Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Първата група
- Втората група
| Даниил Борисович Елконин разглежда детето като цялостна личност, която активно опознава света на предметите и човешките отношения, което го включва в две системи на отношения: „дете - предмет“ и „дете - възрастен“. Предметът притежава определени физически свойства и социално развити начини за действие с него. Това е по същество обществен предмет, с който детето трябва да се научи да действа. Възрастният човек е не само човек със специфични индивидуални качества, но и представител на професия, носител на други видове социални дейности със специфичните им задачи и мотиви, норми на отношения, т.е. обществен възрастен. Дейностите на детето в рамките на системите „дете - обществен предмет“ и „дете - обществен възрастен“ представляват единен процес, в който се формира неговата личност. В същото време тези системи на отношения се овладяват от детето в дейности от различен тип. Сред видовете водещи дейности, които оказват най-силно влияние върху развитието на детето, Д. Б. Елконин разграничава две групи. Първата група включва дейности, които ориентират детето към нормите на отношенията между хората. Това е прякото емоционално общуване на бебето, ролевата игра в предучилищна възраст и интимно-личностното общуване на тийнейджъра. Те се различават значително помежду си по съдържание и дълбочина, но това са дейности от един и същи тип, занимаващи се основно със системата на отношения „дете - обществен възрастен“ или по-широко „човек - човек“. Втората група се състои от водещи дейности, благодарение на които се усвояват социално разработени начини за действие с предмети и различни еталони: предметно-манипулативната дейност на малко дете, образователна дейност на ученик в начално училище и учебно- професионална дейност на ученик от гимназията. Едно малко дете овладява предметни действия с лъжица или чаша, по-голямото дете овладява математиката и граматиката, тяхната дейност не е много сходна на външен вид, но по същество и двете овладяват елементите на човешката култура. Дейностите от втория тип се занимават със системата на отношенията „дете – обществен предмет“ или „човек - предмет“. Възрастова периодизацията на Д. Б. Елконин: 66 детска възраст - 0-1 година - водещата дейност е директната емоционална комуникация; ранно детство - 1-3 години - водещата дейност е предметно- манипулативна; предучилищна възраст е 3-7 години - водещата дейност е ролева игра; начална училищна възраст - 7 - 11 години - водещата дейност е учене; средна училищна възраст - 11-15 години - водещата дейност е общуване в системата на обществено полезната дейност (образователна, социално- организационна, трудова и др.); горна училищна възраст - 15-17 години - водещата дейност е учебно- професионална, в процеса на която се формират такива новообразувания като мироглед, професионални интереси, самосъзнание, мечти и идеали. [123, с. 66-72] В. И. Слободчиков и Г. А. Цукерман предлагат следната възрастова периодизация: I. Оживление (от раждането до 12 месеца) – общност със собствения родител. Детето овладява собствената си телесна, психосоматична индивидуалност. II. Одушевяване (11 месеца - 6,5 години) - общност с близък възрастен. Детето за първи път открива за себе си своята собствена същност (прочутото „Аз самият!“), осъзнава, че е субект на собствените си желания и умения. III. Персонализация (на 6,5 - 18 години). Социалният възрастен става партньор на израстващ човек в такива културни позиции като учител, ментор и др. Човекът за първи път осъзнава себе си като потенциален автор на собствената си биография, поема лична отговорност за своето бъдеще, уточнява граници на самоидентичността си в рамките на съвместното съществуване с други хора. IV. Индивидуализация (на 17-42 години). Партньорът на човека става човечеството, с което той влиза в отношения на дейност, опосредствани от система от обществени ценности и идеали. Същността на този етап от развитието на субекта е индивидуализиране на обществените ценности според мярката на личната позиция на човека. Човек става отговорен за собствената си същност. V. Универсализация (39 години и повече) - излизане извън границите на развитата индивидуалност и в същото време навлизане в пространството на общите екзистенциални ценности. [126, с. 38—39.] 67 Съществуват и различни подходи за разграничаване на периодите на зрелостта. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|