Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използван

• 
  Въглероден оксид
  

Данните за СО от автоматичната измервателна станция „Изворите” показват, че средномесечните концентрации са под допустимата норма през целия период на наблюдение. През 2004 г. те са в границите от 0,20 до 1,94 mg/m³; през 2005 г. - от 0,17 до 1,67 mg/m³; през 2006 г. - от 0,51 до 6,70 mg/m³; през 2007 г. - от 0,34 до 3,85 mg/m³ и през първите шест месеца на 2008 г. - от 0,46 до 1,88mg/m³ (до 2005 г. СДН = 10 mg/m³; след 2005 г. нормата на СО за опазване на човешкото здраве e максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието - 10 mg/m³ - Програма за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества, 2008 г., гр. Девня).

Максималните дневни нива също са под установената норма. През 2004 г. те достигат до 3,31 mg/m³; през 2005 г. - до 3,13 mg/m³,; през 2006 г. - до 7,93 mg/m³; през 2007 г. - до 4,41 mg/m³ и в началото на 2008 г. - до 3,42 mg/m³.

Резултатите за средногодишните концентрации на въглероден оксид в пункт „Изворите” показват, че нивата са под допустимата норма и варират в сравнително тесен интервал (фиг. IV.1.3.22).

От направения анализ на състоянието на атмосферния въздух в района на община Девня може да се направят следните изводи:

• 
  Най-значими източници на емисии са промишлените производства. Най-големи количества прах, азотни оксиди и серен диоксид се емитират от „Девен” АД и „Девня цимент” АД, въглероден оксид и амоняк от „Солвей соди” АД.
  
• 
  Емисиите от „Агрополихим” АД са сравнително по-малко, съответно: прах – 1,2 % от общите емисии от организираните източници; азотни оксиди – 4,6%, въглероден оксид – 0,04%, амоняк – 2,9 % и почти 100% от емисиите на флуорни газове. През последните три години не се констатира превишение на емисионните норми от „Агрополихим” АД.
  
• 
  Атмосферният въздух в района на гр. Девня се замърсява най-често с ФПЧ₁₀, сероводород и аерозоли на сярната киселина. Най-значително са превишени денонощните норми на аерозоли на сярната киселина през 2005 г., като се наблюдава тенденция на намаляване на концентрациите и през 2007 г. достигат почти нулеви стойности. Въпреки, че не превишават нормата, средногодишните концентрации на ФПЧ и сероводород през 2007 г. се увеличават. Не се установява замърсяване над допустимите норми с амоняк, въглероден оксид и озон. Азотните оксиди се явяват епизодично, като превишават в единични случаи 1ч-вите норми през 2005 г. и януари 2006 г.
  

• 
  Прогноза
  

• 
  Изкопни работи - изкопаване на земни маси;
  
• 
  Товаро-разтоварни операции и транспорт на земни маси;
  
• 
  Строителни дейности при изграждане на фундаментите;
  
• 
  Транспорт на строителни материали и оборудване;
  
• 
  Товарене и изнасяне на строителните отпадъци след приключване на процеса на строителство.
  

• 
  изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините, осъществяващи строителните и транспортни дейности. Основните замърсители, които ще се емитират са: СО₂, СО, NOx, SO₂, въглеводороди и прах. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.
  
• 
  прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици и много други условия.
  

За периода на строителството ще се използват строителни машини и автотранспортни средства, като багери, булдозери, автосамосвали, кран, агрегати за електрически ток и др. Очаква се да бъдат използвани около 50 t дизелово гориво. Съгласно методиката за бърза инвентаризация (Методиката за определяне на емисиите на вредни вещества по балансови методи, МОСВ, 2005 (CORINAIR), при тези количества използвано гориво в атмосферата ще се емитират общо за целия период 286.4 kg сажди, 200 kg серни оксиди, 2440 kg азотни оксиди, 790 kg въглероден оксид и 354 kg летливи органични съединения (Таблица IV.1.3.21.) Посочените количества вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата, са ориентировъчни и зависят от броя и вида на строителната техника, технологията и организацията на строителните работи.

Съгласно представеният проект не се предвиждат източници на прахо–газови емисии. Само при аварийни ситуации и някои по–специфични атмосферни фактори могат да се получат неорганизирани емисии от SO₂ и аерозоли на сярната киселина.

• 
  Състояние на повърхностните води
  

Водосборната област на р. Провадийска е ограничена от поречията на р. Русенски Лом, добруджанските реки и р. Камчия. Площта на водосборната област на поречието е 2132 km² с дължина на реката 119 km. Тече в югоизточна посока, която посока запазва до вливането си в Белославското езеро. Средният наклон на реката е твърде малък — 3,6 ‰, с гъстота на речната мрежа 0,5 km/km². Река Провадийска има осем притока и гъстотата на речната мрежа е 0,3 km/km² .

Река Провадийска, при оформяне на своята долина, е изрязала част от северобългарската подутина и след това се е врязала дълбоко в масива на Провадийското плато и го е разделила на две части: източна — Добринска, и западна — Кривненска.

Тя е образувала три акумулационни тераси, от които най-голяма площ има най-ниската тераса (лъка), която при проливни дъждове се залива. Последната има относителна височина над уреза на реката 2—3 m, а другите две — съответно от 7—10 и 30—35 m над уреза на реката.

Долината на р. Провадийска е тип ерозионен. В преломната й част под гр. Провадия реката е използвала съществуващ разсед, който е разширила. По своето оформление долината е в стадий на зрялост. Образуването на три тераси е било съпроводено с промени в ерозионния базис вследствие на издигания на района.

В състоянието на равновесие на ерозионния цикъл, р. Провадийска е силно меандрирала и посредством странична ерозия е разрушавала склоновете, като е предизвиквала свличания и оттам разшириване на своето корито.

Формата на долината на р. Провадийска в обсега на платото е почти симетрична. По склоновете й се наблюдават характерни вертикални заравнености, обусловени главно от литологическия състав на скалите.

Река Провадийска се влива в Белославското езеро в западния му край. Реката е коригирана в участъците от гр. Каспичан до ж. п. спирка Косово и от устието до с. Равна, но поради лошо изпълнение и приет малък профил същата залива прилежащите земи и причинява много вреди върху културите. Средногодишният отток на р. Провадийска се изменя до 3,100 m³/s (97,76*10⁶ m³/a) при вливането й в Белославското езеро.

Девненска река е с подчертано изворно подхранване от карстовите Девненски извори. Тя има естествен отток 2,952 m³/s (93,09*10⁶ m³/a).

Средномногогодишните водни количества на р. Провадийска при пункт “Преди вливане на р. Мадара” е 0,41 m³/s, а при пункт “при гара Синдел” е 3,061 m³/s _{. Средно многогодишното водно количество на Девненска река при устието й е 2,95} m³/s_{. Относителната оценка на многогодишния отток спрямо площта на водосбора при Девненска река е около 9 пъти по-голяма от тази оценка за р. Провадийска и показва влиянието на подземното подхранване (изворите) върху повърхностния отток на водните обекти.}

Средномесечният отток на р. Провадийска е доста изравнен вследствие на по-голяма честота на проливни валежи през засушливия сезон, които се отразяват на съответните месечни средни. Общо взето пълноводието има продължителност само 5 месеца - от февруари до юни включително и най-висок отток през м. май до 13,2 %, когато падат най-много и обилни валежи, типично за умерено-континенталния климат. Маловодието обхваща останалите месеци с най-ниски стойности на оттока през септември (4,7 %). Вътрешно-годишното разпределение на оттока на Девненска река е доста равномерно (8,0 – 8,5 %) вследствие на постоянния отток на карстовите извори.

Река Провадийска и р. Девненска се вливат в близост до района на производствената площадка на „Агрополихим” АД, чиято територия е непосредствено до акваторията на Варненското езеро. Последното е с площ 21,3 km², максимална дълбочина 19 m, обем на езерото 165.10⁶ m³, и обновяване на водата (заедно с водите на Белославското езеро) 9120 часа, т. е. годишно обновяване.

Качествата на водите на реките в района на инвестиционното предложение съгласно изискванията на Наредба 7 / 1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн. ДВ бр. 96 / 1986 г.) определят III проектна категория на повърхностните водни обекти.

Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи екологичното състояние на река Провадийска за тригодишен период (2007 - 2009 год.) показват, че средногодишните стойности на основните показатели са в интервала за реакция на водата 7,4 – 8,0, за разтворен кислород –от 6,32 до 8,78 mg/l; БПК₅ –от 2,75 до 3,35 mg/l и перманганатна окисляемост – от 3,8 до 8,42 mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изисквания за I категория повърхностен воден обект за разтворен кислород над 6,0mg/l и съответно за III проектна категория при реакция на водата 6,0 – 9,0, БПК₅ -25 mg/l и перманганатна окисляемост – 40 mg/l. На фиг. IV.1.4.1. е посочено изменението на тези показатели за периода.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата са в интервала: амониев азот - от 2,3 до 3,4 mg/l; нитритен азот - от 0,16 до 0,28 mg/l, нитратен азот - от 5,2 до 16,5 и фосфати – от 0,055 до 0,72 mg/l, като посочените интервални стойности отговарят на нормативните изисквания за амониев азот при III категория - 5,0 mg/l, нитратен азот – 20 mg/l и фосфати при II категория – 1,0 mg/l, и не отговаря на нормативните изисквания за нитритен азот при III категория - 0,06 mg/l. На фиг . IV.1.4.3. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата са в интервала: амониев азот - от 0,32 до 0,55 mg/l; нитритен азот - от 0,03 до 0,06mg/l; нитратен азот - от 0,3 до 1,12 mg/l и фосфати – от 0,7 до 0,17 mg/l, като посочените интервални стойности за амониев азот отговарят на нормативните изисквания за II категория - 2,0 mg/l, а по фосфати – 1,0 mg/l и нитратен азот – 10 mg/l на I категория. Интервалните стойности за нитритен азот отговарят на нормативните изисквания за III категория - 0,06 mg/l. На фиг IV.1.4.7. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.