Първа. Делово общуване
Основна функция на речта Речта
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| 1. Основна функция на речта Речта е устно публично огласяване на собственото (лично или като „представител на‖) активно отношение към конкретни хора, факти, явления, събития, процеси и пр. Виждате, че след „собствено―, в скоби поставяме възможната относителност на „собствеността―. Няма значение дали ние искаме, или не искаме, слушателите обикновено слагат знак за равенство между нас и институцията, науката, идеологията, партията и пр., към която се числим. Това е нормално и се получава вследствие на други механизми, за които сега няма да говорим. Съвсем собствено мнение може да имат само господин и госпожа Никой но най-често резултатите от огласяването му е … нищо. Феникси 62 в публичното говорене се пръкват само от пепелта на революционните и други екстремни ситуации, които не са чак толкова чести, както на някои им се струва. Публичният говорител е в много по- изгодно положение „като представител на―. Това му позволява да се дистанцира в определени граници от съдържанието на речта. Щом като заяви предварително, че изразява колективно или чуждо мнение (независимо, че го споделя), говорителят прави комуникативният акт второстепенен, изпълнителски и снема отговорността от себе си. Контрапункт на това поведение е мегаломанията, при която говорещият счита себе си за олицетворение на категорията, към която се числи. Подобна нетактичност и неетичност е сигурна бариера между оратора и слушателите му. Докато в другите монологични форми въздействието е разчетено на научната (или друга) логика на изложението и неопровержимостта на съдържанието, опората на речта е друга. Речта е тактическо оръжие. Използвайки ситуативно възникналия интерес, публичният говорител ( политик, общественик, учен, управленец, бизнесмен) превръща чрез словото си механическия сбор от хора, тълпата в единен организъм с обща цел, обща воля, общи действия. Речта е кратко, емоционално и целенасочено изказване по общественозначима (вълнуваща, реална, злободневна) за дадената 62 Феникс – митична птица, самоизгаряща се със смъртта и възраждаща се от пепелта си. 242 аудитория тема. Като род на публичните изказвания тя трябва да се използва само тогава, когато е налице (възникнала, предизвикана) необходимата обстановка – нито по-рано, нито по-късно. Речта се произнася по конкретен повод, пред конкретна аудитория и затова, за разлика от другите монологични форми, тя (трябва да) е неповторима и неповторяема. Когато се налага многократно да повторим публичното си изказване по един и същи въпрос, не е препоръчително да го заучаваме наизуст и да го рецитираме пред всяка следваща аудитория 63 Рецитацията е трудно изкуство и рискувате да се представите като декламатори на квартална вечеринка. Налага ли ви се да говорите многократно по един и същи въпрос, добре е да овладеете технологията на частичната импровизация. Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|