Транспортната дейност е от жизнено значение за икономическото и социално развитие на една страна. Секторът на транспорта има пряко отношение към размера на създавания БВП. Поради големия обем на потребяваните енергийни носители, транспортният сектор се явява и значителен източник на емисии на вредни и парникови газове. Голямото разнообразие на организационни и управленски форми в транспорта създава трудности при статистическото отчитане, както на извършваните транспортни услуги, така и на потребяваните за тази цел горива и енергии.
Значително е и потреблението на горива и енергии за транспортни нужди в промишлеността, строителството, селското и горско стопанство, а потребените там горива и енергии от вътрешнозаводския транспорт, рудничния транспорт, строителнa техника, селскостопанска и горска техника и т.н., поради невъзможността статистически да се обхване транспортната им дейност, се отнасят към енергопотреблението за производствени нужди на съответния отрасъл. Потреблението на горива от водния и въздушен транспорт също не е обхванато от статистиката поради закупуване на горива в различни точки на света. По такъв начин за целите на програмата е дефинирано понятието “Транспортен сектор”, който включва само товарните и пътническите превози, извършвани от железопътния и автомобилния транспорт (вкл. градския транспорт и личните автомобили).
Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж е невъзможно без постигането на следните основни цели в сектор „Транспорт”:
скоростта на нарастване на БВП;
-
ограничаване вредните въздействия на транспорта върху околната среда;
-
осигуряване на безопасността и сигурността на транспорта.
Тези цели трябва да бъдат постигнати в условията на стремеж към устойчиво развитие на страната, както и на социалното и икономическото й приобщаване към ЕС и трайно въвеждане на нормативната база, действаща в Евросъюза в областта на транспорта.
Програмата дефинира мерки за повишаване на енергийната ефективност. Тези мерки, свързани с мащабни инвестиции и интензивна законодателна подкрепа, следва задължително да се реализират до края на прогнозния период, за да се осигури постигането на поставените цели и на първо място спиране нарастването и стабилизиране на енергийната интензивност на транспорта.
Точното определяне на необходимите средства ще бъде правено текущо в рамките на краткосрочните програми, където ще бъдат формулирани най-близките приоритети.
В програмата за енергийна ефективност в транспорта не са засегнати важните въпроси за използване на ВЕИ и преди всичко на биогорива в транспорта. Тези проблеми са разгледани по-подробно в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ до 2015 г. (НДПВЕИ). Конкретни проекти за прилагане на ВЕИ в транспорта с необходимите инвестиции и очаквани резултати ще бъдат включени в рамките на краткосрочните програми за ВЕИ. Кратка информация за перспективите за използване на биогорива в транспорта у нас е дадена в Приложение 3.
ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ
Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за повишаване на енергийната ефективност в транспорта са регламентирани в Закона за енергийната ефективност.
Програмата за повишаване на енергийната ефективност в сектор „Транспорт”, чрез прилагане на мерки за енергоспестяване (НПЕЕТ) е разработена в съответствие с изискванията на чл.10, ал.5, от Закона за енергийната ефективност. Тя е съобразена с общата концепция за развитието на транспорта в страната.
ОБОБЩЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНСПОРТА В БЪЛГАРИЯ.
Делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната в периода 1997 - 2003 година е около 25% с тенденция към нарастване. На транспорта (основно автомобилния) се предоставят 63% от предложените на вътрешния пазар течни горива.
Този сектор през последните години непрекъснато увеличава потреблението си (от 1615 ktoe до 2056 ktoe през периода 1997 – 2002 г.) и допринася за започването на общо нарастване на крайното енергийно потребление през 2003 година. Днес 97 - 98% от енергопотреблението на транспорта е потребление на течни горива (включително керосина за въздушния транспорт), а течните горива (без керосина), т.е. потреблението на автомобилния транспорт, представлява 90% от потреблението на транспорта.
П
Ръст на БВП и БДС в сектор „Транспорт” за периода 1997 – 2005 г.
рез годините след 1989 г. брутната добавена стойност (БДС), реализирана в сектор “Транспорт”, отбелязва съществени колебания, които отразяват разнопосочните процеси в българската икономика. Общата стабилизация след 1997 г. доведе и до стабилизиране на транспортния сектор. След сериозния спад през 1998 г. се оформи тенденция на постепенен ръст на БДС, реализирана в сектора, която през 2002 г. достигна 6,75% – значително надвишавайки общия за страната ръст на БВП (4,89%), за 2003 г. този ръст е 3,62%, а за 2004 г. се очаква да достигне 6% при прогнозен ръст на БВП от 5.5%.
Фигура 1.1: Ръст на БВП и БДС в сектор “Транспорт”
Източник: НСИ; *Прогнозни данни на МТС
Секторът на услугите се оформя като най-динамичен компонент за създаването на БВП от страна на предлагането. През 2003 г. в него е създадена 58,6% от БДС в икономиката, като значителна част от тази добавена стойност идва от сектор “Транспорт”. Между 1999 г. и 2003 г. сектор “Транспорт” нараства в реално изражение със средно 4% годишно. Налице е трайна тенденция и за увеличаване дела на транспорта при реализирането на Брутната добавена стойност в икономиката: от 6,08% през 1998 г. до 7,47% през 2002 г. и съответно 7,39% през 2003 г. като се очаква през 2004 г. този дял да възлезе на 7,56%. Създадената БДС в транспорта през 2003 г. възлиза на 2,23 млрд. лв. (за 2004 г.1 – 2,36 млрд. лв.).
Ръстът и променящата се географска структура на износа и вноса са и основните външни фактори, формиращи тенденциите в развитието на транспортния сектор. Страните от Европейския съюз постепенно се наложиха като основен търговски партньор на България, което води до съответното пренасочване на транспортните потоци.
Дял на сектор „Транспорт” в общата Брутна Добавена Стойност
Фигура 1.2: Дял на сектор “Транспорт” в общата Брутна добавена стойност
Източник: НСИ; *Прогнозни данни: МТС
Заетостта е сравнително равномерно разпределена между железопътен транспорт (31,6% от общата заетост за сектор “Транспорт” за 2004 г.), автомобилен и тръбопроводен транспорт (29,7%) и спомагателните дейности в транспорта (30,.9%, в т.ч. дейността на туристическите агенции), а на морския и въздушния транспорт се пада общ дял от 7,8%. Спад на наетите лица бележат основно железопътният и въздушният транспорт. От над 84 000 наети лица в железниците през 1990 г. броят им към края на 2004 г. спада до под 35 000.
Сподели с приятели: |