ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО

( изразява се в искане за заплащане на услугите, ценят се пресмятанията, джобовете са пълни с различни неща, които децата разменят помежду си ) – от 14 г.
В. Щерн основава съставената от него периодизация на биологическия, генетическия и историческия принципи Така през първите месеци от живота си детето е в периода или стадия на бозайниците (двете понятия се разглеждат като синоними, но някои приемат периода като по общо понятие, който включва повече или по- малко стадии ). През второто полугодие, когато се развиват уменията захващане и подражаването долстига до стадия на висшите бозайници маймуните. През втората година като овладява възможността да се движи изправено ида говори навлиза в стадията на човека. По – нататък – дог. детето се намирана стадия на първобитното общество, ас постъпване в училище се извисявана стадия на културата.
Интересна периодизация прави Зигмунд Фройд, която е популярна в известна степени днес.
Тя се основавана процеса на сексуалното развитие. Фройд различава следните стадии в израстването на детето :
1. Орален стадии – до една година. След раждането между детето и майката се установяват нови по своята същност взаимоотношения. Слага се начало на емоционална връзка чрез допирана детето до тялото на майката, ас устните и езика до гръдта й. Това е първообразна сексуално удоволствие.По- нататък то се възпроизвежда чрез смученето на пръста. Анален стадии- втората година. Детето привиква да се самоконтролира в областта на отделителната система ( задържане и освобождаване ). В съчетание с изправената походка това му доставя удоволствие и известно чувство за независимост. Фалусен стадии – от три до пет гожини. При събличане, обличане, къпане, бърсане неизбежно се засяга чувствителната област между краката, което доставя удоволствие на детето. То отправя внианието си към нея и открива половите различия- съществуването на фалус у момчетата и отсъствието му у момичетата. Стадии на едиповия комплекс – шестата – седмата година. Не само майката е дейна в обичта и в грижите си за датето и в този смисъл е субект, но и детето не е пасивно. То проявява активност, самостоятелност, инициативност, обич към родителите и близките и също е субект. В субектните му проявления Фройд вижда сексуални подбуди и удоволетворение или с други думи, детето еротично е влюбено в майката. Това е причина да проявява ревност към бащата. Момчетата се стремят да му подражават, с което да печелят майчината любов, а момичетата, за да я имат възпроизвеждат нейното поведение. Така се стига до диференциране на мъжкото и женското начало в изграждането наличността. Едиповият комплекс се разрешава като децата изразходват сексуална ( либидна ) енергия в богатството от игри и детско творчество, както в сюжетното им рагръщане, така -при рисуване, моделиране, апликиране и др.
Ограниченията на тези възможности се отразяват неблагоприятно върху личността.
Формират у нея чувство на подтиснатост, подчинение или властност.
5. Латентен стадии – от шест до десет години. През това време либидната енергия се насочва, съсредоточава ( сублимира ) в усилия за самооценяване и самоутвърждаване сред околните, за приспособяване към реалностите. Пубертет – започва от единадесет – дванадесет години. Осъществява се усилено полово съзряване. Стремежът за автономия е причина за конфликти с родителите. Приятелите стават обектна обич, сътрудничество, взаимност. Отначало приятелствата са хомогенни отделно момчета, момичета и постепенно прерастват в хетореогенни (смесени Един от видните представители на неофройдизма е американският учен Ерик Ериксон. Той изтъква, че развитието на човека е следствие от взаимодействието натри съществени процеси –
соматични или биологични, психични и социални. Приема за основен законна развитието енергитичния принцип изразен във възходящи новообразования . Преходите от един стадии към друг протичат във видна нормативни кризи ( трудности на израстването. Те се осъществяват чрез разрешаване на противоречието между преобладаващото старо и потребното ново.
Неразрешаването му се отразява неблагопрятно на развитието 33

Е. Ериксон разглежда живота наличността като състоящ се от осем стадии или както той ги нарича – фази, във всяка от която се разрешават благополучно или не спецефични задачи,
което се отразява по нататък на развитието. Младенчество – първата година. През този период в зависимост от грижите на родителите към детето у него се създава преживяване на благополучие – базисно доверие към външния свят или неблагополучие – базисно недоверие, изразено в тревожност, която по-нататък може да се прояви в интроверсност ( затвореност,
насоченост към себе си )
2. Ранно детство – дог. У детето се формира нарастващо желание за автономности умения за самостоятелност, чувство за ценност или несамостоятелност, подтиснатост,
срамежливост, неувереност. Самостоятелните проявяват готовности възможности да избират. С това у тях се възпитават отговорности самовзискателност.
3. Възрастна играта – 5- 7 г. Развива се инициативността, стремежът за социално изявяване. При тяхното огранчаване детето заживява с чувство за вина. За развитието на децата в тази възраст от значение са игрите с другарчета, общуванията с връстници.
Това позволявана детето да проявява съобразителност, което означава да избира подходящо поведение, да влиза в роли, да развива своето въображение. Като се ръководи от усвоени правила за поведение идейност у детето се изгражда и преживява чувство за справедливост. Училищна възраст. През този период в развитието на децата се постига предприемчивости способност да осъществяват поставените цели, да се стремят към резултатности успешност (компетентност) в своята дейност. При неблагоприятно развитие (несполуки в ученето, при решаването на задачи) у детето се утвърждава чувство на непълноценност. Възприема го като отнасящо се към цялата му личност че е неспособно, по – лошо от другите ) те. извършва се генерализиране. Юношество. У личността се утвърждава чувство за неповторимост, оригиналност. Тази която среща различни трудности в своето изявяване, общуване не е в състояние да се самоопредели като индивидуалност. Самовъзприемането ( Аз ) в известна степен е дифузно ( размито ). Юношите влизат в различни роли на социална активност,
изпробват, премерват ги те. оценяват доколко им прилягат, как преуспяват в тях.
Укрепва и се развива самосъзнанието. Проявяват се сексуални интереси. Младост. Актуални стават потребности и способности за интимна психологическа близост с друг човек, в това число и сексуална. Другата алтернатива е изолиране и живеене сам ( в единочество)
7. Възрастност. Актуални тук са стремежът и възможностите за продуктивности за творчество в труда, в грижи за семейството, за предаване на своя опит. Застоят сгагнацията ) са обратни проявления. Зряла възраст ( старост ) Отличава се с чувство за удоволетвореност или неудоволетвореност от извършеното и постигнатото, за изпълнен дълг или разочаровение, отчаяние. Животът е научил личността да бъде обективна ида постъпва мъдро. Това са отличителни, важни нейни добродетели.
Световно известният шевейцарски психолог Ж. Пиаже излиза от разбирането, че интелектът допринася за адаптиране на хората към усложнените условия на съвремения живот, Той се развива във взаимодействието с тях. Обективните условия задължват личността да бъде любознателна, активна, изобретателна, да си обяснява (интерпретира ) възприеманото. Средата чрез обясненията за нейните влияния, които си дава всеки, влияе върху психическото му развитие.
Във взаимодействията с действителността личността постоянно изменя, допълва, обогатява и свързва в система своите интерпретации. Те се основават на знанията и опита. Основно понятие в теорията на Ж. Пиаже е мисловното действие или операцията. Тя е обратима те. притежава вуъзможност да се връща към началото и този процес е известен като рефлексия. Съществено в умственото развитие на детето е да овладява операции. Като ги осъществява с помощтта на знания и опит, детето преминава от един стадии ( период) на развитието към друг.Тъй като 34

интелектуалното развитие се основавана знания и опит то може да бъде определяно и като когнитивно развитие. Процеси, които го опосредстват са асимилацията ( интерпретиране на възприеманото в съответствие със своите знания и опити вграждането му в усвоените структури- разширяване, изменение, усъвършенстване на опита, акомодацията ( е в стремежът да се измени личността с оглед на обективните потребности чрез допитване до възрастните, четене на литература или творческо преодоляване на срещани трудности ) и равновесието ( постигане на потребната хармония между знанията, опита и изискванията на средата ). Интелектуалните
(когнитивните) способности се допълват и усъвършенстват продължително като преминават през характерни стадии на детството. Това е основание на Ж. Пиаже да предложи своя периодизация, в която водещи са стадиите на умственото развитие. Той разграничава четири главни стадии :
1. Сетивно - моторен стадии- от раждането догодина и половина. Формират се условни рефлекси, развиват се възприемателни възможности на сетивата и движенията. Значими постижения на детето са уменията да подражавана действията на други хора, да комбинира по- рано усвоени схеми и знания, да осъществява символно мислене те. да предава значения на предмети ( пръчката е конче, кубчето- печка и др. ). Детето се утвърждава като субект на дейността- решава, проявява инициативи. Дооперационен стадии – от 18 м дог. По – широко се проявява символното мислене и интерес към символи – букви, цифри. Разгръщат се и се обогатяват по съдържание ролевите игри.
Ускорено се овладява езика. Мисленето в известна степен е ограничено и то се изразява в така наречената егоцентичност- отчита това което то възприема, мисли и не е в състояние да приеме друга, различна гледна точка. Например ако от едната страна на масата седи детето и край него им ваза с цветя и камионче, а от другата страна на масата е поставена кукла и край нея детско креватче, гардеробче, то детето с удоволствие и пълно съобщава какво вижда пред себе си.
Затруднява се обаче, да каже какво пък възприема куклата. За него то е същото, което е в полето на зрението на детето. Някои автори не приемат абсолютизиране на егоцентризма на детето в тази възраст, тъй като примери свидетелствуват, че то е в състояние да съчуства ида съпреживява радости, тревоги на другите. нему е чужда другата гледна точка. Стадии на конкретните операции- 7 – 12 г. Умствените действия стават гъвкави и обратими. Това позволявана децата да разбират и усвояват правила ( например математически, че сборът не се измения, ако се променят местата на събираемите, че ако се прилеят две пълни чаши свода в два различни по височина и ширина съда, то количеството й не се променяне става повече или по- малко , както може да се стори. Разбират принцпиа за еквивалентност – ако А = Ба Б = Сто АС и др.). Оценките им стават по- верни и обективни. Успехите на децата се дължат на възможността да удържат (съхранява ) едновременно във вниманието няколко обекти,
връзки и зависимости между тях ида избягват фиксирането му върху доминиращи, но несъществени признаци, каквото е например впечатлението, че водата в тесния висок съд е повче,
отколкото в широкия те. умеят да осъществяват децентриране , превъзмогване на впечатляващото. През периода децата придобиват уменя да подреждат нещата по някакъв признак тези, които служат за работа , които са живи и летят и пр.) те. да извършават сериация.
Осмислят логическия принцип за транзитивност - пренасяне ( например Ако А е по – дълго от Ба Бе равно на В, то А е -по дълго от В ), за относителност ( по-високо може да бъде в други условия по-ниско или ниско и т.н. ), да категоризират- да подвеждат вид към род ( ябълки, круши,
сливи – плодове куче, котка, вълк, слон – бозайници и др.)
4. Стадии на формалните операции – след 12 г. Важна придобивка е способността на децата да разсъждават с все по общи понятия ( насекоми, бозайници – животни автомобили, влакови композицими – превозни средства ), да изказват хипотези ида използват различни подходи,
стратегии при решаване на задачи, да проявяват вариативност на мисленето, което разширява значително интелектуалните възможности наличността. Тя е способна да действане само с конкретни предмети, но и с понятия с все по-голяма степенна общност. Разсъждават за своето бъдеще. Изграждат си идеали. Руската школа със свои ярки представители Л. С. Виготски, С.Л. Рубинщейн, Д.Б. Елконин и др. като изтъква ролята на дейността за развитието на психиката и проявяването на нейните 35

постижения, достойнства в дейността, утвърждава, че по нейното развитие следва да се определят и възрастовите периоди. Тази класификация е приета унаси е добре позната.
Разграничават се следните периоди :
1. Кърмаческа ( младенческа ) възраст – до една година.Постига се емоционално общуване на детето с възрастните, развиват се ориентирането и сетивно- манипулативни действия. Яслена възраст ( ранно детство )- дог. Важна придобивка е развитие у децата на способност за дейност те. овладяват умения да си служат с предмети по обществено приети начини (образци – ползване на лъжичка, чашка, стол и др).
3. Предучилищна възраст – дог. Водеща дейност е играта в нейната най- разгърната форма – ролевата игра. В нея и чрез нея децата усвояват богатство от дейности и взаимоотношения между хората при тяхното извършване. Формират у себе си потребности от участия в значими обществени дейности и от оценяване на резултатите.
Това развива и подготвя децата за училище. Начална училищна възраст - дог. Водеща дейност е обучението. При осъществяването му у учениците се формират интелектуални сили и способности. Пубертетна възраст – дог. Водеща дейност е общуването. Изграждат се взаимоотношения с другарите. Учениците овладяват богатство от етични норми на поведение. Юношеска възраст – дог. Повишени са потребностите и интересите на учениците към опознаване, овладяване и участие в специализирани (професионални ) видове дейности, в чрез които се постига по-нататъшно интелектуално развитие и социализиране.
Основанията върху които различните автори извършват възрастови периодизации не съвпадат, тъй като естествено е в творческият процес определена страна да привлича, да заема доминиращо място в съзнанието на изследователя. Това му позволява да открива нови закономерности в изграждането наличността. В своето единство достигнатите научни познания очертават сложната картина на психическото развитие, на количествени и качесвени изменения,
които като се свързват спецефично и си взаимодействат характеризират богатство от възрастови периоди и техни особености.

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: