Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.

Ако си спомняте, бяха представени докладите на комисиите по икономическа политика и по европейска интеграция. Имало е изказване и на господин Ясен Попвасилев. След това Народното събрание е приело процедурно предложение за отлагане на обсъждането до депозирането на доклад на Комисията по правни въпроси. Такъв доклад е депозиран с вчерашна дата в 11,18 ч.

Давам думата на господин Стоилов да го представи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! На вашето внимание представям доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.

“На редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект. На заседанието присъстваха госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, господин Руси Статков, господин Ерхан Чаушев и господин Петър Комаров – членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, и госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол.

В съответствие с направената препоръка в Плана за действие за 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, е включена мярка за изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Измененията са в две посоки.

Първо, възлага се на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или на определени от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс, тоест предоставя се възможността посочените органи самостоятелно да пристъпват към принудително изпълнение на изискуемите вземания за цената по приватизационните договори с оглед на тяхното ефективно събиране.

Предлаганата законодателна промяна цели вземанията на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети за неизплатената разсрочена част от цената по приватизационните сделки да подлежат на принудително изпълнение. Същевременно предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационни договори, които могат да защитят правата и законните си интереси в съответствие с разпоредбите на Глава „Оспорване на вземането по изпълнителния лист” – чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс.

Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, въз основа на мотивирано писмено искане на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.

Предложеното допълнение дава възможност за повишаване на ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационния контрол, като на агенцията и на органите по чл. 4, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се осигурява достъп до данъчна и осигурителна информация. Исканата информация се отнася единствено до банковите сметки и данните от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Борислав Ралчев, Яни Янев, Мая Манолова, Надя Антонова, Христо Бисеров, Надка Балева, Янаки Стоилов.

Като цяло те подкрепиха законопроекта. Изказаните мнения се свеждат до това, че законопроектът е опит за разрешаване на приватизационните проблеми в тяхната заключителна фаза, когато вече са настъпили редица неблагоприятни последици и се търси начин за защита интересите на държавата чрез допълнително извънсъдебно изпълнително основание. Част от направените предложения отбелязват необходимостта от приемане на законодателни гаранции към момента на сключване на договора. Такива гаранции могат да са прехвърлянето на правото на собственост върху акции по приватизационни договори в момента, в който бъдат изпълнени задълженията по тях, тоест придобиването на акции и дружествени дялове да се обвърже с изпълнението на предвидените парични задължения. Това би стимулирало купувачите към изпълнение на поетите задължения.

Изрази се също мнение, че законопроектът ще има действие занапред във времето и няма да е в състояние да разреши проблема с натрупаните неизпълнени задължения по вече сключени и изпълняващи се приватизационни договори. Наред с това предлаганото ново извънсъдебно изпълнително основание по Гражданскопроцесуалния кодекс, тоест решението на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол не е най-сполучливият правен вариант, тъй като не е ясна правната природа на това решение и начините на неговото обжалване по процесуален ред.

Изказаха се резерви по отношение на § 2 от законопроекта, защото с него се въвежда извънреден способ за получаване на информация за страните по приватизационни договори, която представлява търговска тайна.

Комисията смята, че тези въпроси се нуждаят от допълнително обсъждане от водещата комисия при второто четене на законопроекта.

След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.”

Господин председател, тук са представени и участници от страна на компетентните органи, за да бъдат допуснати в пленарната зала: госпожа Анна Янева – заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката, госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката, и госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за следприватизационен контрол. Предполагам, че след почивката, когато започне дискусията, те ще бъдат допуснати за участие в нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.

Колеги, моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Янаки Стоилов, за допускане в пленарната зала на заместник-министър Анна Янева и представителите на Министерството на икономиката и енергетиката, за да могат да се включат в дискусията при необходимост след почивката.

Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.

Предложението е прието.

С това, уважаеми колеги, обявявам почивка от 30 минути – до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с гласуване на законопроектите, приети преди почивката.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените с вносител Министерският съвет.

Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Заповядайте за процедурно предложение, господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, тъй като на заседанието, когато разгледахме тази ратификация, нямаше нито един против или въздържал се и консенсусът беше пълен, предлагам на това заседание да гласуваме предложения Законопроект за ратифициране и на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.

Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.

Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към второ гласуване на законопроекта.

Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и член единствен – по вносител.

Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.

Законът е приет и на второ гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над река Дунав между Видин и Калафат с вносител Министерският съвет.

Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Заповядайте за процедурно предложение, господни Имамов.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде обсъден и подложен на второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.

Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.

Процедурното предложение е прието.

Подлагам на второ гласуване наименованието на законопроекта; член единствен – по вносител; наименованието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен – по вносител.

Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.

Законът е приет и на второ гласуване.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ) с вносител Министерския съвет.

Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Заповядайте за процедурно предложение, господин Ранчев.

ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване на две четения в едно пленарно заседание.

Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.

Процедурното предложение е прието.

Подлагам на гласуване на второ четене наименованието на законопроекта в редакция на комисията и член единствен в редакция на комисията.

Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.

Законът е приет и на второ гласуване.

Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Подлагам на гласуване проекта за решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище "Любен Каравелов" – София, с вносител Министерският съвет.

Гласували 122 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 9.

Решението е прието.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта; §1-3 – по вносител, подкрепени от комисията; наименованието "Заключителни разпоредби"; § 4-9 – по вносител, подкрепени от комисията.

Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.

Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към първо гласуване на двата Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Първо, подлагам на гласуване по реда на постъпването им, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносители Борислав Китов и Лъчезар Иванов.

Гласували 136 народни представители: за 123, против 9, въздържали се 4.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Министерският съвет.

Гласували 126 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 7.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към дебати по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като господин Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, е представил доклада на комисията.

Заповядайте за изказване, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Обсъждаме много кратък законопроект, но той поставя редица проблеми, много повече отколкото е неговото съдържание.

В началото искам да отбележа, че ще подкрепя този законопроект. Той се свежда до едно допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта му е да реши по законодателен път тежкия проблем, произтичащ от неизпълнение на сключени приватизационни договори, по-специално на неиздължаване на цената по тези сделки.

Предлага се в списъка на извън съдебните изпълнителни основания да се включи още едно. В случая няма да коментирам дали това да бъде отделно решение или извлечение от сметките. Това са детайли, макар и важни, които трябва да бъдат уточнени за второто четене. По този начин органите по приватизацията, след като представят тези документи, да могат по облекчен и по-бърз начин да съберат неиздължените суми от дължимата цена по приватизационните договори.

Междупрочем непрекъснатото увеличаване на списъка на извънсъдебните изпълнителни основания, който вече е около дузина, по косвен път говори за недостатъчната ефективност на нашата съдебна система. Защото това е един начин да се преодолее нейната бавност и да се постигнат резултати по отношение на вземания, които се смята, че имат особена социална значимост.

Другият проблем, който възниква, е, че законопроектът прави опит да увеличи събираемостта на дължимите на държавата средства, но това става едва в късен момент, когато вече може да е изтекло значително време от сключването на договора и времето за неговото изпълнение и дори по този начин ще възникват в редица случаи за пълноценното удовлетворяване на кредитора.

Затова смятам, че по повод на този законопроект във фазата на неговото обсъждане и приемане на второ четене има основание да се обмислят и други допълнения, за да може да бъде стимулиран купувачът към добросъвестно и своевременно изпълнение на поетите задължения.

Искам съвсем накратко да проследя процеса на приватизацията в България от неговата законодателна страна, който ни показва, че вместо парламентът и правителството да отиват към завишаване на изискванията и гаранциите за изпълнение на приватизационните договори, поучени в много случаи от злополучната практика, те отиват към все по-голямо либерализиране на този режим с тезата: виждате ли, приватизацията е една обикновена сделка, по нея има продавач и купувач и след като този договор е сключен, по-нататък той ще се развива изцяло в класическите параметри на една продажба, каквато в случая най-общо представлява и приватизацията. Пропуска се фактът, че самият акт на приватизацията, каквито произнасяния има на компетентните органи, не е чисто гражданско правно или търговско правно действие. Че той съдържа и публичноправни аспекти, защото там се поставят редица въпроси, по правило много повече от договаряне на цена и прехвърляне на собствеността върху вещ. Това, че по него се произнасят органи с административна компетентност и всичко това засяга интереса на широк кръг граждани, работници и служители, но и като цяло обществото, защото то рефлектира върху състоянието на икономиката и приходите в бюджета.

Сега действащият Закон за приватизацията обаче почти изключва, ако не смятаме позоваването на една разпоредба, която има преходен характер и препращаща към преди действалия закон. Затова аз мисля, че трябва да обмислим възможност да обвържем прехвърлянето на акциите или дяловете с изплащането на цената или най-малкото да предвидим възможност прехвърлянето на акции, които са придобити вече от купувача в резултат на приватизацията, преди да са изцяло изпълнили паричните задължения, да става с разрешение на органа по приватизацията. Забележете, че такава разпоредба е действала до приемането на сегашния закон в 2002 г. и тя гласи, че до окончателното плащане на цената купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача. Освен това в тази и друга категория случаи се предвижда налагане на обезпечение за неизплатената част от цената като учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождава от държавни такси.

Мисля, че обсъждането на този проблем дава основание за критичност и към органите, които провеждат приватизацията, и към тези, които упражняват контрола. Защото внимателна проверка ще покаже, че в редица случаи такива обезпечения не са били налагани и после органите идват и съобщават, че имат голяма част вземания, които не могат да съберат, и се търсят някакви облекчения и съкратени пътища, за да се постигне този резултат.

Моето категорично убеждение е, че ако процесът на приватизацията не бъде ясно и строго регулиран от момента на сключването на договора, през периода на неговото изпълнение, до приключването на отношението между продавача и купувача, ние и за в бъдеще ще бъдем свидетели на такива многобройни, те не са изключения, дори в някои случаи се превръщат в масова практика, злополучни резултати. И дори да бъдем свидетели – нещо, което констатирам със съжаление, че лица, на които са подарени държавни активи за стотици или за десетки милиони левове, казвам подарени, защото аз не мога да нарека същинска продажба сделката, при която символично собствеността се придобива за 1 лв. или за 1 долар. Разбира се, срещу тази символична цена стоят огромни задължения към бюджета и към осигуряването, които купувачите поемат.

Докато тази практика не бъде прекратена, сегашното правителство и управление няма да могат да покажат, че те искат да скъсат с тази порочна практика, превърнала се в правило в процеса на приватизация в България в годините на прехода.

Затова ще обмислим може би с мои колеги да направим няколко кратки, но ясни предложения в тази посока. Надявам се, че те ще бъдат взети под внимание от Комисията по икономическата политика най-малкото за в бъдеще за тези приватизации, които предстоят, подобни злоупотреби да станат невъзможни. Защото няма да коментирам факта, че понякога приватизиращите органи вместо да отстояват активно интересите на държавата и обществото, вместо да търсят специфично съдържание на договорите, което да отговаря на дейността на отделните предприятия, те едва ли не прокарват интереса на потенциалните купувачи. След това, когато възникнат проблеми, няма юридическо основание, с което да бъде потърсена имуществена отговорност за неизпълнените задължения.

Затова се надявам, че сегашното управление ще даде много ясен знак за промяна в приватизационната политика, която чрез разпоредбите на закона и неговото прилагане да ограничи в голяма степен порочни практики от всички изминали години до ден днешен. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.

За реплика думата има господин Попвасилев.

ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз очаквах от господин Стоилов като специалист да направи изказване в тази насока. Защото и предишния път казах мотивите, когато се изказах, че има много неясноти в текста на § 1 и начинът, по който е въведен текстът на § 1, може да внесе абсолютно хаос и може да не доведе до очакваните резултати.

Да, има несъбрани такива вземания, но ако влезе в сила този текст, без да бъде прецизиран, пак казвам, може да доведе до това, че агенцията да не може да събере тези вземания.

Освен това бих попитал: какво е правила агенцията, когато е сключвала даден приватизационен договор и не е направила запор или възбрани на имуществото? Защо не може да ги събере сега?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

Уважаеми господин Стоилов, аз приемам част от Вашите аргументи, но има един принципен въпрос, който ние нито ден не трябва да забравяме – ако не работи съдът, каквито и заобиколни начини да търсим за събиране на държавните вземания, те няма да работят. Имам чувството, че парламентът пилее усилия в заобикаляне на основния проблем, който е неработеща съдебна система, съдът не гарантира изпълнението на договорите в България.

Това е истината, господин Стоилов, и трябва ясно да си я кажем. Именно по тази причина по заобиколен начин се търси държавните вземания да се съберат. Аз мисля, че трябва откровено да си го казваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За дуплика думата има господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, мисля, че ясно го казах, макар и кратко, че увеличаването на извънсъдебните изпълнителни основания по косвен път поставя въпроса за бързината и ефективността на гражданското правораздаване в случая. Ние правим усилия да подобрим състоянието и на съдебната система, и надявам се за това да се обединяват повече сили в парламента, а не да се отстоява статуквото, което виждаме, че не удовлетворява и гражданите, и организациите, а смятам, че трябва да предизвиква необходимите действия от страна на хората, които имат отношение към управлението.

По отношение на въпроса на господин Попвасилев. Чух неговите забележки в предишната дискусия, но мисля, че поне тогава изразените опасения могат да бъдат отклонени, защото съществуват редица извънсъдебни изпълнителни основания, включително по частни споразумения, така че няма проблем частните държавни вземания да бъдат предвидени в тази категория. В случая няма нещо, което да се отклонява от рамките, които поставя Конституцията, и преценката по целесъобразност, която при приемането на такъв закон може да направи парламентът.

За другите въпроси, които казвате - защо не са налагани обезпечения, аз също го споменах, но мисля, че този въпрос трябва да преадресирате към органите, които се занимават с това. Добре разбирате, надявам се, че нито аз, нито Вие, нито всички заедно можем да изпълним тяхната роля. Както например, ако не се вземат енергични мерки, да речем, за преодоляване на последиците от бедствия и аварии, ще бъдем свидетели в парламента някои народни представители всяка седмица да ни предлагат да се занимаваме със свлачища или наводнения в един или друг край на България – нещо, което мисля, че е крайно нерационално като управленска система.

Затова моят апел, а надявам се и апелът на повечето народни представители, е органите да използват активно възможностите, които са им предоставени. Ние дори ги снабдяваме с допълнителни възможности, но те не са алиби за проявата на недостатъчна настойчивост и контрол в изпълнението на приватизационните договори. Така че тук по съдържание не виждам някаква реплика във Вашето изказване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.

Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?

Господин Христов, заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя внесения законопроект. Ще подкрепя възможността българската държава да може да събира средствата по неизпълнените приватизационни договори по съответния член от Наказателния кодекс.

Искам да ви кажа също, че сумата, която приватизираните предприятия дължат на държавата, надминава 800 млн. лв. по официални данни. Аз мисля, че сумата е далеч по-голяма.

Искам да ви обърна внимание на нещо, което е не по-малко важно. В новия Закон за енергетиката е залегнала именно възможността, която ние не сме дали на държавата, на Агенцията за следприватизационен контрол досега, “Топлофикация” да събира принудително своите сметки от българските граждани, без тези сметки да бъдат доказани в съда. Аз смятам, че би трябвало да премахнем тази законова възможност за ограбване на българските граждани в Закона за енергетиката и да приемем предложението на правителството за възможността държавата да събира своите вземания от неизпълнените приватизационни договори.

Затова, пак повтарям, ще подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.

Заповядайте, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се присъединя към така изказаните съждения от моите колеги икономисти от групата на Обединените демократични сили с малко повече правни аргументи в подкрепа и на казаното от господин Янаки Стоилов. Във всички случаи се обединяваме около тезата, че трябва да се намери способ, по силата на който държавата да може да събере вземанията, защото несъбирането на тези вземания, особено от приватизационни договори, е един много лош прецедент за самата държава. Но, разбира се, сме притеснени от обстоятелството, че се нарушава и един конституционен принцип – за равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост, в какъвто смисъл е Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 2000 г. по повод извънредните способи, записани в Данъчнопроцесуалния кодекс.

Ще си позволя да припомня само един пасаж на уважаемите колеги: "Съдът приема, че конституционният принцип на равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост изключва създаването на специален, различен от общия ред за събиране на частните държавни вземания. Създаването на такъв ред нарушава чл. 17, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията и следва да бъде обявено за противоконституционно". Именно тези разсъждения поставят пред нас въпроса дали са толкова добри и прецизно направени тези правни норми.

Мисля, че господин Янаки Стоилов в своето изказване изяви своите вътрешни противоречия, защото като юристи трябва да си даваме сметка, че интересите на държавата не са защитени в един предходен момент – когато са сключени договорите за приватизация. Знаете, че вече най-елементарните частни кредитори знаят, че се правят записи на заповед, че се създават особени залози, които са пък сами по себе си основание за събиране на вземанията по чл. 237 на извънсъдебно основание, а в случая държавата е била абсолютно безхаберна чрез органите от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да създаде тези механизми, които след това да я поставят в категорията на привилегирован кредитор. Ето защо създаването на такива норми постфактум практически не обслужва правната доктрина и чистотата на правото, а създава едни конструкции, с които ние не равнопоставяме субектите в правото. Представете си следния казус: извършена е приватизация, дружеството работи, създало е широки контакти и, разбира се, то се явява длъжник по други вземания. Хората са си предявили вземанията по съответния ред пред съдебната система и чакат съдебното решение, чакат да получат изпълнителен лист и в същото време държавата минава при тях, събира вземанията и злепоставя интересите на добросъвестния друг взискател, който също има основание да се удовлетвори от имуществото на дружеството.

Ето защо на мен ми се иска между първо и второ четене наистина много сериозно да помислим в Правната комисия за създаването на един механизъм за защита на държавния интерес, но по друг ред, не чрез неравнопоставеност на правните субекти. Може би действително трябва да помислим за текстове, които да задължат Агенцията за приватизация още при сключването на договорите да създаде механизми, по силата на които да може безпроблемно да си събере вземанията. Още повече, че сега сме в един момент, когато приватизацията в голямата си час е завършила, вземанията отдавна са установени. Задавам си въпроса по какъв начин ще се действа тогава, когато вземането е спорно, защото не сме в безспорна процедура, загърбваме състезателното начало. Изместваме споренето по този въпрос в изпълнителното производство – нещо, което не е чисто от юридическа гледна точка. Как ще се тълкуват вземанията в частта, когато трябва да се установява какви са задълженията по инвестиции например и спорът за това какъв е размерът на инвестициите?

Ето защо на този етап ще гласуваме "въздържали се" – не защото не одобряваме принципния подход да се събират вземанията, а защото смятаме, че може да бъде намерен друг, по-добър юридически способ за събиране на вземанията. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.

Заповядайте за реплика, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Николова, опасявам се, че едва ли може да се намери някакъв много по-добър начин. Ако предложите такъв, разбира се, ще го обсъждаме, но мисля, че законът се нуждае по-скоро от принципна подкрепа. Ако има някакви забележки, смятам, че те са предимно във втория му параграф, където други въпроси се нуждаят от изясняване. В случая не създаваме привилегированост просто на държавните вземания по реда на удовлетворяване на кредиторите, което е един друг ред. В случая разширяваме кръга на извънсъдебните изпълнителни основания и, забележете, ще ви цитирам само едно-две от тях, за да видите, че те имат...

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Аз ги държа пред себе си.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, имате ги, но за да знае аудиторията: „Те се отнасят дори за спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи”. Така че в случая сме изправени точно пред парично задължение – искам да подчертая – само за цената по договора, тъй като парично оценимите други задължения не са включени в предложенията, макар че те според мен могат да бъдат обсъждани и да се разшири обхватът, обаче ако в Закона за приватизацията най-после се даде определение какво означава инвестиция не по смисъла на Закона за счетоводството, защото там всеки един разход може да бъде окачествен като инвестиция на практика, а под инвестиция трябва да се разбира нещо, което икономически увеличава стойността на това, което е купено. За толкова години никой не сметна за необходимо да даде определение за това какво е инвестиция по смисъла на този закон, когато сме вече в заключителната фаза на приватизацията. Ето това са според мен открити въпроси, върху които трябва да съсредоточим вниманието си. Мисля, че мотивите са по-скоро за принципна подкрепа, тъй като не смятам, че искате да се създаде впечатление, че голяма част от приватизацията е вършена по времето на СДС и затова трябва да се дистанцираме от контрола върху нея. Тук няма политически мотив, защото през всички изминали управления към приватизацията могат да бъдат предявени много силни претенции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.

Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Госпожи и господа народни представители, госпожо Николова! Моята реплика има русенски оттенък, защото отнасяйки се с респект към тези юридически аргументи, които Вие изтъкнахте, имам от другата страна един прост пример, казус, на който не мога да намеря решение или поне нямам идея – приватизацията на "Дунавска коприна" през 1998 г. Тя беше приватизирана срещу 200 хил. долара с условие, че купувачът ще инвестира милион и половина и още милион и половина ще плати, за да покрие задължение на предприятието. Нито едно от тези условия в продължение на осем години не е изпълнено. Нещо повече: изнесени са активи за 2 млн. лв. и простата сметка показва, че купувачът си е покрил парите, които е внесъл, направил си е печалбата и оттам нататък ни лук ял, ни лук мирисал.

Затова моите аргументи не са правни, те са по-скоро емоционални, но все пак са свързани с интересите на държавата ни, с интересите на русенските граждани, с интересите на работещите в това предприятие, защото в момента плащат чужди грехове, а ние сме безсилни да им помогнем. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.

Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин Стоилов, Вие всъщност сам дадохте аргумента в полза на това, че до 2002 г. – доколкото Съюзът на демократичните сили може да отговаря за този процес, е имало ясно разписана норма, която е защитавала държавния интерес в смисъл, че не можеш да се разпоредиш с имущество – предмет на приватизация, без съгласието на агенцията. Така че аз нямам тези притеснения, не това са ми аргументите.

Що се касае до репликата на господин Руденко Йорданов – господин Йорданов, точно случаите, от които Вие и аз се притесняваме, не се уреждат. Тук става въпрос за плащане на цена и точно инвестициите и задълженията към трети лица не са предмет на това извънсъдебно уреждане на спора. Така че нямаме различия с Вас по въпроса. Просто държа да подчертая, че трябва дълбоко и категорично да се придържаме към принципа на равнопоставеност на вземанията. Затова всички изключения, които правим, трябва да бъдат много внимателно обсъдени.

В този смисъл беше моето изказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.

Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам.

Сега няма да гласуваме. Ще гласуваме утре сутринта.

Преди да преминем към следваща точка от дневния ред искам да направя съобщение, което току-що господин Китов помоли да бъде направено, а именно, че в Деловодството на Народното събрание е внесен обобщеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, така че от днес започва да тече срокът за писмени предложения по него.