Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ВИСШЕТО СТРОИТЕЛНО УЧИЛИЩЕ “ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” – СОФИЯ.

Проектът е внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г. с № 602-03-14.

Има доклад на Комисията по образованието и науката. Виждам, че госпожа Богданова се готви да представи доклада.

Заповядайте, госпожо Богданова.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, предлагам при разглеждането на тази точка, ако не възразявате и по следващата, в залата да бъде допусната госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата по тази и по следващата точка – по Закона за професионалното образование, на заместник-министър Виткова.

Моля, гласувайте.

Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.

Заповядайте, госпожо Виткова.

Имате думата, госпожо Богданова.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:

на Комисията по образованието и науката относно

Проект за Решение за откриване на Архитектурен факултет

в структурата на Висшето строително училище

“Любен Каравелов” – София, № 602-03-14, внесен от

Министерския съвет на 21 юни 2006 г.

В заседанието участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, и доц. Георги Годинячки – ректор на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София.

Проектът за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, бе представен от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че проектът е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 3 от 22 януари 2004 г., е дал положителна оценка на проекта. Съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висше образование е определен срок да бъде поискана акредитация на Архитектурния факултет в рамките на институционалната акредитация на висшето училище. Националната агенция за оценяване и акредитация е направила препоръки към Висшето училище да подобри възрастовата структура на хабилитирания академичен състав и да положи усилия за осигуряване на държавна субсидия, необходима за функционирането на факултета. Висшето строително училище “Любен Каравелов” е предоставило в Министерството на образованието и науката информация за изпълнението на направените препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Архитектурният факултет като основно звено на Висшето строително училище се състои от три катедри – по архитектурно проектиране, по архитектурни конструкции и инсталации и по култура, теория и история на архитектурата. Факултетът разполага с 9 хабилитирани и 10 нехабилитирани преподаватели и в момента се провеждат три конкурса за хабилитирани преподаватели, както и една процедура за защита на степента “доктор на науките”. Зачислени са и 4 докторанти по архитектура. Хабилитираният състав на Строителния факултет е включен в обучението на началните курсове по специалността “Архитектура”. Академичният състав на факултета ще се попълва постепенно с развитие на пълния образователен цикъл. С решения на Министерския съвет за учебната 2004/2005 г., както и за 2005/2006 г. на Висшето строително училище е отпускан прием за обучение по 25 студенти, а за учебната 2006/2007 г. – 20 студенти в образователно-квалификационната степен “магистър” за специалността “Архитектура”. Учебният план е в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Архитектура” на образователно-квалификационна степен “магистър” с професионална квалификация “архитект”. Обучението във факултета се осъществява по алтернативна система, която е новост за българското архитектурно образование и се извършва в учебни дизайн студия, където студентите от първи курс до завършването си провеждат учебен процес под ръководството на архитект-проектант с екип от преподаватели.

Създаването на Архитектурния факултет е съвместна инициатива на Висшето строително училище с Международната академия по архитектура, подкрепена от Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Сдружението на урбанистите в България. Международната академия по архитектура поема безвъзмездно методическото ръководство на обучението и осигуряването с преподаватели, с което ще подпомогне усилията на академичния състав за качествен образователен процес.

Висшето строително училище “Любен Каравелов” като наследник на Военното училище на Строителни войски притежава много добра учебна, информационна и спортна база, включително и студентски общежития. Откриването на Архитектурния факултет ще даде възможност тази материална база да бъде използвана по-ефективно, да се съхрани и обогати. Народните представители подчертаха, че с откриването на Архитектурния факултет ще се затвори образователният цикъл “Архитектура и строителство” във Висшето строително училище и ще се увеличат специалистите, необходими за все по-разрастващия се строителен отрасъл.

След направените разисквания Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Проекта за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, № 602 03 14, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Богданова.

Други доклади няма.

Има ли желаещи да се изкажат по този проект за решение?

Заповядайте, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз съм този член на комисията, който се въздържа при гласуването и искам да обясня защо съм се въздържал. Много моля народните представители да обърнат внимание на фактите, които ще изложа. Не ги призовавам да гласуват “против”, но ги призовавам по принцип да обърнат внимание на казуса, за който става дума.

Комисията по акредитацията в цялата си битност не е отказала на никого акредитация. Няколко пъти го повтарям на самата комисия. Тоест, комисията е формална и който каквото поиска му го раздава, което е неправомерно по смисъла на това, че ние непременно трябва да вдигаме равнището на висшето ни образование, което равнище непрекъснато пада.

Второ, двата аргумента на вносителите – първият, че трябва да има конкуренция между две архитектурни специалности в две различни учебни заведения, и вторият, че вече има приети три курса студенти, има докторанти, има защитили дисертация и т.н., за мен лично не са валидни по много прости причини. Първата причина е, че архитектурата не може да се конкурира на образователно ниво. Обучението по архитектура дава продукт – архитекти. На архитектите идеите и дарбите са в главата. И те се конкурират със своята продукция на пазара, който е европейски и световен пазар за разлика от много други пазарни продукти от този тип. Затова аз смятам, че този аргумент е невалиден. Вторият аргумент е, че са приети студенти. Искам да кажа, че това е една от поредните процедурни хватки, с които различни висши учебни заведения откриват специалности. А какви са тези хватки? Правителството на НДСВ е разрешило преди години приема на студенти по архитектура в институт, в който няма специалност. Всичко това става на базата на хонорувани преподаватели, които са конкретно по специалността. По общите строителни дисциплини те си имат преподаватели. Не приемат три курса студенти, приемат докторанти, без да имат специалност. И в края на краищата какво излиза? Те поставят Народното събрание пред свършен факт. Извити са ръцете на народните представители. Щете - не щете, защо трябва да закриваме курсовете, да прехвърляме студенти в другия институт, да си имаме разправии, дайте да гласуваме. Това нещо започва да се разраства и се превръща в една пирамида.

Аз съм сигурен, че в тази зала има народни представители, които разбират какво значи обучение по архитектура. Това е нещо много сложно. И за колко години може да се изгради истински преподавателски колектив, истински научноизследователски колектив, за да стане това конкурентоспособно на другото?

По тази причина искам да използвам случая и да обърна внимание на народните представители, че когато взимаме такива решения, трябва много да се внимава и трябва да сложим някаква цедка, някаква преграда на гласуването.

Сега аз пак ще се въздържа да гласувам за откриването на тази факултет. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Госпожо Богданова, имате думата за реплика.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Професор Станилов заяви това си мнение и в Комисията по образованието. Аз си позволявам по повод на неговото заявление, което беше коректно заявено и там, да кажа следното. Ние не можем да вменяваме на Висшето строително училище, което е родило една добра идея и я осъществява вече втора година, вината за това, че Националната агенция по оценяване и акредитация е дала подобна положителна оценка за всеки, който я е поискал. Аз искрено се надявам, че това, което защити като своя теза пред комисията доц. Годенячки и това, което заяви министър Велчев, коректното основание да дадем подобно съгласие, тъй като би било много добре, ако всичко това, което е заявено като идея, не просто конкурира традиционния вече със своя колектив и със своя традиция съществуващ архитектурен факултет, защото това дава възможност за допълнителна подготовка, която има твърде модерен и интересен поглед в осъществяването на този тип образование по регулирана професия.

Мисля, че това не би трябвало да бъде единственото основание да се въздържим или да не дадем съгласието си по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, онова, което гласувахме - в залата да присъства заместник-министър Виткова, все още не е реализирано, тъй като беше редно да чуем и нея във връзка със съображенията на проф. Станилов, с дискусията, която се е състояла в комисията.

Господин Славов, заповядайте за изказване.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми дами и господа народни представители! Истина е, че Националната агенция за оценяване и акредитация има много сериозни изисквания, когато дава съгласие и за стартиране, и за финализиране на процедурата за откриване на нов факултет или на ново висше училище. Важно е да се знае в този случай, че става дума за държавно висше училище, което има дългогодишни традиции и чиято реализация на кадрите дава всички основания да се счита, че то действително отговаря на високите изисквания да кандидатства и да получи одобрение за откриване на този факултет.

Когато говорим за процедурите, които се спазват в рамките на закона от Националната агенция за оценяване и акредитация, трябва да си спомним, че в последно време тук взехме решение за откриване на нови факултети в две други държавни висши медицински училища – Стоматологичния факултет във Варненския медицински университет и Факултета по фармацевтика в Пловдивския медицински университет. Всичко това стана след дълга, продължителна работа и подготовка от страна на висшите училища и контрол от страна на специалисти, които работят в Националната агенция за оценяване и акредитация. Всичко това – на основата на обективни критерии и показателни изисквания, на които отговарят всички висши училища – не само държавните, а и частните.

Това, че едно държавно висше училище е успяло да отговори на тези сериозни изисквания, е поредното доказателство за високото ниво на образование и на висше образование в нашата страна. Нека да не го подценяваме. Нека това, което се дава като подготовка и като квалификация в държавните висши училища, да не бъде обект на постоянна критика и на принизяване на работата, която сериозно се извършва там.

В този смисъл смятам, че именно на основата на обективни критерии, изисквания и показатели пред нас е направено съответното предложение, което е редно да подкрепим, защото висшето образование се развива, висшите училища се развиват и наличието на конкуренция е нещо естествено и нормално както за медицинските университети, както стана преди известно време с наше гласуване в пленарната зала, така в случая вече и за този Факултет по архитектура във Висшето строително училище "Любен Каравелов".

Аз подкрепих предложението по време на заседанието на Комисията по образованието и науката. Ще го подкрепя и тук – в пленарната зала, когато гласуваме, защото смятам, че това е нормалният и естествен акт от страна на Народното събрание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Господин Станилов, бихте ли желал реплика на изказването на господин Славов? Госпожа Виткова вече е в залата, тя навярно се ориентира за част от хода на дискусията, но ако желаете отново да изложите накратко Вашите възражения, за да я поканим да ги коментира.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Отказвам се.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отказвате се.

Има ли желаещи за изказвания?

Гласуването ще е след почивката, но бих поканил госпожа Виткова, доколкото тя е тук, да вземе отношение по въпроса с преценката, включително от Комисията по акредитация, на наличните предпоставки, качества, капацитет на училището да развие пълноценна дейност по обучение на студенти по архитектура.

Заповядайте, госпожо Виткова.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което обсъждате – да бъде одобрен Факултетът по архитектура във Висшето строително училище, е нещо, което Министерството на образованието и науката по принцип подкрепя. Считаме, че висшето училище е дало достатъчно доказателства за потенциала и възможността да бъдат обучавани студенти в тази специалност, още повече трябва да се има предвид, че с решение още на предишния Министерски съвет те вече обучават студенти в тази специалност, тоест ние сме в заварено положение. Националната агенция за оценяване и акредитация е независим орган от Министерството на образованието и науката, с който, разбира се, ние поддържаме връзка по принцип и наблюдаваме работата им, но те се подчиняват на обективни правила, които считаме, че са достатъчни, за да гарантират едно правилно решение при даване на акредитация. В Комисията по образованието и науката беше и ректорът на висшето училище. Според нас има достатъчно преподавателски състав, който да осигури това обучение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Виткова, за изложението, което направихте.

Има ли желание за допълнителни изказвания? Не виждам, колеги.

Обявявам за приключени разискванията по този законопроект. Ще го гласуваме веднага след почивката.

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.

Заповядайте, госпожо Богданова.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, на вашето внимание за второ четене е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г. и приет на първо гласуване на 21 юни 2006 г.

“Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 няма направени допълнителни предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, представен ви е текстът за заглавиена законопроекта и за § 1. Текстовете са подкрепени от комисията по вносител. Няма желаещи за изказване. Ще гласуваме тези текстове след почивката.

Аз виждам доста големи текстове, които са без предложения, така че може да ги представите, госпожо Богданова.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По § 2, който предвижда изменението на Глава осма, няма направени допълнителни предложения между двете четения в комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 няма предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

“Заключителни разпоредби.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.

По § 4 няма направени предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По § 5 няма направени предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Няма предложения и по § 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

По § 8 няма постъпили предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Няма предложения и по § 9.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.

Уважаеми колеги, докладът за второ четене на комисията за този законопроект е от девет параграфа. Всички те се подкрепят от комисията с текста на вносителя, включително и заглавието на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”, както и последният § 9, който предвижда този закон да влезе в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

По всички тези текстове има ли желаещи да вземат думата? Няма.

Обявявам за приключени разискванията.

Законопроектът ще бъде гласуван на второ четене след почивката едновременно – текстовете на заглавието и на деветте параграфа.

Благодаря Ви, госпожо Богданова. Благодаря на комисията и на госпожа Виткова.

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.

Както си спомняте, уважаеми колеги, двата законопроекта – на д-р Китов и господин Иванов и този на Министерския съвет, бяха представени на 14 юли т.г. Състояха се разисквания. В резултат на тези разисквания Народното събрание реши процедурно отлагане на гласуването на законопроектите на първо четене до депозирането на доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Такъв доклад е депозиран с дата 18 юли 2006 г., час - 17,45, в деловодството на Народното събрание. Докладът е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по двата законопроекта и е подписан от проф. Герджиков. Това показа справката.

Господин Ахмед Юсеин има готовност да представи доклада на комисията.

Заповядайте, господин Юсеин.

ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!

„На извънредно заседание, проведено на 18 юли 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, с вносители - народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов, и Министерският съвет.

Двата законопроекта бяха представени съответно от народния представител Лъчезар Иванов и д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.

В хода на проведената дискусия се изложиха противоположни становища по предлаганите изменения относно съгласието за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта на лицето.

Народният представител Иван Сотиров изрази категорично несъгласие да се възприеме подходът за „подразбиращо се съгласие”. Той обърна внимание на необходимостта от провеждане на широка разяснителна кампания и сериозен дебат в обществото и разясняване на правата на гражданите в процедурата по донорство. Според него е необходимо да се предвиди ред за индивидуално писмено уведомяване на гражданите и да се даде подходящ срок за изразяване на волята им.

Народният представител Трифон Митев изрази принципната си подкрепа за двата законопроекта и се присъедини към мнението на господин Сотиров относно необходимостта от провеждане на разяснителна кампания и създаване на процедура за уведомяване на гражданите за техните права. Той настоя също да се регламентира ясно и процедурата за вземане на органи в екстремални случаи, особено когато лицето не може да бъде идентифицирано.

Категорично несъгласие с предлаганите изменения относно съгласието за донорство изрази народният представител д-р Николай Михайлов. Той напомни, че сега действащият закон е приет преди три години, но за този период държавните институции не са организирали публичен дебат, който да информира и мотивира гражданите и да създаде култура на даряване. Той обърна внимание на религиозната и духовната страната на този въпрос и подчерта, че е особено важно да се вземат предвид становищата на основните вероизповедания.

В подкрепа на двата законопроекта се изказаха народните представители Огнян Герджиков, Ахмед Юсеин и Пламен Славов.

В дискусията взе участие и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил. Православната църква, въз основа на Свещеното писание, държи за зачитането на свободната воля на човека, която му е дадена от Бога при сътворението му и никой няма право да му я отнема приживе. Животът е дар Божи и всеки е длъжен да го пази. Докато човек е жив, неговата изрична воля трябва да бъде определяща и зачитана и на всеки трябва да се даде възможност да я изрази свободно.

Двата законопроекта бяха гласувани поотделно.

С мнозинство от 5 гласа „за” и 2 - „против” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, № 654-01-60, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 12.05.2006 г.

С мнозинство от 5 гласа „за” и 2 „против” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, № 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Юсеин.

Решението на Народното събрание е изпълнено – докладът на комисията ви е представен, уважаеми колеги.

Комисията с мнозинство предлага и двата законопроекта да бъдат приети на първо четене.

Има ли желаещи за изказване?

Заповядайте, госпожо Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, въпросът, който се поставя пред нас, е много важен и аз искам да ви кажа предварително, да заявя, че аз и моят съпруг сме записали в документите си, че сме съгласни в случай, че стане нещо такова, да станем донори.

Братът на моя съпруг има присадено сърце. Това го казвам, за да не мислите, че ние по принцип сме против донорството на органи. Напротив, даже сме за това, но за мен е неприемливо и аз ще гласувам против тази презумпция за съгласие, знаейки какво става наоколо, знаейки и това, за което всички си даваме сметка как по някой път не особено отговорно се действа по този въпрос. Това може да не се хареса, но не ме интересува на кого се харесва и на кого не се харесва.

Тук става въпрос за една презумпция, която аз не мога да приема. Аз съм го виждала как се прави в други държави, когато хората влизат в болницата, има един документ, който те подписват и той е дали са съгласни или не са съгласни в случай, че стане нещо, техните органи да бъдат дадени. Това според мен е правилната политика, а не презумпцията, че ти си съгласен, а да бъдеш попитан изрично, да бъдеш осведомен. Повечето хора в България не знаят за какво става дума. Само когато имат нужда по някой път, тогава се осведомяват. И пак ще кажа – тази кампания за осведомяване на българските граждани не е станала. Нея още я няма.

Ако питате повечето хора какво е “презумпция”, те ще се запънат да отговорят какво означава тази дума, а още повече когато им кажете “ти си потенциален донор, само ако си в съзнание и знаеш за какво става въпрос, тогава можеш да заявиш, че не си”. За мен това е категорично нарушение на човешките права. Затова пак ще кажа, че ще гласувам “против”.

Идеята е хуманитарна, тя е необходима, но не мисля, че законово достатъчно са защитени правата на хората, които отиват там в един труден момент. Затова държа да си кажа мнението по този въпрос, заявявайки пак, че в нашето семейство сме си дали съгласието по принцип, но искам да бъдат защитени правата и на другите хора. Това прибързано решение за мен е неприемливо. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Мозер.

Има ли реплики? Няма.

Заповядайте за изказване, господин Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, считам, че днес се разглежда изключително важен проблем, а в залата виждам доста свободни места.

Вчера, когато се проведе заседанието на комисията, становището на която току-що беше изчетено, беше повдигнат въпросът за обществения интерес и обществения дебат. Считам, че общественият дебат в България започна през 2002 г. и не е спирал до днешна дата.

Относно това дали българският народ е подготвен за онова, което ние му поднасяме днес като предложение – законопроект, аз считам и мога да отговоря, базирайки се на статистическите изследвания, че българският народ е добре информиран и добре разбира сложността и отговорността на този акт. Считам, че с този изключително важен законопроект ние ще отговорим на европейските изисквания и критерии, което се очаква да бъде направено от нас.

Всички ние, които седим днес тук и дебатираме въпроса за трансплантацията на тъкани и органи, в един миг или една нелепа ситуация може да ни постави на масата на пациентите. Тогава всъщност ще бъдем от другата страна. В момента се изказвам не като лекар, а като гражданин и потенциален пациент, защото утре на мен може да ми бъде необходимо да ми бъде направена такава трансплантация на органи. Когато във втори курс на следването пристъпвахме в залата за аутопсия – вчера д-р Адемов каза – там бе написано: “Тук мъртвите учат живите”.

В този аспект считам, че всички ние тук трябва да заявим волята за това, че след смъртта има живот и че след нашата смърт, стига да има възможност, ние бихме могли да дарим живот. Нека в тези думи да не се разкриват някакви патетични чувства и някакви емоционални мотиви. Считам, че всеки от нас трябва да осмисли добре онова, което правим, защото в крайна сметка сме се запътили към Европа и сме се ангажирали нашият народ да не отстъпва от изискванията и развитието ни както в отделни области, така и в областта на медицината.

Аз лично по съвест ще подкрепя този законопроект. Считам, че всички тук присъстващи дълбоко ще се замислят и ще подкрепят законопроектите, които са предложени от доц. Китов и Министерския съвет. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Иванов.

За реплика – господин Михайлов.

В интерес на дискусията – извън времето, което има Вашата група. Заповядайте.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги! Господин Иванов, аз нямам никакво съмнение, че Вие сте убеден в смисъла на закона, който предлагате.

Ще кажа само, че този закон не се предлага след адекватна обществена дискусия по него. Общественото мнение не е подготвено. В този смисъл законът рискува да бъде контрапродуктивен. Той може да направи така, че донорството в България да загуби, а не да спечели. Донорската кауза се постига трудно, с деликатност, простете ме за думата – с мъдрост. Това не се прави сприхаво, не се извършва потайно, а се разполага публично, за да бъдат чути всички “за” и “против” – нещо, което не се случи.

Аз съм “против” поправката по съображения, които споменах в дискусията преди около три дни. Ще добавя само, че действащият в момента закон дава великолепна възможност за развиване на културата на донорството при условие, че гражданското общество и неговите институции бъдат ангажирани с разясняване на смисъла на това да бъдеш донор и на достойнството да даряваш органи. Това не се прави. Затова считам, че рискувате като вносител на този закон днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми д-р Михайлов, благодаря за Вашето становище. Считам, че точно тук се преплитат общите интереси на обществото, от една страна, и на гилдията на лекарите – от друга. Професионализмът на лекарите и мъдростта на пътя, който са изминали страните преди нас, може да формира общественото мнение чрез обединяване, а не чрез разединяване и даване на несигурен път на този законопроект.

В този смисъл донорската кауза, за която говорехте, би трябвало да бъде подкрепена от хората, които са двигател в тази насока. Считам, че преди законопроектът да е влязъл, ние да го обричаме, че ще създаде погрешен път за трансплантацията в нашата страна, е изключително неправилно. По отношение на сега действащия закон, който имаме към днешна дата, фактите от Агенцията по трансплантация говорят недвусмислено, че той е неработещ. Считам, че ние сме длъжници на нашето общество. Длъжници сме, защото трябва да направим така, че обществото да бъде информирано от компетентните и авторитетните хора, ние да дадем правилния път и насока, а оттам ще се формира и общественото мнение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.

Има ли желаещи за изказване?

Заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, СДС взе решение за гласуване по съвест по този закон. За мен, когато човек не направи собствен избор, никой няма право от негово име да решава и да избира. Мястото на държавата в случая е да направи информационна кампания и хората сами да решат за себе си. Така че лично аз ще гласувам против този закон.

Свободната воля предполага лично решение. Когато държавата започне да решава вместо хората, става страшно. Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Димитров, заповядайте.

БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Вземам отношение по проблема, тъй като от години сме свидетели на една дискусия, която като че ли няма край. Обсъждайки в многото аспекти “за” и “против”, ние рискуваме да не решим един проблем, който трябва да намери своето решение най-после, защото от това зависи усвояването на една дейност, без която нашето съвремие не може.

Обществеността е достатъчно информирана от медиите във всички направления – радио, телевизия, вестници. Те постоянно информират обществеността от потребността от една животоспасяваща дейност. Едва ли някой се съмнява, че ние трябва да решим най-после проблема дефинитивно и да отключим нещо, без което не можем и в което са вперени очите на многото хиляди нуждаещи се от трансплантация на най-различни органи.

Ето защо решително трябва да подкрепим проекта на Борислав Китов и на Министерския съвет. В последна сметка прагматизмът трябва да надделее и възраженията, че обществеността не е достатъчно обработена и информирана, са съвършено несъществени. Вярно, всеки има право на волеизраз, обаче ние се сблъскваме с едно нещо, което е характерно за нашата нация – пасивността, с която тя участва в решаването на много от своите животрептящи проблеми. Вярно е, че наистина писменото съгласие е добре, но законът работи ли? Не работи. Затова много по-правилно е който не желае, да изрази своето несъгласие. Това дава възможност на всеки един, който не е съгласен, активно да го заяви.

Според мен трябва да гласуваме закона, защото много са тези, които очакват отключването на един проблем, от който зависи животът им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Втора реплика има ли? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми д-р Ботев, големият въпрос в случая е кога някой може да вземе решението вместо Вас. Кога смятате, че изборът не трябва да принадлежи на човека, а отива в държавата. Това е големият въпрос в този случай – кой прави избора. И дали когато някой друг, в случая държавата, решава вместо Вас, това не нарушава Вашите права. Според мен ги нарушава.

Признавам, казусът е сложен, признавам, има много мнения по въпроса, но лично аз няма да подкрепя този закон.

Казах за информационна кампания, имайки предвид следното. Кампания, която да подбуди хората свободно и демократично сами да направят избора искат ли да бъдат донори или не искат. Тоест изборът трябва да принадлежи на човека. Този закон казва следното: който разбрал-недоразбрал, от утре държавата ще разполага с телата на хората както намери за добре. За мен това нарушава основен принцип – принципа на свободната воля.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такъв текст в закона! Говори сериозно. Държавата с нищо не разполага.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Доктор Адемов, ако искате да кажете нещо, трибуната е свободна за изказвания.

Така че държавата в случая отнема част от свободата на човека. Това е проблемът за мен. Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.

Има ли други желаещи да вземат думата? Дискусията миналия път беше доста интензивна, така че повечето колеги, които са имали желание, са се изказали.

Не виждам желаещи да вземат думата, уважаеми колеги. В такъв случай ще обявя обсъжданията за приключени и законопроектите ще се гласуват след почивката.

Дискусията по двата законопроекта е приключена, ще ги подложим на гласуване след почивката в 11,00 ч.