеми, огромния обем от информация. Той подпомага вземането на решения чрез аргументите за концептуалните решения, почиващи на научна основа и познания за световната практика.
  
• 
  Приоритетно защитените публични интереси гарантират баланса с индивидуалните интереси в реализирането на идеите и приоритетите на националната устройствена политика. При защита на обществените интереси с предимство се третират териториите от национално и наднационално значение, за да се регламентира и гарантира опазването на ресурсите, свързани с развитието на водещи сектори и реализирането на важни обекти на техническата и транспортната инфраструктура, съхраняването и социализирането на важни природни и културни ценности и използването им като стимулатор на развитието.
  
• 
  Публичността, прозрачността, партньорството и гражданското участие в процеса на вземане на решения са водещи принципи в процеса на изработването на НКПР, във всички етапи от събирането и актуализирането на информацията и обсъждането на междинните резултати до изготвянето на пространствения модел за развитие на националната територия, приемането, одобряването, приложението на документа и изпълнението на заложените приоритети и мерки.
  
• 
  Приемствеността, съгласуваността и непрекъснатостта на плановия процес подпомагат рационалното и адекватно използване на натрупания опит през годините при разработването на важни документи за територията на цялата страна, от Единния териториално-устройствен план на страната (1976) до последния документ – Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. Тези принципи се използват за съгласуване на заложените стратегически цели и приоритети с документите от по-високо йерархично равнище, за доразвиване на основните предложения от НСРР, свързани с основни елементи на пространствената структура – полюси и оси на развитие, агломерационни ареали и тяхната взаимна обвързаност в националното пространство.
  

• 
  Интердисциплинарността, трансдисциплинарността и синергията в генерирането на идеи, които стимулират креативността и иновациите, се прилагат за да се избегне секторния подход и за да се синтезират предложенията за пространствено развитие. Изследването и подсилването на важни взаимовръзки и взаимодействия в пространствената структура на страната, произтичащи от координираното прилагане на секторните политики, ще активизира потенциала на ресурсите за увеличаване на добавената стойност и постигане на синергия, на икономическа, социална и екологична устойчивост в средносрочен и дългосрочен план.
  
• 
  Концентрацията – тематична, финансова, географска, ресурсна и времева, предлага по-адекватно поведение в използването на ограничените ресурси, там където са най-необходими или там, където ще окажат най-голямо въздействие. Този принцип включва още ефективност и ефикасност на използването на ограничените ресурси и отговаря на новите акценти в кохезионната политика, чрез определените в НКПР полюси и оси на растеж, територии и зони за намеса, които имат най-голяма национална и регионална значимост.