37
икономиката процъфтява, той прави това, което на практика правят всички други преуспяващи нюйоркчани в края на те години инвестира сериозно нарастящия фондов пазар. На 26 октомври 1929 г. Ню Йорк таймс“ публикува статия, която представя в два абзаца един трагичен край
Бърнард Х. Сандлър, адвокат с кантора на Бродуей 225, беше помолен вчера сут-ринта от г-жа Ейбрахам Джърмански от Маунт Върнън да ѝ помогне да намери съп-руга си, изчезнал от четвъртък сутринта. Сандлър каза, че Джърмански, който е на 50 години и търгува с недвижими имоти, е инвестирал масивно в акции. Според Санд-лър, г-жа Джърмански споделила, че нейна приятелка е видяла съпруга ѝ късно в чет-въртък на Уолстрийт, близо до борсата. Според информаторката съпругът ѝ къ-сал на малки парченца телеграфна лента и ги разпръсвал по тротоара, докато вървял към Бродуей. И това,
доколкото е известно, е краят на Ейбрахам Джърмански. Тук имаме контраст. Катастрофата през октомври 1929 г. прави Джеси Ливърмор един от най-богатите хора в света. Тя съсипва Ейбрахам Джърмански и може би отнема живота му. Но щом прескочим четири години напред, историите отново се пресичат. След удара си през 1929 г. Ливърмор, преливащ от увереност, прави все по-големи залози. Надхвърля все повече собствения си капитал, дълговете му набъбват и накрая губи всичко на фондовия пазар. Разорени опозорен, той изчезва за два дни през 1933 г. Съпругата му тръгва да го търси. „Джеси Л. Ливърмор, операторна фондовата борса от Парк авеню 1100, е изчезнали не е виждан от 15,00 часа вчера, пише Ню Йорк таймс“ през 1933 г. Връща сено съдбата му е предопределена. В крайна сметка Ливърмор отнема живота си.
Времената са различни, но Джърмански и Ливърмор имат нещо общо в характерите си и двамата са много умели в забогатяването, но еднакво неумели в това да останат богати. Дори ако богат не е определение, което бихте употребили за себе си, уроците от тази история важат за всички, на всякакви равнища на доходите. Да спечелиш пари, е едно. Да ги запазиш, е друго.
* * * Ако трябва да обобщя успеха спарите седна дума, тя би била оцеляване. Както ще видим в глава 6, 40% от
компаниите, които са били достатъчно успешни, за да станат публично търгувани, загубват ефективно цялата си стойност стечение навремето. Списъкът на „Форбс 400“ с най-богатите американци се обновява средно с 20% на десетилетие по причини, които не са свързани със смърт или прехвърляне напарите на друг член на семейството. Капитализмът е труден. Но част от причините това да се случва, е, че печеленето напари и запазването напари са две различни умения. Печеленето напари изисква поемане на рискове, оптимизъм и самоотверженост.
38 Но запазването напарите изисква да не се поемат рискове. Изисква смирение и опасения, че това, което си постигнал, може дати бъде отнето също толкова бързо.
Изисква пестеливости приемане, че поне част от това, което си постигнал, се дължина късмета, така чене може да се разчита досегашният успех да се повтаря до безкрай.
Майкъл Мориц, милиардерът начело на „Секуола Кепитъл“, отговаряна въпросна
Чарли Роуз защо „Секуола“ е толкова успешна. Мориц изтъква дълголетието, като отбелязва, че някои фирми за рисков капитал постигат успехи за пет или десет години, а
„Секуола“ процъфтява в продължение на четири десетилетия и Роуз пита защо е така.
Сподели с приятели: