Динамиката на психическото развитие („динамично развитие на възрастта“) протича по следния начин: до началото на всяка възраст се формира определена социална ситуация на развитие, която, определя целия начин на живот на детето, неговото „социално битие“ и води до формирането на новообразувания, отразяващи се в промяна на съзнанието на детето. Тези новообразувания в съзнателната личност на детето, са резултат от възрастово развитие в определен стабилен период и имат решаващи последици за по-нататъшното му развитие. Новата структура на съзнанието определя новия характер на възприятието, отношението към външната реалност и към активността в нея, както и новия характер на вътрешния живот на детето и вътрешната активност на неговите психични функции, т.е. „от в края на даден възрастов период детето става съвсем различно същество от това, което е било в началото на периода“ [41, с. 27]. Новата структура на съзнанието на детето променя цялата система на неговите отношения към външната реалност и към него самото, т.е. предишната социална ситуация на развитие се променя, разпада и започва да се оформя нова ситуация на развитие, която трябва да се превърне в изходна точка за следващия възрастов период. Разпадането на старата и възникването на основите на новата социална ситуация на развитие, според Л. С. Виготски, е основното съдържание на критичните възрасти. Дейността на самото дете, обуславяща развитието му като непрекъснат процес на самодвижение, започва да се счита за движеща сила на психичното развитие и „фактите за наследствеността и околната среда са само условия, които не определят същността на процеса на развитие, а само различните вариации в рамките на нормата” [102, с. 227]. Развитието на външната и вътрешната дейност на детето, т.е. самият живот на детето, развитието на реалните процеси от този живот действат като движеща сила на
61 неговото психическо развитие. А. Н. Леонтиев подчертава, че е необходимо да се говори за зависимостта на развитието на психиката не от дейността като цяло, а от