Програма за управление на отпадъците на община венец за периода 2015 2020 г
Изтегляне 3.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.3. Обща характеристика на община Венец
1.2 . ПринципиПри определянето и приоритизирането на мерките, заложени в програмата, са спазвани основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Р. България е страна, както и общата европейска и националната политика в тази област:
Целите, набелязани в настоящата Програма за управление на отпадъците и свързаните с тях мерки са на база анализ на съществуващото състояние и идентифициране на проблемите. За всяка от посочените мерки в Плана за действие, ще бъдат определени необходимите финансови средства за обезпечаване на прилагането на програмата за периода 2015 -2020 година. 1.3. Обща характеристика на община ВенецО  бщина Венец се намира на север от областния град Шумен. На север и северозапад граничи с община Самуил (Област Разград), на североизток с община Каолиново, на юг и югоизток с община Хитрино.
Фиг.№ 1 Административно – териториално устройство на Област Шумен и прилежащите и общини На територията на общината се намират тринадесет населени места - общинският център с.Венец, с.Борци, с.Боян, с.Буйновица, с.Габрица, с.Дренци, с.Денница, с.Изгрев, с.Капитан Петко, с.Осеновец, с.Страхилица, с.Черноглавци и с.Ясенково. Обща площ - 210 120.54дка. Надморската височина е около 200 м. Селищна система Община Венец е съставена от 13 населени места- с.Венец (общински център), с.Борци, с.Боян, с.Буйновица, с.Габрица, с.Дренци, с.Денница, с.Изгрев, с.Капитан Петко, с.Осеновец, с.Страхилица, с.Черноглавци и с.Ясенково. Най-малкото по площ населено място е с.Страхилица с площ от 174.00 дка , а най-голямото е с.Изгрев - 1343,26дка. Таблица № 1.Съставни населени места на Община Венец
Общата площ на територията на Община Венец е 210 120.54дка. Площта на урбанизираните територии в Общината са 9010.53 дка, което е 4.29% от общата площ на общината. Територията на Община Венец е най-малката в област Шумен и заема 6,6% от площта на областта. Съгласно класификацията на Националната концепция за пространствено развитие на България 2013-2025 г., община Венец, заедно с още 138 общини се намира в 5-то йерархично ниво. Това са общински центрове – села или много малки градове, където се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието и културата. Важно условие за свързаността с останалите селища в общините и достъпа до тези услуги са удобните, изградени и поддържани, комуникационно- транспортните връзки.
Според физикогеографската подялба на Република България, община Венец попада в Дунавската хълмиста равнина. Тя е най-северната голяма морфографска област, развита върху Мизийската надстроечна платформа, с по-слаби вътрешни различия в разчленението на релефа. Геоморфоложката еволюция е дала един специфичен облик по отношение на хоризонталното и вертикално разчленение на територията. Характеризира се с низинен и хълмисто-платовиден релеф. В източната част на Дунавската равнина, в обсега на Поповско-Самуиловските височини и Лудогорието, която съвпада с темето на Севернобългарския плосък свод, релефът изменя своя облик и придобива хълмисто-платовиден характер. Плоските вододели, които представляват пластово-денудационни форми, заемат обширното пространство на Лудогорското плато. Плоските вододели поради литоложки причини имат контрастни ниски стойности на разчленение. Наклона на склоновете се увеличава от север към юг. Земната повърхност не позволява значително разнообразие в морфологично отношение. Общите линии на релефа следват простирането на едрите морфографски единици на Лудогорското плато. Абсолютната минимална и максимална височина е съответно 200 и 502 м. Анализът показва, че територията на община Венец попада изцяло в пояса на хълмистите земи. Релефът е хълмист и еднообразен като в посока север става все по-равнинен и доловете се врязват все по-слабо. Надморските височини са малки, а превишенията незначителни. Преобладават терени с надморска височина от 300 до 350 метра.
В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима. Валежите са по-ниски от средните за страната, но са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е през юни, а минимумът - през февруари. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Средното месечно и сезонно разпределение на валежите е както следва: зима - 131 л./кв. м, пролет - 165 л./кв. м, лято - 227 л./кв. м и есен - 133 л./кв. м. Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен - октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Венец свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/. Преобладават северозападни ветрове, но също и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване. За района на община Венец са характерни средни месечни скорости над 1.6 m/s
През територията на общината преминават поройни дерета, които дренират водите си във валанжския хоризонт и го подхранват. В хидрогеоложко отношение районът е добре проучен чрез проучвателни и хидрогеоложки сондажи с различна дълбочина и предназначение. Отнася се към западната част на Варненския артезиански басейн от Долнодунавската област. В геоморфоложко отношение община Венец заема югозападната част на Лудогорието. Северно от с. Капитан Петко са разположени източните продължения на Самуиловските височини с кота 490 м. По тях преминава главния повърхностен вододел, който отделя на север района на Добруджанските реки с директно оттичане към р.Дунав или пълното им пониране в окарстени терени - реките Канагьол и Сенковец от поречието на р.Провадийска на юг. Средната гъстота на речната мрежа е 0.2 до 0.4 км/ км2, а средния модул на оттока е 1 до 2 л/с км2. На територията на община Венец са разположени части от четири повърхностни водни тела. Първото е част от водосбора на р.Ружичка в поречие Дунавски Добруджански реки с европейски код BG1DJ100R008 , а второто е част от водосбора на р. Сенкьовица в горното си течение с европейски код BG1DJ109R001 също в поречие Дунавски Добруджански реки. Водните тела са категория река, тип BGTR10 (типология 2009 г.) – пресъхващи (пониращи) реки. Третото водно тяло – горната част на водосбора на водно тяло с код BG2PR900R017 (р. Провадийска до с. Каменяк) и четвърто водното тяло с код BG2PR600R014 (р. Крива до с. Лиси връх). Почви Най-често срещаните видове почви на територията на община Венец са черноземите (карбонатни и излужени) и сивите горски почви. Карбонатните черноземи заемат площи в северната част на общината – в землищата на селата Буйновица, Изгрев и Осеновец. Съдържат специфични образования - карбонатни мицели, разположени на дълбочина 20-150 см. Излужените черноземи са сред най-плодородните почви. Това се дължи на тежкия механичен състав (песъчливо-глинест, като количеството на глината се увеличава в дълбочина) и добрата водозадържаща способност. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат. Голям дял от почвената покривка на територията на община Венец са заети от тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви. Тъмносивите горски почви са образувани върху льосовиден субстрат. Характерна тяхна особеност е диференциацията на профила по механичен състав. Въпреки сравнително ниските стойности на хумуса и общия азот за тези почви, благодарение на голямата им мощност се осигуряват необходимите хранителни вещества. Сивите горски почви са свързани с по-активното почвообразуващо участие на горската растителност и по-малка мощност на хумосно-елувиалния хоризонт на почвообразуващия субстрат. Светлосивите /псевдоподзолисти/ горски почви са сравнително добре запасени с хранителни вещества, по-често са плиткокарбонатни. Хумусният хоризонт е средно мощен. Сеизмичност България е разделена при последното сеизмично райониране на пет сеизмични зони. Това са Кресненската, Горнооряховската, Пловдивската, Софийската и Шабленската сеизмични зони. Съгласно сеизмичната карта на България, общината попада в зоната на VII степен. Коефициентът за сеизмичност е 0.10. Не се наблюдават активни физикогеоложки явления и процеси - свлачища, пропадане, срутвания.
Според растително-географското райониране на България територията на общината попада в Източно-Дунавската равнинна област. Тя се простира от западния вододел на р. Русенски Лом до границата й с крайбрежната Черноморска зона. Оттук на изток добре изразената праволинейна морфотектонска граница на Източната дунавска равнина с Предбалкана следи подножието на северния разседно обусловен склон на Преславската планина. Още по на изток до контакта с Черноморската зона тя следи долината на река Голяма Камчия. Естествената растителност е лесостепна и степна и заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била. Тревният тип растителност е представен предимно от вторичен тип растителност, който е адаптиран към ареала на унищожените гори. Според горскорастителното райониране попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Лудогорие, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. Горският фонд се състои от 6 по-големи комплекси и множество малки, пръснати из работните земи, с различна форма и големина. Животинският свят на територията на общината показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по- малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла. Територията на община Венец не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, не попада и в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, няма разположени защитени зони от Националната екологична мрежа “Натура 2000”. II. РАЗДЕЛ ВТОРИ 2. ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ 
2.1. Анализ на действащите нормативни и програмни документи в контекста на правата и задълженията на общините по управление на отпадъците Законодателната рамка въвежда задължително изискване за съгласуваност на ОПУО с основните стратегически документи на европейско, национално и областно ниво. Изготвянето на новата ОПУО следва да бъде направено в пълно съответствие с изискванията на нормативната база за опазване на околната среда, управление на отпадъците и устройство на територията, в т.ч.:
Общите изисквания към опазването на всички компоненти на околната среда (въздух, води, почви, земни недра, биоразнообразие) и управлението на факторите, които оказват вредно въздействие върху нея (отпадъци, шум, химични вещества и антропогенна дейност) са въведени в ЗООС. ЗООС очертава принципите за защита на компонентите на околната среда - като например “устойчиво развитие”, “предимство на предотвратяване пред обезвреждане”, “замърсителят плаща” и интегрирането на политиката на опазване на околната среда в секторните и регионалните политики. Освен рамкови разпоредби относно принципите, които трябва да се спазват за опазване на околната среда (и в частност на управлението на отпадъците) и общите задължения на лицата и компетентните органи, в закона са регламентирани и процедурите по извършване на екологична оценка, оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и издаване на комплексни разрешителни или лицензи.
Законът за управление на отпадъците, приет през септември 2003 г., доразвива философията на закона от 1997 г. и транспонира напълно РДО 75/442/ЕЕС и заедно с наредбите към закона се въвеждат изискванията на всички европейски директиви в сектор “Управление на отпадъците”. Към момента на приемане на България като страна член на ЕС през 2007г., законодателството в сектора е хармонизирано с европейското право. С допълненията в закона през 2010 г. се въвеждат икономически стимули за предприемане на управление на отпадъците. Той въвежда за първи път конкретно адресирани оперативни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци, изисквания към съоръженията и инсталациите за отпадъци, въвежда икономически и регулаторни механизми и инструменти за прилагане на законодателството; правила за управление на масово разпространените отпадъци; урежда подхода за „край на отпадъка” и „странични продукти”, определя детайлно контролните функции на институциите и конкретните глоби и санкции за неспазване на закона. Ключови разпоредби, произтичащи от ЗУО, са: количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които да достигнат общините, в следните срокове и количества: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло. Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г. Въвежда поетапни цели за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на отпадъци от строителството и от разрушаване на сгради, за което отговорност имат възложителите на строителни дейности, както публични органи, така и бизнес: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците; 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците; 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците. Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места. Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл.22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г. Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в региона и предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци, Министерският съвет може да ограничи вноса на тези отпадъци. Законът за ратификация на Базелската Конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане е приет през януари 1996 г (обн.,ДВ, бр.8 от 1996 г.). Допълнително със Закон (обн. ДВ, бр.113 от 1999 г.) са ратифицирани и поправките към Конвенцията. На общоевропейско ниво конвенцията се прилага чрез Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.
Действащите подзаконови нормативни актове, които детайлизират изискванията на ЗУО, могат да се обособят в четири групи:
Съответствие с европейското право в сектор отпадъци Към момента на приемане на НПУО националното законодателство е в съответствие с европейското екологично право в сектор „Управление на отпадъците“. Констатираните от ЕК пропуски в националното законодателство – нетранспортиране в срок на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии (част „Отпадъци“) и на Директива 2011/97/ЕС за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък – за отстранени и съответните наредби за приети. Изтегляне 3.91 Mb. Сподели с приятели:
|