Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година

При избора на дървесни видове за залесяване са взети предвид условията за месторастене, екологичните качества на отделните дървесни видове и стопанската цел и изгода.

Като израз на това е започналото залесяване с изключително ценние дървесни видове от род Paulownia .Те пораждат интерес със своя изключително бърз растеж, висококачествена дървесина, красиви гроздовидни съцветия и големи листа. Това дърво имат огромно значение за околната среда и за икономиката. То е чудесен материал за индустриално производство на дървени пелети (източник на топлинна енергия), биомаса, биогориво, дървесина, суровини за фармацевтичната промишленост. Тези дървета са подходящи за обновяване на унищожени горски масиви, за озеленяване на паркове и градини. Насажденията от Paulownia не изискват големи грижи и разходи за отглеждането си. Дървото не изисква повторно засаждане след отсичане, понеже силната коренова система дава началото на ново стъбло. То достига височина 5-10 метра само за 2 години. След 7 години добивът на дървесина е до 1 куб.м. от дърво. Листата имат висока хранителна стойност и се използват за фураж на животните, а също и за лекарствени препарати. Те са с голяма площ (диаметър 75 см.) и абсорбират големи количества въглероден диоксид, а след листопад обогатяват почвата с азот.

Санитарната сеч е предвидена във всички насаждения и култури, в които са установени заболели и повредени дървета.

Екологичният ефект от предвидените лесовъдни мероприятия се изразява в следното:

• 
  увеличава се залесената площ , което е от значение както за подобряване на общата продуктивност на гората, така и за подобряване на микроклимата в района;
  
• 
  извършването на отгледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние;
  
• 
  ще се увеличат защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията, а така също и условията за растеж.
  

Проблеми при пълноценното използване на дървесината:

• 
  Ниско ниво на техническа обезличеност на дърводобива;
  
• 
  Слаб кадрови потенциал за тази дейност в общините;
  
• 
  Ниско ниво на квалификация на работниците в дърводобива;
  

• 
  Недостатъчна гъстота на горскопътната мрежа в резултат на което извозните разстояния са дълги;
  
• 
  Липса на системна информация за търсенето и предлагането на дървесина.
  

Изпълнението на мерките в Краткосрочната програма по ВЕИ, може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост. При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация на сградата, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.

Възможностите за финансиране и осъществяване на инвестиционните намерения, свързани с използването на източниците на възобновяема енергия се характеризират със следните аспекти:

Структурни фондове на ЕС

• 
  Оперативна Програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013"
  

Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" е основана на пет приоритетни оси за програмен период 2007-2013:

• 
  Приоритетна ос 1
  

• 
  Приоритетна ос 2
  

• 
  Приоритетна ос 3
  

• 
  Приоритетна ос 4
  

• 
  Приоритетна ос 5
  

Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие и съответното съфинансиране от страна на националния бюджет. Оперативната програма отговаря на основните стратегически и програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и националните политики.

• 
  Програма за развитие на селските райони
  

• 
  Производство на енергия от възобновяеми източници
  

• 
  Производство на биогорива от биомаса;
  
• 
  Производство на биогаз; когенератори на биогаз.
  

• 
  Производство на енергия от възобновяеми източници
  

• 
  Оперативна програма „Регионално развитие"
  

ОП „Регионално развитие" е насочена към изпълнение на един от основните национални стратегически приоритети на Националната стратегическа референтна рамка - „поддържане на балансирано териториално развитие". Стратегията на програмата е засилване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и намаляване различията в развитието на шестте района за планиране (NUTS) чрез подобряване на индустриалната, жилищната, социалната, природна и културна среда.

Програмата дава предимство на проекти, които са насочени към преодоляване на съществуващия енергиен дефицит чрез използване на възобновяеми енергийни източници.
Допустими дейности по операция 4.2. в областта на ВЕИ

• 
  Събиране на данни; изследвания и анализи на тенденциите в развитието;
  
• 
  Обмен на ноу-хау и най-добри практики и придружаващите ги анализи, свързани с ВЕИ;
  
• 
  Разработване на портали/виртуални мрежи за обмен на най-добри практики, интернет-базирани средства и електронни бази данни за споделен обмен на най-добрите практики и тенденции в развитието;
  
• 
  Анализи на най-добри практики и критерии (benchmarking analyses) при предоставянето на услуги;
  
• 
  Разработване на бъдещи стратегически проекти и планове за действия;
  
• 
  Обучения, семинари, конференции, учебни посещения, съвместни срещи, включващи и социално-икономическите партньори (университети, НПО, бизнес сдружения, синдикати и т.н.);
  
• 
  Иновационни стратегии и стратегии за превенция на риска;
  
• 
  Разпространение на информация и кампании за повишаване на информираността на населението;
  
• 
  Разработване на материали за дистанционно обучение и дискусионни форуми;
  
• 
  Въвеждане на иновационни подходи (пилотни проекти);
  
• 
  Предоставяне на консултации и услуги, свързани с конкретен обмен;
  
• 
  Разпространение на резултатите;
  

• 
  Програма „Интелигентна енергия - Европа"
  

Европейската програма "Интелигентна енергия за Европа" предоставя безвъзмездно финансиране на проекти на български организации за създаване на политически и пазарни условия за енергийна ефективност и използването на ВЕИ в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP). Общият бюджет на програмата за периода 2007-2013 е в размер на 727 млн.€.

Основен приоритет са нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER) - В рамките на този приоритет се финансирани проекти по: добиване на електроенергия от ВЕИ; използване на възобновяема енергия за отопление/ охлаждане; дребномащабни инсталации за възобновяема енергия на сградите; проучвания и добив на биогорива; нови технологии и обмен на опит, като резултатите са видими на територията на целия Европейски съюз.

• 
  ELENA
  

Безвъзмездно финансиране от страна на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия на местни и регионални власти при подготовката на инвестиционни програми за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

ELENA (European Local Energy Assistance) осигурява техническа помощ за структуриране и изпълнение на проектите.

ELENA да покрива до 90% от разходите за техническа подготовка на инвестиционните програми. Покриват се средства за предварителни проучвания, за структуриране на програми и бизнес планове, за одити, тръжни процедури и договори, за

създаване на групи за управление на проекта, за разходи по ДДС, ако бенефициентът не може да ги възстанови.

Инструментът ELENA може да се ползва от местни и регионални власти, обществени органи или група органи от държавите, които подлежат на подпомагане по програма „Интелигентна енергия Европа".

Предварително изискване към получателите на средства е съответната инвестиционна програма да съдейства за постигане на евроцелите „20-20-20" ( до 2020 г. да се намалят с 20% вредните парникови емисии, делът на ВЕИ в общото потребление на енергия да достигне 20% и още толкова да е спестената енергия като цяло).

• 
  Публично-частно партньорство (ПЧП)
  

Отчитайки Европейското законодателство, практика и счетоводно третиране, Публично-частното партньорство е дългосрочно договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на инфраструктура с оглед постигане на по-добро ниво на услугите, където частният партньор поема строителния риск и поне един от двата риска - за наличност на предоставяната услуга или за нейното търсене.

Плащанията по Публично-частното партньорство, свързани с ползването на предоставяната от частния партньор публична услуга, са обвързани с постигане на определени критерии за количество и качество на услугата. Общинската администрация (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки „обикновен клиент" при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата.

Успешното изпълнение на проекти, чрез публично-частни партньорства се обуславя от наличието на следните предпоставки:

• 
  Наличие на решение на ОС за осъществяване на ПЧП проекти;
  
• 
  Наличие на обществена подкрепа за осъществяването на проекти със значим обществен интерес;
  
• 
  Наличие на законодателна рамка подходяща за прилагане на ПЧП модели;
  
• 
  Провеждане на открита и прозрачна тръжна процедура в съответствие със съществуващите най-добри практики;
  
• 
  Изработване на механизъм за сравнение с публичните разходи за осъществяване на проекта (доказване на по-добра стойност на вложените публични средства);
  
• 
  Наличие на механизми за плащане на предоставяната услуга съобразени с обществените възможности и нагласи (преценка на обществена нагласа и възможности за плащане на такси, прецизно определяне на нивото на таксите);
  
• 
  Съществуване на достатъчен капацитет в публичните органи отговарящи за осъществяване на инфраструктурни проекти.
  

• 
  ЕСКО услуги
  

ЕСКО компаниите са бизнес модел, който се развива в България от няколко години. ЕСКО компаниите се специализират в предлагането на пазара на енергоспестяващи услуги. Основната им дейност е свързана с разработването на пълен инженеринг за намаляване на енергопотреблението. Този тип компании влагат собствени средства за покриване на всички разходи за реализиране на даден проект и получават своето възнаграждение от достигнатата икономия в периода, определен като срок на откупуване. Договорът с гарантиран резултат е специфичен търговски договор, регламентиран с чл. 38 от Закона за енергийната ефективност.

Намаляване разходите за горива, енергия и други консумативи и повишаването на комфорта в сградите държавна или общинска собственост, могат да са предмет на договори за управление и експлоатация и/или проектиране, доставка, монтаж. Могат да бъдат реализиране някои от следните схеми:

• 
  Договор с гарантиран резултат
  

При този вид договори фирмата за енергийни услуги гарантира минимално ниво на икономии. Постигнатите допълнителни ефекти над гарантираните се разпределят дялово между страните или се капитализират само в една от тях. Частният сектор поема риска, при условие, че не бъдат постигнати минималните гарантирани икономии да не възвърне инвестициите си.

• 
  Зелени инвестиции - механизъм на Протокола от Киото
  

Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), се създава вътрешна българска система за издаване и търговия със зелени сертификати. За всяко месечно произведено количество електричество от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), производителят му получава зелен сертификат, който е безналична ценна книга и се издава и регистрира от ДКЕВР. Съгласно чл.163 от ЗЕ, производителите на електроенергия от възобновяеми източници, като вятър, вода, слънце, биомаса, геотоплина и т.н., ще могат да продават произведената електроенергия на преференциални цени.

Механизмът "Международна търговия с емисии" е залегнал в член 17 на Протокола от Киото и дава възможност на страните да търгуват помежду си с редуцирани емисии от парникови газове в периода 2008 - 2012 г., с цел икономически най-ефективно. Производителите на електроенергия от ВЕИ ще могат директно да продават зелените си сертификати на заинтересовани лица, по цена която се определя от търсенето и предлагането.

• 
  Финансиране от НФЕЕ
  

Фонд "Енергийна ефективност" (ФЕЕ) е юридическо лице, създадено по силата на Глава 4, раздел I от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ) от 2004 г. ФЕЕ управлява финансови ресурси, получени от Република България от Глобалния Екологичен Фонд (ГЕФ) с посредничеството на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и от други донори.

• 
  Финансиране от търговски банки
  

Кредитна линия на ЕБВР за проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници от:

• 
  ВЕЦ;
  
• 
  Слънчеви инсталации;
  
• 
  Вятърни централи;
  
• 
  Биомаса;
  
• 
  Геотермални инсталации;
  
• 
  Инсталации с биогаз.
  

по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене, показани на фигурата.

Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято - ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация - 1 230 kWh/m² и КПД на не-селективни слънчеви панели ~66%.

Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Увеличава се използването на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др.

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина, чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, в момента вследствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже.

Краткосрочната програма по ВЕИ за следващия тригодишен период, в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори, включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода. Добър пример за това са учебните и детски заведения на територията на община Септември.

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сгради общинска собственост . При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ (биомаса или нейни производни).
6.2. Вятърна енергия
Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

В България
Вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на

проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Община Септември попада в Зона А: зона на нисък ветроенергиен потенциал. Характеристиките на тази зона са:

• 
  Средногодишна скорост на вятъра: < 4 m/s;
  
• 
  Енергиен потенциал: 100 W/m² ; ( по-малко от 1000 kWh/m² годишно);
  
• 
  Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което е около 10 % от броя на часовете в годината (8 760 h).
  

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й.

Изграждането на ветро парк за собствено ползване не би била целесъобразна инвестиция, но при евентуален инвеститорски интерес, община Септември би съдействала в издаването на нужните разрешителни за изграждане на съоръжението.

Бъдещото развитие на вятърната енергетика в общината в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения.

Количеството на повърхностните води на община Септември се изчислява като сума от повърхностните води, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината, чрез р.Марица.

Според хидроложкото райониране на България, община Септември попада в област с дъждовен речен режим. Речният отток се формира предимно от изпарението и валежите, и има изразен максимум в края на есента и началото на зимата. Тази особеност на валежния режим в областта обуславя есенно-зимния максимум на оттока, който е 50% от обема на целогодишния речен отток.

В последните години се наблюдава увеличение на дебита на р.Марица, което може да бъде обяснено с намаленото водоползване за промишлени и селскостопански нужди.

Община Септември се намира в западнотракийския хидрогеоложки район на Република България. Същия е слабо водоносен, характерен с преходни елементи в режима на речния отток. Течащите води са представени от транзитно преминаващите през низините долни течения на притоците на най – голямата водна артерия р. Марица. На територията на община Септември приток на р. Марица са р. Чепинска и р. Бистрица.

Реките в региона се характеризират със значително променливо пълноводие, което започва от средата на месец февруари и е с продължителност до месец юни.

Летните засушавания започват от края на м. юни и продължават до м. септември.

Общото количество на водните запаси от питйна вода е в нормите и е достатъчно за обслужване на населението.

Около изворите е оформена вилна зона Варварски минерални бани.

Термоминералното находище “Варвара” се намира на около 4 км. южно от с. Варвара. Разположено е в живописното дефиле на р. Чепинска. Водите му се използуват предимно за хигиенни нужди и балнеолечение в изградените две бани в с. Варвара и гр. Пазарджик.

Термоминералното находище “Варвара” , по условията на формиране на водите, по макро и микрохимически състав, по характера на съпътстващите газове, попада в групата на слабоминерализираните термални води. Находището е в пределите на Чепинския район, включващ още термалните извори във Велинград / Чепино, Лъджене и Каменица/ и с. Корово. Водите на Варварското находище се изливат в коритото на р. Чепинска по протежение на 400 м.

Всички сондажи и извори, които са 6 на брой са в хидравлична връзка. При понижения на водните нива в сондажите 3 и 4 с 2 – 7 м., целия динамичен разход на находището се съсредоточава в тях.

Водата е сулфатно–хидрокарбонатна, натриева, с повишено съдържание на хлор, флуор и с обща минерализация 0,770 – 0,811 гр./л.

Освен използването на геотермалната енергия от подземните водоизточници все повече навлиза технологията на термопомпите. Високата ефективност на използване на земно и водно-свързаните термопомпи се очаква да определи нарастващият им ръст на използване до над 11% годишно.

Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи. Производствените разходи за електроенергия и топлинна енергия са по-ниски от тези при конвенционалните технологии. Същественото е, че коефициента на използване на геотермалния източник може да надхвърли 90%, което е недостижимо при другите технологии.

За осъществяването на такива проекти е подходящо да се използват ПЧП.
6.5. Енергия от биомаса
Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и Общински горски фонд и заемат 106 812,69 дка.