Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Взаимоотношенията с връстниците
| Автономността има два аспекта: поведенчески и емоционален. Поведенческата автономност включва придобиване на независимост и свобода, до степента в която могат да се вземат решения и да се действа независимо, без излишно ръководство отвън. Емоционалната автономност предполага освобождаване от емоционалната зависимост на децата от родителите. Стремежът към поведенческа автономия възниква по-рано (в пубертета), отколкото стремежът към емоционална автономност, която характеризира юношеството. Прекомерното насърчаване на емоционалната зависимост води до факта, че преходната възраст се забавя за дълго време, момчетата и момичетата се примиряват със зависимостта и дори започват да я предпочитат. В резултат на това те не само не са в състояние да се възприемат като възрастни и независими хора, но в действителност не са в състояние самостоятелно да вземат решения, например относно професионалния избор или избора на партньор в живота, и да ги реализират. Противоположно на прекомерната емоционална зависимост е емоционалното отхвърляне, при което момчетата и момичетата не получават никаква емоционална подкрепа от родителите си, което има негативни последици за почти всички аспекти на развитието. [21] 194 Към особеностите на юношеската възраст се отнасят интегрирането на семейните ценности и групите на връстниците. В юношеството, за да постигнат идентичност, децата трябва да интегрират различни видове ценности или да формират свои собствени. Като правило, в училище, моментните решения (за прически, дрехи или музикални предпочитания) юношата заимства от връстници, а за по по-значимите въпроси (къде да отиде да учи или работи) предпочита да се консултира с родителите си. [17] Взаимоотношенията с връстниците [85, 131] в юношеската възраст играят не по-малка роля в развитието на личността, отколкото при подрастващите. Тук могат де се открият две тенденции. От една страна, диапазона на общуването се разширява, т.е. броят на групите, към които юношата принадлежи, се увеличава. Тук способността да се комбинират изискванията, нормите, ценностите на различните групи или да се вземе решение за избора на най-значимата група става важна. За юношата е важно не само да принадлежи към една или друга група, важно е да се вземе предвид, че членството в някои компании е по-престижно, отколкото в други. Решаваща роля започва да играе статутът в групата и влиянието ѝ върху собствения статус и репутация. От друга страна, се проявява нарастваща индивидуализация на общуването. Връстниците са разделени на референтни, чието мнение е значително, и такива, които не притежават такова свойство за субекта. За юношата е важно качеството на отношенията с един или двама близки приятели. За него мнението на няколко приятели, с които той открива прилики в ценностите, е от съществено значение, мненията на останалите вече не влияят на поведението му. С възрастта децата стават по-претенциозни в приятелството, през юношеството броят на близките приятели намалява. Отношенията с близък приятел стават интимно-доверителни, по-дълбоки и стабилни. За първи път приятелят е разпознат като alter ego (друго „Аз“), именно оттук се появява силното желание „да си излееш душата“ и в същото време острата неудовлетвореност от съществуващите форми на общуване, страхът да не си смешен, „да загубиш себе си“ в общуването. Обикновено приятелите имат сходни социални нагласи и ценности, намират сходства в техните лични характеристики (общителност, агресивност и др.), нивото на популярност сред връстниците, академичното представяне и просоциалното поведение. Въпреки това, много изследователи отбелязват, че когато юношите си взаимодействат с по-широко обкръжение, понякога избират приятели, които се различават от тях по 195 социалните си нагласи и ценности, което им позволява да изследват нови погледи върху живота. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|