Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12. Интерес от проекта
- 13. Финансов и нефинансов принос
- Индикатор за въздействие: Брой участвали/въвлечени жени - 120
- Индикатор за въздействие: Брой и тип подкрепящи взаимовръзки, установени с местните власти – 3 връзки с общини
11. Роля в проектаСДП Балкани ще координира изпълнението на проекта и осъществява част от предвидените дейности. За осъществяване му Сдружението ще участва с експертен опит, информация и ще предостави за целите на проекта всички земи и налична техника, собственост на организацията. 12. Интерес от проектаОсновен интерес на организацията е дългосрочното опазване на природните екосистеми. Прилагането на устойчиви практики ще гарантира дългосрочното опазване и управление на природните местообитания и видове. Чрез изпълнението на този проект СДП ”БАЛКАНИ” ще подобри своя капацитет по въпросите свързани с изменението на климата и поглъщането на СО2, както и за управление на земи с природозащитна стойност. Ще се подобри сътрудничеството с местните власти в частност горските стопанства, общините и собствениците на земи в районите на проекта. Събраният опит при изпълнението на проекта ще бъде приложен при планирането опазването и управлението на природните местообитания и видовете в други райони на страната. 13. Финансов и нефинансов приносФинансов принос: ОБЩО 29160 лв
Нефинансов принос: ОБЩО 2400 лв
ІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 1. Местоположение Дейностите по проекта се осъществяват в три моделни области, разположени в различни климатични области и при различна надморска височина:
2. Кратко описание на проекта 2.1. Обосновка Горите и влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми в света. Те имат ключово значение за запазване на биологичното разнообразие, съхранението на почвите, контрола на ерозията, регулиране на водния режим, подобряване качеството на водите и въздуха. Те имат и основно значение за смекчаването на измененията в климата, поради огромната си способност да поглъщат и задържат СО2. От друга страна устойчивото управление на природните екосистеми увеличава тази им способност и позволява да се интегрират целите по смекчаване на глобалното затопляне и опазването на биоразнообразието. Нужно е разработване на интегрирани инструменти за смекчаване на глобалното затопляне и опазване на природата. В България проекти за търговия с емисии в горите и влажните зони досега не са подадени. Съществуващите в момента възможности на световните и европейски пазари не са използвани, заинтересованите страни не са запознати с възможностите които те представят, има и редица бюрократични и законови пречки. В момента се разработва и нова схема за финансиране - Зелени Инвестиции. Нужен е анализ на пазарите за търговия с емисии, който да послужи при разработването на схемата за зелени инвестиции и използването на другите съществуващи схеми. За всеки един пазар трябва да се знае какви са минималните площи, стойности и други изисквания. Дейностите по проекта ще се осъществяват в три района, обхващащи различни местообитания, при различни климатични области и надморска височина – широколистни гори в района на град Ивайловград, иглолистни гори по северните склонове на Перелишкия дял в Западни Родопи и Драгоманското блато в Западна България.
2.3. Обща цел и очаквани въздействия Проучване, разработване и насърчаване на механизмите, които интегрират опазването на най-ценните екосистеми с ограничаване на последиците от глобалното затопляне. 2.4. Конкретни цели и очаквани резултати 1: Уточнена методика за проучване съхранението и фиксирането на CO2 в 3 важни екоститеми и едногодишно изследване значението на тези екосистеми за намаляване на последиците от глобалното затопляне и съпоставка с целите за опазване на биологичното разнообразие. 2: Проучване и демонстриране на възможностите за кандидатстване на проекти за гори и влажни зони на пазарите за въглеродни емисии, чрез разработване на 3 проекта, подпомагане на МОСВ при икономически анализ на проекти и промотиране на възможностите за кандидатстване. 3: Адаптиране на управлението на горите и влажните зони и прилагане на моделни дейности като залесяване с местни дървесни видове и използване на биомасата от блатата като възобновяем енергиен източник.
- Уточняване методика и детайлно проучване на 3 моделни района (1 иглолистна гора, 1 широколистна гора и 1 влажна зона) - фиксиране и съхранение на въглерод, биоразнообразие - Анализ на пазарите за въглеродни емисии, икономически анализ и разработване на 3 моделни проекта - Адаптиране управление на моделните райони към целите свързани с изменението на климата и опазване на биологичното разнообразие - Информационни дейности
Проучване, разработване и насърчаване на механизмите, които интегрират опазването на най-ценните екосистеми с ограничаване на последиците от глобалното затопляне. 4. Конкретни цели на проекта Конкретна цел 1: Уточнена методика за проучване съхранението и фиксирането на CO2 в 3 важни екоститеми и едногодишно изследване значението на тези екосистеми за намаляване на последиците от глобалното затопляне и съпоставка с целите за опазване на биологичното разнообразие. Конкретна цел 2: Проучване и демонстриране на възможностите за кандидатстване на проекти за гори и влажни зони на пазарите за въглеродни емисии, чрез разработване на 3 проекта, подпомагане на МОСВ при икономически анализ на проекти и промотиране на възможностите за кандидатстване. Конкретна цел 3: Адаптиране на управлението на горите и влажните зони и прилагане на моделни дейности като залесяване с местни дървесни видове и използване на биомасата от блатата като възобновяем енергиен източник.
5. Обосновка на проекта Промените в климата и природните екосистеми Промените в климата са един от най-важните проблеми на човечеството през 21 век и една от най-големите заплахи за природата. Решението на проблема зависи, както от намаляването на емисиите от CO2 и други парникови газове, така и от увеличаване на поглъщането и задържането му от природните екосистеми. Горите и влажните зони са най-продуктивните и ценни екосистеми в България и света. Те имат изключително ключово значение за запазване на биологичното разнообразие, съхранението на почвите, контрола на ерозията, регулиране на водния режим, подобряване качеството на водите и въздуха. В същото време те са основен елемент в глобалния въглероден цикъл и представляват значителен склад на въглерод. Въглеродът складиран в горските екосистеми (бореални, умерени и тропически) се оценява на 1148 Гигатона (GT) за площ от 41,7 милиона кв.км. Въглеродът складиран във влажните зони се оценява на 240 Гигатона (GT) за площ от само 3,5 милиона кв.км. Ако към влажните зони се добавят крайбрежните влажни зони и торфищата, те представляват най-големия компонент на наземния биологичен склад на въглерод (Dixon, R.K. and Krankina, O.N. 1995). Когато горите и влажните зони се унищожават, те отделят огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове. Съхраняването, поддържането или възстановяването на тези екосистеми може да бъде жизненоважен елемент на цялостна стратегия за смекчаване на изменението на климата. Въпреки това, повече информация е нужна за специфични видове природни местообитания и тяхната роля в регулирането на глобалния и локален климат. В различни страни са правени изследвания в горите и (в по-малка степен) влажните зони за съхранението и ежегодното фиксиране на въглерод. Тези изследвания не са достъпни за заинтересованите страни в България. От друга страна, специфичните характеристики на екосистемите в страната (надморска височина, климат, релеф, състав на гората, тип на влажната зона, др.) не позволяват изследванията от други страни да служат за точна оценка на значението им за смекчаване на глобалното затопляне. Единичните изследвания в някои български гори не дават възможност да се интегрират целите за опазване на биологичното разнообразие с климатичните цели, както и да се кандидатства с горски проекти на въглеродните пазари. Въглеродните пазари и възможности за интегрирани механизми Търговията с емисии е административен подход, използван за контрол на замърсяването посредством осигуряване на икономически стимули за намаляване на емисиите на различни замърсители (парникови газове). За постигане на целите, определени в Протокола от Киото, с най-ниски икономически разходи, следните гъвкави механизми бяха въведени на задължителния пазар: Механизъм за чисто развитие (МЧР), Съвместно изпълнение (СИ), Търговия с емисии. МЧР и СИ механизмите функционират с проекти, които предлагат инструменти за намаляване на емисиите. Същевременно търговията с емисии дава възможност, тези инструменти да се продават на международните пазари. За разлика от строгите правила, определени за задължителния пазар, доброволният пазар осигурява възможност на фирмите различни опции за намаляване на емисиите и намаляване на въглеродния отпечатък: развитие на алтернативни възобновяеми източници на енергия, проекти за залесяване или подобряване на земеползването. В контекста на регулираните въглеродни пазари, до момента проектите свързани с горите, земеползването и влажните зони играят много малка роля за намаляване на емисиите, макар да е изчислено, че около 20% от емисиите на парникови газове в глобален мащаб са свързани с горите и земеползването. Картината на доброволния пазар е съвсем различна, като там горските проекти представляват почти 15% от всички проекти през 2007 г. Световният фонд за дивата природа (WWF) и други организации разработват сертификати за гори, влажни зони и други, които да позволят проекти за опазване на тези екосистеми да се предлагат лесно на доброволния пазар за емисии. В България е належащо да се направят първите стъпки в посока разработване на такива проекти, като моментът е особено подходящ:
За съжаление отговорните институции, бизнесът и НПО не са постигнали голям напредък в страната. Проекти за търговия с емисии в горите и влажните зони досега не са подадени. Съществуващите в момента възможности на световните и европейски пазари не са използвани, заинтересованите страни не са запознати с възможностите които те представят, има и редица бюрократични и законови пречки. В момента се разработва и нова схема за финансиране - Зелени Инвестиции. Нужен е анализ на пазарите за търговия с емисии, който да послужи при разработването на схемата за зелени инвестиции и използването на другите съществуващи схеми. За всеки един пазар трябва да се знае какви са минималните площи, стойности и други изисквания. При предварителни срещи с МОСВ и ИАГ се стигна до извода, че един проект който да координира усилията на всички заинтересовани лица в тази област е много важен. Демонстрационни действия, за постигане на климатичните цели в България Някои малки демонстрационни действия, ако бъдат копирани на национално равнище, може да имат голямо значение в борбата за ограничаване на последиците от глобалното затопляне: залесяване с местни дълговечни дървесните видове, използване на биомаса за производството на енергия, предотвратяване изгарянето на стърнища и горски земи. Източни Родопи, Западни Родопи и Драгоманското блато За да се разработят механизми за България, които интегрират опазването на най-ценните екосистеми с ограничаване на последиците от глобалното затопляне е нужно да се изберат разнородни моделни райони с високо биологично разнообразие. Такива са:
Източни Родопи представляват единен горски комплекс, прекъсван от различни по големина голи площи. Територията в геоморфологично отношение е много разнообразна и се характеризира със силно изразена разчлененост. Билата са заоблени с полегати до стръмни склонове,като в района на язовира и по части от теченията на река Арда, Бяла река и Луда река, склоновете са много стъмни до урвести. Разликите в надморските височини са сравнително големи. Най-високата точка е 842,2 м н.в., а най-ниската е 70,5 м.н.в. Превишението между най-ниската и най-високата точка е 717,7м., което създава условия за растително разнообразие. Хидрографската мрежа в района е много добре развита, но със силно променлив воден режим. Наред с големите реки Арда и Бяла река, територията е прорязана от множество по-малки реки и долове, на места с големи наклони на надлъжните профили. Климатичните условия са решаващ фактор за горскорастителното райониране и за формирането на различни типове горски месторастения. Районът попада в преходната континентално-средиземноморската климатична зона. По-голямата част от Източни Родопи попада в зони от НАТУРА 2000: Зони по директивата за птиците – ЗЗ «Бяла река», ЗЗ «Язовир Ивайловград», ЗЗ «Мост Арда», ЗЗ «Крумовица». Държавно горско стопанство „Ивайловград” обхваща най-източните разклонения на Източни Родопи. В рамките на стартиралия през 2008 г. процес на горска сертификация на стопанството по критериите на FSC беше извършено определяне на горите с висока консервационна стойност на територията на ДГС Ивайловград. Определянето е на база Националното ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност, което дава дефиниция за ГВКС, включваща в себе си шест различни характеристики на гората или комбинации от тях, които определят нейната консервационна стойност. Обект на действия по настоящото проектно предложение ще бъдат първите 4 категории ВКС, които дават възможност за интегриране на стопанисването на горите с опазване на биоразнообразието и действия по смекчаване на глобалното затопляне:
ПЕРЕЛИШКИЯ ДЯЛ НА ЗАПАДНИ РОДОПИ включва най-големите площи частни гори в България. Сдружение Чурика обединява частните горовладелски кооперации на селата Солища, Гела и Стойките. Преобладават иглолистните гори, 1960 ха са покрити с тях. От тях 15% имат дървопроизводствена функция. Счита се, че останалите 85% от горите изпълняват защитни функции (рекреационни, водоохранни и др). След реституцията и възстановяването на кооперацията през 2001 г. не са извършвани залесявания. Насърчава се естественото възобновяване. Гори с висока консервационна стойност (ГВКС) идентифицирани в района - 1520 ха, в т.ч.: ВКС 1: Горски територии, в които са съсредоточени глобално, регионално или национално значими стойности за биоразнообразието (напр. Ендемизъм, застрашени видове, рефугии); ВКС 2: Значими горски територии, формиращи ландшафт от регионално или национално значение, в които всички естествено срещащи се видове съществуват при естествени условия на разпространение и обилие; ВКС 3: Горски територии, попадащи в или съдържащи редки, застрашени или изчезващи екосистеми; ВКС 4: Горски територии, които изпълняват важни природни функции в критични ситуации (напр. Защита на водосбори, контрол на ерозията); ВКС 6: Горски територии, с решаващо значение за съхраняване културни ценности и традиции, религиозна и етническа идентичност Драгоманското блато е един от районите, засегнати от политиката на унищожаване на влажните зони. В миналото Софийското поле е било покрито с големи блата, заливаеми гори, влажни ливади и мочурища - важна част от "Виа Аристотелис" - миграционният път на птиците, който е вторият по значимост в България. През периода 1920 - 1960, почти всички влажни зони са пресушени или превърнати в рибарници и кариери. След 1930 година са прокопани канали и в Драгоманското блато, в последствие е построена помпена станция. Животът в блатото замира за 70 години. Това е довело до изчезването на много водни растения и животни. Огромни количества въглерод (натрупани хиляди години) са били освободени в атмосферата. В началото на 1990-те радикалните политически и икономически промени в страната показаха нецелесъобразността да се изпомпва водата. Блатото започна да се промени и възстановя предишния си външен вид. Птиците бяха първите индикатори за връщане на живота. Числеността на световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca) се увеличи от 4 на над 30 двойки. Някои гнездящи птици се върнаха в блатото, след като са отсъствали от района в продължение на почти един век: воден бик (Botaurus stellaris), Торбогнезден синигер (Remiz pendulinus) и др (Приложение: численост на гнездящите птици 1997-2007 г). През 2006 г. Нова аплова колония се образува от голямата бяла чапла (Egretta alba), ръждивата чапла (Ardea purpurea) и сивата чапла (Ardea cinerea) (Приложение: Статия за голямата бяла чапла). В момента Драгоманското блато е най-важната влажна зона в Западна България и единственото карстово блато. До 2009 година са установени 226 вида птици в района на Драгоманското блато, от които 114 гнездящи. Следните видове птици от Червена книга на IUCN са установени: Halietor pygmeus; Pelecanus crispus; Aythya nyroca; Oxyura leucocephala; Neophron percnopterus; Circus macrourus; Aquila heliaca; Falco naumanni; Falco vespertinus; Falco cherrug; Crex crex; Otis tarda; Limosa limosa; Gallinago media; Coracias garrulus; Acrocephalus paludicola; Ficedula semitorquata. Територията на блатото беше официално включена в европейската екологична мрежа "Натура 2000", както като зона за опазване на птиците, така и като зона за местообитанията. Блатото представлява и естествен „резервоар” за въглерод, като се предполага че ежегодно фиксира между 500 и 1500 тона. Но са нужни задълбочени изследвания за установяване на по-точни количества. Всичкото природно богатство, обаче, е в опасност да се загуби, ако не се разработи стратегия за управление. Основните заплахи са свързани с: постепенна еутрофикация, достъп на непречистени води от град Драгоман, липса на икономически стимули за собствениците на земи в блатото. 6. ГЕФ сфера Биоразнообразие, 20% Изменение на климата, 60% Деградация на почвите, 10 % Устойчиви органични замърсители, 10% Проектът допринася в най-голяма степен за ГЕФ сфера изменение на климата, защото предлага иновационно за България решение, а кандидатстване с проекти за гори и влажни зони на пазара на въглеродни емисии. Към тази сфера са ориентирани и дейностите по залесяване с местни видове и използване на биомасата за енергия. В същото време всичките дейности не са изолирани само в тази сфера, а допринасят за опазване на биоразнообразието. Нужно е да отбележим, че много от проектите в сфера изменение в климата имат отрицателни последици за биоразнообразието на България и в този смисъл настоящия проект е изключително навременен. Проектът допринася в малка степен и за други сфери: УОЗ – дотолкова доколкото ще предотврати значими горски пожари; деградация на почвите – също свързана с пожарите, но и голите сечи. 7. Принос към Тематични области от Националната стратегия Устойчиво земеползване (горско стопанство) Местно развитие Устойчиви продукти 8. Въздействие и индикатори за въздействие ГРУПА І: Индикатори, свързани с петте тематични сфери на ГЕФ1 БИОРАЗНООБРАЗИЕ Въздействие 1. Увеличаване на устойчиво управляваните територии със световно значимо биоразнообразие Индикатор за въздействие: Брой защитени световно значими видове: 13 Целеви видове (IUCN):
Индикатор за въздействие: Хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие – 4000 ха в Западни Родопи, 50000 в Източни Родопи, 400 ха от Драгоманско блато ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА Въздействие 2. Разширяване приложението на нови технологии и механизми в област смекчаване на глобалното затопляне Индикатор за въздействие: Количество (в тонове) въглероден диоксид (СО2) намалено или избегнато – над 2 тона/ха/г за Драгоман = 1000 тона CO2 за периода на проекта; между 1-7 тона.ха/г за горите в Родопите = 75000-500000 тона CO2 ВСИЧКИ СФЕРИ Въздействие 2. Разширяване приложението на нови технологии в областите енергийна ефективност и ВЕИ, устойчиво управление на земи и води и избягване на УОЗ Индикатор за въздействие: Брой разработени/ прилагани нововъведения или нови технологии – 3 проекта за търговия с емисии, 1 моделно залесяване с местни видове, 1 нововъведение в областта на използване на биомасата за енергия. Група ІІ: Индикатори, свързани с намаляване на бедността Въздействие 1. Увеличение на приходите на хората, ангажирани в ПМП проекти Индикатор за въздействие: Брой облагодетелствани хора: 15 заети в областта на горското стопанство в общ. Ивайловград и Смолян, 5 собственици на земи в Драгоманското блато Индикатор за въздействие: Стойност на увеличения приход за облагодетелстваните хора в щатски долари: 30000 $/година. При средна цена 20$/тон CO2 и прогнозирана площ от 500 ха (само частните земи), които да фиксират 1500 тона CO2/година се очаква на година да има увеличен доход от 30000 $/година. Група ІІІ: Индикатори, свързани с участие Въздействие 1. Увеличаване на броя на хората, информирани по въпросите на опазване на глобалната околна среда Индикатор за въздействие: Брой участвали/въвлечени жени - 120Индикатор за въздействие: Брой участвали/въвлечени мъже - 120Въздействие 2. Развитие на сътрудничеството между заинтересованите страни в местата на изпълнение на ПМП проекти Индикатор за въздействие: Брой ОО/НПО, които са участвали/привлечени - 10 Индикатор за въздействие: Брой и тип подкрепящи взаимовръзки, установени с местните власти – 3 връзки с общиниИндикатор за въздействие: Брой и тип подкрепящи взаимовръзки, установени с националните власти – 6 връзки с МОСВ, МЗХ (ИАГ), МИЕТ, РИОСВ Смолян, Хасково и София9. Капацитет на кандидата/партньорството да допринесе за решаване на проблема(ите) Трите партньора по проекта имат опита и познанията върху целевите райони, за да изпълнят успешно дейностите по проекта. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ е специализирана в опазването на видове (мечка, вълк, балканска дива коза, птици, костенурки, редки растения и т.н.) и местообитания (влажни зони, гори и полуестествени райони) и управлението на защитени територии (защитени местности, природни паркове, мрежата Натура 2000 и т.н.). БАЛКАНИ работи в района на Драгоманското блато от 1996 г. и има основна роля за успешното възстановяване на биологичното разнообразие и доброто отношение на местните хора към консервационните дейности. Като собственик на 43 ха земя, туристическа инфраструктура и работодател на местни хора БАЛКАНИ е ключова заинтересована страна в община Драгоман. Експертите, доброволците, оборудването и инфраструктурата на БАЛКАНИ ще бъдат безценен принос към проекта. Допълнително сдружението има опит в работата със заинтересованите страни в Родопите: извършено през 2001 г. проучване на тема „Поминък и ландшафтен подход при опазване на биоразнообразието: Как да ги направим допълващи се“. През 2006 година беше осъществено от експерти на БАЛКАНИ изследване и бяха разработени планове за управление на защитени местности в Източни и Западни Родопи. Сдружение „ПРОЕКТ РОДОПИ” е наследник на целите, идеите и капацитета създаден от проект „Опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта на Родопите” – работил на територията на Родопите и финансиран от Глобалния екологичен фонд (GEF) и Програмата на ООН за развитие (UNDP). В продължение на 5 години от 2004 г. насам, учредителите на сдружението са били ангажирани в екипа на проекта, като през този период са организирали и изпълнили огромен брой дейности свързани с опазването на биологичното разнообразие и налагането на модела на устойчивото развитие в сферите на: туризма, горското и селското стопанство. Установени са работни връзки с всички местни и регионални структури на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по горите, Общинските администрации, местни неправителствени организации и стопански субекти на територията на повече от 40 общини в региона на Родопите. Като най-успешните дейности могат да се изброят следните:
За да се запази създадения капацитет и взаимно доверие с всички партньори, екипът предприе стъпки по учредяване на неправителствена организация, която да продължи дейността на проекта. Държавно горско стопанство „Ивайловград” е част от структурата на Изпълнителна агенция по горите. Обхваща най-ниските разклонения на Източните Родопи, територията му заема югоизточната част на Хасковска област. Включва водосбора на язовир “Ивайловград”, част от водосбора на Бяла река в горното и средното му течение и част от водосбора на Луда река, там където тя служи за държавна граница. Общата площ на стопанството е 51650,8 ха, като 47617,1 ха /92,2%/ е залесена. Почти 90% от територията на стопанството попада в ЗЗ «Източни Родопи» по директивата за местообитанията. (Приложение: Карта на покритието от НАТУРА 2000). На територията на ДГС Ивайловград са обявени според ЗЗТ 15 защитени територии (ЗТ): 11 от тях са обявени за природни забележителности /ПЗ/; 4 от териториите са обявени за защитени местности /ЗМ/ - Хамбар дере, Меандрите на Бяла река, Дупката, Ликана (Приложение: Карта на ЗТ на територията на община Ивайловград). ДГС Ивайловград започна процес на горска сертификация по схемата на FSC. Има богат опит в борбата с горските пожари. Крупната площ от над 50000 хектара дава възможност да кандидатства с проект на пазара за въглеродни емисии. 10. Целева група 11.1. Целеви групи, които пряко ще се възползват от проекта
11.2. Целеви групи, които непряко ще се възползват от проекта
11. Дейности по проекта и времева рамка ДЕЙНОСТ 1. Детайлно проучване на 3 моделни района (1 иглолистна гора, 1 широколистна гора и 1 влажна зона): (първи-дванадесети месец от стартирането на проекта) Тази дейност цели да се набави детайлна информация за три моделни области в страната с изключително богато биологично разнообразие, разположени в различни климатични области и при различна надморска височина – Източни Родопи (ДГС Ивайловград), Централни Родопи (района на Перелик) и Драгоманското блато, относно биоразнообразието , фиксиране и съхранение на въглерод (над и под почвата), връзка гори-водни ресурси-климат. Кредитите за горите и влажните зони на пазара на въглерод в средносрочен и дългосрочен план биха могли да бъдат част от микс от политики, с който се търси разрешение на проблема със загубата на биоразнообразие. Те също могат да бъдат основен стълб в борбата с климатичните промени, но само в случай, че се осигури точно отчитане на въглеродния цикъл в екосистемите и надеждни механизми за наблюдение. Дейност 1 цели да се направи това точно отчитане за три моделни области в страната с изключително богато биологично разнообразие, разположени в различни климатични области и при различна надморска височина – Източни Родопи (ДГС Ивайловград), Централни Родопи (района на Перелик) и Драгоманското блато. Първоначално ще се направи литературна справка на проучванията по света, после ще се организират смесени експертни екипи, които ще включват експерт по въглероден цикъл, експерт биоразнообразие и експерт горско стопанство/управление на води. Целта е изследването да интегрира различните сфери,по които работи проекта още на ниво полеви изследвания. Съгласно Резолюция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие: всяка система за компенсация за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите в рамките на бъдещите действия по отношение на климата трябва да вземе предвид не само въглеродните "резервоари", но също и ползите, които горите носят за екосистемите и обществото.
Със стартирането на проекта ще се проучи българския и международен опит в изчисляването на съхранението и фиксирането на CO2 в горите и влажните зони. Българският опит се свежда до някои единични разработки в конкретни гори и еднократно проучване на Драгоманското блато от СДП Балкани. Никои от тези проучвания не са насочени към търговия с емисии и не са получили одобрение от българското правителство. Международният опит е доста богат в областта на горите и сравнително беден за влажните зони. Но този опит не е лесно достъпен за българските заинтересовани страни. Ръководството на проекта ще предложи методика за горите и за влажните зони, които ще бъдат уточнени и одобрени от МОСВ и ИАГ. Така ще се гарантира, че резултатите от детайлното проучване на трите моделни района ще бъде официално прието от институциите.
Ще бъдат изследвани, в някои от най-добре запазените горски басейни, как екосистемата фиксира въглерод (нетно отстранява атмосферен CO2). При устойчиво управление е налице увеличение на сумата от всички въглеродни запаси задържани ежегодно в растителността и в почвата. Ще бъдат анализирани най-важните „резервоари” на въглерод – растителността, мъртва дървесина и органичните вещества в почвата. За по-точно изчисление на нетния баланс на въглерода в гората ще се приложи комбинация от 2 метода: а) сумиране на всички промени във въглеродните „резервоари” (инвентарен метод) б) измерване на нетната обмяна на CO2 с атмосферата (метод на корелация на обмяната) Поради добре проученото биоразнообразие на Източни Родопи, експертът биоразнообразие ще има предимно камерална работа. Много важна е работата на експертът горско стопанство, за да се изберат най-подходящите работни площи и да се докажат зависимостите на резултатите от изследванията на другите експерти с управлението на горите.
Аналогични мероприятия на 1.1., но с много по-подробни изследвания на биоразнообразието, в т.ч. картиране на токовища на глухари и гнездови местообитания на други редки птици, местообитания на мечка, вълк и дива коза. Работните площадки от друга страна ще бъдат по-малко поради по-малката площ на района. 1.4. Детайлно проучване на територията на Драгоманско блато Въпреки, че влажните зони са сред най-важни местообитания в света, тяхното управление е много сложно и познанията ни до този момент не са достатъчни. Докато в света има по-богат опит в изследването на въглеродният цикъл в горите, изследванията във влажните зони се разработват едва от последните 5-6 години. Тази дейност ще бъде от особено значение за познанията в областта на климатичните промени. СДП Балкани осъществи през есента на 2009 година еднократно изследване на фиксирането на въглерод в блатото с помощта на експерти от Биологическия факултет на СУ (Приложение: Статия - презентация СО2). То даде ориентировъчни данни от 1,6 тона фиксиран C/ха/г, но предвид малкото финансиране и краткия период на изледване, не може да служи за база за проект за въглеродни емисии. Настоящият проект ще разшири това изследване. На базата на комплексен анализ: хидрологичен, физико-химичен, ГИС, риби, макрозообентос ще се прецени какво е екологично състояние на блатото. Тъй като карстовият район е много сложен от геоложка гледна точка - ще бъдат направено базиснп хидрогеоложко проучване и доклад за водосбора на блатото. Допълнително с помощта на 2 каяка (единственият възможен транспорт в блатото) в около 100 точки ще се извърши изследване на количество и качеството на тинята, нивото на водата, разтворения кислород, метаболизма на растителните съобщества – параметри, които ще оценят фиксирането и съхранението на въглерод. Отделянето на метан и други парникови газове също ще бъде количествено и качествено изследвано. ДЕЙНОСТ 2. Анализ на пазарите за въглеродни емисии и разработване на 3 моделни проекта (четвърти-осемнадесети месец от стартирането на проекта) С протокола от Киото са въведени различни механизми за финансиране на дейности, осигуряващи намаление на емисиите на парникови газове (Механизъм за чисто развитие - МЧР и Съвместно изпълнение - СИ). България има известен опит в развитие на проекти СИ, но те са насочени главно в енергийната сфера и до момента няма одобрени горски проекти или свързани с други екосистеми. Това се дължи главно на по-големи трудности при измерването на намалените емисии в природните екосистеми. Въпреки това такива проекти имат добър потенциал за намаляване на въглеродните емисии с дейности по залесяване, чрез подобряване на управлението (например по- добър контрол на пожарите) или чрез производство на енергия от биомаса. От друга страна доброволните пазари се ръководят от по-опростени механизми. Размерът на този пазар е значително по-малък, но бързо нараства през последните години. В Световен мащаб има разработени редица такива проекти, свързани основно с горски екосистеми в тропическите региони. В България до момента липсват такива инициативи, въпреки че интересът към подобни проекти нараства. Потенциалът за реализирането им у нас също е добър, предвид сравнително добре запазените природни екосистеми и високия им капацитет за поглъщане на въглерод.
За изпълнението на проекта СДП Балкани получи подкрепителни писма от МОСВ и ИАГ. В тях са посочени следните лицата за контакт:
С тези лица за контакт, ръководството на проекта ще сформира екип, който да предложи най-добрия метод за приемане на резултатите от проекта и по-точно анализа на пазарите на емисии и подготовката на проекти. Екипът ще се събира за вземане на стратегически решения и ще обменя информация по е-мейл за вземане на оперативни решения. 2.2. Анализ пазарите за въглеродни емисии За съжаление отговорните институции, бизнесът и НПО не са постигнали голям напредък в страната. Проекти за търговия с емисии в горите и влажните зони досега не са подадени. Съществуващите в момента възможности на световните и европейски пазари не са използвани, заинтересованите страни не са запознати с възможностите които те представят, има и редица бюрократични и законови пречки. В момента се разработва и нова схема за финансиране - Зелени Инвестиции. Нужен е анализ на пазарите за търговия с емисии, който да послужи при разработването на схемата за зелени инвестиции и използването на другите съществуващи схеми. За всеки един пазар трябва да се знае какви са минималните площи, стойности и други изисквания. При предварителни срещи с МОСВ и ИАГ се стигна до извода, че един проект който да координира усилията на всички заинтересовани лица в тази област е много важен. Разработването и реализирането на проекти за търгуване с въглерод се нуждае от детайлно проучване на пазарите и различните стандарти. Тази дейност ще включва:
2.3. Подготовка на моделни проекти Предвид ниските доходи при земеползването, въглеродните приходи биха могли да осигурят допълнително финансиране и да осигурят в дългосрочен план устойчивото ползване на земите. В резултат на тази дейност ще бъдат разработени три моделни проекта за търговия с емисии за трите целеви района по проекта. Тези проекти ще бъдат подадени към схемите за Зелени инвестиции или доброволните пазари за търговия с емисии – единствените схеми за финансиране където могат да се подадат проекти на сравнително малки площи (за регулираните пазари площите са над 20000 ха). В последствие ще бъдат рекламирани в Интернет и чрез други медии, за да се достигне до клиентите на емисии (това е много важно за доброволните пазари на емисии, особено за проекти в ценни природни територии).
Управлението на земите, особено на горите и влажните зони, може да допринесе за смекчаване на глобалното затопляне, както чрез поддържане на доброто състояние на екосистемите (и по този начин поддържане и увеличаване на естествените наземни въглеродни „резервоари”), така и чрез намаляване на антропогенните емисии на СО2 от тези екосистеми. Тези две възможности не са взаимно изключващи се. Различните дейности по управление на горите и влажните зони, които се предлагат могат да бъдат групирани в три основни подхода:
Тази дейност цели интегрирането на тези подходи в сегашното управление на моделните райони. 3.1. Преглед на действащия ЛУП на ДГС Ивайловград и предложение за изменение с оглед повишаване на капацитета за натрупване на въглерод. В рамките на тази дейност с помощта на експерт ще бъде ревизиран действащия ЛУП на ДГС Ивайловград. На базата на проучванията и резултатите от Дейност 1, ще бъдат направени съответните препоръки за промяна във връзка с адаптиране на ЛУП, към целите свързани с повишаване капацитета за натрупване на въглерод и опазване на биоразнообразието. 3.2 Изготвяне на стратегия за управление на биогените в Драгоманското блато. На базата на събраната информация при изпълнение на дейност 1.3. ще бъде разработена стратегия за управление на Драгоманското блато. Тази стратегия ще даде отговор на следните въпроси: - как да се справим с еутрофикацията на водоема - как и на кои площи биогенни елементи трябва да бъдат управлявани/отстранявани - как да се съвместят целите: за фиксиране въглерод и биоразнообразие - как може да се използва биомасата от блатото за производство на енергия - как динамичните процеси трябва да бъдат мониторирани. Всички препоръки на стратегията ще залегнат в проект за търговия с емисии. Допълнително стратегията ще определи количествата тръстика, папур и камъш, които да се използват за производство на пелети или брикети (Дейност 3.4.) 3.3. Изпълнение на пилотни дейности насочени към адаптиране управлението на ДГС Ивайловград към целите свързани с управлението на климата и биоразнообразието. Целта на тази дейност е да се създаде основата в ДГС Ивайловград за залесяване с местни видове дървета – дъб (космат дъб (Quercus pubescens), цер, благун), маклен (Acer monspessulanum), бук (Fagus sulvatica), източен чинар (Platanus orientalis) В последните години, залесителните мероприятия в България се осъществяват предимно с бързорастящите дървесни видове с евтин за производство разсад. Тези видове в повечето случаи са неавтохтонни (напр.: робиния, различни видове кедри, дуглазка, червен дъб, др.) или нетипични за района (напр.: бял бор на ниска надморска височина в дъбовия пояс). Особено тежко е положението с крайречните и крайбрежни гори, които повсеместно са заменени с хибридни тополи и дъбовите гори, които са заменени с различни нетипични видове. Това води до големи загуби на биоразнообразие, но в дългосрочен план има и съмнителен ефект за смекчаване на глобалното затопляне. Бързорастящите хибридни тополи, например, ежегодно фиксират повече въглерод (като надземна маса), но автохтонните дълго живеещи видове, осигуряват по-продължителното му задържане. На този етап ДГС Ивайловград, поради това, че не е регламентирано посредством ЛУП и липсват семенни бази, не произвежда собствен посадъчен материал от местни дървесни видове. В момента посадъчния материал се закупува от съседното ДГС Харманли – дъб (цер). Останалите видове, изброени по-горе в дейността нямат производство никъде в региона на Източни Родопи.
В рамките на тази дейност ще бъдат определени и утвърдени нови семенни бази на териториятана ДГС Ивайловград. Това ще позволи необходимият семенен материал за залесявания да бъде с местен произход, както е според изискванията на FSC и на Директивите на ЕС. Събраният семенен материал ще бъде засаден на територията на горското стопанство, а произведените фиданки ще бъдат използвани за предвидените залесителни дейности. Събирането на семенен материал, засаждането и отглеждането на фиданките ще се извърши от служители на ДГС Ивайловград и местни работници. Дейностите ще бъдат контролирани от експерт.
На територия от 54 декара ще бъде извършено залесяване на опожарена горскатеритория с местен дървесен вид дъб (цер). Посадъчния материал ще бъде осигурен от ДГС Ивайловград, който ще организира и финансира мероприятието. Мероприятието е заложено в плана на стопанството за 2009 г. Почвоподготовката на терена е извършена през 2008 г. Проектът предвижда в залесяването да се включат и доброволци от община Ивайловград.
Горските пожари и обезлесяването нанасят трудно обратими щети върху околната среда, като например трайни вреди за водните ресурси, опустиняване, както и загуба на биологично разнообразие, общата икономическа цена на които сериозно надвишават инвестициите в превантивни и коригиращи мерки. По тази дейност се предвижда рехабилитация на 40 км. минерализовани противопожарни ивици на територията на ДГС Ивайловград с цел предотвратяване на значими горски пожари в района. 3.4. Използване на биомасата от Драгоманското блато като ВЕИ: По тази дейност ще се закупи оборудване, което да преработва биомасата от Драгоманското блато. Биомасата ще се преработи в пелети или брикети, които да се използват за отопление в Центъра за опазване на влажните зони, построен през 2008-9 г. в гр. Драгоман от СДП Балкани. В този Център вече е инсталирана отоплителна инсталация (локално парно с горелка), която може да работи с различен тип източници на енергия от биомаса. В момента се използват пелети от дървени отпадъци. В същото време блатото обраства и е нужно отнемане на част от биомасата за поддържане на местообитанията. Успешното осъществяване на тази дейност ще даде следните резултати:
ДЕЙНОСТ 4. Информационни дейности по проекта. 1) Предварителна информация за целите и дейностите по проекта до местната общност и други заинтересовани страни Ще бъде проведена информационна кампания чрез различни интернет източници и с разпечатани в офиса листовки в районите на проекта във връзка с целите и дейностите, които се предвиждат. Целта е информацията да достигне до широк кръг от хора и да бъде ангажирана по-голяма част от обществеността с проблемите на климатичните изменения и опазването на биоразнообразието. Ще се даде възможност за обратна връзка с координатора на проекта, за да може всеки интересуващ се да бъде информиран за резултатите от проекта. 2) Информационна среща в гр.Ивайловград със заинтересованите страни имащи отношение към стопанисването на горите, опазването на биологичното разнообразие и климатичните промени. На срещата ще участват служителите на ДГС Ивайловград, местни хора от град Драгоман и други заинтересовани страни. Ще бъдат разгледани основни насоки за смекчаване на глобалното затопляне при управлението и ползването на горите в района:
Горските пожари и обезлесяването нанасят трудно обратими щети върху околната среда, като например трайни вреди за водните ресурси, опустиняване, както и загуба на биологично разнообразие, общата икономическа цена на които сериозно надвишават инвестициите в превантивни и коригиращи мерки. Обезлесяването води до приблизително 20 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, то представлява и сериозна заплаха за развитието и, по-специално, за препитанието на бедното население. Освен чрез информационната среща, местното население ще бъде информирано и чрез раздаване на листовки и поставяне на информационни табели за опасността от пожари. 3) Информационни срещи за разгласяване на резултатите от проекта Ще бъде проведена информационна среща за запознаване на местната общност, различни структури на ИАГ от страната и други заинтересовани страни с резултатите от проекта, връзката на устойчивото управление на земите и смечкаването на климатичните промени; възможностите за кандидатстване на горски проекти по различни механизми за търговия с емисии. 12. Продукти на проекта
13. Устойчивост на проекта 13.1. Финансова устойчивост - икономически изчисления/бизнес план, други Подготвените 3 моделни проекта, както и инсталацията за ползване на биомаса от блатото, ще осигурят финансова устойчивост 13.2. Интегриране в дългосрочни процеси Резултатите от проекта ще доведат до подобряване на политиката на България в областта на промените в климата, в т.ч. отваряне на възможности за разработване на проекти за гори и влажни зони, интегриране смекчаването на глобалното затопляне с опазване на природата. Дейности по проекта ще служат за пример за устойчиво управление на гори и влажни зони. Устойчивите практики в областта горското стопанство, управлението на влажните зони и поглъщане на СО2 емисии ще създадат стимули за местното население, неправителствените и научните среди и държавната администрация. Тези резултати ще залегнат в стратегически документи – ЛУП, ПУ на Драгоманското блато. 13.3. Човешки ресурси Устойчивостта на проекта и резултатите от него се гарантират и от трайния интерес на поетите ангажименти на партньорите в района. Инвестициите на партньорите в инфраструктура и изградено сътрудничество са основа за дългосрочно развитие. Включването на собствениците на гори и институциите отговорни за тяхното стопанисване в разработването на моделните проекти и осигуряването на бъдещо финансиране, е предпоставка за дългосрочното им ангажиране. 14. Сътрудничество с други проекти/предложения за финансиране по ГЕФ ПМП Номер на проекта: 170 „Насърчаване на природосъобразно управление на горите, развитие на бизнес партньорства и устойчив лов за опазване и ефективно управление на глобално значимо биологично разнообразие в бореалните гори на Рило-Родопския масив” Период на действие на проекта: 29.07.2009 - 30.12.2011 Тип: Проект - Изпълнява се 15. Кратко описание на английски език 16.1. Project name Forest and wetlands in Bulgaria – integrated instruments for mitigation of global warming and conservation of nature. 16.2. Justification Forests and wetlands are among the most productive ecosystems in the world. They are crucial for maintaining biological diversity, soil conservation, erosion control, regulation of water regime, improving the quality of water and air. They also are crucial for mitigation of climate change, due to their huge capacity to absorb and retain CO2. On the other hand sustainable management of natural ecosystems increases this capacity. This allows us to integrate with this project the objectives of global warming mitigation and biodiversity conservation. This project aims to do this by promoting the sustainable use of forests and wetlands; help the improvement of the policy related with climate change and biodiversity protection, by working with State Institutions; research of alternative funding sources;, approval of forest management plans that integrate climate change and biodiversity conservation goals, model use of biomass as an energy source and reforestation with native species.
The project activities are carried out in three model areas located in different climates and at different altitudes: 1. Eastern Rhodopes: Haskovo District, Ivaylovgrad Municipality, State Forestry Ivaylovgrad (town Ivaylovgrad) - GPS: 41 ° 31'37 .93 " N, 26 ° 7'31 .75" E 2. Western Rhodope: Smolyan District, Smolyan Municipality, Cooperation of private forest owners Gela, Solishta, Stoikite (villages of Gela, Solishta and Stoikite) - GPS: 41 ° 38'58 .05 "N, 24 ° 35'34 .23" E 3. Dragoman marsh: Sofia District, Dragoman Municipality (.Dragoman town, Golemo Malovo village) - GPS 42 ° 55'53 .96 "N, 22 ° 57'36 .72" E
- Ministry of Environment and Waters - Executive Forest Agency - State Forestry Ivaylovgrad - Private land owners and forest owners - The scientific community and environmental organizations - Local people - Companies and organizations interested to trade CO2 emission 16.5. Goal and expected impacts To study, elaborate and promote mechanisms that integrate the conservation of valuable ecosystems with the mitigation of global warming. 16.6. Objectives and expected results 1. Specified methodology for study the storage and fixation of CO2 of 3 valuable ecosystems in Bulgaria and one year study of their importance to reduce the effects of global warming and comparison with the objectives of biodiversity conservation 2. Study of the possibilities for application with projects for forests and wetlands in the markets for carbon emissions, assist the Ministry of Environment and Waters in the economic analysis of projects and promotion of opportunities for financing. 3. Adapting the management of forests and wetlands, and implementation of model activities such as reforestation with native tree species and use of biomass from marshes as renewable energy source 16.7. Major activities
16.8 Partnership with GEF SGP proposals/projects Project name: "Promoting environmentally forest management, developing business partnerships and sustainable hunting for conservation and effective management of globally significant biodiversity in boreal forests of the Rila-Rhodope range” Project Number: 170 Type: Runing Duration: 29.07.2009 - 30.12.2011 16.9. Sustainability The three prepared project and the model use of plant biomass of the marsh will ensure financial sustainability. Project activities will help the national policy on climate change and will be a good example for sustainable management of forests and wetlands. The sustainable practices in forestry, wetlands management and carbon sequestration will create an impulse for local communities, NGOs and public administration. These results will amend the strategic documents – Forest management plans, Management plan of the Dragoman marsh. The long-lasting interest and commitments of partners in the region will ensure sustainability of the project and its outcomes. The involvement of forest owners and institutions in the development of model projects will ensure future funding and provides long-term commitment
Financial cofunding – 42970 BGN In kind cofunding – 9793 BGN From GEF SGP – 45465 BGN (46%) Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|