Програма: „Софтуерни технологии в Интернет магистърска теза на тема Уеб-приложение за планиране, отчитане и контрол на сервизна поддръжка на atm (банкомати) Дипломант

Програма: „Софтуерни технологии в Интернет”

на тема
Уеб-приложение за планиране, отчитане и контрол на сервизна поддръжка на ATM (банкомати)

Ф№ 29960 /Проф. Евгений Николов, дмн/

2010

УВОД

В последните години се наблюдава истинска експлозия в разработването и използването на Уеб-базирани приложения. Основните причини за това са много- и между-платформеността, липсата от нужда за инсталиране на каквото и да е от страна на клиента, достъпността и широкото навлизане на използване на уеб-браузъри.

Съчетаването на този подход с използване на open-source технологии за средния слой (реализацията на бизнес-логиката) и сървъра на базата данни още повече улеснява разработчиците и потребителите на такива приложения.

Тема на настоящата магистърска теза е именно такова Уеб-приложение, което подпомага планирането, отчитането и контрола на сервизната поддръжка на банкомати от страна на предприятие, за което това са основни дейности.

Приложението е проектирано на основата на реално съществуващи процеси и практики във фирмата като преди създаването му са били използвани по-традиционни техники като съхранение на информацията в електронни таблици и хартиени носители.

Основна цел на настоящата теза е да демонстрира от една страна безпроблемното и с ниски технически изисквания инсталиране на приложението, неговата междуплатформена същност, както и естествено безпроблемната работа на всички функционалности като въвеждане, манипулиране и отчитане на информация, свързана с банкоматите и резервните части, въвеждане и отчитане на превентивни и корективни сервизни процедури от съответните технически лица, първоначална и рутинна регистрация в системата.

1. Web инженеринг и INTERNET технологии

   1. INTERNET технологии

1. 
   INTERNET
   

В общия смисъл, интернет е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи. Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва най-популярният пакет протоколи TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol). Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking. .

2. 
   История
   

Необходимостта от разработването на тази информационна мрежа е предимно за нуждите на военните и Министерството на Отбраната на САЩ. Разработката на тази мрежа се финансира и подпомага от Правителството на САЩ, както и от други неправителствени организации и много и скоро се разви и усъвършенства, като обедини в себе си множеството университети, изследователски институти и организации. ARPA (Advanced Research Projects Agency) създадена от Министерството на Отбраната на САЩ и нейната основна задача е създаването на компютърна система, която да оцелее и след евентуална ядрена атака. До края на 1969 година е изградена мрежа, която включва 4 компютъра, намиращи се на отдалечено разстояние – във водещи американски университети. Тази мрежа получава името ARPANET и започва да увеличава броя на компютрите включени в нея . В края на 80-те години към ARPANET се присъединяват две от най-големите самостоятелни мрежи – NSFNET и CSNET . Това поставя началото на процеса на обединението на много съществуващи мрежи в една цялостна глобална мрежа – Интернет.

3. 
   Основни протоколи
   

Данните за преместване по мрежата се разделят на малки единици, наречени IP-пакети, които освен битовете на данните, съдържат адреса на подателя, адрес на получателя и други служебни данни.

4. 
   World Wide Web (WWW)
   

Гръбнакът на WWW е преносният му протокол HTTP (HyperText Transfer Protocol, протокол за прехвърляне на хипертекст).

При проектирането и разработката на WEB базирани информационни приложения следва да се отчита и факта, че в този случай крайният ефект от работата на приложението зависи от много повече фактори в сравнение със случаите, когато подобни приложения се изпълняват върху “затворени” платформи.

2. WEB базирани приложения

1. 
   Общи сведения за Web сървърите
   

2. 
   Основни концепции в Web програмирането
   

CGI (Common Gateway Interface) е интерфейс към Web сървъра, с помощта на който се увеличава функционалността му многократно. CGI скриптът е програма, която се изпълнява на сървъра, обикновено като отговор на запитване или заявка на потребителя. Тъй като CGI скриптът се изпълнява на сървъра, той има достъп до ресурсите, базите данни и файловата система на сървъра и може да генерира HTML страници, използвайки цялата информация, съдържаща се там.

За да се стартира CGI скрипт, най-често браузърът предава данните от текущата HTML форма на съответния скрипт. Той разчита полетата на формата (които му се предават кодирани по определен, строго фиксиран начин, за да могат да се предават през HTTP протокола), изпълнява специфични действия на базата на тези полета и генерира нова HTML страница, която се изпраща обратно на потребителя. Така може да се направи например четене от база данни или проверка на форма, която не може да бъде проверена публично чрез JavaScript (JavaScript кодът се намира в самия HTML и е достъпен за крайния потребител).

CGI скриптове могат да се пишат на всеки програмен език, но на практика се използват: Perl ,C и PHP ( PHP като скриптов език базиран на Perl и C). За да се напише CGI скрипт, е нужно да се спазват определени правила. За да се изпълни CGI скрипт е необходим сървър, който да има тази възможност, както и интерпретатор, който да изпълни скрипта.

Всяко web приложение се разделя на 2;

• 
  сървърска част – това са CGI програмите, които обработват данните и динамично генерират HTML/CSS/JavaScript
  

3. 
   HTML
   

HTML не е програмен, а е по-скоро описателен език за форматиране на текста. Той е в текстов вид, като в текста са вмъкнати инструкции (тагове), които обозначават как точно ще се изобрази текста, след обработката на HTML файла. В HTML файла могат да се указват връзки (hyperlinks) към произволни отдалечени ресурси.

Основната сила на HTML е неговата простота, въпреки че в последно време HTML премина през доста бурно развитие, което от своя страна доведе до неговото усложняване. Въпреки това HTML в комбинация с различни технологии като JavaScript, Cascading Style Sheets предлага доста богати възможности за реализиране на сложни приложения.

4. 
   PHP
   

PHP се разпространява под отворен лиценз, който позволява безплатно разпространяване на програмния код на интерпретатора на езика, както и създаването на деривати под други лицензи с уговорката, че тези деривати не могат да включват PHP в името си. Самият език е преносим на много изчислителни архитектури и операционни системи като Windows, GNU/Linux, UNIX и Mac OS X. PHP може да работи с всички модерни системи за управлени на релационни бази данни, като MySQL, PostgreSQL, Microsoft SQL Server, Oracle, SQLite и д.р

• 
  Висока производителност – може да обслужва милиони посещения на ден само с един сървър
  
• 
  Интерфейс към много различни системи бази данни – MySQL, Oracle, PostgreSQL, Microsoft SQL Server, Sybase и други бази данни
  
• 
  Вградени библиотеки за много от обичайните уеб задачи – само с няколко реда програмен код може да генерира GIF изображение в движение и др.
  
• 
  Ниска цена – PHP е безплатен
  
• 
  Лесно обучение и използване – синтаксисът на PHP е базиран основно на програмните езици C и Perl
  
• 
  Преносимост – достъпен е под много операционни системи
  
• 
  Достъпен сорс код – достъпен е за всеки
  

5. 
   Независимост на Web приложенията
   

Може би най-голямото предимство на web програмирането е, че web приложенията могат да се използват от различни компютри, работещи под различни системи и различни browser-и, стига да имат достъп до web сървъра, на който работи приложението. Като се има предвид множеството операционни системи в web пространството, това че се поддържа само една версия на приложението е едно сериозно предимство пред другите видове програмиране.

6. 
   Сигурност
   

Сигурността е едно голямо предмство на Web програмирането пред конвенционалното програмиране.

От страна на клиента – вирусите, които се разпространяват с изпълнимите програми, са нанесли щети на много хора и корпорации. Инсталирането на антивирусни програми, които следят за изпълнението на всяка стартирана програма, забавя неимоверно бързодействието на системата и не е удачно решение. Web приложенията са напълно безопасни, тъй като при тях клиентската част се изразява само във форматиране на документа описан с HTML/CSS.

От страна на сървъра – се проявя най- вече предимствата на Web приложенията, а именно големият брой клиенти, които имат достъп до някакъв ресурс на сървъра ( бази данни, изчислителна мощ) , без да го достъпват директно. Въвеждането на HTTPS като стандарт също е важна предпоставка за сигурността на тези разпределени системи.

7. 
   Производителност
   

Производителността е един от големите плюсове на Web програмирането. При този вид програмиране бизнес операциите на системата са изнесени на сървъра, като по този начин ролята на клиента се свежда до това да обработи и покаже HTML документа. И тъй като HTML е сравнително прост описателен език, изискванията за клиентската машина не са толкова големи. Проблем с производителността на Web приложенията се явява бавната връзка на клиента със сървъра.

8. 
   Изработване на WEB сайтове
   

Уеб сайт изграден само с помощта на чист HTML, притежава много ограничения. Статичното съдържание на един такъв сайт си остава винаги едно и също, освен ако го обновяваме физически.Потребителите не могат да общуват със сайта по никакъв смислен начин.

3. Функционалност към WEB базирано приложение за обслужване на банкомати

   1. Основни функционалности и определяне обхвата на системата

• 
  Въвеждане на ново-инсталиран банкомат – Една от основните функции на системата е въвеждането и съхранението на данни за инсталираните банкомати. Информацията която се записва и съхранява за всеки отделен банкомат е разделена на няколко групи:
  
  • 
    Обща информация за машината – сериен номер, банка собственик на банкомата, използвана хостова система, дата и адрес на инсталацията;
    
  • 
    Софтуерна информация за инсталираните на банкомата операционна система и работен софтуер;
    
  • 
    Допълнителна информация за банкомата – като вид на връзката на банкомата с хостовата система; използвани допълнителни модули като UPS.
    
• 
  Информация за всички инсталирани банкомати – Системата дава информация за всички инсталирани банкомати, като може да прави разделяне – филтриране по Банка притежател на банкомат, както и по модел на банкомата. Има възможност за подредба на банкоматите по сериен номер; по азбучен ред на името на банката; по модел; по дата на инсталация и по градове.
  
• 
  Записване на сервизно обслужване на вече инсталиран банкомат – в процеса на работата на банкомата, към основните данни могат да се добавят сервизните посещения и обслужвания. Сервизното обслужване се разделя на два вида:
  
• 
  Превантивно сервизно обслужване – задължително за всички инсталирани банкомати е периодичното профилактично сервизно обслужване на основните модули.
  
• 
  Сервизно обслужване с цел отстраняване на проблем – обслужването и отстраняването на проблем се записва отделно обслужване, тъй като, за разлика от превантивното обслужване, отстраняването на проблеми по банкоматите не е включено в годишният абонамент на банкомата. Както при всички системи така и при банкоматите е от голямо значение времето през което устройството не е функционирало, затова в сервизното обслужване са включени допълнителна информация за времето на постъпване на сигнала за проблем, времето на приключване на ремонта и общо време на неоперативност на банкомата.
  
• 
  Обобщена информация за резервните части използвани при обслужването на банкоматите – чрез този модул на системата става възможно въвеждането на всички резервни части, като и добавянето им от падащо меню при описание на сервизно обслужване. Информацията за резервните части включва: Номер и наименование според производителя, номер и наименование според вносителя /в случай на различна номерация на частите/, цена и количество на резервните части, както и допълнителна информация към кой модул от банкомата се отнася.
  

3. Определяне на базата данни на уеб базираното приложение за обслужване на банкомати

1. Дефиниране на структурата на базата данни

Като база данни в тази система се използва MySQL, като за достъп до базата се използва PHPmyAdmin. В базата данни се съхранява информация за всеки инсталиран банкомат с различна информация за него – обща информация; информация за софтуера; допълнителна информация и информация за обслужването му.

2. Физически модел

1. Таблица „Банкомат” ( АТМ )

Тази таблица съдържа основните данни за банкоматите

фиг. 1 Таблица ” Банкомат”

2. Таблица “Банка” ( Bank )

В тази таблица са въведени от администратора, имената на банките, които са инсталирали банкомати / АТМ /.

фиг. 2 Таблица ” Банка”

3. Таблица “Тип на връзка” ( Conn Type )

В тази таблица са въведени от администратора, основните типове на свързване на банкоматите към хостовите системи на банките.

фиг. 3 Таблица “Тип на връзка”

4. Таблица “Модел на банкомат” ( Model )

В тази таблица са въведени от администратора, основните типове на модели на банкомати

фиг. 4 Таблица “Модел на банкомат”

5. Таблица “Модули” ( Module )

В тази таблица са въведени от администратора, основните функционални и оперативни модули в банкоматите.

фиг. 5 Таблица “Модули”

6. Таблица “Части” ( Parts )

В тази таблица са въведени от администратора, резервните части за банкоматите, които могат да се използват в сервизирането и обслужването на банкоматите.

фиг. 6 Таблица “Части”

7. Таблица “Ремонт” ( Repair )

Тази таблица съдържа описание на ремонтите на банкоматите

фиг. 7 Таблица “Ремонт”

8. Таблица “Обслужване” ( Service )

Тази таблица съдържа информация за обслужването на банкоматите.

фиг. 8 Таблица “Обслужване”

9. Таблица “Вид обслужване” ( Service Type )

В тази таблица са въведени от администратора видовете обслужвания на банкоматите

фиг. 9 Таблица “Вид Обслужване”

10. Таблица “Техник” ( Technician )

В тази таблица са въведени от администратора имената на сервизните техници които се занимават с обслужването на банкоматите

фиг. 10 Таблица “Техник”

11. Таблица “Автотокозахранване” ( UPS )

Тази таблица съдържа информация за авто-токозахранващия блок на банкомата

фиг. 11 Таблица “Автотокозахранване”

12. Таблица “Модел Автономно токозахранване” (UPS Model)

В тази таблица са въведени от администратора видовете автотокозахранвания използвани от различните банки

фиг. 12 Таблица “Модел Автономно токозахранване”

13. Таблица “Регистрирани Потребители ” (SignUp)

В тази таблица са описани и въведени от администратора всички потребители имащи достъп до системата.


фиг. 13 Таблица “ Регистрирани Потребители”

14. Таблица “ Включване на потребители” (Login)

В тази таблица се отбелязват данни за всички посещения и включвания на регистрираните, в системата потребители

фиг. 14 Таблица “ Включване на потребители”

4. Проектиране на модулите на уеб базирано приложение за обслужване на банкомати

1. Модул „LOGIN”

Този модул е началната страница на приложението и включва в себе си вписване на регистриран потребител посредством Login ID и парола. Дава възможност на потребителя, ако не се е регистрирал, да го направим посредством хипервръзка към страницата за регистрация.

Външен вид на модул „ Login”

2. Модул „Signup”

Модул за регистрация на нови потребители. Позволява на потребителя да посочи име и парола.

Има ограничение името и паролата да са минимум по 3 знака, изисква се повторно въвеждане на парола за избягване на евентуални грешки. Паролата се пази в системата в криптиран вид (алгоритъм md5). Ако потребителят случайно е попаднал на тази страница и вече е регистриран, има хипервръзка към начална страница за вход в системата.

Външен вид на модул „ Signup”

3. Модул „Signup check”

Междинна страница, която проверява дали са спазени условията за регистрация. Дава обратна връзка към потребителя дали всичко при регистрацията е било наред. Извежда съобщения за грешка- при съществуващ потребител, при несъвпадаща повторна парола и т.н.
Външен вид на модул „ Signup check” при нормално протичане на процеса и при грешка.
Welcome, You have successfully signed up

Click here to login
-------------------------------------------------------------------

Userid already exists. Please try another one

Password must be more than 3 char legth
Retry

4. Модул „INDEX”

След успешно вписване в системата, потребителя се пренасочва към основния модул ”Банкомати”, като на екрана се визуализират всички банкомати вписани в системата. Има възможност за филтриране по банка собственик на банкомата и по модел на устройството. Възможността за подреждане на банкоматите по сериен номер, банка, модел, дата на инсталиране и град на инсталиране улеснява намирането, на вече вписан, банкомат.

Външен вид на модул „ Index”

5. Модул „ATM_INFO ”

След избиране на определен банкомат, в се появява модула „ATM_INFO” , където се вижда цялата информация за банкомата. Има възможност за добавяне на нов банкомат, коригиране на информацията и изтриване на вече съществуващ банкомат.
Външен вид на модул „ATM_INFO”

6. Модул „ATM_DELETE ”

След избиране на Delete, модула „ATM_DELETE” извършва изтриване на вече съществуващ банкомат, като иска потвърждение на намерението за изтриване.
Външен вид на модул „ATM_DELETE”

7. Модул „ATM_UPDATE ”

Този модул позволява коригиране и промяна на информацията на съществуващ банкомат .
Външен вид на модул „ATM_UPDATE”

8. Модул „ATM_INSERT ”

Този модул позволява въвеждането на ново банкоматно устройство в базата данни на система
Външен вид на модул „ATM_ INSERT”

9. Модул „SERVICES ”

Този модул показва извършените сервизни дейности на регистрираните в базата данни, банкомати. Обслужването е разделено на два вида – сервизиране и профилактично обслужване. Има възможност за филтриране по вид на обслужването.
Външен вид на модул „SERVICES”

10. Модул „SRVC_CORR_INFO”

Този модул показва подробна информация за сервизното обслужване на банкомата.

Външен вид на модул „SRVC_CORR_INFO”

11. Модул „REPAIR_INSERT”

Този модул позволява въвеждането на ново сервизно обслужване на регистриран банкомат с включване на използваните резервни части.
Външен вид на модул „REPAIR_INSERT”

12. Модул „SRVC_PREV_INFO”

Този модул показва подробна информация за профилактичното обслужване на банкомата.

Външен вид на модул „SRVC_PREV_INFO”

13. Модул „PARTS”

Този модул показва списък с всички резервни части. Има информация за номер на частта и име, по документите на производителя, както и за номер на чанта и име, по документите на вносителя .

Външен вид на модул „PARTS”

14. Модул „PARTS_INFO”

Този модул показва подробни данни за резервните части.

Външен вид на модул „PARTS_INFO”

15. Модул „PARTS_DELETE ”

След избиране на Delete, модула „PARTS_DELETE” извършва изтриване на вече съществуваща резервна част, като иска потвърждение на намерението за изтриване.

Външен вид на модул „PARTS_DELETE”

16. Модул „PARTS_UPDATE ”

Този модул позволява коригиране и промяна на информацията на съществуваща резервна част .

Външен вид на модул „PARTS_UPDATE”

17. Модул „PARTS_INSERT ”

Този модул позволява въвеждането на новa резервна част в базата данни на система

Външен вид на модул „PARTS_ INSERT”

5. Програмна реализация на модулите на уеб базирано приложение за обслужване на банкомати

1. Избор на среда за програмиране и база данни

Уеб базираното приложение за обслужване на банкомати е мултиплатформено приложение. Средата за програмиране е PHP. Използваната версия е PHP v.5.2.1. Базата данни е MySQL с използвана версия 5.0.33. Използвана е система XAMPP v. 1.6.0. XAMPP e софтуерен пакет за MS Windows, който интегрира в себе си Apache , PHP, Perl и MySQL. Този пакет е предпочетен защото е лесен за инсталиране, лек и удобен за работа.

2. Програмна реализация

В тази глава е описан интерфейса на основните модули. Реализирани са следните програмни модули:

1. Модул „ LOGIN”

include_once "include/session.php";

include_once "include/z_db.php";

$error = "";

if(!empty($_POST['submit'])){

$userid = $_POST['userid'];

$password = $_POST['password'];
if(trim($userid)=="") {

$error = "

Полето потребител е задължително

";

}

if(trim($password)=="") {

$error .= "

Полето парола е задължително

";

}

if(empty($error)){

$sql = "SELECT userid, `password` FROM plus_signup WHERE userid= '".$userid."'";

$result = query($sql);

if(!empty($result)){

$user = mysql_fetch_array($result);

if($user["password"]==$password){

SetSession('user', $userid);

header('Location: index.php');

exit;

}else{

$error = "Невалиден потребител и/или парола";

}

}

}

}

?>

Mellon ATM Database

• ATM



• Services



• Parts

Моля, въведете ID и парола за достъп до системата

if(!empty($error)){

echo "

";

echo "
".$error."

";

echo "

";

}

?>

Login ID
Password