Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| А 11,9 милиона долара. 99,9% по-малко от настоящата му нетна стойност. На практика целият финансов успех на Уорън Бъфет може да се свърже с финансовата база, която изгражда през юношеството си, и с дълголетието на инвестирането, което поддържана по-стари години. Умението му е да инвестирано тайната е времето. Ето как действа капитализирането. Да помислим затова по друг начин. Бъфет е най-богатият инвеститор на всички времена. Но той всъщност не е най-доб- рият – поне когато това се измерва със средната годишна доходност. Джим Саймънс, ръководител на хедж фонда Ренесанс Текнолоджис“, постига 66% годишно от 1988 г. насам. Никой дори не се доближава до този рекорд. Както току-що видяхме, Бъфет постига приблизително 22% годишно, те. три пъти по-малко. В момента, в който пиша, нетната стойностна състоянието на Саймънс е 21 милиарда долара. Той е – и знам колко нелепо звучи това, предвид цифрите, с които си имаме работа – със 75% по-малко богат от Бъфет. Защо е такава разликата, щом Саймънс е по-добър инвеститор Защото Саймънс открива своя инвестиционен подход едва на годишна възраст. Той е разполагал с по- малко от половината години на Бъфет, за да прилага капитализирането. Ако Джеймс Саймънс беше печелил по 66% годишно през годишния период, за който Бъфет натрупва своето богатство, той би струвал – моля, не дишайте – шейсет и три квинтилиона деветстотин квадрилиона седемстотин осемдесети един трилиона седемстотин и осемдесет милиарда седемстотин четиридесети осем милиона и стои шейсет хиляди долара. Това са умопомрачителни и фантастични цифри. Става дума затова, че изглеждащите малки промени в предположенията за растеж могат да доведат до фантастични цифри. Итака, когато изучаваме защо нещо е станало толкова могъщо, колкото е – защо е настъпил ледников период или защо Уорън Бъфет е толкова богат – ние често пренебрегваме ключовите двигатели на успеха. Чувал съм много хора да казват, че първият път, когато видели таблица със сложни лихви – или някоя от онези истории затова колко повече бихте имали при пенсионирането, ако започнете да спестявате през ата си година, а не от ата, – е променило живота им. Но вероятно не е. Това, което е можело да направи, е да ги изненада, защото 34 резултатите интуитивно не изглеждат правилни. Линейното мислене е много по-интуи- тивно от експоненциалното. Ако ви помоля да изчислите 8 + 8 + 8 + 8 + 8 + 8 + 8 + 8 + 8 наум, можете да го направите за няколко секунди (сборът е 72). Ако ви помоля да изчислите 8x8x8x8x8x8x8x8x8, главата ви ще се пръсне (отговорът е 134 217 728). През те години Ай Би Ем“ създава твърд диск с капацитет 3,5 мегабайта. Към 60- те години на ХХ век се стига до няколко десетки мегабайта. Към те години устройството „Уинчестър“ на Ай Би Ем“ съдържа 70 мегабайта. По-нататък дисковете стават експоненциално по-малки по размери с повече място за съхранение. Типичният компютър в началото на те години на ХХ век разполага с 200–500 мегабайта. А после. Бум. Истинска експлозия. 1999 г. – Ай Мак на „Епъл“ се предлага с твърд диск от 6 гигабайта. 2003 г. – 120 гигабайта в „Пауър Мак. 2006 г. – 250 гигабайта в новия Ай Мак. 2011 г. – първи твърд диск с 4 терабайта. 2017 г. – твърд диск от 60 терабайта. 2019 г. – твърд диск от 100 терабайта. Да обобщим от 1950 дог. ръстът е 296 мегабайта. От 1990 г. до днес е 100 милиона мегабайта. Ако си бил технологичен оптимист през те години, може би си предвидил, че практическият капацитет за съхранение ще стане 1000 пъти по-голям. Може би 10 000 пъти по-голям, ако гадаеш смело. Малцина биха казали „30 милиона пъти по-голям през живота ми. Но става тъкмо това. Контраинтуитивният характерна капитализирането кара дори и най-умните от нас да пренебрегват неговата сила. През 2004 г. Бил Гейтс критикува новата поща „Джимейл“, чудейки се защо на някого ще му трябва цял гигабайт памет. Стивън Леви пише Въпреки неговата съпричастност към модерните технологии, манталитетът му е вкоренен в старата парадигма на капацитета за съхранение като стока от първа необходимост, която трябва да бъде пестена Трудно е да свикнем с това колко бързо могат да нарастват нещата. Опасността е, че когато капитализирането не е интуитивно, ние често пренебрегваме неговия потенциали се фокусираме върху решаването на проблемите чрез други средства. Не защото прекаляваме с мисленето, а защото рядко се спираме, за да обмислим възможностите за капитализиране. Нито една от двете хиляди книги, посветени на успеха на Бъфет, не е озаглавена Този човек инвестира последователно в продължение натри четвърти век. Но знаем, че тъкмо това е ключът към по-голямата част от успеха му. Просто е трудно да схванеш тази математика, защото не е интуитивно. Има книги за икономическите цикли, за търговските стратегии и секторните залози. Но най-въздействащата и важна книга трябва да се казва Мълчи и чакай. Тя има само една страница с дългосрочна диаграма на икономическия растеж. Практическият извод е, че на контраинтуитивността на капитализирането може би се дължат повечето разочароващи сделки, лоши стратегии и успешни опити за инвестиране. Не можем да обвиняваме хората, че посвещават всичките си усилия – усилия да научат ида направят нещо – на опитите да постигнат най-висока възвръщаемост на инвестициите си. Интуитивно това е изглежда най-добрият начин да забогатееш. 35 Но сполучливото инвестиране не означава задължително да се постигне най-висока доходност, тъй като най-високата доходност обикновено е еднократно попадение. Не може да се повтори. Сполучливото инвестиране означава да постигнеш доста добра въз- връщаемост, към която можеш да се придържаш и която може да се повтаря за най- дълъг период от време. Тогава се развихря капитализирането. Обратното – постигането на огромна възвръщаемост, която не може да бъде удържана води до някои трагични истории. |