Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 7. Свобода Да разполагаш с времето си, е най-високият дивидент, който носят парите Най-висшата форма на богатство е възможността да се събуждаш всяка сутрини да си казваш Днес мога да правя каквото си искам. Хората искат да станат по-богати, за да бъдат по-щастливи. Щастието е сложна тема, защото всеки е различен. Но ако има общ знаменателна щастието – някакво универсално гориво на радостта – то е, че хората искат да контролират живота си. Възможността да правиш каквото искаш, когато искаш, с когото искаш, толкова дълго, колкото искаше безценна. Това е най-високият дивидент, който носят парите. * * * Ангъс Кембъл е бил психолог в Мичиганския университет. Роден е през 1910 ги изследването му е проведено в епоха, когато психологията се съсредоточава предимно върху психичните разстройства като депресия, тревожност, шизофрения. Кембъл иска да разбере какво прави хората щастливи. Неговата книга от 1981 г. Чувството за благополучие в Америка започва с твърдението, че хората обикновено са по- щастливи, отколкото предполагат много психолози. Но някои очевидно се справят по- добре от другите. При това не бихме могли непременно да ги групираме по доход, мес- тоживеене или образование, защото мнозина във всяка от тези категории са хронично нещастни. Най-мощният общ знаменателна щастието е прост. Кембъл го обобщава така наличието на силно усещане, че контролираш живота си, е по-надеждна предпоставка за чувството на благополучие в сравнение с всяко друго обективно условие на живот, което разглеждаме. Повече от заплатата ти. Повече от размерите на домати. Повече от престижността на работата ти. Да контролираш какво искаш да правиш, кога искаш да го правиш, с кои хора, е най-съществената променлива в начина на живот, която прави хората щастливи. Най-голямата присъща стойностна парите – и това не може да бъде надценено – е способността им дати осигурят контрол над времето ти. Да постигнеш, малко по малко, равнището на независимости автономност, идващо от неизразходваните активи, което ти дава по-голям контрол върху това какво можеш да правиш и кога можеш да го правиш. Да разполагаш с известни средства, означава да имаш възможност да си вземеш няколко почивни дни, когато си болен, без да излезеш начервено. Придобиването на тази възможност е нещо огромно, ако не сия имал. Малко повече средства означават да можеш да чакаш след уволнението да се появи добра работа, вместо да се налага да постъпиш на първата, която намериш. Това може да промени живота ти. 51 Резервни средства за шест месеца означават да не се страхуваш от шефа си, защото знаеш, че няма да се разориш, ако се налага да почакаш малко, докато си намериш нова работа. Означават също възможност да започнеш работа с по-ниско заплащане, нос гъвкаво работно време. Или с по-кратко пътуване до работното място. Или да можеш да си позволиш спешна медицинска помощ, без допълнителното бремена притесненията как ще платиш за нея. А освен това го има и пенсионирането, когато поискаш, вместо когато трябва. Да използваш парите си, за да си купиш време и възможности, носи ползи за начина на живот, с които малко луксозни стоки могат да се конкурират. В колежа исках да стана инвестиционен банкер. Причината беше само една те печелеха много пари. Такъв беше единственият ми мотиви бях 100% сигурен, че ще бъда по-щастлив, когато това стане. Приеха ме за летен стаж в инвестиционна банка в Лос Анджелис през първата ми година и ми се стори, че съм спечелил от лотарията в кариерата. Това бе всичко, което някога съм искал. Още първия ден разбрах защо инвестиционните банкери правят много парите работеха по-дълго, повече задължителни часове, отколкото човешко същество би могло да издържи. Всъщност повечето не издържаха. Да си отидеш у дома преди полунощ, се смяташе за лукс и в офиса имаше поговорка Ако не дойдеш на работа в събота, не се притеснявай да се върнеш в неделя Работата беше интелектуално стимулираща, добре платена име караше да се чувствам значим. Но щом се събудя, се превръщах в роб на желанията на моя шеф във всеки миг, което беше достатъчно, за да стане едно от най- нещастните преживявания в живота ми. Стажът беше четиримесечен. Издържах един месец. Най-трудното беше в това, че харесвах работата. И че исках да работя усилено. Но да правиш нещо, което обичаш който е извън твоя контрол, може да те накара да се чувстваш сякаш правиш нещо, което мразиш. Това чувство си има име. Психолозите го наричат реактивност. Джона Бъргър, професор по маркетинг в университета в Пенсилвания, го обобщава точно Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|