Програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района



страница2/4
Дата23.08.2016
Размер0.51 Mb.
#7158
ТипПрограма
1   2   3   4



Име:

Поморийско езеро“

Местоположение:

Община: Поморие

Населени места: гр. Ахелой, гр. Поморие



Площ:

ЗМ „Поморийско езеро”, площ 760,83 ха;

Рамсарско място „Комплекс поморийски влажни зони”, площ 814ха;

ЗЗ ”Поморийско езеро”BG 0000152, площ 921,528 ха;

Поморийско езеро –част от ЗЗ ”Поморие” BG 0000620, площ 2085,15 ха



Описание:

Влажната зона предлага рядко съчетание на условия за живот, които позволяват развитието на много рядък комплекс от соленолюбива растителност и животни приспособени към тази соленост, част, от които могат да се видят единствено тук.

Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който преминава втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica – обуславя голямото разнообразие от птици (268 вида), което може да се наблюдава през различните сезони на годината. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други. Езерото, заедно с устието на р. Ахелой, солените блата, пясъчните дюни, тръстиките и др. е обявено за влажна зона с международно значение (по силата на Рамсарската конвенция) и е прието за „Корине сайт”.



ПТИЦИ:

1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Малка пъструшка (Porzana pusilla), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Бойник (Philomachus pugnax), Голяма бекасина (Gallinago media), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Водно шаварче (Acrocephalus paludicola), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata);

2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidirs minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Речна чайка (Larus ridibundus), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

РИБИ:

Поради високата соленост на водите на езерото, разнообразието от видове риби не е голямо. Постоянно пребиваващ е само един вид – кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), а мигриращи са рибите: морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), платирина (Liza aurata) и малката атерина (Atherina boyeri).



ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) костенурки, обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичестия (Lacerta trilineata) и кримския (Podarcis taurica) гущер, южният гребенест тритон (Triturus karelinii), жабата дървесница (Hyla arborea) и др.

БОЗАЙНИЦИ:

Бозайниците са представени от общо 31 вида, като сред тях е и най-малкия бозайник в света – етруската земеровка (Suncus etruscus). Срещащите се 9 вида прилепи са обект на защита от българското и международното законодателство.

РАСТЕНИЯ и природни местообитания:

Най-масово развиващият се вид водорасло във всички басейни е Ulva intestinalis, образуващо плътни ‘килими’ по дъното на басейните. По подводни камъни и потопени предмети в езерото се развива и водораслото Ulva flexuosa, което е включено в Червения списък на българските макрофитни водорасли.

Висшите растения са представени от общо 87 вида. 11 вида са защитени от Закона за Биологичното разнообразие и 13 са включени в Червената книга на България (от тях 3 застрашени и 10 редки). Един вид – лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа.

За пясъчната коса, която отделя езерото от морето са характерни пясъчните дюни и специфичната за тях растителност (пясъчна млечка, морски ветрогон, пясъчна амофила, и др.). Пясъчните дюни около езерото приютяват и най-значимата останала популация от застрашения вид тойна (Trachomitum venetum) в България.

Бреговете на езерото са обрасли с тесен пояс от тръстика, а на места се среща и папур. Солените басейни и солниците предоставят условия за развитие на европейската солянка (Salicornia europaea) – специфичен вид за солените езера.

В Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие са включени следните видове редки растения: Пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Нежна метличина (Centaurea gracilenta), Морски ветрогон (Eryngium maritimum), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), Широколистна гърлица (Limonium latifolium), Тойна (Trachomitum venetum) и др.

В района на Поморийско езеро са установени общо 26 типа местообитания според Палеарктичната класификация на местообитанията. От списъка на местообитанията, защитени от Директива 92/43 ЕЕС на Европейската комисия (Директивата за местообитанията) в района на Поморийско езеро се срещат 8 типа като три от тях са приоритетни за опазване: Крайбрежни лагуни, Понтийски солени степи и солени блата и Южни крайречни галерии и храсталаци Nerio-Tamaricetea и др.


Статут:

Защитена зона по директивата за птиците.

Защитена местност по българското законодателство (2001).

Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е обект (един от 10-те български обекта) включен в световния списък на Конвенцията за влажни зони с международно значение, регистриран с № 1229;

По смисъла на Европейската екологична мрежа Натура 2000 – защитена зона по Директивата на ЕС за птиците ( BG 0000152) и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията (BG 0000620).



Информация за Музея на солта на солта, в който може да наблюдава производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода, може да се намери в туристически пакет Културен туризъм и на интернет страницата на община Поморие http://pomorie.org/web/?p=738

Име:

Емине”

Местоположение:

Община: Поморие

Населени места: гр. Ахелой, гр. Каблешково, гр. Поморие, с. Александрово, с. Габерово, с. Горица, с. Каменар, с. Козичино, с. Лъка, с. Медово, с. Порой



Площ:__68811,23_ха__Описание'>Площ:

68811,23 ха

Описание:

Мястото обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив. При нос Емине брегът е стръмен скалист. Самият бряг представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци.

В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка /Paliurus spina-christi/, както и вторични гори от дъб /Quercus spp./ (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнината част преобадават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26% от площта на мястото е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.



На територията на Емине са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Емине е разположено на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над него пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите – главно грабливите птици за хранене и нощуване. Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/. Емине е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, горската чучулига /Lullula arborea/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/, речната рибарка /Sterna hirundo/ и белочелата рибарка /Sterna albifrons/. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи /Gavia arctica/, кафявоглави потапници /Aythya ferina/ и други водолюбиви птици. 

Статут:

Защитена зона по директивата за птиците



Име:

Местността „Казаните”

Местоположение:

Община Айтос

Площ:__442_дка__Описание'>Площ:__20_ха__Описание'>Площ:

294 ха

Описание:

В тази местност се намира едно от находищата на „бодливо сграбиче” известно още сред местното население като „генгер”, обявено за защитен вид, ендемит, на 30.06.1972 г. (ДВ бр.59/1972 г.). Единственото в страната находище на бодливо сграбиче се намира в землището на град Айтос на площ 294 ха. Цъфти юли-юли.

Статут:

Защитена територия



Име:

Корията”

Местоположение:

Община: Поморие

Населено място: с. Гълъбец



Площ:

20 ха

Описание:

Вековна брястова гора

Снимки и повече информация: http://www.greenbalkans.org/pomoriecenter/indexdetails.php?menu_id=121&elem_id=258

http://www.nesebarhunt.com/national-reserves/koriata.html

Статут:

Природна забележителност



Име:

Защитен растителен вид „бодливо сграбиче” (генгер)

Местоположение:

Община Айтос

Площ:

442 дка

Описание:

Находище на защитено растение – бодливо сграбиче /айтоски клин /айтоски генгер

Това е рядък растителен вид, който за цяла Европа се среща единствено тук. То е сухолюбив растителен вид, водещ началото си от предноазиатската ксеротермична област. Представлява ниско бодливо храстче с дребни сребристоокосмени листа. Природната картина на местностите край града, където расте, наподобява на степен или полупустинен ландшафт. Образува сравнително просторни храстови ценози с чадърообразни форми. Айтоското бодливо сграбиче има голям почвозащитен и противоерозионен ефект. Въпреки че на височина достига едва 70 см, неговата коренова система е над пет пъти по-дълга от надземното стъбло и прониква в скалните пукнатини на дълбочина до 4 метра. Различава се от тези видове, които растат на полуостров Крим и в Кавказ и е ново за науката растение – Астрагалус айтосиензис. Като рядък вид бодливото сграбиче е включено в списъка на защитените от закона растения. Цъфти юли-юли.

Статут:

Защитен растителен вид



Име:

Пощата”

Местоположение:

Община Руен

Площ:

-

Описание:

Характерно дърво с хралупа, нямащо аналог, служело за предаване на писма по време на съпротивата и затова се нарича „Пощата”

Статут:

Растителен вид



Име:

Черковната кория „КАРА - ПЕЛИТ” („черен цер”)

Местоположение:

На 5км. източно от гр. Айтос, недалеч от главния път София – Бургас

Площ:

150 дка

Описание:

Тази гора представлява едно специфично и уникално по дълговечност насаждение от летен дъб, запазено още от времето на Османското владичество. Тя се простира на площ от 150 дка. Засадена е преди повече от 500 години с жълъди, донесени от полуостров Света гора, Гърция.

Това е единствената в страната изкуствено залесена гора с летен дъб с толкова древна история. Гората изпъква с огромните си дървета и представлява единствената дървесна растителност, разположена сред обширна и плодородна равнина. Най-старите дървета са на възраст около 400 години.



Статут:

Природна забележителност



Име:

парк „Славеева река”

Местоположение:

до град Айтос

Площ:

1336 ха

Описание:

Той изпълнява ролята на зона за отдих и спорт на жителите на града, но се посещава и от туристи от други населени места. 422 декара от крайградския парк са горски фонд.

В парка има зоопарк, микроязовир, мотописта, етнографски комплекс, изградена стена за алпинисти, която се използва от любители и закрито стрелбище, което е отлична база за провеждане на спортни игри и състезания. Има построен ресторант „Шатра-Колизеум” с паркинг с повече от 50 места за коли. В близост, на голяма поляна, е изградена лятна естрада, където в първите дни на месец юни ежегодно се провежда фолклорен фестивал „Славееви нощи” в памет на видния айтозлия Филип Кутев.

Централната алея на лесопарка достига до язовир, където се провежда любителски и състезателен риболов. Има и две детски площадки с обновени композиционни елементи.

Паркът е подходящ за пешеходен туризъм.

На територията на лесопарка автомобилният транспорт се допуска само за посетителите на ресторанта, както и обслужващия транспорт за администрацията на етнографския комплекс, зоопарка. Пешеходните подходи са два – от страна на населеното място (гр.Айтос) и от страната на язовира. В централна част на лесопарка е изградена асфалтова алея, която чрез отклонение води до зоопарка. Разходката из лесопарка отвежда и до местността „Казаните”, там посетителите могат да се насладят на причудливите скални образувания, изваяни от гениалния скулптор – природата, това са скалите „Трите братя” и „Кралимарковите стъпки” (казаните). „Трите братя” имат формата на сфинксове с площ 1 хектар, а Кралимарковите стъпки” са вдлъбнатини в скалите, наподобяващи гигантски стъпки.

Статут:

-

Каталог: web -> wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Море от вино 31 юли – 31 август
2013 -> Урок по танци Място на провеждане площад „Св. Св. Кирил и Методий" Час 19: 00 Организатори Община Поморие и нч „Просвета 1888"
2013 -> Община поморие
2013 -> Избирателен списък за избиране на народни представители на 12 май 2013 Г
2013 -> Програма "Регионално развитие" 2007-2013 проект „развитие на ргионален туристически продукт и маркетинг на район поморийски залив и източна стара планина"
2013 -> Програма "Регионално развитие" 2007-2013 проект „развитие на ргионален туристически продукт и маркетинг на район поморийски залив и източна стара планина"


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница