Програма за малки проекти на

12. Интерес от проекта

Успешното провеждане и финализиране на проекта ще издигне имиджа на организацията.

Целите, заложени в настоящия проект, напълно съвпадат с приоритетите и идейната насоченост на Дружеството за запазване на биоразнообразието. С изпълнението на предвидените проектни дейности се надяваме да се канализира и регулира човешкият поток в района на Широка поляна и в частност в защитените територии; да се осъществи по-ефективен контрол върху събирането на билки, гъби, горски плодове и др. недървесни продукти, като се повиши и събираемостта на съответните такси. С изграждането на туристическата инфраструктура и благоустрояването на най-посещаваните от туристите места се надяваме на увеличаване на броя туристи, посетили района, като същевременно се постигне и повишаване на екологичната култура и образование, както на туристите, така и на местното население, както и тяхната обществена ангажираност по отношение на горите и живота в тях.

13. Финансов и нефинансов принос

Финансова принос – 450 лева, Нефинансов принос – 8850 лв.

Държавна Дивечовъдна Станция “Широка поляна” се намира в западната част на Западни Родопи – в м. Широка поляна и административно попада в района на Община Батак, област Пазарджик. Управлението на Станцията е разположено на пътя Батак – Доспат, до яз. Широка поляна. Дивечовъдната станция е разположена върху площ от 11 444,2 ха., като обхваща целият водосборен басейн на реките Лонгурлийска и Катранджи дере и голяма част от водосбора на Девинска река. Най – високата точка е Горелия връх – 1750 м н.в., а най – ниската – м. “Кемера” – 1000 м н.в.Територията е с форма на неправилен правоъгълник с дължина от изток към запад около 20 км и ширина от север на юг около 8,5 км.

Специфичните климатични и хидроложки условия определят уникалния за България бореален облик (тайга) на територията на ДДС “Широка поляна”. Според класификационната схема на горскорастителното райониране на България (Захариев, 1983), територията на ДДС “Широка поляна” попада в Тракийската горскорастителна област, съответно в един пояс и един подпояс:

Т-ІІ – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 м н.в.)

Т-ІІ-2 – Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1200-1700 м н.в.)

Според възприетите три категории в “Червена книга на НР България” на територията на ДДС “Широка поляна” няма изчезнали растителни видове и подвидове. От застрашените растителни видове се среща българският ендемит борисов мразовец ( Colchicum borissii Stef.) Според последното лесоустройство (1998) на територията на ДДС “Широка поляна” има 28 редки растителни вида (“Червена книга на НР България).

От гръбначната фауна традиционни за територията на ДДС “Широка поляна” са:

1. Бозайници: благороден елен, сърна, дива коза, дива свиня, мечка, вълк, лисица, видра, язовец, златка, белка, катерица,горски мишки, сънливец,сляпо куче, прилепи, земеровки, таралеж къртица и др. Тук се е срещал и рисът – вид, изчезнал от нашата фауна.

2. Птици – по-характерни за района: глухар, лещарка, черен щъркел, кълвачи – черен, трипръст, белогръб, синигери, голям ястреб, скален орел, обикновен мишелов, врабчова кукумявка, горска улулица, обикновена чинка, кръсточовка, кралчета, стърчиопашки – бяла и планинска, лястовици, бързолети и др.

3. Влечуги: живороден гущер, стенен гущер, слепок, усойница, медянка.

4. Земноводни: алпийски тритон, дъждовник, жаба - дървесница, голяма водна жаба, гръцка и планинска жаби.

5. Риби: балканска пъстърва, дъгова пъстърва, лешанка, речен кефал, костур, бабушка, каракуда, об. кротушка и др..

Много от изброените видове са с висока консервационна значимост и са обекти на различни международни конвенции.

В Червената книга на НР България са включени следните видове по категории:

ИЗЧЕЗНАЛ: брадат лешояд (Gypaetus barbatus L.), рис (Felis linx L.).

ЗАСТРАШЕН: дива коза (Rupicapra rupikapra balcanica, Bolkay), вълк ( Canis lupus L.), видра ( Lutra lutra L.), златка ( Martes martes L.), черен щъркел ( Ciconia nigra L.), глухар ( Tetrao urogallus L.), лещарка ( Tetrastes bonsia L. ), голям ястреб ( Accipiter gentilis L.), врабчова кукумявка (Glaucidum passerinum L.), трипръст кълвач ( Picoides tridactylus alpinus Brehm.).

РЯДЪК:, мечка ( Ursus arctos L.), скален орел ( Aquila chrysaetos L.), кълвачи – черен ( Dryocopus martius L.) и белогръб ( Dendrocopus leucotos litfordi Sharpe & Dresser), алпийски тритон ( Triturus alpestris alpestris Laur.).

На територията на ДДС “Широка поляна” се намират 7 защитени природни територии с обща площ 852,8 ха или 7,5% от площта на станцията както следва:

1. 
   Биосферен Резерват “Дупката” - Резерватът се намира на територията на три горски стопанства - ДДС “Широка поляна”, ДЛ “Родопи” и ДДС “Борово”, в землищата на гр.Батак и с. Фотиново. Обявен е за резерват с Постановление № 14827/29.06.1951 на МС. Резерват “Дупката” е с актуализирана площ 1209,0 ха. В ДЛ “Широка поляна” резерватът е с обща площ 456,0 ха, от която залесена 434,1 ха и незалесена 21,9 ха.
   
2. 
   Защитена местност “Кемера” (буферна зона на резерват “Дупката”), обявена със заповед № 3899/15.09.1975 на МГОПС, с обща площ 57,8 ха - 54,9 ха залесена и 2,9 ха незалесена.
   
3. 
   Защитена местност “Широка поляна”, обявена със заповед № 449/25.04.1984 на КОПС, с обща площ 109,8 ха, от която залесена - 74,3 ха и незалесена 35,5 ха.
   
4. 
   Защитена местност “Кавал тепе”, обявена със заповед № 449/25.04.1984 на КОПС, с обща площ 83,0 ха, от която залесена 66,6 ха, а незалесена 16,4 ха
   
5. 
   Защитена местност “Студената чучурка”, обявена със заповед № 449/25.04.1984 на КОПС, с обща площ 75,3 ха - 73,9 ха залесена и 1,4 ха незалесена
   
6. 
   Защитена местност “Слънчева поляна”, обявена със заповед № 449/25.04.1984 на КОПС, с обща площ 67,0 ха, от която залесена 44,4 ха и незалесена 22,6 ха.
   
7. 
   Историческо място “Лонгурлии”, обявено със заповед № 3718/28.07.1975 на МГОПС. Общата площ възлиза на 3,9 ха, от която залесена 3,8 ха и незалесена 0,1 ха. Лагер на партизански отряд “Антон Иванов”
   

С разработването и изграждането на подходяща инфраструктура се цели намаляване на негативните въздействия от нарастващия брой посетители върху състоянието на биологичното разнообразие и защитените територии в района на ДДС “Широка поляна” и по–ефективното използване на рекреационния потенциал на територията. Очаква се че с изграждането и стопанисването на собствена туристическа инфраструктура и повишаване на приходите от нея ще се повиши ангажираността на държавната институция ДДС “Широка поляна” с проблемите на устойчивото стопанисване и ползване на природните ресурси в района.

Смятаме, че чрез проекта ще увеличим количеството на организираните туристи в района, като същевременно се постигне и намаляване на негативните въздействия от нарастващия брой посетители върху състоянието на биологичното разнообразие и защитените територии в района на ДДС “Широка поляна” .

ДДС “Широка поляна” е разположена върху една от най – красивите части на Родопа планина – западната част на Западните Родопи. Горите в района притежават богати рекреационни ресурси, чието използване непрекъснато се увеличава, успоредно с утежняването на “градския” живот. За територията са типични вековните гори от смърч, ела, бял бор, в по-ниските части – бук, бреза, леска, изпъстрени с красиви цветни поляни, малки рекички, виещи се в удивителни меандри. Много привлекателни са природните пейзажи край бреговете на язовирите – удивителни места за активна почивка съчетана с риболов, туристически излети, събиране на горски плодове, гъби, билки и др. Не са малко и историческите забележителности в района. Тук могат да се видят останки на римско селище в местността “Дженевра”, римски мост в м. “Кемера”, старо римско светилище и “Римски град”, остатъци от древен манастир в едноименната местност, Лагер от землянки на партизаните от отряд “Антон Иванов” в м. Лонгурлии и др. През района преминава и туристическия маршрут “Кемера” – хижа “Орфей”. В по – високите (по – равни) части, с добре развита “горска пътна мрежа”, може да се практикува велотуризъм. Освен красивите пейзажи за любителите на фотографията територията предлага големи възможности за фотолов. Тук могат да бъдат “издебнати” и заснети достатъчно много представители на типично горските (и планински) видове от всички сухоземни класове гръбначни животни. Всичко това обуславя интензивния туристически поток в района.

В тази връзка нека припомним, че в Закона за горите и в Правилника за прилагането му и ма категория “Рекреационни (курортни) гори”, които на територията на Станцията са 212,3 ха. Възстановителни ресурси притежават, разбира се, всички гори, но поради масовото и неорганизирано навлизане на хората в горите по най – различни поводи се отразява негативно на горските екосистеми. от друга страна, всяка горска територия, за нуждите на рекреационното ползване, трябва да се стопанисва удачно и да се устройва по подходящ начин, като се допълва с различни инженерно – технически и архитектурни съоръжения, инфраструктура, информационни табла и центрове и др., посредством които съответната горска територия се благоустроява и може да изпълнява по – пълноценно ролята си на място за почивка и възстановяване. Именно тук са насочени усилията на партньорите по настоящия проект, макар и по – скоро като опит за поставяне на начало на подобни дейности.

Освен почивно-възстановителния аспект не бива да пренебрегваме и стопанското значение на горите в ДДС “Широка поляна”, в смисъл на източник на недървесни суровини и ресурси – диворастящи горски плодове, билки, ядливи гъби и др. Не бива да се оставя без внимание социалното значение на гората, като източник на допълнителни доходи за местното население от гореспоменатите горски продукти, били те пряко използвани за храна или продавани. Стопанското значение на хранителните суровини от горите в последните години непрекъснато се увеличава поради развитието на търговията с тях. Подобни продукти от района на ДДС “Широка поляна” са още по – търсени, защото района е ненатоварен с промишлено и битово замърсяване. Изобилието от подобни продукти и високата им цена води в района неимоверно количество хора, немалък брой от които прекарват цели месеци на биваци, включително в защитените територии, без да спазват съответните режими за пребиваване,оставяйки след себе си купища отпадъци. Тук настоящия проект също си поставя ясни цели и задачи, при това без претенции за изчерпателност и отново само като опит за промяна в положителна посока.

Всичко това пряко кореспондира и с приетия вече Общински План за развитие на Община Батак (2005г.) и Плана за многофункционално управление на горите в община Батак където многофункционално използване на горските ресурси заедно с развитието на туризма във всичките му форми са основен приоритет за развитие.
Конкретни предизвикателства

1. 
   В годините след 2000 антропогенното присъствие в района се засили, особено през летните месеци. По предварителни проучвания, през територията на станцията годишно преминават повече от 15 000 туристи (рибари, природолюбители, любители на екстремни спортове) и събирачи на диви плодове, билки и гъби. Голяма част от тези хора остават да къмпират на територията на станцията и защитените територии, като нарушават установените режими и норми.
   
2. 
   Нерегламентираното присъствие на толкова много посетители и липсата на каквато и да е инфраструктура и възможност за управление има следните негативни последствия върху биологичното разнообразие и защитените територии:
   

1. 
   Сериозно замърсяване с твърди битови отпадъци
   
2. 
   Безпокоене на животните през краткия им размножителен период
   
3. 
   Обиране и унищожаване находищата на ценни и редки растения и гъби;
   
4. 
   Увеличаване на риска от горски пожари
   
5. 
   Замърсяване на водите и ерозия на почвата в районите със силно човешко присъствие.
   
6. 
   Незаконно строителство в защитените територии и около тях.
   
7. 
   Незаконна сеч в защитените територии
   

3. 
   Въпреки че ДДС “Широка поляна” е натоварена по закон със стопанисването и управлението на биологичното разнообразие и защитените територии в района, на практика липсват ресурси и инструменти за прилагане на целенасочени действия в тази посока.
   
4. 
   Лесоустройственият проект, който определя обхвата и обема на дейностите на територията на станцията, е приет през 1998 г. и не предвижда активности, свързани с дългосрочното съхраняване и управление на биологичното разнообразие и защитените територии.
   
5. 
   За нито една от защитените територии в комплекса няма изработен и приет План за управление, съгласно Закона за защитените територии, в момента предстои одобрение на задание за изготвяне на планове за управление от МОСВ;
   
6. 
   Липсват съвременни данни за разпространението и запасите от лечебни растения, гъби, както и за видове с природозащитен статус по ЗОБР.
   
7. 
   Няма изградена система за мониторинг на важни компоненти на биологичното разнообразие, различни от традиционните горско-дървесни ресурси.
   

*****Биоразнообразие

Екотуризъм

Устойчиви продукти

Местно развитие

Брой защитени световно значими видове : поне 7

Хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие

1. 396.8 ха защитени територии, разрешени за достъп на туристи

2. 456 ха – Биосферен резерват “Дупката” - със специален режим
Група ІІ

1. Увеличение на приходите на хората, ангажирани в ПМП проекти

Брой облагодетелствани домакинства

Брой облагодетелствани хора

Стойност на увеличения приход за облагодетелстваните хора

Трудно е на този етап да се даде точна цифра, но с реализирането на проекта се очаква да нарасне туристическият поток в района - във връзка с ловен, риболовен и фото-туризъм ползите са, освен за самите туристи, за държавата, събираща съответните приходи чрез дивечовъдната станция. Около язовира са разположени голям брой ведомствени почивни станции, активно използвани, особено през летния сезон. За почиващите развитието на туристическата инфраструктура и “Екомаршрутите” ще внесат допълнително разнообразие и ще повишат качеството на почивката. Несъмнени ползи ще има за семействата, които в района са заети в сферата на търговията (2 магазинчета), частното хотелиерство(3 - 4 домакинства) и ресторантьорство (3 заведения)

Група ІІІ

1. Развитие на сътрудничеството/ съдействието/ разбирането между НПО/ОО и Правителството в местата на изпълнение на ПМП проекти

Настоящият Проект се базира на обединяване на усилията в името на изпълнението на общи цели между НПО, в случая - Дружеството за запазване на биоразнообразието, държавата, представена от Държавна дивечовъдна станция “Широка поляна” и местната власт в лицето на Община Батак.и спомага за подобряване на сътрудничеството между местната общинска и горска власти и обществеността.

Човешкият ресурс на партниращите си организации, като образование и квалификация, е в състояние да изпълни поставените в предложението задачи. Конкретните цели на проекта са твърде точно формулирани. Предвидените дейности са подчинени на целите и отговорностите са ясно очертани. Налице е разбирането за важността на поставения проблем и добрата воля за решаването му. Двете организации достатъчно добре се познават, доказали са, че могат да работят съвместно и възможностите им взаимно се допълват. Партньорството помежду ни има вече 4 – годишна, вярваме, плодотворна и взаимоизгодна, история.

Партньорството между Държавна дивечовъдна станция “Широка поляна” и Дружеството за запазване на биоразнообразието ще даде възможност за взаимно допълване на капацитета на двете организации при постигането на поставените от проекта цели. Устойчивостта на проекта и резултатите от него ще се гарантира от интереса на Държавната дивечовъдна станция. Залагането на основните резултати и поддръжката на инфраструктурата в бъдещия Лесоустройствен проект на ДДС “Широка поляна” 2008 – 2017г. допълнително ще гарантира ангажираността на държавната институция и следователно ще доведе и до устойчивост на резултатите от проекта. При изпълнението на проекта ще се обхванат всички важни аспекти и ще се гарантира неговото включване в национални проекти като Натура 2000, Система за мониторинг на биологичното разнообразие, както и на регионални такива – ГЕФ Родопи, следващи общински планове за многофункционално стопанисване на горите в Община Батак и т.н.

На този етап няма предвидено такова

Anthropogenic impact on the territory of Game Breeding Station "Shiroka Poliana" has increased after 2000. According to some preliminary studies more than 15000 tourists (fishermen, environmentalist, outdoor and extreme tourism, wild fruits and mushrooms collectors ) visit the region annually. Big part of these people remain for camping on the territory of the GBS and in protected territories in particularly thus violating their protected status. Unauthorised presence of so many people as well as the lack of any infrastructure and particular management do result in a negative impact on the rich biodiversity and natural endowments of the territory.

With the elaboration and construction of some suitable infrastructure the project aims at mitigating the negative impact of the increasing number of visitors on the biodiversity and protected territories of the region and hence more effective use of its recreational potentials. It is expected that with the establishment and the management of tourist infrastructure by the state authorities of the GBS "Shiroka Poliana" the project will enhance the engagement of the state authorities with the issues related to sustainable use of the natural resources in the region.

The budget of the project totals to BGN 112'040, of which BGN 55'920 is the amount requested from GEF SGP Bulgaria. A total of BGN 56'120 is secured co-financing from project partners, of which BGN 34'070 as direct financial contribution and BGN 22'050 as in-kind contribution. Co-financing is secured mainly through the financial contributions of GBS "Shiroka Poliana" – BGN 23'620 and Municipality of Batak – 10'000. The contribution of the implementing organisation – Biodiversity Preservation Society is amounting to BGN 8'850 – in-kind and 450 BGN - financial.