Раздел ІІ Транспортиране и разтоварване на животни

1. е отделено от шофьорската кабина.

2. е достатъчно голямо, за да може животното да стои изправено и да лежи в естествена поза;

3. има вентилация;

4. няма остри ръбове;

5. е оборудвано така, че да може да гарантира безопасен транспорт на животните и е снабдено с аптечка за оказване на първа помощ на животните;

6. има конструкция, която както да не позволява на животното да избяга, така и да гарантира, че няма да се подава извън рамките на превозното средство глава или крайник на някое от транспортираните животни;

7. има подове, които са достатъчно здрави да понесат тежестта на животните, които се транспортират, и имат повърхност, която не е хлъзгава, за да се намали до минимум вероятността от нараняване;

8. осигурява защита от атмосферните условия, с достатъчна вентилация на превозните средства;

9. е изградено от материали и конструкция, които позволяват ефективно почистване и дезинфекция;

10. бъде ясно обозначено, че превозва животни и да са изписани името, адресът и телефонният номер на приюта върху външната страна на купето.

Чл. 111. Животните се залавят от екип на приюта, в присъствието на ветеринарен лекар, с ръце, примки, мрежи и други хуманни методи, а ако това е невъзможно, чрез употреба на упойващи вещества, чиято дозировка се определя от ветеринарния лекар.

Чл. 112. (1) Животните се разтоварват, чрез специално оборудване подвижна рампа, клетка или друго средство за пренос на животните, което позволява разтоварването да се извършва без да се причинява стрес или физическо увреждане на животните.

(2) Когато животното е упоено, то се сваля на ръце и за пренасянето му до помещението за настаняване се използва преносима клетка, количка, дъска или други съоръжения за пренос на животни.

1. транспортирането на животни при условия, причиняващи им болка, наранявания, стрес и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.

2. преместването на животните с механични устройства, както и повдигането или влаченето за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка и използването на електрически остен.

3. разтоварване на животните чрез влачене, хвърляне, изсипване от височина или друго действие, което причинява силен стрес, нараняване или болка на животните.

(2) При получаване на сигнал за скитащо животно собственикът на приюта или упълномощен от него служител, проверява дали животното е обявено за загубено, и в този случай уведомява собствениците на животното.

(3) В случай, че животното не е обявено за изгубено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител осигурява залавянето му и транспортирането му до приюта, ако лицето, което е подало сигнала, не може само да направи това.

(4) Когато има опасност за живота на животното, собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да се погрижи животното да бъде прието в рамките на 4 часа от подаване на сигнала.

(5) В случаите, когато животното е болно или агресивно то трябва да бъде прието в рамките на 24 - 48 часа след получаване на сигнала, а в останалите случаи в 7 дневен срок.

(6) В случай, че в приюта няма места, собственикът на приюта или упълномощен от него служител може да се договори с този, който е намерил животното, или друго заинтересовано лице да поеме грижите за животното докато се освободи място в приюта или да се договори животното да бъде прието в друг приют.

(7) Ако животното е ранено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител може да осигури подходящо лечение, транспорт за животното до ветеринарна клиника и след лечението да го върне обратно в приюта.

(8) Ако за животното има основателни подозрения за заразяване с бяс собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да уведоми Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или съответната Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС).

(2) Приютът трябва да приеме животните по ал.1 до 8 дни след получаване на сигнал от собственика.

(3) Собствениците, които оставят животни в приюта, нямат право да осиновяват други животни от същия приют, с изключение на специални случаи и със съгласието на собственика на приюта.

(4) Собственикът, който оставя животно в приюта, трябва да предостави личните си данни и да удостовери, че е истинският собственик на животното, и че е съгласен правата на собственост върху животното да преминат в ръцете на приюта.

(5) Собственикът по ал.4 |също така предоставя всички документи на животното, дава информация относно характера и навиците на животното и плаща такса за използване на услугите на приюта.

(6) Ако животното отговаря на предписаните от закона критерии за евтаназиране собственикът на приюта може да откаже да го приеме и насочва собственика на животното към регистрирано ветеринарно лечебно заведение.

(4) Сроковете за карантина по ал.1 не се отнасят за животните, които приютът обработва съгласно чл.47, ал.3 от ЗЗЖ (кастриране, обезпаразитянатне, ваксиниране срещу бяс, маркиране и връщане по места на безстопанстрени кучета и/или котки).

(2) Всички животни трябва да бъдат хранени в съответствие с нуждите им. Всяко изключение, свързано със здравословното състояние на съответното животно, се определя от ветеринарния лекар.

(3) Персоналът на приюта проверява общото състояние на животните в приюта не по-рядко от два пъти дневно и води запис на наблюденията като |в случай на нужда уведомява ветеринарният лекар.

(4) Всички забелязани отклонения от здравето и задължително когато се наблюдават симптомите по чл. 71 трябва да бъдат отбелязвани в досието на съответното животно и да бъде уведомяван ветеринарният лекар.

(5) Всички помещения на приюта трябва да бъдат почиствани ежедневно, помещенията със животни също така трябва да бъдат дезинфекцирани периодично. Изпражненията трябва да се почистват ежедневно.
Раздел V

Намиране на нови стопани
Чл. 121. Приютът трябва да е отворен за свободен достъп на граждани поне за осем часа в делничните и почивните дни, с изключение на официалните празници..
Чл. 122. (1) Собствениците на изгубени животни подават молба до собственика на приюта, за да получат обратно своето животно.

(2) В случаите, когато собственикът на приюта, управителя или упълномощен от него служител има съмнения относно това дали лицето е истинският собственик на животното, може да поиска документ за собственост (паспорт, ветеринарен картон, снимки, свидетелство на съседи и пр.) или да изчака 8 дни някой друг да предяви претенции към животното.

(3) Представянето на свидетелствата за собственост, описани в предходната алинея, е задължително в случаите, когато животното не разпознава човека, агресивно е към него/нея или се страхува от него/нея.

(4) Собственикът на животното трябва предварително да заплати разходите по настаняването на животното според актуалния ценоразпис на приюта.

(5)При получаване на животното си собственикът подписва декларация, че е истинският собственик на животното и, че е получил животното си.

(6) Преди да напуснат приюта, котките и кучетата трябва да бъдат маркирани с микрочип или татуировка, ако нямат идентификация.

(2) В случаите, когато има повече от един желаещ да осинови животното, приютът го дава на този, който разполага с най-добри условия за отглеждане.

(3) Преценката по ал.2 се прави на базата на наличие на предишен опит с животни на желаещия да го осинови, познания, условия на живот и предпочитания за вида животно.

(4) Преди да даде животното за осиновяване собственикът на приюта, управителя или упълномощен от него служител може да провери дали кандидатът отговаря на условията и дали данните, които е предоставил, отговарят на истината като направи посещение на обекта или дома, в който ще баде настанено животното по изричната покана и съгласие на кандидата за осиновяване.

(2) В случай на промяна на адреса, собственикът на животното трябва да уведоми писмено собственика на приюта.

(3) Служител на приюта може да извършва проверки в дома на осиновителя, след получаване на предварително съгласие от страна на осиновителя.

Чл. 125. Кучетата и котките трябва да бъдат кастрирани преди да бъдат дадени за осиновяване, при условие, че възрастта и здравословното им състояние го позволяват.
Раздел VІ

Водене на документация
Чл. 126. (1) Собственикът на приюта или упълномощен от него служител води регистър, в който вписва данните за изоставените или изгубени животни, приетите, върнатите на собствениците или по местта на залавяне по чл.47, ал.3 от ЗЗЖ и осиновените животни, както и проведените курсове на лечение, умрелите и евтаназираните животни.

(2) В регистъра се попълват следните данни:

1. номер на животното;

2. описание и снимка на животното;

3. идентификационен номер на ваксината против бяс (ако животното има такава);

4. идентификационен номер на животното ако има такъв;

5. заявление дали животното е намерено, конфискувано или дадено за отглеждане;

6. дата, час и място на залавяне;

7. име и адрес на човека, който е намерил/оставил животното;

8. дата и час на приемане на животното в приюта;

9. име на служителя, приел животното.

(3) Данните в регистъра трябва да бъдат защитени срещу изтриване или неправомерна промяна.

(4) Всяко животно трябва да има и лично досие, в което освен данните от регистъра по ал.2 трябва да има и следните данни:

1. в случаите, когато животното е оставено от собственика – данни за първоначалния собственик, неговото съгласие правата на собственост да бъдат прехвърлени върху приюта и документацията на животното;

2. ако животното е конфискувано – копие от заповедта за конфискация;

3. здравословното състояние на животното при постъпването и предприето лечение;

4. ветеринарно лечение, кастрация, хронични заболявания и наранявания;

5. характер и поведение на животното (към други животни, хигиенни навици, хранителни навици, лаене, възможна агресия, страх и др.);

6. възможни наранявания, причинени от животното на хора или други животни.

Чл. 127. Собственикът на приюта приема правилник за вътрешния ред и организацията на работа в приюта, в която описва действащия ред и грижите за животните, поддръжката на съоръженията и хигиената и мероприятията по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с тази наредба.

Чл. 128. Временните приюти по чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ трябва да отговарят на изискванията по чл. 101, ал.1, т.1, т.3-5 и т.8-10 и ал.2, чл. 103-105, чл.107-114, чл.117, чл.120, чл.121, чл. 124, чл.126 и чл.127.
ГЛАВА ПЕТА

КОНТРОЛ


Чл. 129. (1) НВМС извършва проверки за спазване изискванията на наредбата, както и тези по чл.178 от ЗВД.

(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат животните, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.

Чл. 130. (1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи:

1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД и ЗЗЖ.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията на тази наредба.

(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.

Чл.131. (1) Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) извършват проверки по местонахождението си на обектите по тази наредба за дивите животни:

1. 
   постоянни проверки съгласно чл. 59, ал. 4, т. 1 от ЗЗЖ;
   
2. 
   проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица съгласно чл. 59, ал. 4, т. 2 от ЗЗЖ;
   

1. 
   контрол в глава шеста от ЗЗЖ;
   
2. 
   административнонаказателни разпоредби и принудителни административни мерки в глава седма от ЗЗЖ.
   

 
Допълнителна разпоредба

8. „Етолог” е експерт по поведението на животните – посочен в списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

1. Зоомагазин е обект за временно пребиваване на животни с цел продажба;

2. развъдник е обект за отглеждане и развъждане на домашни любимци с цел търговия;

15. “Пансиони/хотели/ за животни” са обекти за временно настаняване на животни без да има продажба и смяна на собственика;

16. “Помещение за продажба” е част от търговската площ на зоомагазина или развъдника, достъпно за клиентите.

17. "Помещения за настаняване на животни (помещенията или кошарите за живеене)" са местата, в които животните се държат извън часовете на излагане за продан в помещенията за продажба.

18. “Пор” е изкуствено селектирана порода на европейския пор Mustela putorius furo.

19. “Постеля” материал (като дървесни стърготини, торф, слама и др.) покриващ пода на местата за живеене, изпълняващ хигиенна функция и създаващ комфорт на животните. Същият предоставя възможност на животните да се заравят и крият.

20. “Сухоземни гущери и змии” са видове гущери и змии, приспособени за живот на сушата или под земята, които могат да се катерят по растителност, скали и пр.

21. “Сухоземни костенурки” са видове костенурки, напълно приспособени за живот на сушата.

22. “Скални гущери” са видове гущери, приспособени към живот, свързан с катерене по камъни, скали, стени, дървесни стволове и други. отвесни повърхности.

23. “Температурен оптимум” е, когато температурата в помещението е в диапазон, който позволява на животното да поддържа температурния си баланс без да увеличава производството на топлина на тялото си и без да губи топлина.

24. “Терариум” е място за отглеждане на животните със климат, специално приспособен към изискванията им.

25. “Хищни животни” са животни, използващи за храна месо.

26. “ Хванати в природата” са диви животни, родени и живели на свобода до момента на тяхното залавяне.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1.VІI.2009 г.

§ 4. В срок до 30.VІ.2009 г. съществуващите обекти привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

За млади животни температурата може да бъде по-висока от посочената според преценката на ветеринарния лекар.

Температурата на помещенията трябва да бъде регулирана в съответствие с възможните промени в термичната регулация на животните, която може да се дължи на специални физиологични условия.

В съответствие с климатичните условия, преобладаващи в различните региони на Република България, може да се осигури вентилационна система, която има капацитет едновременно да топли и охлажда доставения въздух.

Широчина 52 см.; 48 см. 48 см.

Дълбочина 32.5 см.; 32,5 см. 32,5 см.

Височина 56 см; 56 см. 60 см.

Дълбочина 33 см.; 50 см. 50 см.

Височина 81 см; 102 см. 105 см.
Размери на клетки за големи птици
Широчина 100 см.; 120 см.

Дълбочина 80 см.; 75 см.

Височина 187 см; 170 см.