Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| схващане по разглеждания проблем. Защитата на тези собствени виждания и схващания (мнения, предложения, решения) често деградира до „борба с нокти и зъби‖. Ако вие владеете изкуството на емпатията, изкуството на рефлективното слушане и мислене, първо по- лесно ще разгадаете поведението на опонента си и второ – почти няма да имате проблеми със защитата на собствените си интереси. На практика вие ще придобиете контрол върху рефлексиите на контрагента, т.е. ще осъществите своеобразно рефлексивно управление. Понеже по-горе стана дума за йерархически взаимоотношения, налага се да предупредим, че рефлексивния тип мислене не е панацея. Характера на общуването и на мисленето по време на комуникативния процес се детерминират от различни фактори. Един от тези фактори е статуса (рангов, професионален и пр.) на страните в контакта, друг фактор е ограниченото време за постигане на резултати, трети – разнопосочността и разнокалибреността на персоналната, групова и междугрупова мотивация, четвърти – пропускателната способност на каналите за обмяна на информация, както и самият характер на тази обмяна (устна, писмена, директна, индиректна и пр.), пети – степента на информираност и т.н., и т.н. Това означава, че самото използване на рефлексивното мислене изисква определен професионализъм. Може да ви се види странно, защо занимаваме с различни типове мислене, с различни структури на общуване, а не споменаваме на всеки ред критическото мислене. В реалния живот критическото мислене е свързано със съзнателното приемане, не приемане, отхвърляне на предмета на общуването или на отделни негови страни, моменти, елементи. Като имаме предвид това, нека опитаме без претенции за дефиниции от последна инстанция, да очертаем обема и съдържанието 306 на понятието критическо мислене от гледна точка на деловото общуване. първо трябва да ни е ясно, че тук става дума не за критикарски решения от типа „или-или‖, а за определяне степента на активно използване на мирогледа при анализ и оценка на фактите, явленията и събитията с които ни срещаща професията и живота. Някъде някой беше изрекъл любопитната игрословица, че критическото мислене е изкуството да мислим за собственото си мислене докато мислим, с цел да мислим добре, да мислим ясно, точно, коректно, доказателствено. Това изкуство се усвоява (в различна степен!) чрез образование, възпитание и тренировка. Ако не станем майстори, поне ще се научим да вършим чирашката работа по отстраняване предубежденията, суеверията, битовата глупост и пр. причини, увеличаващи опасността от заблуди и самозаблуди в процеса на общуването. В преобладаващото число от случаите, критическото мислене се основава на способността ни да надскачаме общоприетото мислене, общоприетите ценностни скали, свързани с дългогодишната практика или с традициите. Ако ние не можем в определен момент да се абстрахираме от тях, зачертаваме възможностите за каквото и да било иновативно отношение към предмета на общуването. Критическото мислене е оценъчно мислене. То се реализира чрез способността ни да отграничаваме мненията от фактите и аргументите, от изводите, присъдите, заключенията и емоционалните реакции. Критическото мислене се реализира в изложението, защитата или оборването, което извършване публично от определени мирогледни и професионални позиции. Критическият подход към нещата е антидот срещу погрешните решения, неправилното разбиране, измамите, суеверието, заблудите и особено срещу самозаблудите. Критическото мислене е свързано със степените на задълбоченост при възприемане на взаимоотношенията ни със заобикалящото ни: информираност (знание за нещата на равнище биомагнетофон); разбиране на нещата (осъзнаване смисъла на нещата като такива и в контекст); усвояване на нещата (превръщане на знанието в инструмент за действие). Тези три степени включват наблюдението, изследването, запаметяването, оценяването, анализа, синтеза, практическото осмисляне и т.н. 307 Тъй като ние разглеждаме критическото мислене преди всичко като елемент на публичната комуникация, трябва да отбележим категорично, че деловото общуване не е научно общуване, чиято крайна цел е обективната истина. Деловото общуване е реторическо общуване, при което, подхождайки аналитически и критически към предмета на интерпретация, имаме за крайна цел промяна на мнението. Критическото мислене лежи в основата на деловото общуване, защото е плуралистическо 97 мислене, предполагащо (и предлагащо) подход към предмета на интерпретация от различни позиции и гледни точки. В практиката термина критическо мислене често се употребява като синоним на „добро мислене‖. Но тъй като „добро‖ е твърде относителен определител, ще припомним, че се разбрахме да гледаме на критическото мислене като на регулатор и саморегулатор в процеса на възприемането и отразяването на информацията. В този процес влизат слушането, разбирането на текстуално и контекстуално равнище, оценката, анализа, изводите и заключенията, доказателството и опровержението, методологията и инструментариума за интерпретация, както и самата интерпретация и т.н. и т.н. От казаното до тука е категорично ясно, че мисленето в процеса на общуването е явление Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|