Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година

Тенденцията за намаляване на селението се запазва и през 2012 година.

В центъра на общината – гр. Септември, живеят  8562 д. – 31,6 % от общото население на общината.

Населени места	Брой на населението
гр.Септември	8562
гр.Ветрен	3270
с.Бошуля	832
с.Варвара	2114
с.Ветрен дол	1525
с.Виноградец	1514
с.Долно Вършило	6
с.Горно Вършило	45
с.Злокучене	954
с.Ковачево	2538
с.Лозен	984
с.Семчиново	2017
с.Симеоновец	901
с.Карабунар	1359
с.Славовица	471

Намалението на населението е в резултат на неблагоприятните демографски процеси (отрицателно естествено възпроизводство и миграции). Периферните населени места се обезлюдяват, съществуват трайни тенденции за миграция към по-големи градове и емиграция в чужбина. В процеса на механично движение по-голямата част от мигриращото население се насочва към общинския център.

Демографските проблеми на община Септември са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението - отрицателно естествено възпроизводство и влошена възрастова структура на селското население.

Коефициентът на икономическа активност за община Септември е сходен със този за Пазарджишка област. Възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население. Към 2011г. икономически активното население наброява 9 890 души.

Разпределението на заетите лица по населени места е както следва :

През последните години се наблюдава една тревожна тенденция на увеличаване на броя и относителния дял на продължително безработните лица.

Средногодишното равнище на безработицата в община Септември е 18,4 % в края на м. август 2012г.

	2011г. септември		2010г. декември		2009г. декември		2008г. декември		2007г. декември
Община Септември	бр.	%	бр.	%	бр.	%	бр.	%	бр.	%
	1 800	12,92	1 900	13,81	1 944	14,13	1 254	9,12	1 736	12,62

Равнището на безработица в района на община Септември в края на месец декември 2010 г. е 13.81 %. Спрямо декември месец 2007 год. равнището на безработица се увеличава с 1,19 пункта.

Средномесечният брой на регистрираните безработни през деветмесечието на 2011 година за община Септември – 1800 с 162 лица по-малко /9.0 на сто/ за деветмесечието на 2010 г.

През деветмесечието на 2011 г. в сравнение с периода от 2007г. - 2010г. за новорегистрираните безработни е характерно, че делът на жените е по-висок от колкото на мъжете.

По образователно равнище, най висока е безработицата при лица със средно образование. Продължителността на безработицата при регистрираните лица в община Септември се разглежда на няколко групи, като най-висок дял от безработните са без работно място за период от 1 до 2 години.

Професионална структура на регистрираните безработни в края на м.август 2012г. е 1811 души.

• 
  Регистрирани лица с работническа специалност -327д. /18.0%/
  
• 
  Регистрирани специалисти -184д./10.2%/
  
• 
  Регистрирани лица без специалност -1300д./71.8%/
  

• 
  НП”От социални помощи към осигуряване на заетост”
  
• 
  НП ”ОСПОЗ”
  
• 
  Регионална програма на заетост
  
• 
  НП ”АХУ”
  
• 
  НП “Нова възможност за заетост”
  
• 
  НП за заетост и обучение на хора с трайни увреждания
  

Проблемите на заетостта и безработицата в община Септември са взаимосвързани: висок дял на продължително безработните лица, специалистите и безработните жени.

Тенденциите в развитието на заетостта и безработицата не показват съществени изменения през последните години. Наблюдава се намаляване на дяла на обявените работни места на свободния пазар и увеличаване на равнището на безработицата.
4.3. Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината по видове собственици:

• 
  Сгради на физически лица – 7040 броя
  
• 
  Сгради на промишлени системи – 25 броя
  
• 
  Сгради в сектора на услугите – 105 броя
  

Въпреки това според областния план за регионално развитие на Пазарджишка област, община Септември попада към районите в индустриален упадък. Състоянието на икономиката в общината се характеризира със спад в почти всички отрасли и подотрасли. В резултат от обществено – икономическите промени някои предприятия са обявени в несъстоятелност, а други - в ликвидация. Рентабилността на производствените предприятия е ниска.

Фактори, които в най-голяма степен затрудняват дейността на фирмите са: недостатъчно търсене на продукцията в страната и чужбина, неплатежоспособността на клиентите, финансови проблеми, несигурна икономическа среда.

Основно икономиката на община Септември е средоточена в гр.Септември и гр.Ветрен.

Община Септември има добри условия за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти и др. Проблемите в настоящия момент идват от ограничените пазари за продуктите на преработвателната промишленост; остаряло технологично оборудване; амортизиран сграден фонд; висока ресурсоемкост и неефективност на производствените процеси; незадоволително качество на произвежданите продукти и невъзможността, поради тази причина, да се преборят с конкуренцията на европейските и световните пазари; изходни суровини с недоказано качество и слаб контрол върху тях.

Перспективите и насоките за развитие на този подотрасъл са свързани с навлизане на нови инвестиции, технологично обновление и значително подобряване на качеството на продукцията, професионален маркетинг, договаряне на взаимно изгодна основа между доставчици на суровини и производители, изграждане на борси, които да регулират цените и качеството на изходните суровини.

Липсват големи предприятия в бранша. Малките и средните предприятия обхващат предимно сферите на преработка и услуги и представляват мандри, цех за пушени и деликатесни меса и колбаси, цех за консервиране, цех за метални отливки , цех за бетонови изделия и др.

Промишлени фирми с най-голям брой средносписъчен състав на територията на община Септември са “Хеброс - Винпром” АД - , ”Бъдеще 1894“ АД, Винарска къща - с. Виноградец, “Вагоноремонтен завод - 99” АД, “ЗЛМК” – поделение към КЗУ гр. София, “Брокс - 98” ЕООД – гр. Септември, “ВЕЛАС-В” ООД гр.Ветрен, Потребителна кооперация “Заря”, Изба Карабунар, „Еко-Ф” -млекопреработвателно предприятие.

Икономиката на територията на гр.Септември е представена от:
1.“Вагоноремонтен завод - 99” АД - е специализирано предприятие за ремонт, рециклиране и производство на железопътна техника: среден и капителен ремонт на пътнически и товарни вагони; проектиране, реконструкция и модернизация на специализирани машини и съоръжения за поддръжка и ремонт на инфраструктурата на пътя и контактната мрежа. В завода се намира единственият лицензиран цех за ремонт и преокомплектоване на колооси по изисквания на БДЖ и отговарящ на стандартите на UIC. Цехът е оборудван със съвременни машини, съоръжения, стендове и уреди за контрол.

2.Локомотивно депо – основна дейност ремонт на локомотиви

3.“ЗЛМК” – поделение към КЗУ гр. София - Основната дейност на фирмата е производство на листови и метални конструкции

4.“Брокс - 98” ЕООД – гр. Септември – Основната дейност на фирмата е проектиране и изпълнение на ниско и високо строителство на жилищни, промишлени, селскостопански, културно-битови и комунални нужди, изграждане на инфраструктура и благоустрояване, вътрешни и външни ел., ВИК, строителни услуги.

5.“Бултес” ООД - гр. Септември - Основната дейност на фирмата е производство на хляб и хлебни изделия.

6.“Борса” ООД – гр. Септември – Основно фирмата се занимава дейност с производство на хлебни и сладкарски изделия.

7.“Заря 2000” АД – гр. Септември - Основната дейност на фирмата е хлебопроизводство

8.“Томил Херб”- гр. Септември – Основната дейност на фирмата е пакетиране на билкови таблетки

9.“Хеброс - Винпром” АД – производство на вина и спиртни напитки

10.”Бъдеще Агро”-производство на вина.

11.”Пинус” гр.Септември –производство на мебели и дограма.

12.”Автобусни превози- Септември ” ЕООД

13.”Еко-ЕФ”-производство на мляко и млечни изделия.
Общински фирми на територията на община Септември са:

• 
  “Егида-Община Септември” ЕООД – развива дейност в областта “Охранителни услуги и оборудване”
  

• 
  “Медицински център І-Септември” ЕООД – център за оказване на извънболнична медицинска помощ
  

От гара Септември започва дековилната железница, свързваща Тракия с Родопите, Пирин и Рила. По-голямата част от територията на общината е с добра екологична характеристика.

Транспортна и пътна инфраструктура на територията на Община Септември е:

-автомагистрали	-18,923 км.
-първокласна	-11,028 км.
-второкласна	-12,127 км.
-третокласна	-63,203 км.
-четвъртокласна	-65,160 км.
-улична мрежа на град Септември	-49,455 км.
-улична мрежа на град Ветрен	-22,935 км.
-улична мрежа на селата	-172,078 км.

Пространствената организация на тази мрежа позволява удобен достъп на населението от отделните населени места до центъра, а от там и връзка с останалата част на областта и страната.

Селищата се свързват помежду си основно с пътища от четвъртокласната пътна мрежа. Четвъртокласната пътна мрежа на територията на общината е с дължина около 65 км.

Пътищата от първи и втори клас от пътната мрежа на общината са в добро състояние. Частично задоволително е състоянието на пътищата трети клас и четвърти клас. Към момента особена необходимост от рехабилитация изпитва част от четвъртокласната пътна мрежа .

Междуселищен и градски обществен транспорт се изпълнява изцяло от “Автобусни превози-Септември” ЕООД .

Транспортната схема е актуална и съобразена с пътнико-потока и часове, удобни за придвижване на населението до работните места и учебните заведения от населените места в общината до гр. Септември.

Товарният автотранспорт и международната спедиторска дейност се извършват от лицензирани местни частни превозвачи. Осъществяват се превози по заявки на клиента главно за страните от Източна Европа, Турция, Македония и Гърция.
В системата на железопътните връзки Община Септември е добре обезпечена.

Теснолинейна ж.п. линия Септември- Велинград- Добринище свързва общината с Родопите и Пирин.

В сравнение с предходните години пътникопотокът, както и вагонооборотът са силно намалели. Основната причина за намаления трафик на пътници е увеличаването на автобусните превози в цялата страна, които се считат за по-удобни от пътуващите, в сравнение с ж.п. транспорта.

Друга причина е и ниската платежоспособност на пътуващите, които са намалили пътуванията си до минимум. Причината за намаления вагонооборот в сравнение с предходните години е преди всичко в почти неработещата в момента икономика на страната.

• 
  Община Септември
  
• 
  Медицински център
  
• 
  „Спешна помощ
  
• 
  РПУ – Септември
  
• 
  Частни медицински практики
  
• 
  БКС
  

Отделяните вредни емисии са минимални.

Търговската мрежа в града включва – 80 броя търговски обекти, от които:

• 
  магазини за хранителни стоки - 47 броя
  
• 
  магазини за нехранителни стоки - 33 броя
  

На територията на общината има 15 броя заведения за обществено хранене.

Фирми на територията на община Септември в сферата на услугите са:

• 
  ЕТ „ИСАВ-Иван Христосков” , гр.Септември
  
• 
  „Рьофикс” ЕООД, ”, гр.Септември
  
• 
  Хотел Варварски минерални бани
  

Съществуват реални условия за развитие на частно зърнопроизводство и животновъдство.

По начин на трайно ползване най-голяма е площта на нивите и полските култури, следват площите с трайните насаждения, естествените ливади, мерите и пасищата .

По вид собственост най-голям дял от обработваемата земя се пада на частната собственост около - 93 % .

По данни на Министерство на земеделието и горите - БАНСИК 2000, община Септември е сред общините с използваемост на земите от 61% до 73%.

На територията на общината работят 7 броя земеделски кооперации и частни стопани. Всички те работят предимно със стара и амортизирана техника.

Природо-климатичните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни и фуражни култури. Значителен е делът на някои технически култури.

Зеленчукопроизводството също заема определен дял, предимно в частното стопанство.

През последните години засятите площи и получения среден добив от тези култури варира, със среден добив 25 кг/дка. Останалите пролетници 93% от обработваемите земи са засяти с технически култури тютюн , маслодаен слънчоглед, етерично маслени култури, зеленчуци, фуражни култури и др. Слънчогледът е важна култура в района, като се очаква възраждане в нейното производство предвид очакваното търсене в региона.

Отглежда се и пролетен ечемик, царевица за зърно и силаж. Добри са възможностите за отглеждане на алтернативни култури.

През последните години в региона се забелязва интерес и към антрактивни култури като рапица, мента, лавандула, но все още на малки площи – по-скоро експериментално.

Отрасълът / овощарство / преминава през различни етапи на развитие. До 1996 година насажденията се стопанисваха с грижите на лош стопанин, което доведе до критично фитосанитарно състояние. Причини за занемаряване на трайните насаждения са също възрастовото и физиологичното състояние, високите производствени разходи, дисбалансът между търсенето и предлагането на продукцията. Всичко това доведе до бракуване на част от лозовите насаждения, а не малка част от съществуващите са също за брак.

С приключване на аграрната реформа по възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1997-98 година, се наблюдава повишен интерес към лозарството и овощарството в региона.

Собствениците и арендаторите започнаха възстановителни мероприятия на съществуващите насаждения, а също и проучване, анализи и създаване на нови масиви.

Това дава основание за оптимизъм за по-нататъшно възраждане и развитие на лозарството и овощарството в региона.

Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството. В последните години той бележи развитие изключително в частния сектор. Броят на животните по групи за последните години бележи ръст при говеда, свине и кози в частния сектор.

Могат да бъдат формулирани някои основни изводи за неговите потенциали и насоки за перспективно развитие :

- С най-добри условия за развитие на интензивно селско стопанство са равнинните части от територията, където релефните и почвените условия, както и сравнително големият размер на нивите благоприятстват такова развитие;

- В планинските землища условията са неблагоприятни за интензивно земеделие, но съществуват възможности за развитие на планинско пасищно животновъдство на базата на значителния размер пасища, както и на добива на сено от естествените ливади;

- Наложителни са промени във формата на стопанисване, които да доведат до създаване на по-едри съвременни стопанства. Това може да се осъществи, чрез стимули за агрофирми, арендатори или земеделски кооперации, които да имат интерес, поемайки рисковете, да наемат, купуват или организират използването на по-нископродуктивни земи.

- При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на продукти предимно от животновъдството, като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на билки и плодове.