ДЖОН КЕХОУ105 105 105 105 105
излекували се от болестите си
благодарение на техниките,
които им преподавах. Позволете ми да ви представя Мартин
Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
„На 34 години се отзовах в болница и лекарите ми казаха,
че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути.
На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака.
Всеки път, когато „виждах” тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми.
Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми
система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че
състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по- добре”, докато не си повярвах.
Освен
заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и
ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е
„енергия”, която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре.
След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че
храната,
която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че
тази любов също е енергия, която може да
Сподели с приятели: 
