Печалбите се разпределят по-равномерно от всякога

124 Определящата характеристика на икономиката през те години е, че страната забогатява, като прави бедните по-малко бедни. Средната работна заплата се удвоява от 1940 дог, след което отново се удвоява дог. А тези печалби се насочват към онези, които са били пренебрегвани в продължение на десетилетия преди това. Разликата между богатите и бедните се свиване- имоверно. Луис Алън пише през 1955 г
„Огромната преднина на заможните в икономическата надпревара е намалена зна-
чително. Промишлените работници се справят най-добре като група – семейството
на металург преди е живяло с 2500 долара, а сега получава 4500 долара, или семейст-
вото на висококвалифицирания стругар, което преди е разполагало с 3000 долара, а
сега може да похарчи годишно 5500 или повече долара.
Що се отнася до горния един процент, наистина заможните и богатите, към които
бихме могли да отнесем приблизително групата с доходи над 16 000 долара, техният
дял в общия национален доход, след данъците, спада дог. от 13 процента на 7
процента.“
Това не е краткосрочна тенденция. Реалният доходна най-долните двайсет процента от наемните работници нараства с почти идентична сума както горните 5% от 1950 дог. Равенството не се изчерпва със заплатите. Рекорден брой жени работят извън дома. Техният дял в работната сила се увеличава от 31% след войната до 37% дог. и до 40% дог. Печелят и малцинствата. След встъпването в длъжност през 1945 г. Елинор Рузвелт пише за един репортер афро- американец, който ѝ казал
„Давате лиси сметка какво стана за дванайсет години Ако на приема през 1933 г.
толкова цветнокожи хора бяха минали по пътеката и бяха се смесили с всички оста-
нали, както го направиха днес, всеки вестник в страната щеше да го напише. А ние
дори не смятаме, че това е новина и никой от нас няма да го спомене
Правата на жените и малцинствата все още са далеч от това, което са днес. Но напредъкът към равенство в края на те и те е изключителен. Сближаването на класите означава и сближаване на начина на живот. Обикновените хора карат „Шевролет“. Богатите хора карат Кадилак. Телевизията и радиото изравняват забавленията и културата, на които хората се наслаждават независимо от класата. Каталозите за поръчки по пощата изравняват дрехите, които носят хората, и стоките, които купуват, независимо къде живеят. „Харпърс магазин отбелязва през 1957 г
„Богатият пуши същата марка цигари като бедния, бръсне се със същата
самобръсначка, използва същия тип телефон, прахосмукачка, радио и телевизор, има
същия вид осветление и отопление в къщата си и така до безкрай. Разликите между
автомобила му и този на бедняка са незначителни. По същество те имат подобни
двигатели, подобни принадлежности. В ранните години на века е имало йерархия на
автомобилите.“

125 Пол Греъм описва през 2016 г. как нещо толкова просто, колкото наличието на само три телевизии, успява да изравни културата
„Трудно е да си го представим сега, но всяка вечер десетки милиони семейства ся-
даха заедно пред телевизора си, гледаха едно и също предаване, по едно и също време
като съседите си. Това, което се случва сега с финала за Супер Боул“, се случваше
всяка вечер. Бяхме буквално в синхрон.“
86

Това е важно. Хората измерват благосъстоянието си спрямо своите връстници. И през по-голямата част от периода 1945-1980 г. хората имат много неща, подобно на връстниците си, с които да се сравняват. Много хора – повечето хора – живеят живот, който е или равен, или поне достъпен за околните. Идеята, че животът на хората се изравнява колкото доходите име важен момент от тази история, към която ще се върнем.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: