Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
Изтегляне 1.08 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Председател: Георги Пирински Заместник-председател: Камелия Касабова Секретари
следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ. Има доклад на Комисията по земеделието и горите. Господин Калинов, заповядайте да го представите. ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 юли 2006 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Бюрхан Абазов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, изпълнителният директор на Фонд “Тютюн” Гюрсел Емин и експерти. Законопроектът бе представен от заместник-министър Корнелия Нинова. Тя подчерта, че законопроектът е изготвен съгласно поетите ангажименти на Република България за хармонизиране на националното ни законодателство с това на общността. Законопроектът предвижда: - налагане на ограничения за рекламиране на тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационното общество; - забрана за спонсориране от лица, чийто предмет на дейност е производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия на радио- и телевизионни предавания. Създава се възможност производителите и вносителите на цигари свободно да образуват и регистрират цени на предлаганите от тях марки на вътрешния пазар. Проектът предвижда и отпадане на вноските в размер на 5 на сто върху митническата облагаема стойност на дължимите мита при внос на тютюневи изделия и в размер на 2 на сто от продажбата за износа на манипулиран и ферментирал тютюн и тютюневи изделия. С предлагания законопроект се постига по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейските общности, регламентиращо рекламирането, спонсорирането, образуването на цените на тютюневите изделия и свободното предоставяне на услуги. В резултат на проведената дискусия и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет. Това становище е прието с 18 гласа “за”, “против” няма, 2 “въздържали се”.” Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов. ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: И едно процедурно предложение, ако разрешите. Да позволите в залата да бъдат допуснати, извинявайте, че не го направих в началото, господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и горите, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Процедурното предложение е прието. По законопроекта е постъпил и доклад на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроекта. Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Папаризов, понеже не бяхте в залата, ако искате, елате да представите само заключението на становището на комисията. ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще се съобразя с вашето желание да прочета само най-важното от решението на Комисията по европейска интеграция по повод на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г. Той беше разгледан на редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., и бе представен от изпълнителния директор на Фонд “Тютюн”, господин Гюрсел Емин, както и от главния секретар на фонда Георги Цачев. “І. Целта на проекта за изменение и допълнение на закона е въвеждането в националното законодателство на общностните изисквания, свързани с рекламирането и спонсорирането на тютюн и тютюневи изделия, както и усъвършенстването на отделни законови разпоредби с оглед по-ефективното прилагане на нормативната уредба. ІІ. С предложените изменения и допълнения в Законът за тютюна и тютюневите изделия се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в областта на промишлената обработка на тютюн и производството тютюневи изделия. Освен премахване на разпоредбите с дискриминационен ефект в Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия се предвиждат изменения, предоставящи възможност на производителите и вносителите на тютюневи изделия да определят цените на техните продукти в съответствие с разпоредбите на чл. 9 от Директива 95/59/ЕО относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на обработен тютюн. Предложените изменения установяват правила за рекламиране на тютюневи изделия и спонсориране на събития или дейности от лица с основен предмет на дейност производство или търговия с тютюн или тютюневи изделия. С новите разпоредби на закона се транспонират изискванията на Директива 2003/33/ЕО относно сближаването на законовите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите членки. ІІІ. Разпоредбите, свързани с рекламата и спонсорирането в областта на тютюневите изделия попадат в обхвата на задълженията по преговорна глава “Социална политика и заетост” и съответстват на бележките, направени в Мониторинговия доклад за 2006 г.
1. Член 35. ал. 4, т. 2 от законопроекта предвижда забрана за спонсориране от лица с предмет на дейност производство или търговия с тютюн или тютюневи изделия на събития или дейности с трансграничен ефект. Тъй като директивата се прилага и по отношение на другите държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, законопроектът предвижда една логична забрана за спонсориране на дейности и събития, провеждани в друга държава – страна по Споразумението. Доколкото целта на общностната разпоредба е забраната за спонсориране да бъде ограничена само до събития или дейности с трансграничен ефект, би следвало текстът на разпоредбата на законопроекта да се прецизира, като се предвидят дейности или събития, провеждани в други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, а не в друга държава – страна по Споразумението. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Директивата трансграничен ефект е налице не само в случаите, когато събитията се провеждат на територията на няколко държави членки, но и когато включват участието на няколко държави – членки на Европейския съюз в подобно мероприятие. Тази хипотеза не е изрично уредена в транспониращата разпоредба на чл. 35, ал. 4, т. 2 от законопроекта. По тълкувателен път тя може да бъде разгледана като събитие или дейност, имащо по друг начин трансграничен ефект, тоест чл. 35, ал. 4, т. 2 от законопроекта. Доколкото Директивата изрично разглежда хипотезата на събития или дейности, проведени с участието на няколко държави, и я разграничава от събитията, имащи по друг начин трансграничен ефект, би могло да се допълни и текстът на разпоредбата на законопроекта с оглед избягването на спорове и усложнения при тълкуването й. 2. В Допълнителната разпоредба законопроектът дефинира понятието “услуги на информационното общество”. Въпреки че текстът на общностната разпоредба е коректно въведен, следва да се има предвид, че през миналия месец бе приет Закон за електронната търговия, който в чл. 1, ал. 3 определя понятието “услуги на информационното общество” в съответствие с Директива 38/34/ЕО. С оглед избягване на идентични дефиниции в двата закона, е препоръчително създаването на препращаща норма към разпоредбата на Закона за електронната търговия. V. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че е налице съответствие на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия с acquis communautaire, а констатираното в някои разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на общностното право може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените бележки. След обсъждането, с оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 602-01-54, внесен от Министерския съвет, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов. Току що в залата постъпи доклад на Комисията по гражданското общество и медии по този законопроект. Господин Атанасов, моля да представите доклада на комисията. ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., Комисията по гражданското общество и медии разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 602-01-54, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г. Със законопроекта се уреждат взаимоотношенията на юридическите и физическите лица – тютюнопроизводители и търговци на вътрешния и външния пазар, в един динамично развиващ се и реформиращ се отрасъл от икономиката, в която Република България има дълголетни традиции и интереси. Същевременно се извършват определени законодателни промени, които да синхронизират българските законови текстове в тази област с европейските, особено по отношение на забранителния режим. Така например се въвеждат по-строги норми за продажба, разпространение и реклама на тютюн и изделия от него, каквито вече съществуват в Европейския съюз. За Комисията по гражданското общество и медии от особен интерес са промените в чл. 35 от закона, както и новите точки 12 и 13 от Допълнителната разпоредба, които уреждат с по-голяма пълнота и точност рекламата на тютюн, изделията от него и марките на производителите. По принцип въпросът за рекламата на тютюн и тютюневи изделия е залегнал в Закона за радиото и телевизията. В чл. 80, ал. 2 се казва: “Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето”. Естествено, в Закона за тютюна и тютюневите изделия проблемът за рекламата се разглеждаше в чл. 35 с много повече подробности. Необходимо е да се подчертае, че заложените изменения и допълнения внасят крайно необходимите уточнения, както и не дават възможност за никакви двусмислици от правна гледна точка. Отчитат се не само промените, извършени в последните години в европейските законодателни практики, но и развитието на електронните медии, комуникациите и Интернет. Премахната е ал. 4 от чл. 35, според която се разрешаваха “печатни издания, предназначени изключително за лица, осъществяващи по занятия търговия с тютюн и тютюневи изделия”. В новия чл. 35, ал. 2 и ал. 3 нещата са много по-конкретни: “(2) Рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационно общество се допуска само за публикации, които: 1. са предназначени изключително за професионалисти в областта на търговията с тютюн и тютюневи изделия или за лица, чиито основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия; 2. са отпечатани или публикувани в трета държава и не са предназначени за пазара на държава – членка на Европейския съюз и на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (3) Друга реклама на тютюн и тютюневи изделия в пресата и други печатни издания и чрез услугите на информационното общество е забранена.” Същевременно е отпаднала ал. 3, в която се казваше: “Лицата, получили разрешение по реда на този закон, могат да поддържат собствени Интернет-страници, доколкото не рекламират тютюн и тютюневи изделия чрез тях”. Алинея 4 от променения чл. 35 е категорична: “(4) Забранява се спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия, на: 1. радио- и телевизионни предавания; 2. събития или дейности, които се провеждат в няколко държави – членки на Европейския съюз, и в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или имат по друг начин трансграничен ефект”. Допълненията подпомагат всички радио- и телевизионни оператори, както и издателите на печатни медии, и подчертават огромното значение на забранителния режим за рекламата на тютюна и изделия от него при възпитанието на подрастващите, при поддържане на по-висока култура на общуването, както и за укрепване на здравето на българската нация. С промените в законопроекта се дават възможности на Съвета за електронни медии да изпълнява по-ефективно своите задължения по мониторинга на рекламите в електронните медии, да извършва по-взискателен и точен контрол. Същото се отнася и за държавните институции, обвързани по един или друг начин с поддържане на законността при използване на Интернет и електронното общуване от всякакъв вид. Същевременно се осъществява и пълна хармонизация със законите, подзаконовите и административните актове на държавите – членки на Европейския съюз, свързани с производството и реализацията на тютюна и тютюневите изделия и държавната политика на Република България в областта на тютюна и тютюнопушенето. В резултат на разискванията и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии прие следното становище: Подкрепя единодушно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г.” Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Преминаваме към изказвания по законопроекта. Имате думата. Да приема, че няма изказвания по законопроекта, подкрепен е единодушно в комисиите.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – продължение. Заповядайте, господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Стигнали сме до “Част пета – Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение”. Комисията подкрепя наименованието на Част пета по вносител. “Глава шеста – Данъчни ставки.” Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста. Предлагам да ги гласуваме, тъй като чл. 66 е отложен. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение. ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сами знаете, че стигаме може би до най-важната част от Закона за ДДС, а залата просто е празна. Аз правя процедурно предложение, то е съставено от две части, които моля, госпожо председател, да ги подложите на гласуване. Първото ми процедурно предложение е да отложим в момента гледането на закона, за да може да се гледа пред пълна зала и да минем нататък по програмата от дневния ред. Ако то не се приеме, от името на парламентарната група ще поискам поименна проверка на кворума. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дилов направи две процедурни предложения едно след друго. Първото ще трябва да гласуваме, второто – да премина директно към изпълнението му след гласуването. Господин Петър Димитров – обратно процедурно предложение. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Дилов, съжалявам, но разбирате, че сме в работен режим. Това, че ги няма народни представители в залата, не може да бъде проблем на нацията. Бяхме поели ангажимент в Споразумението с Международния валутен фонд да сме приели този закон до края на миналия месец. Разбирате, че ако някои в момента са на плаж или на друго място, тя е друга процедура – трябва да поискате прекъсване на работата на Народното събрание. Това, че някой не си върши работата, не може да бъде аргумент парламентът на България да не си свърши работата, след като имаме хармонизационни ангажименти. Ако трябва да се мине през проверка, а аз съм за това, но съм категорично против да отлагаме Закона за ДДС. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Дилов да се отложи разглеждането на този законопроект. Гласували 97 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 7. Процедурното предложение не се приема. Има още едно предложение, за поименна проверка – поддържате го, господин Дилов, което не мога да откажа и трябва да пристъпя към нея. Александър Владимиров Радославов - тук Александър Димитров Паунов - отсъства Александър Манолов Праматарски - отсъства Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства Алиосман Ибраим Имамов - тук Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук Ангел Петров Найденов - отсъства Андрей Лазаров Пантев - тук Анелия Йорданова Мингова - отсъства Анелия Христова Атанасова - отсъства Антонела Ангелова Понева - тук Антония Стефанова Първанова - отсъства Апостол Иванов Димитров - тук Ариф Сами Агуш - отсъства Асен Йорданов Агов - тук Ася Величкова Михайлова - отсъства Атанас Атанасов Папаризов - тук Атанас Димитров Щерев - отсъства Атанас Петров Атанасов - тук Атанас Тодоров Мерджанов - тук Ахмед Демир Доган - отсъства Ахмед Юсеин Юсеин - тук Бойко Иванов Ватев - отсъства Бойко Кирилов Радоев - отсъства Бойко Николов Боев - отсъства Бойко Стефанов Великов - отсъства Борис Стефанов Николов - тук Борис Янков Ячев - отсъства Борислав Георгиев Владимиров - отсъства Борислав Димитров Китов - тук Борислав Иванов Българинов - отсъства Борислав Любенов Великов - тук Борислав Николов Ралчев - тук Борислав Янчев Ноев - отсъства Ботьо Илиев Ботев - тук Валентин Николов Милтенов - тук Валентина Василева Богданова - тук Ваньо Евгениев Шарков - тук Ваню Стефанов Хърков - отсъства Ваня Крумова Цветкова - отсъства Васил Димитров Паница - тук Васил Миланов Антонов - тук Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства Васил Тодоров Калинов - отсъства Венелин Димитров Узунов - тук Венцислав Василев Върбанов - тук Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства Веселин Методиев Петров - тук Владимир Михайлов Дончев - тук Владимир Първанов Кузов - тук Волен Николов Сидеров - отсъства Георги Владимиров Юруков - отсъства Георги Георгиев Пирински - тук Георги Йорданов Димитров - тук Георги Миланов Георгиев - отсъства Георги Петков Близнашки - тук Георги Пинчев Иванов - тук Георги Тодоров Божинов - тук Георги Чавдаров Анастасов - отсъства Даринка Христова Станчева - тук Даут Идриз Осман - тук Деница Ивайлова Димитрова - тук Десислав Славов Чуколов - отсъства Димитър Енчев Камбуров - тук Димитър Иванов Абаджиев - отсъства Димитър Иванов Димитров - отсъства Димитър Кинов Стоянов - отсъства Димитър Николов Гъндев - отсъства Димитър Стоянов Дъбов - отсъства Димитър Цвятков Йорданов - отсъства Добромир Христов Гущеров - отсъства Долорес Борисова Арсенова - тук Донка Иванова Михайлова - тук Дончо Стефанов Цончев - отсъства Евгени Захариев Кирилов - тук Евгени Стефанов Чачев - тук Евгений Гинев Жеков - тук Евгения Тодорова Живкова - отсъства Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства Евтим Костадинов Костадинов - тук Екатерина Иванова Михайлова - тук Елеонора Николаева Николова - тук Елиана Стоименова Масева - отсъства Емил Константинов Георгиев - тук Енчо Вълков Малев - отсъства Ердинч Илияз Хаджиев - тук Ердоан Мустафов Ахмедов - тук Жори Йорданов Алексиев - тук Захари Димитров Георгиев - отсъства Златко Тонев Златев - отсъства Ива Петрова Станкова - тук Иван Атанасов Колчаков - тук Иван Георгиев Сотиров - тук Иван Георгиев Стаматов - отсъства Иван Добромиров Гороломов - отсъства Иван Желев Илчев - тук Иван Йорданов Костов - отсъства Иван Матеев Иванов - тук Иван Николаев Иванов - тук Иван Николов Гризанов - тук Иван Петков Даков - тук Иван Славов Иванов - тук Иво Първанов Атанасов - тук Иглика Димитрова Иванова - отсъства Илиян Вълев Илиев - тук Илияна Малинова Йотова - тук Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства Илко Димитров Димитров - тук Йовко Христов Йовков - отсъства Йордан Димитров Костадинов - тук Йордан Иванов Бакалов - тук Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Мирчев Митев - тук Йордан Петков Йорданов - тук Йордан Петров Величков - тук Камелия Методиева Касабова - тук Камен Костов Костадинов - отсъства Касим Исмаил Дал - отсъства Кирил Николаев Добрев - отсъства Константин Стефанов Димитров - тук Коста Димитров Цонев - отсъства Костадин Александров Кобаков - тук Костадин Стоянов Паскалев - тук Красимир Дончев Каракачанов - отсъства Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства Лидия Сантова Шулева - тук Лъчезар Богомилов Иванов - тук Любен Андонов Корнезов - отсъства Любен Любенов Дилов - тук Лютви Ахмед Местан - отсъства Маргарита Василева Кънева - тук Маргарита Спасова Панева - отсъства Мариана Йонкова Костадинова - отсъства Марина Борисова Дикова - отсъства Марио Иванов Тагарински - тук Мария Василева Капон - тук Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук Мария Станчева Вълканова - отсъства Марко Николов Мечев - тук Мартин Димитров Димитров - тук Маруся Иванова Любчева - тук Мая Божидарова Манолова - тук Метин Мехмедов Сюлейманов - тук Милен Емилов Велчев - отсъства Мима Тодорова Василева - тук Минчо Викторов Спасов - тук Минчо Христов Куминев - отсъства Мирослав Димитров Мурджов - отсъства Митко Иванов Димитров - тук Митхат Сабри Метин - отсъства Михаил Райков Миков - отсъства Младен Петров Червеняков - отсъства Муса Джемал Палев - тук Надежда Николова Михайлова - отсъства Надка Балева Янкова - тук Надя Антонова Кочева - тук Неджми Ниязи Али - тук Ненко Викторов Темелков - тук Нено Ненов Димов - отсъства Несрин Мустафа Узун - отсъства Нигяр Сахлим Джафер - тук Николай Аврамов Свинаров - тук Николай Боянов Михайлов - тук Николай Георгиев Камов - отсъства Николай Петров Кънчев - отсъства Нина Стефанова Чилова - тук Огнян Стефанов Герджиков - тук Олег Григоров Попов - тук Олимпи Стоянов Кътев - тук Павел Димитров Шопов - тук Павел Михайлов Чернев - отсъства Пенко Атанасов Атанасов - тук Петър Александров Симеонов - тук Петър Владимиров Димитров - тук Петър Георгиев Кънев - тук Петър Георгиев Мръцков - тук Петър Кирилов Берон - тук Петър Станиславов Манолов - отсъства Петър Стефанов Стоянов - отсъства Петя Илиева Гегова - тук Пламен Александров Панайотов - отсъства Пламен Василев Славов - тук Пламен Георгиев Ранчев - тук Пламен Неделчев Моллов - тук Радослав Георгиев Илиевски - тук Рамадан Байрам Аталай - тук Рейхан Ибадула Аблеким - тук Ремзи Дурмуш Осман - отсъства Росен Златанов Владимиров - тук Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук Руденко Радев Йорданов - тук Румен Асенов Ангелов - отсъства Румен Иванов Такоров - отсъства Рупен Оханес Крикорян - отсъства Светослав Иванов Спасов - отсъства Светослав Христов Малинов - отсъства Силвия Николаева Алексиева - отсъства Силвия Тодорова Стойчева - отсъства Снежана Великова Гроздилова - отсъства Соломон Исак Паси - отсъства Станимир Янков Илчев - тук Станислав Тодоров Станилов - отсъства Станчо Николов Тодоров - отсъства Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук Стефан Антонов Софиянски - тук Стойко Илиев Танков - тук Стоян Витанов Витанов - отсъства Стоян Проданов Иванов - тук Татяна Дончева Тотева - тук Татяна Стоянова Калканова - отсъства Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства Тодор Михайлов Кумчев - отсъства Тодор Найденов Костурски - тук Тодор Николов Батилов - тук Тома Янков Томов - отсъства Трифон Димитров Митев - отсъства Фатме Муса Илияз - тук Фидел Димитров Беев - тук Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Продължаваме с доклада на комисията, но кажете преди проверката какво предложихте Вие, преди процедурното предложение на господин Дилов? ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уточнихме се, че няма да прескачаме отложените текстове, които са в следващия свитък, а ще караме подред. Аз предлагам Народното събрание да направи един необходим ход – да прегласуваме чл. 3, който пленарната зала вече гласува. При това давам обосновката защо предлагам да направим това гласуване. В преговорната глава десет, в констативната част на тази глава, изрично е записана следната констатация: “Правните услуги, които към настоящия момент се считат за освободени доставки по Закона за добавена стойност, са облагаеми доставки, съгласно изискванията на Шеста директива." Тоест същите не са включени в кръга на освободените доставки по чл. 13 от Шеста директива. В констативната част Европейската комисия е констатирала, че правните услуги не могат да бъдат освободени доставки, а в частта за дългосрочните ангажименти, които следва да бъдат изпълнени до края на 2006 г., българската страна в т. 5 е поела следния ангажимент: “Изваждане от обхвата на освободените доставки по ДДС на правните услуги, както и на селскостопанските стоки и услуги.” На базата на констатациите и поетите ангажименти от Република България аз предлагам да прегласуваме чл. 3 и да приемем предложението на работната група. Беше прието предложението на народния представител Ремзи Осман, което коригира този текст. Аз го изчитам отново. Ремзи Осман предлага: “В чл. 3, ал. 2 след думата “нотариус” се поставя запетая и се добавя “с изключение на процесуалното представителство”.” Процесуалното представителство е правна услуга, за която ние сме поели ангажимента да не бъде освободена от ДДС. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение, което в момента правите, е предложение на работната група ли? ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, това е на Ремзи Осман. Изчитам предложението на работната група, което е и предложение на комисията, прието на редовното й заседание:
Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. (2) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. (3) Не е независима икономическа дейност: 1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово; 2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон или по управление и контрол на юридически лица. (4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътрешнообщностна доставка на ново превозно средство. (5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на: 1. Следните дейности или доставки: а) далекосъобщителни услуги; б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара; в) превоз на стоки; г) пристанищни и летищни услуги; д) превоз на пътници; е) продажба на нови стоки, произведени за продажба; ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция; з) организиране или провеждане на търговски панаири и изложби; и) складова дейност; к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи; л) туристически услуги; м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи на радио- и телевизионна дейност с търговски характер. 2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво представихте Вие току-що? ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 3 – предложение на комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вие предлагате да се прегласува чл. 3. Обратно процедурно предложение – госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, нали разбирате какво иска председателят на Бюджетната комисия. След второ четене, след акт на Народното събрание и преминал текст ние в рамките на закона да се върнем отново, да нарушим правилника отново, някой сменя цялата концепция на това, което е било в крайна сметка воля на народните избраници. Ама, тук мнозинството това не може да го прави, госпожо председател. Аз правя обратно предложение и твърдя, че ако този член бъде гласуван по този начин, ще е противоконституционен след това. Моля ви да не правим прецедент оттук нататък. Тогава да започнем закона наново или във всеки един от законите да се връщаме където ни е удобно. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви. Искам да Ви кажа, че многократно е правена практика на прегласуване по едни или други съображения, които току-що господин Петър Димитров мотивира. Залата е тази, която ще реши – както е решила миналия път с чл. 3, така ще го реши и този път. Подлагам на гласуване процедурното предложение, което господин Петър Димитров направи – да се прегласува чл. 3 във вариант, предложен от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 163 народни представители: за 78, против 71, въздържали се 14. Предложението за прегласуване не се приема. За прегласуване – господин Димитров, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, влизаме в четвърта поправка на Конституцията. Имаме възможност да не влизаме в поправка на Закона за ДДС веднага след като бъде приет и публикуван. Затова аз отново призовавам към разума на народните представители, в това число и към юридическото лоби, което очевидно има професионални ангажименти – това е нашият европейски ангажимент. МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не е вярно! ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз го чета от това, което сме договорили, госпожо Капон. Понеже твърдите, че не е вярно, аз предлагам да пратим списъка на хората и на парламентарните групи в Европейската комисия да се знае кой какво отстоява. В края на краищата, трябва да е ясно кой какви позиции заема, не да се подскача тук с едни популистки изказвания, а след това да казваме: гледайте ги тези, какво направиха! Нормата е антиевропейска и ще доведе до поредната санкция спрямо България. Това е положението. Искам прегласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втори път гласуваме предложението на господин Димитров за прегласуване на чл. 3 от законопроекта в редакция, предложена от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 174 народни представители: за 98, против 66, въздържали се 10. Предложението се приема. За процедура – господин Дилов, заповядайте.\ ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, начинът, по който се готвим да гласуваме един от най-важните стопански закони на страната, както и току-що казаното от уважавания от мен председател на Комисията по бюджет и финанси – тоест да се знае кой как е гласувал и каква позиция е защитавал, ме карат да направя предложението нашият дебат и това гласуване да се излъчват по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за пряко излъчване на разглеждането на Закона за данък върху добавената стойност – второ четене, по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Моля, гласувайте това процедурно предложение. МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Дилов, ти се чудиш само как да пречиш! ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 168 народни представители: за 73, против 73, въздържали се 22. Това процедурно предложение не се приема. За прегласуване има думата господин Дилов. ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, които се колебаете и гласувате против, става дума за закон, който всъщност отстоява основните инструменти на вашата политика. Тук е моментът да кажете защо управлявате добре, как управлявате, както и ние като опозиция да се опитаме да внесем някакви корекции. Не виждам какво ви притеснява. Що се отнася до анонимността, бъдете сигурни, че начинът, по който сте гласували, особено поправките по отношение на диференцираната ставка за книгите и за печатните издания, ще бъде така или иначе поименно публикуван – не само в печатните издания, а следващата една година във всички български книги. Така че това няма как да остане скрито. Затова начинът да се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио дава възможност поне да отстоите някакви аргументи. Помислете още веднъж. Правя процедурно предложение за прегласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението на господин Дилов за пряко излъчване на тази част от заседанието. Гласували 173 народни представители: за 76, против 87, въздържали се 10. Процедурното предложение не се приема. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Следващият отложен текст е чл. 27. Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията. То е в ал. 1 да отпаднат т. 2 и т. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедура господин Димитров. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, благодаря, че ми дадохте думата за процедурно предложение. Уважаеми колеги, усетих желание в залата този път да няма противоречия с европейските директиви в Закона за ДДС. У господин Димитров усетих такова желание. Затова ще споделя, че във вече гласувания чл. 9, който касае безвъзмездните услуги, е допуснато много сериозно противоречие, което се съдържа в чл. 6, т. 2, буква „б” на директивата, където е казано следното: „Безвъзмездните услуги...”, или ако пред един магазин има паркинг и на него се паркира безплатно, услугата не се облага с ДДС. Във вашия вариант на закона тези услуги се облагат с ДДС или поне не е ясно. Поне директивата не е преведена докрай. Така че, ако ще следваме директивата, уважаема госпожо председател, предлагам прегласуване на чл. 9, като се вземе предвид предложението, което аз и колегата Попвасилев от СДС сме направили. Ако искате наистина да няма проблем с директивата, дайте да изчистим целия закон. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да формулираме процедурното предложение, което направихте. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението ми е за прегласуване на поправката, внесена от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев към чл. 9, където се казва следното: „В ал. 3, т. 2 в края на изречението се добавя „при използване за цели, различни от тези на независимата икономическа дейност”. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата на господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, тъй като вече имаме прецедент, аз предлагам да вървим напред със закона. Поемам ангажимента, че ако имаме противоречия с директивата, дайте ни възможност да направим консултации. Ако Вие сте прав, господин Димитров, и има противоречие, аз не виждам причина на следващото заседание да не се върнем към този текст, точно в духа на европейските изисквания за хармонизация на нашите закони. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Утре сутринта ще гласуваме всички предложения. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Но това е процедурно предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали знаете, че в момента довеждате заседанието до абсурд, ако подложа това на прегласуване. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, трябва да се гласува предложението на Мартин Димитров по чл. 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще гласуваме утре. Днес не гласуваме на второ четене всички текстове. ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ако не гласуваме днес, защо гласувахме чл. 3?! ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам, решението по този закон е да се гласува текст по текст. Добре, ще гласуваме предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по чл. 27 (реплика от място на народния представител Мартин Димитров). Господин Димитров, следобед в комисията ще обсъдите възможността за прегласуване на вашето предложение по чл. 9 и утре сутринта ще го гласуваме. Това е предложението, което направи господин Петър Димитров. Утре ще го прегласуваме, след като в комисията обсъдите има ли такова несъответствие. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Извинявам се, госпожо председател, с цялото си уважение към Вас, както първият текст беше прегласуван по предложение на господин Петър Димитров, да проявите същото отношение към опозицията и да предложа друг текст, който очевидно противоречи на европейската директива, на прегласуване. Както постъпихте в първия случай, по същия начин да постъпите и към предложението, дадено от опозицията. Още повече, когато дойде докладът на Европейската комисия, в който ще пише, че това противоречи на директивата, да мога да ви кажа, че още веднъж сме предложили на българския парламент и той не е взел под внимание. Така че ви моля за едно и също третиране на управляващи и опозиция в този парламент. В тази връзка трябва да предложите предложението от мое име и господин Ясен Попвасилев за допълнение на чл. 9. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи има две процедурни предложения. Вече навлизаме в абсурда на правилника, съгласна съм с това изцяло. Предложението на господин Мартин Димитров да се прегласува със същите аргументи чл. 9, които и господин Петър Димитров предложи, а именно че това са текстове, които вече са гласувани, но противоречат на изискванията на европейската директива в тази област. И обратното процедурно предложение – на господин Петър Димитров, след обсъждане днес следобед в комисията на чл. 9 и констатиране дали има такова противоречие или не, утре сутринта да се прегласува предложението на господин Мартин Димитров по чл. 9. Гласуваме първото процедурно предложение – на господин Мартин Димитров, с ясното съзнание, че поначало прегласуването на гласувани текстове е недопустимо, с определени изключения, правени са нерядко в тази пленарна зала, когато е допусната фактическа грешка, неразбиране на материята и т.н. Така че залата сама променя в момента правилника си по начина, по който гласува. Гласували 144 народни представители: за 43, против 86, въздържали се 15. Не се приема това Ваше предложение, господин Димитров. Да гласуваме ли отлагане, господин Петър Димитров? Не. Господин Мартин Димитров, можете да направите предложение за прегласуване. Не желаете. Има думата господин Мартин Димитров. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, още следващият текст, чл. 27, е поредното отчетливо и ясно противоречие с европейската директива. Какво се казва в точки 2 и 3 на чл. 27? За новите сгради и за регулираната земя се казва, че ако цената по покупката е по-ниска от цената по продажбата, се взима по-високата от двете цени. Тоест не се приема, че цената може да спада и винаги се взема по-високата такава за данъчно облагане. Такъв текст, уважаеми дами и господа, никъде в европейската директива няма. България не е искала изключение. И ако Европейската комисия внимателно прочете този текст, ще ви каже, че нарушавате европейската директива. Господин Петър Димитров сутринта каза: аз искам всички текстове в Закона за ДДС да съответстват на европейската директива. Затова аз ви помагам – в чл. 27, ал. 1, точки 2 и 3 противоречат, първо, на пазарната логика и второ, на самата европейска директива. Защото цените, уважаеми дами и господа, могат да се покачват, могат и да спадат. И пазарната икономика предполага, че данъчната основа е цената каквато е, а не данъчните да кажат: данъчната основа не е цената, на която продавате нещо, а е цената, на която сте го купили, защото цената, на която продавате, е спаднала. Това, първо, не е пазарно и щото не е пазарно, го няма и в европейската директива. И сега ви моля за следното просто нещо. Ако предполагате, че го има, да стане някой от вносителите и да ни прочете текста на всички нас от европейската директива, който дава право да има такъв текст. Ще ви бъда много благодарен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Реплики има ли на господин Мартин Димитров? Няма. Давам думата за изказване първо на госпожа Капон. Ще моля също и представителите на Министерството на финансите, които са в залата, да следят дискусията и да взимат отношение по нея. МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. В интерес на истината и на текста на вносителя такъв какъвто е, трябва да заявим следното. Защо текстът е направен в противоречие с директивата? Защото в момента пазарната цена, на която се продават имотите, винаги или в краен случай е равна на данъчната цена. И хипотезата на господин Димитров от икономическа и от пазарна логика е напълно вярна – винаги е възможно да има спад на пазара, ако данъчните оценки са по-високи или са поне на пазарна стойност. Което в България не е факт. Логиката на сляпа подкрепа на директиви води точно до такива абсурди. Поради тази причина аз бях против в чл. 3 да има прегласуване. Защото сляпото подкрепяне на директива на Европейския съюз не означава, че ние защитаваме възможно допустимия национален приоритет. Истината е такава, че текстът на вносителя също противоречи на директивата. И само да ви кажа, господа, че ако сляпо продължаваме в този вид от първи до последен член в закона, ще стигнем до такива абсурди. И тъй като мнозинството наложи, аз ще подкрепя поправката на господин Димитров, защото тя от икономическа и пазарна гледна точка е правилна, но не за българската реалност. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Госпожо Антонова, заповядайте. НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да направя кратко изказване, като се надявам, че залата ще подкрепи предложението на комисията за текста на чл. 27, тоест текстът да бъде гласуван с точки 2 и 3. За какво става въпрос? На първо място, предлаганите точки 2 и 3 не противоречат на въпросната Директива № 6. Напротив, в Директива № 6 са описани конкретно случаите и доставките, които трябва да бъдат облагани с ДДС, както, разбира се, и изключенията от това. А тези доставки, визирани в точки 2 и 3 на чл. 27, не са в противоречие с въпросната директива, тъй като няма текст, забраняващ тяхното съществуване в нашето национално законодателство. Така че твърдението за противоречие с европейското интеграционно право просто не е вярно, уважаеми колеги отдясно. На второ място, текстът си е напълно синхронизиран с Директива № 6. В целия закон е спазен принципът данъчната основа при облагане с ДДС да бъде пазарната цена при сделките. Във въпросните точки 2 и 3 се отчитат особеностите на българската национална действителност. За съжаление тя е такава, че при тези прехвърлителни сделки, свързани със земя - много добре знаят колегите отдясно - в документите, в нотариалните актове и другите договори изобщо не се пише пазарната цена. Пише се една фиктивна цена, която не отговаря на реалностите.
Ето защо аз предлагам колегите в пленарната зала да подкрепят текста на вносителя, подкрепен от комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Реплика – господин Димитров. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Антонова, Вие сте един компетентен юрист, това е вярно. Знаете, че подобни изключения, както това изключение – правилно казахте, трябва да бъдат въведени в един закон, и това се договаря като дерогация – изключение. Никой такова нещо не е договорил, такова нещо няма договорено. Ще ви дам още един аргумент, за да ви помогна правилно да се насочите. Това е “Данъчната политика и Европейският съюз” – документ на Министерството на финансите. Отпечатал съм го на 21 юни 2006 г. Там, в една т. 4 пише следното: “Отпадане на ограничението данъчната основа при облагаемите доставки на стоки да е по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността й”. Тоест, това са договорили с европейските ни колеги. Това е било договорено и сега изведнъж се появява едно изключение. Никой това изключение не го е договорил, госпожо Антонова! Това е проблемът! Възможно е, ако беше договорено, но никой не го е договорил. Тъй като няма такава спогодба, то автоматично противоречи на директивата. Това е проблемът, който аз ви обяснявам. За да сте сигурни, защо не попитате Европейската комисия официално от името на Комисията по бюджет и финанси, примерно? Такава препоръка мога да ви дам аз. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Втора реплика – госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Антонова, аз съм напълно съгласна с Вашите доводи за ситуацията на пазара и за ситуацията в държавата по прехвърляне на сделки и пазарна цена. То не противоречи на изказването ми. Това обаче, с което не съм съгласна, е, че вие не нарушавате директивата – нарушавате я, няма дерогация! И вие я нарушавате в интерес на държавата. Това е целта на залата. Същата цел имахме и при нарушаването на директивата, и то не пълното, при конституционното право да бъдем защитавани – българските граждани, което вие нарушихте днес, като нарушихте правилника и отново прегласувахте. Така че наистина смятам, че е безумие спазването на директиви сляпо, тогава когато те не касаят основни параметри в икономиката, каквито са. Аз лично смятам, че ако приемем по принцип в това Народното събрание сляпо да изпълняваме и преписваме текст по текст, то тогава трябва да го правим за всичко. Не можем да правим просто изключения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Дуплика – госпожо Антонова, заповядайте. НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател. Аз не смятам да продължавам спора дали се нарушава Директива № 6, защото очевидно няма да промените Вашата позиция, но за всички останали в залата заявявам, че по този начин така, както е внесен текстът на чл. 27, т. 2 и 3, е напълно в синхрон с директивата. Не е необходима дерогация, уважаеми мои колеги отдясно! И вие много добре го знаете. Не знам защо упорствате. Не искам да си мисля, извинявам се за това, което ми минава през ума, но много моля да имате предвид, че ако отпаднат т. 2 и т. 3, се създава една твърде сериозна схема за източване на ДДС. И ако Вие наистина считате, господин Димитров, че аз съм компетентен юрист, моля да ми повярвате. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Господин Попвасилев, заповядайте за изказване. ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това което говори колежката, донякъде е вярно, защото в чл. 11 на Директива № 6 никъде не е предвиден такъв метод на установяване на данъчната основа, а именно, че данъчната основа не може да е по-ниска от цената на придобиване или от себестойността. Такъв метод там няма! Там се набляга на това, че данъчната основа е пазарната цена. Затова този текст на чл. 11 на Директива № 6 противоречи с текстовете, които приемаме в чл. 27. Това държа да ви кажа, първо. Второ, искам да кажа на всички колеги, че и в момента чл. 29, ал. 6 от Закона за ДДС предвижда прехвърлянето на пазарна цена и аз не знам сега да има такова точене на ДДС, от което вие се опасявате. Трябва да се опасявате от това – по-добре погледнете чл. 45, ал. 2 “Учредяването или прехвърлянето на право на строеж, се счита за освободено от ставка по ал. 1 до момента на завършване груб строеж на сградите”. Ако анализирате тези текстове, ще видите къде е схемата за източване на ДДС, а не това, което сега се прави, защото и сега съществува и няма такова точене на ДДС. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли реплики на господин Попвасилев? Няма. Има ли други желаещи за изказвания по чл. 27? Господин Кадиев, моля да вземете отношение. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да изкажа категорично мнението на Министерството на финансите, че настоящият текст по никакъв начин не противоречи на Директива № 6. Единствената причина, поради която сме предвидили тази регулация, е защитата на фиска, поради опасността от загуба на данъчни приходи. Има такава практика в други държави. Господин Димитров много добре знае – Естония, Литва, така че ние считаме, че по никакъв начин не нарушаваме Директива 6. Ако я нарушавахме, същата практика нямаше да я има и в други държави. Всички държави от Европейския съюз се подчиняват на тази директива. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Кадиев. Има ли други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на точки 2 и 3 от ал. 1 на чл. 27, което не е подкрепено от комисията. Гласували 100 народни представители: за 30, против 63, въздържали се 7. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 27, подкрепен от комисията. Гласували 94 народни представители: за 69, против 20, въздържали се 5. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 45 има предложение от народния представител Мария Капон, което беше оттеглено на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, като предлага следната редакция на ал. 1: “(1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 45. Няма желаещи. Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 45. Гласували 85 народни представители: за 68, против 9, въздържали се 8. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сме гласували названието на Глава шеста и названието на Част пета, госпожо председател, само ги представих. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте названията на Глава шеста и Част пета. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Приемат се. Моля да докладвате чл. 66. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 66 има предложения от народния представител Мария Капон, като комисията подкрепя предложението по т. 2, буква "а" и не подкрепя останалите предложения, поради което ги изчитам: "1. Ставката на данъка е 20% за: а) облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка и тези по т. 2; б) вноса на стоки на територията на страната, освен тези по т. 2; в) облагаемите вътрешнообщностни придобивания, освен тези по т. 2. 2. Ставката на данъка е 7%: а) за туристическите услуги; – това е подкрепено; б) за детски стоки и услуги; в) книгоиздателство и печатни медии." Има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията: Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: "(3) Данъчната ставка за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, резервните части за тях, както и материалите за тяхното производство и поддържане, е в размер 7 на сто." Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 66 и предлага следната окончателна редакция: "Данъчна ставка Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за: 1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. вноса на стоки на територията на страната; 3. облагаемите вътрешнообщностни придобивания. (2) Данъчната ставка за настаняване, което е част от организирано пътуване и което се представя от хотелиер, е в размер 7 на сто." ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 66. Госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ако имаше спор от страна на Министерството на финансите дали спазва директивата или не спазва директивата, дали има дерогация или няма дерогация, в чл. 66 и възможностите, които дава Европейският съюз и директивата при всички ограничения, които дава, дава 17 позиции, в които има дерогация за диференцирана ставка, в която българската държава и ние като народни представители да можем да защитим така наречения икономически патриотизъм. Тоест, да можем да защитим държавата и да отразим собствената национална политика. Много дълги бяха дебатите относно това има ли диференцирана ставка в момента в страната или няма? Да, разбира се, че диференцирана ставка и в момента в България има и тя е за туристически пакети. До момента беше само за чуждестранни туристически пакети и организирано пътуване и тя съществува. Просто никой не искаше до ден днешен да я изрече. Министрите на финансите не обичат думата "диференцирана" ставка и го разбирам при начина на харчене на част от хората, които са в управлението. За мен като основен закон, който създава политика, диференцираните ставки съм предложила да бъдат три вида и те са за туристически услуги, тъй като аз не смятам, че трябва да деля туристите на пакети, на част от тях, къде за семинари, тоест България или ще е дестинация, или ще е бранш туризмът, приоритетен за страната. Към него има достатъчно хора, които работят, той създава поминък, той промени България и затова смятам, че трябва да останат 7% за туристическите услуги. Давам си сметка, понеже господин Димитров ме поглежда, че като туристически услуги това противоречи на директивата. В директивата и в дерогацията към директивата е записано "настаняване". И то точно думата "настаняване". Нали така – "туристическо настаняване"? Но за сметка на това възможностите "детски стоки" да бъдат с диференцирана ставка няма никакъв проблем. Ако децата са важни за нас, то ние няма да се борим с демографската криза, като спираме тока или караме младите да живеят заедно и да имат повече деца и да им помагаме, а като им помагаме чрез законодателство. Затова съм предложила за "детски стоки" да има диференцирана ставка от 7%. И тай като децата в целия ни живот са това, за което ние работим и се грижим, грижим се да ги образоваме, за да можем да им дадем пътя в живота, книгоиздателството и печатните медии в дерогацията също съществуват, като в повечето страни тя е много по-ниска от 7%, които съм предложила. Предлагам 7%, защото съществува такава ставка в страната, тя може да се администрира без проблем, всички да имат гражданска позиция и да са независими, а не зависими и да няма пазарлък под масата. Това, което щях да подкрепя допълнително и което ви моля, защото съм сигурна, че тези, които четат, ще подкрепят съоръженията и протезите за инвалиди. За да приключа с изказването си по чл. 66, ще ви кажа, че ние постъпихме изключително некоректно като народни представители в Комисията по бюджет и финанси и в работни групи. От нашите колежка Деница Димитрова и Теодора Дренска имаше внесено предложение, а съответно и от господин Димов от ДСБ, за това протезите и съоръженията да бъдат с нулева ставка, първо, после ние ги разместихме около шест пъти и стигнахме до решение на работната група, в което те да имат диференцирана ставка от 7%. Бяхме свидетели на арогантното държание на господин Кадиев, който смяташе, че ние сме на сряда пазара, само че такъв в Пловдив не съществува, затова как да местим диференцираните ставки, да ги направим 10% и за туризъм, и за съоръжения за инвалиди. Ако някой ми каже и ако има аргументи, които чувах от администрацията и от част от управляващите за това как може да бъде източвано ДДС, как може да има сива икономика и да се генерира чрез диференцирана ставка, ако някой може да ми каже с една протеза каква злоупотреба трябва да се направи и как може да се направи тя, то смятам, че това е напълно цинично. Моля ви да гласувате със сърце, защото основната ни роля е да бъдем граждани и да имаме сърце, а не политическа принадлежност. Така че ви моля в крайна сметка да подкрепите поне предложението за 7% за съоръжения и протези за инвалиди, извън вашите политически решения по другите предложения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви. Заповядайте за изказване, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, изцяло поддържам казаното за ДДС върху книгите и върху съоръженията за инвалиди, защото тук има и морална страна, а пък, дето се казва, за самите управляващи не е много добре силово да наложат това високо ДДС над тези чувствителни сфери. Народът вече ви обруга достатъчно много по вестниците. Може би не съвсем точно, но се каза, че се освобождава от ДДС хазартът, а това ДДС се натриса върху учебниците и инвалидните колички. И да не е точно така, все пак народът това ще запомни. Направете този жест, приемете тези седем процента върху учебниците и книгите и върху инвалидните съоръжения. Вземете си ги от другаде тия пари, вие сте достатъчно изобретателни – ще намерите откъде. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за реплика, госпожо Капон. МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Берон, в едно съм сигурна – че средствата могат да се вземат от „Топлофикация”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Берон? Не. Има думата госпожа Деница Димитрова за изказване. ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Някои от нас днес бяха на семинара по проблемите на техническите помощни средства за хора с увреждания и видяхме какво отпуска държавата специално на хората, които са принудени да използват протези. Това, което държавата отпуска, те могат да го използват най-много един час на ден и това им причинява рани. Държавата наистина дава на хората с увреждания технически помощни средства, но отпуска като средства минимума, най-ниското качество, което можем да си вземем с тези пари. Повечето хора са принудени сами да си купуват техническите помощни средства, за да могат да водят един нормален начин на живот. Затова ви моля да гласуваме 7 процента ставка за техническите помощи за хората с увреждания. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Заповядайте, заместник-министър Кадиев. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Първо, никога не съм се държал арогантно към госпожа Капон или към който и да е народен представител, никога не съм си го позволявал по никакъв начин. Второ, особено в случая с помощните средства за хора с увреждания мисля, че бях от хората, които най-много ги защитаваха в Комисията по бюджет и финанси и госпожа Капон го знае. Може да попитате госпожа Данчева, която е техен представител в комисията. Мисля, че проблемът в момента се измества. Проблемът не е в данъчната ставка на тези помощни технически средства. По данните, с които Министерството на финансите разполага, цялата сума, която се отделя за тези средства, е около 35 милиона. От тях около 30 милиона се дават от бюджета. Бюджетът осигурява почти 95 процента от помощните технически средства. Дали ще са с по-ниско качество, дали ще са от праисторическата ера, както каза госпожа Данчева днес, дали се насочват към хората, които най-много ги заслужават или към други хора, това не е проблем на Министерството на финансите и на данъчната ставка, разберете го това нещо! Това е проблем изцяло на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за хората с увреждания – те са тези, с които трябва да се говори. Няма никакъв смисъл от намаляването на ставката на ДДС. Дали държавата ще отпусне 30 млн. лв. и ще сложи върху тях 20 процента ДДС и след това ще си ги вземе обратно или ще отпусне 7 процента и ще си ги вземе обратно, няма абсолютно никакво значение. Затова не измествайте... Дори говорим за една относително малка сума пари. Говорим за 4-5 млн. лв., отваряме една врата... Не бих искал оттам нататък Министерството на финансите да бъде арбитър. МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това е несериозно! ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Напълно сериозно е, госпожо Капон! Кой може да прецени дали тези хора заслужават повече, дали хората с ракови заболявания заслужават повече, дали хората с умствена изостаналост заслужават повече? И вие отваряте една врата и се нареждат много хора, всеки от тях има право да иска. Кой трябва да реши кой трябва да изпревари останалите? МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Един крак струва 12 000 лв.! ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Това е политиката – решаваш едно или друго и си защитаваш решението! ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това не е политика! И как Вие решихте, че тези хора примерно имат повече право от раковоболните? (Реплики от залата.) Министерството на финансите не желае да бъде арбитър в тази политика и затова по най-елементарния и лесен начин за администриране, за решаване, не се намесваме в тези отношения – даваме еднаква ставка и през разходната част на бюджета определяме коя група каква сума може да получи в крайна сметка. С госпожа Данчева сутринта говорихме надълго и нашироко за това нещо. Има неща, които държавата не може да си позволи. И аз искам по-високо качество за тези технически средства, но в момента бюджетът не може да си го позволи. Той осигурява някакво качество – вярно, не е мерцедесът, както тогава казах, може би нещо от типа на „Шкода” или дори по-малко, но осигурява нещо. Такива са възможностите. Затова ви призовавам – не си играйте със ставките на ДДС, оставете ги! Има едно хубаво нещо в България и това е еднаквата ставка на ДДС (реплики). ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Дончев. ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Мислех да не се изказвам. Да, има някакво постигнато споразумение в комисията, както ми казаха моите колеги. За мен то е дълбоко неправилно. Като депутат и като човек се вълнувам и се възмущавам от подобно споразумение. Вашите изказвания, господин Кадиев, са доста лекомислени, Вие сте млад човек. Но тъй като започнахте да говорите за мерцедеси и въобще в тази зала се говори за мерцедеси, искам да ви кажа, че ако някой нарича така помощните средства, които инвалидите мечтаят да имат, защото в България само мечтаят да имат такива помощни средства и ги сравни със средновековните уреди за мъчения, които в момента хората са принудени да носят, ще се засрами. Бих ви препоръчал действително да бяхте отишли на този семинар, да се поставите очи в очи с инвалидите, може би друга песен щяхте да запеете. Не са мерцедеси, господин Кадиев! Не са мерцедеси, това са нормалните помощни средства, които едно нормално човешко същество трябва да носи, когато е лишено от крайници, от възможността да живее като човек. Това, което държавата осигурява в момента на тези хора, е един уред за мъчение. Това са едни дървени, пластмасови чукани, от които хората страдат и които е унизително да носи човешко същество. Този номер с производството на тези средства в Банкя или в Горна баня е известен. Произвеждат се едни неща, които са изключително евтини, принуждава се държавата да плаща за тях доста по-скъпо, отколкото те струват, а именно един изкуствен пластмасов крак се реинбурсира за 300 евро, а според мен той не струва и 15 лв. Това си е класически начин за източване на пари от държавния бюджет. Смятам, че ние, депутатите, трябва да се засрамим от това, което правим в момента, казвам ви го като човек. Аз ще гласувам за предложението, което е направила Деница Димитрова, в противоречие с решението на моята парламентарна група. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Илиевски. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим заседанието до приемането на обсъждания текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на заседанието до изчерпване на дискусията и приемането на текста на чл. 66. Гласували 106 народни представители: за 52, против 46, въздържали се 8. Предложението не се приема. Следващото пленарно заседание е утре, в 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,00 ч.) Председател: Георги Пирински Заместник-председател: Камелия Касабова Секретари: Митхат Метин Ясен Попвасилевв Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г stenogrami Beron -> Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г Изтегляне 1.08 Mb. Сподели с приятели:
|