Програма в областта на цифровите технологии за Европа: основни инициативи

Брюксел, 19 май 2010 г.

Програма в областта на цифровите технологии за Европа: основни инициативи

(вж. също IP/10/581 и MEMO/10/199)

Защо е необходима Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)?

Европа се нуждае от нов план за действие, за да използва по най-добър начин информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за ускоряване на икономическото възстановяване и полагане на основите на устойчиво цифрово бъдеще. В новия план за действие се предлага да се премахнат съществуващите пречки пред максималното използване на потенциала на ИКТ наред с дългосрочни инвестиции за свеждане до минимум на бъдещи проблеми.

30 % от европейците никога не са използвали интернет. Понастоящем в САЩ от интернет се изтеглят четири пъти повече музикални файлове отколкото в Европейския съюз, тъй като пазарите в ЕС са разпокъсани и липсва законно предлагане. Европа изостава от своите промишлени партньори, например САЩ и Япония, и по отношение на инвестициите в научноизследователска дейност в областта на ИКТ и внедряването на свръхвисокоскоростни мрежи. Само 1 % от европейците имат достъп до високоскоростни мрежи на основата на оптични кабели в сравнение с 12 % от японците и 15 % от южнокорейците. Разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност в областта на ИКТ представляват само 40 % от тези на САЩ.

Европа трябва да се справи с тези предизвикателства, за да се създаде благоприятен цикъл, в който ИКТ стимулират икономиката на ЕС. Това може да се постигне, когато започнат да се предоставят атрактивни услуги в онлайн среда без граници и когато тяхното наличие и използване създаде пазарно търсене на по-бърз достъп до интернет. Търсенето на по-бърз достъп до интернет от своя страна създава благоприятни възможности за инвестиции в по-бързи мрежи. Въвеждането и широкото използване на по-бързи мрежи пък дава възможност за още по-новаторски услуги.

Програмата в областта на цифровите технологии набелязва областите, в които Европа трябва да съсредоточи усилията си, за да задейства благоприятният цикъл.


Създаване на съдържание и услуги без граници  Увеличаване на търсенето на услуги Изграждане на мрежи
Недостатъчни инвестиции в мрежи
Растяща киберпрестъпност и недоверие в мрежите

Липса на оперативна съвместимост

Липса на умения

В програмата са очертани седем приоритетни области за действие:

• 
  създаване на цифров единен пазар
  
• 
  подобряване на рамковите условия за оперативна съвместимост между продуктите и услугите на ИКТ
  
• 
  повишаване на доверието и сигурността в интернет
  
• 
  гарантиране на предоставянето на много по-бърз достъп до интернет
  
• 
  насърчаване на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност
  
• 
  повишаване на грамотността относно цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към цифровото общество
  
• 
  прилагане на ИКТ за справяне със социални предизвикателства като изменението на климата, растящите разходи за здравеопазване и застаряващото население.
  

Европа все още представлява разнородно множество от национални онлайн пазари и европейците са възпрепятствани да ползват благата на единен цифров пазар. Необходим е трансграничен поток на търговското и културното съдържание, както и на услугите; това следва да бъде постигнато чрез премахване на регулаторните пречки и улесняване на плащанията и фактурирането по електронен път, разрешаване на споровете и спечелване на доверието на клиентите. Може и трябва да се направи повече съгласно сегашната регулаторна рамка за изграждане на единен пазар в сектора на далекосъобщенията.

Програмата в областта на цифровите технологии (наричана по-долу „Програмата“) например ще:

• 
  стимулира търговията с теглене на музикални файлове (която в ЕС понастоящем е едва 25 % от нивото в САЩ), като опрости уреждането, управлението и лицензирането на авторските права. Между другото, до края на 2010 г. Комисията ще предложи рамкова директива относно колективното управление на правата с цел подобряване на администрирането, прозрачността и паневропейското лицензиране за (онлайн) управлението на авторските права. През 2012 г. ще бъде направена нова оценка на положението, след като по-късно тази година бъде издадена зелена книга.
  
• 
  определи дата за преминаване към единен пазар за онлайн плащания. Понастоящем само 8 % от живеещите в ЕС, които пазаруват онлайн, извършват покупки от друга държава, а 60 % от направените опити за поръчки за трансгранично пазаруване по интернет са неуспешни по технически или правни причини, като например отказ на плащане с чуждестранни кредитни карти.
  
• 
  насърчи частната и публичната електронна търговия чрез модернизиране на правилата за електронния подпис през 2011 г. с оглед да се гарантира оперативна съвместимост и трансгранично признаване на сигурното електронно установяване на автентичността.
  
• 
  укрепи правата на гражданите и повиши тяхното доверие, като актуализира регулаторната рамка на ЕС за защита на данните до края на 2010 г.
  

Други действия в рамките на Програмата ще бъдат насочени към изграждане на доверие в потребителите за честни отношения в онлайн средата. Комисията ще доразвие идеята за онлайн знак за доверие на ЕС, по-специално за уебсайтове за търговия на дребно, и ще предложи обхващаща целия ЕС система за онлайн разрешаване на спорове по сделки на електронната търговия, за да знаят потребителите към кого да се обърнат при възникване на проблем.

Интернет е най-добрият пример за мощта на техническата оперативна съвместимост. Неговата отворена архитектура предостави оперативно съвместими устройства и приложения на милиарди хора в цял свят. Но за пълно оползотворяване на предимствата на ИКТ в Европа от съществено значение е да се повиши оперативната съвместимост между устройствата, приложенията, хранилищата на данни, услугите и мрежите.

Рамковите условия за оперативна съвместимост могат да се подобрят по различни начини. Важно средство за постигане на тази цел е осигуряването и използването на добри стандарти в областта на ИКТ, по-специално в обществените поръчки и законодателството.

Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

• 
  предложи правни мерки за реформа на правилата за прилагане на стандарти за ИКТ с оглед да се разреши използването на стандарти, разработени от определени световни форуми и консорциуми в областта на ИКТ.

  Комисията обаче ще разгледа и положения, при които стандартите не помагат, тъй като не са подкрепени от важни участници на пазара. Друга цел е постигането на по-добра координация между публичните администрации чрез нова европейска стратегия и рамка за оперативна съвместимост с оглед осигуряване на оперативна съвместимост между електронното управление и другите публични услуги в цяла Европа.

  
  

Европейците няма да се захванат с все по-сложни онлайн дейности, ако не са сигурни, че те или техните деца могат изцяло да разчитат на използваните от тях мрежи. От съществено значение е да се обърне внимание на разрастването на „киберпрестъпността“, простираща се от издевателства над деца до кражба на самоличност и кибернетични атаки, както и да се разработят механизми за противодействие.

Успоредно с това размножаването на базите от данни и новите технологии пораждат нови проблеми. Правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни са основни права в ЕС, които трябва да се прилагат ефективно както в интернет, така и извън него.

В днешно време интернет се превърна в толкова важна информационна инфраструктура за отделния човек, колкото и за европейската икономика като цяло, че нашите информационни системи и мрежи трябва да бъдат направени издръжливи и сигурни срещу новите заплахи от всякакъв вид.

По линия на Програмата в областта на цифровите технологии например ще се:

• 
  създаде европейска система за бързо реагиране срещу кибератаки, включително мрежа от екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) и през 2010 г. ще се предложи да бъде засилена ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA);
  
• 
  предложат през 2010 г. по-строги закони за борба с кибератаки срещу информационни системи, а до 2013 г. ще се направят предложения за съответни правила на европейско и международно равнище относно юрисдикцията в киберпространството.
  

Съгласно актуализираните правила на ЕС в сектора на далекосъобщенията операторите и доставчиците на услуги са задължени да уведомяват за пробиви в сигурността на лични данни (вж. MEMO/09/568). Извършваният понастоящем преглед на общата рамка на ЕС за защита на данните ще включва и възможно разширяване на задължението за уведомяване за пробиви в сигурността на всякакви данни.

Европа се нуждае от широко предоставяне на високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет на конкурентни цени. Целта на ЕС е да се осигури основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г. и да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат много по-бърз достъп до интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % или повече от европейските домакинства са абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps.

За постигане на тези амбициозни цели е необходимо да се разработи цялостна политика, основаваща се на съчетание от технологии и насочена в две успоредни направления: от една страна, да се гарантира покритие с универсален широколентов достъп (чрез съчетание от фиксирани и безжични мрежи) до интернет с постепенно увеличаване на скоростта до поне 30 Mbps. От друга страна, в по-далечна перспектива целта е да се насърчава внедряването и разгръщането на мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) върху голяма част от територията на ЕС, позволяващи връзка към интернет със свръхвисока скорост, надвишаваща 100 Mbps.

Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

• 
  гарантира, че до 2020 г. всички европейци могат да имат много по-бърз достъп до интернет, както е определено в целите на ЕС. През 2010 г. Европейската комисия ще представи съобщение относно широколентовия достъп, в което ще се изложи обща рамка за действия на равнището на ЕС и на отделните държави-членки, включително проучване на начини за привличане на капитал за инвестиции чрез кредитно подобрение (с финансовата подкрепа на ЕИБ и ЕС), амбициозна Програма за европейска политика в областта на радиочестотния спектър и препоръка за насърчаване на инвестициите в конкурентни мрежи за достъп от следващо поколение.
  

Като се има предвид, че ИКТ допринасят за добавената стойност на продуктите, в чието производство Европа има силни позиции — като например автомобилите (25 %), битовите уреди (41 %) или здравното и медицинско оборудване (33 %) , недостигът на инвестиции в научноизследователската и развойната дейност (НИРД) по ИКТ представлява заплаха за целите сектори на производство и услуги в ЕС.

На първо място, разликата в инвестициите е свързана със слабата и разпокъсана публична НИРД. Например публичният сектор на ЕС изразходва годишно по-малко от 5,5 милиарда EUR за НИРД по ИКТ, което е далеч под нивото в конкурентните икономики. Второ, разпокъсаността на пазарите и на финансирането на научни изследвания ограничават растежа и развитието на иновационни предприятия в сектора на ИКТ, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП). Трето, в Европа бавно се внедряват основаващи се на ИКТ иновации. Макар социални предизвикателства като застаряващото население или екологичната криза да са основни двигатели за иновации, Европа малко се възползва от обществени поръчки за иновации и НИРД с оглед подобряване на качеството и ефективността на своите обществени услуги.

За справяне с тези проблеми Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

• 
  привлече повече частни инвестиции чрез поръчки за развойни продукти и публично-частни партньорства, чрез използването на структурни фондове за научни изследвания и иновации и чрез поддържането на темп от 20 % годишно увеличение на бюджета за НИРД по ИКТ поне за времетраенето на Седмата рамкова програма за научни изследвания (FP7).
  

Тъй като все повече ежедневни задачи се извършват онлайн — от кандидатстване за работа до плащане на данъци или купуване на билети — използването на интернет се превърна в неразделна част от ежедневния живот за много европейци. Повече от половината европейци (250 милиона) са онлайн всеки ден, докато 150 милиона — около 30 % от цялото население — никога не са използвали интернет. Често те казват, че не се нуждаят от това или че е прекалено скъпо. Тази група се състои главно от хора на възраст 65—74 години, хора с ниски доходи, безработни и по-ниско образовани лица.

Освен това Европа изпитва растящ недостиг на професионални умения за използване на ИКТ и е възможно през 2015 г. да липсват квалифицирани кадри за заемането на цели 700 000 работни места, свързани с използването на ИТ.

Тези недостатъци изключват много граждани от цифровото общество и икономика и ограничават положителния ефект, който ИКТ могат да окажат върху растежа на производителността.

За справяне с тези проблеми чрез Програмата в областта на цифровите технологии например ще се:

• 
  преодолее недостига на „цифрови“ умения чрез насърчаване на по-добра координация на инициативите във връзка с уменията по ИКТ на равнището на отделните държави-членки, по-специално като се предложи цифровата грамотност и уменията за ползване на цифрови технологии да станат приоритет на Европейския социален фонд.
  
• 
  насърчи предлагането и търсенето на умения по ИКТ на пазара на труда чрез разработване до 2012 г. на инструменти за установяване на квалификацията по ИКТ на специалисти и потребители, с цел улесняване на предприятията, търсещи да наемат служители със специални умения по ИКТ, при сравняването на техните умения.
  

Използването и прилагането на ИКТ е решаващ фактор за подпомагане на Европа в борбата с бъдещи предизвикателства като например поддържане на застаряващо общество, справяне с изменението на климата, намаляване на консумацията на енергия, подобряване на ефикасността на транспорта и повишаване на мобилността, увеличаване правата на пациентите и приобщаване на хората с увреждания.

За справяне с тези проблеми Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

• 
  гарантира, че секторът на ИКТ е водещ при съобщаването за своите емисии на парникови газове, като осигури приемането до 2011 г. на обща методика, даваща възможност на други енергоемки отрасли да последват този пример;
  
• 
  предприеме широкомащабни пилотни проекти, за да се предостави на европейците сигурен онлайн достъп до медицинските данни за тяхното здравно състояние, така че където и да се намират, те ще могат да предоставят достъп на лекарите до тяхното здравно досие;
  
• 
  увеличи помощта по безопасността и медицинската помощ, предоставяна на европейците, например при спешни случаи в чужбина, чрез определяне на минимален общ набор от здравна информация, който да бъде включен в медицинските досиета на пациентите и да бъде достъпен по електронен път навсякъде в ЕС;
  
• 
  подобри онлайн достъпа до богатото културно наследство на Европа, като предложи устойчив модел за финансиране на Europeana — цифровата публична библиотека на ЕС и за цифровизация на европейски произведения на културата;
  
• 
  превърне услугите на електронното управление в ежедневно удобство за европейските граждани и предприятия чрез въвеждане на списък с общи трансгранични публични услуги, които позволяват на гражданите и предприятията независимо да упражняват дейността си или да се установяват където и да било в ЕС, както и чрез въвеждане на системи за взаимно признаване на електронни самоличности;
  

Кога ще бъде приложена на практика Програмата в областта на цифровите технологии?

Днешното съобщение набелязва пакет от мерки, които ще бъдат приложени или предложени през следващите 2—3 години и които ще доведат до последващи действия не по-късно от 2015 г. През следващите 10 години Програмата ще бъде усъвършенствана и доразвита като водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“ за постигане на целите за 2020 г.

Единствено Европейската комисия ли ще изпълнява Програмата в областта на цифровите технологии? По какъв начин могат да помогнат заинтересованите страни?

За практическото осъществяване на тази амбициозна програма Европейската комисия ще работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент (чрез поддържане на редовен диалог) и държавите-членки (чрез група от представители на високо равнище), както и с всички заинтересовани страни на всички равнища във всяка държава-членка. Комисията ще организира платформи за действия с участието на заинтересовани страни, както и годишно „цифрово“ събрание за оценяване на постигнатия напредък и възникващите проблеми.

Тези показатели са взети главно от „Рамка за сравнителен анализ 2011—2015 година“¹, одобрена от държавите-членки на ЕС през ноември 2009 г.

Основен широколентов достъп на всички граждани не по-късно от 2013 г.: покритие с основен широколентов достъп на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: степента на покритие с достъп по технологията DSL (като % от общото население на ЕС) беше 93 % през декември 2008 г.)

Въвеждане до 2020 г. на високоскоростен широколентов достъп: степен на покритие с широколентов достъп със скорост 30 Mbps или повече на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: при 23 % от абонатните линии за широколентов достъп скоростта беше поне 10 Mbps през януари 2010 г.)

Въвеждане до 2020 г. на свръхвисокоскоростен широколентов достъп: 50 % от европейските домакинства следва да разполагат с достъп със скорост над 100 Mbps. (Липсва изходно равнище.)

Насърчаване на електронната търговия: 50 % от населението следва да правят покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2009 г. 37 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги за лично ползване през последните 12 месеца.)

Трансгранична електронна търговия: 20% от населението следва да правят трансгранични покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. 8 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги от търговци от други държави от ЕС през последните 12 месеца.)

Електронна търговия между предприятия: 33 % от МСП следва да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2008 г. 24 % от предприятията са осъществили по електронен път покупки, а 12 % — продажби на стойност, която е равна на или по-голяма от 1 % от техния оборот или от общата стойност на всичките им покупки.

Единен пазар за далекосъобщителни услуги: разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да се доближи до нула не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. средната цена за разговор с роуминг беше 0,38 евроцента на минута (за изходящ разговор), а средната цена за минута за всички разговори в ЕС беше 0,13 евроцента (включително с роуминг).

3. Приобщаване към цифровото общество:

Нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 % до 2015 г., а за хората в неравностойно положение — от 41 % на 60 %. (Данните за изходното равнище са за 2009 г.)

Намаляване до 2015 г. наполовина (т.е. на 15 %) на дела на населението, което никога не е използвало интернет. (Изходно равнище: през 2009 г. 30 % от лицата на възраст 16—74 години никога не са използвали интернет.)

4. Публични услуги:

Разпространение на услугите на електронното управление към 2015 г.: 50 % от гражданите да ползват услуги на електронното управление, като повече от половината от тях изпращат попълнени формуляри. (Изходно равнище: през 2009 г. 38 % от лицата на възраст 16—74 г. са ползвали услуги на електронното управление през последните 12 месеца и 47 % от тях са ползвали тези услуги и за изпращане на попълнени формуляри.)

Трансгранични публични услуги: не по-късно от 2015 г. да са на разположение онлайн всички основни трансгранични публични услуги, съдържащи се в списъка, по който държавите-членки трябва да се споразумеят до 2011 г. (Липсва изходно равнище.)

5. Научни изследвания и иновации

Нарастване на научноизследователската и развойната дейност в областта на ИКТ: удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR. (Изходно равнище: През 2007 г. общите правителствени бюджетни кредити или разходи за научноизследователска и развойна дейност (GBAORD) в областта на ИКТ възлязоха по номинална стойност на 5,7 милиарда евро.)

Насърчаване на осветлението с ниска консумация на енергия: до 2020 г. общо намаление поне с 20 % на консумацията на енергия за осветление. (Липсва изходно равнище.)