Програма за развитие на културата за периода 2014 2020г

• 
  В сегашния си вид читалищата не отговарят на съвременните тенденции за превръщането им в културни, социални и информационни центрове по места
  
• 
  Читалищните сгради се нуждаят от основен ремонт
  
• 
  Сцената на НЧ”Родолюбие”е в окаяно състояние, няма ефективно отопление
  

• 
  Да се предприемат мерки по уточняване собствеността на сградата на НЧ”Родолюбие” и нейното използване
  
• 
  Да се предприемат мерки там, където е законосъобразно сградния фонд да се прехвърли на читалищата
  
• 
  Да се съдейства на НЧ за тяхното оборудване с компютърна техника
  
• 
  Да се подпомага обогатяването на книжния фонд на читалищните библиотеки
  
• 
  Да се засили контрола върху дейността на читалищата/ в рамките на ЗНЧ/ с цел стимулиране на реално работещите читалища
  

Сградата на библиотеката е обявена за общинска собственост с акт №768 от 19.08.1997 г. На основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС и чл. 30, ал.1 от ППЗОС и със Заповед № 451/26.05.1997 г. на Областния управител , тя става публична.

През 1997 година библиотеката придобива статут на Градска библиотека с Решение на Общински съвет Асеновград. Тя е културна и научно-образователна институция. Библиотеката е вписана в информационния регистър на културните институции, съгласно изискванията на Наредба №1 / 17.11.2000 г. в Министерството на културата под № 1634.

Численият състав на библиотеката е 12 щата.В библиотеката работят 10 на брой библиотечно-информационни специалисти с бакалавърска и магистърска степен: директор и 9 библиотекари. Разполага с 2 щата за чистач и ½ щат огняр и поддръжка по министерско постановление.

Основни цели и задачи.

* Обслужване на информационните потребности на населението по местоживеене;

* Участие и подпомагане образованието и самообразованието;

* Подпомагане развитието на индивидите в свободното време;

* Спомагане за квалификацията и преквалификацията на населението;

* Координация с други институции училище, архив, музей и др. в населеното място;

* Участие в социалния живот в региона, населеното място и др.

Библиотеката разполага с фонд от 116 хил.т. Библиотечните колекции включват книги на български и чужди езици, периодични издания, ноти, албуми, аудио и видеокасети, СД и др. нетрадиционни носители на информация. Част от фонда са дарения от граждани, фондации, национални и международни институции. Библиотеката активно работи и по проекти и програми към Министерството на културата за попълването на фонда с нови заглавия.

Библиотеката осигурява свободен достъп до интернет. През 2011 г. по програмата „Глобални библиотеки – България” беше изграден библиотечен информационне център с 13 автоматизирани работни места. По този начин се осъществява междубиблиотечен обмен на информация, достъп до сводните каталози на другите библиотеки, уеб-страници на сдружения и институции, тематични портали и др. Разполага с електронен адрес за улеснение на своите потребители.

От края на 2003 г. библиотеката работи по изграждането на електронен каталог. Притежава фотокопирни апарати, скенер, мултимедия. Това спомага за превръщането на библиотеката в притегателен център за предоставяне на полезна, интересна, съдържателна информация и нови културни продукти.

В Градска библиотека годишно се регистрират около 2000 читатели, посещенията са около 40 хил. С въвеждането на новите електронни услуги по програмата „Глобални библиотеки - България” се забелязва тенденция към нарастване на броя на потребителите на библиотеката.

В библиотеката функционират 6 звена: Отдел „Обработка и каталогизация”, Детски отдел, Отдел „Възрастни”, Читални /обща и специализирана/, отдел „Изкуство” и Библиотечно-информационен център. През 2010 г. в английския двор на залата за свободен достъп се обособява и „Чуждоезикова читалня”.

Посоките, в които работи библиотеката са :

• 
  Подобряване на библиотечно-информационното обслужване чрез съвременни информационни технологии
  
• 
  Обогатяване на библиотечните колекции
  
• 
  Подобряване на библиотечното обслужване на специални категории потребители чрез социално ориентирани диференцирани услуги за различни целеви групи – деца, малцинствени групи и др.
  
• 
  Квалификация на библиотечните специалисти – по програмата „Глобални библиотеки – България” библиотечните специалисти се обучават в 5 обучителни модула, като се подготвят отговорят на предизвикателствата на променените
  

• 
  Изграждане на достъпна среда за лица в неравностойно социално положение
  
• 
  Предприемане на мерки за енергийна ефективност – морално остарели системи за отопление и осветление.
  
• 
  Неефективното използване на някои от залите в библиотеката, което се дължи на липсата на подходящо оборудване и недобрата кадрова обезпеченост.
  
• 
  Бавно въвеждане на нови информационни технологии
  
• 
  Преоборудване на библиотеката с нови компютри и програмни продукти
  

Градска библиотека се финансира от общинския бюджет, като размера на бюджета се гласува от Общинския съвет. Съществен проблем е липсата на методика и стандарти за определяне на финансирането на национално ниво. Библиотеките се ръководят от международните и европейски такива, като финансирането е далеч от определения минимум. Проблемите по отношение на финансирането са свързани с крайно ограниченото финансиране недостиг на средства за :

• 
  Техническо обновяване, за подмяна на остарялото оборудване.
  
• 
  Ремонт и усъвършенстване на инфраструктурата
  
• 
  Образователни програми и експозиции и изложби
  
• 
  Попълване на библиотечните колекции и абонамент на периодични издания
  
• 
  Ограничения брой програми и проекти към Министерството на културата, отнасящи се до публичните библиотеки.
  

В библиотеката работят библиотечно-информационни специалисти с бакалавърска и магистърска степен. Като проблеми в тази посока могат да бъдат посочени:

* Ниското заплащане, което се отразява върху мотивацията на работещите специалисти

* Ниската щатна численост /сравнена с останалите публични библиотеки в страната /, което налага библиотечните специалисти да изпълняват различни функции; създава трудности при изготвянето на графика за покриване на всички обслужващи звена в така определеното работно време за потребителите на библиотеката, извън него и в празничните дни. Това от своя страна води до възникване на конфликти в екипа.

За преодоляване на тези проблеми е необходимо.

• 
  Да бъдат приети и утвърдени стандарти за библиотечните дейности, което е ангажимент на държавните власти
  
• 
  Назначаване на специалисти с различна професионална квалификация като към момента най-голяма нужда е налице от специалист по информационни технологии, какъвто не беше назначен по програмата „Глобални библиотеки – България”, за разлика от повечето библиотеки в България /въпреки увеличаването на обема на работа/. С оглед разширяване дейността и функциите на библиотеката би могло да се помисли и за социален работник, психолог и др.
  
• 
  Развитие на човешките ресурси. Към този момент обученията и квалификацията на специалистите се извършва по програмата „Глобални библиотеки – България”. След 2013 г., когато изтече срока на четиристранното споразумение това трябва да стане ангажимент на библиотеката.
  
• 
  Изработване на нови типови длъжностни характеристики, които да отразяват променените и развитието на дейностите, извършвани в библиотеката, съобразно спецификата на отделните дейности.
  

7. 
   Библиотечни дейности.
   

Усилията трябва да бъдат насочени към разширяване функциите на библиотеката, привличането на нови публики и разработване на нови социално ориентирани продукти / към групи със специални нужди инвалиди, хора в неравностойно положение, етнически общности, пенсионери и др. /

Посочените промени в дейността са свързани с промяна на мисленето и подходите на действие на библиотекарите и ангажираните в местната власт. Те изискват целево финансиране и допълнителна квалификация на кадрите. Трябва да се засили взаимодействието с местния бизнес, местните и национални институции, гражданството, би могло да се помисли и в посока на търсене на възможности за трансгранични проекти /например с побратимени градове/. Наложително е осигуряване на допълнително щатове за счетоводител, компютърен специалист, портиер, библиотекар.

Постигането на обща стратегия за действие и подкрепа е гаранция за намиране и утвърждаване новата роля на библиотеката, засилване нейните позиции и ефективното изпълнение на социалната й поръчка в епохата на информационното общество.

- Задача: Да се финансира и изработи модерен уеб сайт на библиотеката.

Сградата е голяма и има много неизползваеми площи. Необходимо е да се преосмисли предназначението на някои зали: бившето кино-видео клуб, ресторант „Бомбата”.

• 
  да се оборудва нова многофункционална зала в мястото на някогашната изложбена зала. За целта е необходимо да се избие прозорец, да се оборудва залата със столове, екран, затъмнение
  
• 
  Дограмата в цялата сграда е остаряла и трябва да се подмени, а сградата да се санира
  
• 
  Отоплението, вентилацията и осветлението са неефективни
  

Музеят е филиал на Природонаучния музей на БАН. Създаден е през 1995г. по силата на договор, според който поделението е финансирано от Природонаучен музей на БАН, а общината поема издръжката на сградата и почистването й. Помещава се в сградата на бившия младежки дом. Сградата е амортизирана и от години се правят само частични ремонти на парче. Музеят има потенциал да се превърне в единствената по рода си уникална атракция на Балканите. До момента двете организации: БАН и Община Асеновград , не са изготвили обща визия за бъдещето на музея.

• 
  Уникална колекция
  
• 
  Невероятен интерес сред деца и възрастни
  
• 
  Единствен по рода си музей в България и на Балканите
  
• 
  Музеят може да носи сериозни приходи и да се самоиздържа
  

• 
  Силно амортизирана сграда
  
• 
  Макар и в широкия център, сградата е трудно достъпна и трудно откриваема
  
• 
  Липсва отредено място за паркиране
  
• 
  Липсват указателни табели на входа на града и из града
  
• 
  Липсва подходяща реклама
  
• 
  Липсва комуникация с ръководството на БАН относто бъдещето на музея
  
• 
  Изключително ценна експозиция, но не е атрактивно изложена
  
• 
  Музеят е без климатизация - зимата е невъзможно да функционира поради ниските температури, а лятото поради непоносимата жета
  

• 
  да се осъществи среща с ръководството на БАН и да се актуализират договорните отношения
  
• 
  да се разработи план за развитието на музея в близките 5 години на база предоговорените отношения, изработване на рекламна стратегия
  
• 
  да се търсят възможности за кандидатстване по проект, който да финансира построяването на нова, модерна сграда за нуждите на музея или пълното обновяване на сегашната
  
• 
  Да се финансира основен ремонт на сградата, в която се помещава сега Палеонтологичен музей.
  
• 
  Да се търсят финансови средства за модернизиране визията на експозицията и представянето й в атрактивен продаваем вид
  
• 
  Да се изготвят указателни табели на входовете на града и из града, както и рекламни билбордове
  
• 
  Да се завиши издръжката на музея
  
• 
  Музеят да стане част от цялостна образователна програма в национален мащаб
  
• 
  Местността около музея да се превърне в привлекателен парк за асеновградчани и гостите на града, като се включи и ботаническата градина, създадена по проект
  
• 
  Да се отреди място за паркинг
  
• 
  Да се използват интерактивни начини за експониране на находките
  
• 
  Да се помисли за местни кадри, които да продължат започнатата дейност
  

Издръжка на музея

2010г. 5326лв 4033лв

2011г. 5326лв 2986лв

2012г. 7760лв 2797лв

От прегледа става ясно, че в последните 3 години музеят не успява да покрие елементарни нужди по почистване, отопление и поддържане на сградата. Необходими са спешни мерки за спасяването на музея. Има опасност при определени обстоятелства Природонаучният музей да закрие тукашния си филиал и да го ситуира на друго място. Ако това се случи Асеновград ще загуби една уникална колекция и възможност да бъде единствената подобна атракция на Балканите.


3. Радиовъзел

От години радиовъзелът не излъчва собствена програма. Мрежата от радиоточки не се поддържа и не е известно колко радиоприемника работят. При наличието на нови и модерни средства за масово осведомяване системата и поддръжката й стават излишни. Преустановяването на тази дейност и нейното финансиране може да се реши от ОбС

Културният календар отразява всички национални и местни празници, включва целогодишните изяви на художествено - творческите състави и изявите на местни дейци на културата и изкуството: общи и самостоятелни изложби, концерти, представяния на книги, творчески срещи с местни и национално известни твроци.

В културния календар постоянно се търсят и предлагат разнообразни и стойностни изяви на известни гостуващи творци и състави от всички области на изкуството.

Традиционно се акцентира на два големи местни празника: Трифон Зарезан и Еньовден - празници, свръзани и с характерни местни поминъци и обичаи. Тези празници трябва да се доразвият и да прерастнат в национални, както и да се обогатят с атрактивни национални конкурси в сферата на изкуствата.

От почти 20 години се отбелязват майски културни празници - представяне на местни и гостуващи изложби, книги и творци, концерти, дебюти на млади местни дарования. Тези празници са най-мащабните в Културния календар. Те се провеждат в края на месец май и завършват с празника на града. Празникът на града не е фиксиран на точно определена дата, което е обект на критики и коментари дълги години. Точната дата и повод за Ден на града биха могли да бъдат тема на публично обсъждане.

От културни изяви се предшестват и Коледните и новогодишните празници. Запалването на светлините на елхата дава старт на Новогодишните празници.Вече втора година Новогодишната нощ събира стотици асеновградчани на площада с концерт и танци по примера на повечето европейски градове. Продължава да се допълва Коледната украса, която създава истинско празнично настроение и осезаемо променя облика на украсените улици.

• 
  Добре е да се възродят традиционни събития, които поради финансови или кадрови проблеми са били преустановени: Великденски ученически пленер, Детски фолклорен фестивал, фестивал на религиозната песен.
  

• 
  След по-широк публичен дебат да се набележат нови или традиционни събития, които да прерастнат в национални или международни.
  
• 
  Системно да се рекламират съществуващите събития и да се разработват нови.
  
• 
  Да се издава дипляна на културния календар, която да се разпространява както всички останали рекламни листовки в общината.
  
• 
  Свързване на някои културни събития със съществуващите културно-исторически обекти
  

• 
  Да се предвидят в Културния календар срещи с известни български поети и писатели.
  

• 
  Да се оборудва зала, подходяща за прожекции
  

• 
  Всяка година да се провежда пленер живопис, носещ името на известен наш художник/ Иван Кирков, Коста Форев/.
  
• 
  Да се възроди традицията, поставена от скулптора Петко Москов да се провежда пленер скулптура.
  
• 
  Да се възроди традицията на детския Великденски пленер живопис.
  

• 
  Това трябва да се превърне в трайна тенденция и младежкият дял в културната програма да се увеличи.
  
• 
  Да се сформира младежки съвет по култура, който ще прави проучване на нагласите и предпочитанията сред младежката аудитория.
  
• 
  Да се сформират доброволчески клубове в училищата, чиито членове активно да участват в организацията и реализирането на отделните събития. Ученици от местните гимназии активно участват в рецитали по различни поводи, модни дефилета на фестивала на сватбените ритуали, пленери за изписване на великденски яйца
  

• 
  Необходимо е в организацията и реализацията на културния календар да се привличат граждански и творчески сдружения и фирми, работещи в сферата на културата, както и да се създаде доброволчески ученически и младежки структури, които да подпомагат провеждането на крупните събития.
  
• 
  Липсата на сцена е изключително важен проблем в реализацията на събитията от културния календар. Единствената нормална сцена е тази в НЧ”Родолюбие”, но тя на практика е неизползваема в по-голямата част от годината поради липса на отопление. Ремонтът и климатизацията на залата ще бъде основна задача през следващите години
  
• 
  Необходимостта от лятна покрита сцена се коментира от години. Голяма част от младежките изяви и събитията от Културен календар се провеждат на открито единствено на площада. В градския парк има асфалтирана сцена, която също може да бъде модернизирана. Необходимо е изграждането на летен амфитеатър, който да се ползва като сцена за концерти, танци, прожекция на филми, театрални постановки
  
• 
  Необходимост е и изграждането на лятно кино
  
• 
  Всички събития от Културния календар се провеждат поради липса на зали на площада и са зависими от метеорологичните условия . Необходимо е закупуването на сглобяема модулна сцена и ферма, която да я покрива, за да може събитията да се провеждат целогодишно.
  

Хор при Македонското културно-просветно дружество „Димо Хаджидимов”.

Хор „Родопски звуци” при туристическо дружество „Безово”.

Ансамбъл „Капитан Петко войвода” при тракийско дружество „Родопи”

Хор на пенсионерите”Станимака”.

Читалищни състави.

Всички те се подпомагат ежегодно от общинския бюджет- за дейността си, за пътувания и представяния на национални фестивали и форуми. Проблемът е, че това са застаряващи колективи, които почти нямат нови попълнения.

- Би могло да се помисли за създаване на общински ансамбъл, който да се ръководи от професионалисти и да се финансира от общината или от читалищата с достатъчно щатове.

- В града ни липсва качествена театрална школа за деца и възрастни , а в това отношение имаме богати традиции. Подобна школа би могла да се създаде в читалищата с достатъчно щатове.

От 1 година в града ни има особен интерес към българските хора и танци. В момента в Асеновград има сформирани 4 любителски танцови състава. Те са частна инициатива, с изключение на единия състав, който е читалищен.

От 2008 г. Общината работи по утвърдени Правила за оказване на финансова помощ в областта на културата по параграф 42-14. Финансира се издаването на книги, музикални дискове, изложби, както и участия на състави в различни форуми.

Два пъти годишно художници от общината представят обща изложба , а целогодишно местни художници излагат платната си в Градската библиотека, НЧ”Родолюбие”, Старинното училище и сградата на старата община

Насоки:

• 
  Да се прецизират Правилата за финансиране в областта на културата.
  

• 
  Общината да попълва картинния си фонд , като закупува стойностни творби на местни художници.
  
• 
  Да се изготви регистър на талантливите деца в областта на културата
  
• 
  Да се състави консултативен съвет по въпросите на културата, в който да влизат изявени местни творци от различни сфери на изкуството и културата
  
• 
  Да се организира граждански съвет, в който да се включат НПО, фирми и сдружения, работещи в сферата на културата
  

Македонско дружество „Димо х.Димов” - към него работи Македонския хор

Туристическо дружество „Безово” - към него работи Туристическия хор

Тракийско дружество „Родопи” - към него работи хор „Капитан Петко войвода”.

Клуб на пенсионерите - към него работи Пенсионерския хор

Сдружение Детска песен-Надежда Хвойнева”.

„Артефакти днес”

„Ново Арт общество”

„Съюз на творците”

Рокерски клуб ” Торнадо”

Клуб по делтапланеризъм ”Тангра”

Сдружение „Устремени”

2 Клуба за спортни танци

Асоциация на конярите в града

Асоциация на свободните реенактори

Клуб по модерен балет ”Косара”

От години творческа организация на културните дейци в града не съществува. За момента са регистрирани „Ново арт общество” и „Съюз на творците”.

- Освен Исторически и Палеонтологичен музей и Градска библиотека в града няма други професионални културни институции.

- Нямаме и учебни заведения по изкуствата. Към сферата на обучение по изкуствата би следвало да изброим школите, клубовете и колективите към читалищата, училищата, ОДК. В града ни успешно работят няколко частни танцови формации: „Косара”, „Асеница”, „Станимаклийче”, 2 клуба по спортни танци.

- Няма общинска художествено галерия. Има 2 частни галерии, които не са активни.Общината притежава качествена картинна колекция, която се съхранява, но не се излага, поради липса на място отредено за галерия и на щатове за тази цел.

- В града има няколко печатници. Те са частни и работят и като издателства, но по-скоро в сферата на подготовка и изработване на брошури, каталози, дипляни, а реалната им издателстка дейност е епизодична.

- Последното кино беше частно и затвори врати преди повече от 10 години. Старото лятно кино е отдавна частна собственост, не съществува и на практика в Асеновград има нужда от подобно развлечение.

- В града ни рядко идват театри, заради липса на отоплен салон. Опера е невъзможно да бъде поканена, тъй като сцената вече е непригодна за гостуване на такъв вид състав.

-Като основни насоки в бъдещата работа на Община Асеновград трябва да залегне :

• 
  Активен диалог с граждански структури, доброволчески организации, НПО - разработване и реализиране на съвместни проекти
  
• 
  Активен диалог с бизнеса на града/ особено с фирмите от винарския, ресторантьорския, хотелиерския и булчинския бизнес/
  
• 
  Подобряване на взаимодействието с културните институции, организациите в сферата на културата и туризма. Разработване и реализиране на съвместни проекти
  
• 
  Активно партньорство с медиите
  
• 
  Развитие на публиките
  

• 
  Младите хора да са активен участник в творческия процес. Насърчаване, развитие и изява на творческите заложби на младите хора, укрепване на връзките културен институт - читалище - училище. Подкрепяне на нови и нетрадиционни форми на изкуството / особено насочени към млади хора/. Създаване на доброволчески клубове и активното им участие в културната програма на града.
  
• 
  Съхраняване, развитие и осъществяване на традиционните културни форми и инициативи/ Културен календар, юбилеи, годишнини, по-крупни чествания
  
• 
  Подпомагане на любителското творчество и самодейните колективи за приобщаването им към съвременните тенденции
  

• 
  Създаване на Общински фонд „Култура”, чрез който да се финансират културни проекти на конкурсен принцип, като така общината да провежда своята културна политика. ЗЗРК задължава общините да създадат общински фонд „Култура", чрез който общината сама при ясна процедура да решава каква част от приходите си да заделя за култура и как да ги разпределя/ следвайки препоръките на експерти/. Създаването на Общински фонд „Култура” ще стимулира активността и инициативността на културните институти, творческите сдружения и отделните творци, търсенето на алтернативни пътища на финансиране на културата в общината.
  
• 
  Участие в европейски програми за финансиране
  

• 
  Изработването на общинска стратегия за развитие на културата и туризма, която да се базира на съвместна работа с екипите по евроинтеграция, туризъм, реклама. Досега тези сектори работят изолирано и не включват направление „Култура” в решаването на важни въпроси за общината
  

• 
  Ефективна рекламна политика.
  

• 
  Търсене на нови, по-интересни форми за информиране и отразяване на културните събития
  
• 
  Изготвяне и разпространение на месечен безплатен културен справочник
  
• 
  Подобряване на дизайна и увеличаване броя на местата за визуална реклама
  
• 
  Подобряване качеството на информиращите материали
  
• 
  Използване на съшествуващите билбордове на входовете на града за реклама на събития и обекти
  

• 
  Оглед на всички общински сгради и помещения и преосмисляне на тяхното предназначение
  
• 
  Отделяне на повече средства за развитие на материалната база на културните институции и читалищата, обновяване и модернизиране на оборудването, осъвременяване на техниката
  
• 
  Разработване на ясна концепция за издателска дейност:
  

• 
  стимулиране , подкрепа и популяризиране на местни творци
  
• 
  подготовка и издаване на поредица „Бележити асеновградчани”
  
• 
  издаване на подробен рекламен справочник за Асеновград с информативен х-р, издаване на рекламни брошури, дипляни, албуми на български и на други езици
  
• 
  изработване и разпространение на презентации и филми за Асеновград
  

• 
  Да се помисли за разширяване на щата в направление „Култура” със специалисти в областта на маркетинга, рекламата и PR-а. Досега направлението работи в крайно ограничен състав и покрива всички възможни дейности. Участие на представител на направлението в комисиите по култура, туризъм
  
• 
  Направление „Култура” да се оформи като самостоятелен отдел със специалисти в различните дейности
  
• 
  В направление „Култура” да се включи специалист, който да планира, организира и реализира фестивалната дейност в града
  
• 
  Към направление „Култура” да се включи счетоводител, поради големия обем на дейности и финанси, с които се работи.
  
• 
  Мобилност – размяна на идеи, опит, положителни практики, културен обмен с други общини и побратимените градове, създаване на нови международни контакти и сътрудничество