Психология на сигурността



страница1/3
Дата07.02.2024
Размер16.56 Kb.
#120248
  1   2   3
15.11- лекции

Психология на сигурността
*Зависимост и доверие към външната среда
*персонализира се спрямо средата
* в психологически план, сигурността е увереност че възможните опасности са под контрол
*безопасност –термин свързан с когнитивните процеси за определяне дали ситуацията съдържа заплахи или не.
*защитеност – свързан с когнитивната оценка на взаимодействието човек-среда.
Представата за лична сигурност трябва да включва и безопасност и защитеност, т.е. че човек може да остане невредим от евентуални заплахи. Сигурността в отношение индивид-среда, тя е еволюционно заложена потребност.
Образ на света - това е феноменологично понятие с което се обозначава еволюционното и индивидуално придобито разбиране на човека за неговия жизнен свят. Оказва се че образа на света е умствена структура която без да знаем влияе на текущата ситуация.
Образът на света се търси в два аспекта – широк (намесата на цялата информация, която ние сме придобили и когнитивно преработваме фактите от реалността и ги определяме като заплаха)
Сигурността като преживяване
Преживяването е една от най-общите психологически категории Определя се като субективни състояния, явяваши се във връзка с външно наблюдаеми неща. В масовата представа обикновено се идентифицира с чувство, но това е недостатъчно, защото то обхваща освен емоционалната част, а паметната и волевата сфера. Т.е. то представлява цялата психическа реалност. Преживяването е лично и субективно и може да стане досточние на другите само ако човек го изрази външно. (невербални или вербално или с действия). При човека преживяването има преобладаващо социален характер поради това че той се намира в сложна връзка и взаимодействия с други хора. *Интрапсихически преживявания* (телесна реалност) Освен това преживяванията имат акцент, насоченост и т.н. Когато преживяванията са слабоаналитични, в тях преобладават емоциите. Макар да са универсални и да зависят от много фактори, най-важен фактор е характера на субекта, защото преживяванията се определят от един субективен център, който се обозначава като АЗ. Преживяването зависи от характеристиките и качествата на преживяващия. За това един и същи факти в едни и същи ситуации се преживяват различно и дори противоположно от различните субекти. Макар да изглежда че психиката реагира на външните дразнители срямо усещанията, това не е достатъчно без наличието на Азът.


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница