Психология на сигурността
Лична сигурност и психопатология
Изтегляне 16.56 Kb.
|
| Лична сигурност и психопатология
При параноидните разстройства е характерна представа за постоянна заплаха, която е действителна и логично обоснована. Реакцията е както емоционална, така и когнитивна. Всеки симптом (чуване на гласове, неоснователни опасения) предизвиква усещане за евентуална заплаха. Опасността за околните е евентуалната реакция на несъществуващата опасност. При мания/депресия има промени в мисленето и в оценките на състоянията, което води до убеждения за заплаха и обратно. При манията реално съществуваща заплаха може да бъде тълкувана абсолютно парадоксално. При депресията без наличието на заплаха, средата може да бъде оценена като опасна и реакциите могат да бъдат неоправдано агресивни. И двете състояния могат да доведат до заплаха за сигурността. Най-значими са преживяванията свързани със сигурността при невротичните разстройства. Те се появяват със страхове и тревоги, които засягат състоянието и преживяването на сигурността. Постоянното усещане за опасност кара субекта да търси проблем, където дори такъв не съществува като вероятност. Невротични разстройства : фобия (ирационален страх) агорафобия; отделни изолирани фобии; тревога (необективен страх) емоционално състояние на очакване на нещо лошо, генерализирана тревожност; психосуматични (физически оплаквания); паническо разстройство; хистерия (дисоциятивно разстройство) *Диспозиция* Роля на АЗът – личностите черти действат чрез него, той се явява като обединяващ чертите агент. Той играе активна роля за това човек да не бъде само получаващ информация субект, а такъв, който има социални и мисловни контакти. Азът осъществява обединение на диспозициите … Той е коректор на автоматичното действие на личностните диспозиции. Личностните диспозиции имат определен фокус, техните комбинации могат да характеризират мотивацията и реакцията към едни или други ситуации. (благоразумност, любопитство, емпатия, предпазливост и т.н.) съчетанията им могат да пораждат позитивен или негативен отговор на ситуацията. Диспозиция за заплаха се определя трудно, защото е индивидуална и не може да се изследва, за това се изследват личности и се определят индивидуалните им диспозиции. Емоционална стабилност – емоциите са кракотрайни преживвявания които се пораждат след ситуация и са в резултат от случващото се с индивида. Те са предпочитан език на човешката обективност. Те са адекватни на смисъла на ситуацията. Емоците са психически феномени които се появяват в следствие на ситуация и е слабоконтролируема. Виртуалните емоции които рядко водят до поведенчески реакции, са в следствие на въображение на индивида Афекти – кратки, но силни преживявания изразяващи субективна оценка за промяна на ситуацията. За разлика от емоциите те винаги имат външна причина. Хората с емоционална стабилност по-рядко изпитват негативни емоции и рядко реагират на дребни негативни ситуации. Емоционалната стабилност не означава игнориране не негативните ситуации и наблягане на позитивните, а означава баланс между двете. Емоционалната лабилност е фокусирана върху или само позитивните или само негативните. Това засяга личната сигурност и оценяването на житейските факти и ситуации като позитивни или негативни. Ако обичта е любов превърнала се в привичка, то тревогата е страх превърнал се в привичка. Изтегляне 16.56 Kb. Сподели с приятели:
|