Психология на забогатяването

14 Или пак да вземем инфлацията. Ако си роден през те години на ХХ в. в Америка, инфлацията през твоите тийнейджърски и следата ти година – твоите години на младостта и трупането на впечатления, когато си създаваш база от знания затова как работи икономиката – е повишила цените повече от три пъти. Това наистина е много. Спомняш си опашките за бензини получаването на заплати, с които може да се купи значително по-малко. Но ако си роден през те години на ХХ в, инфлацията е толкова ниска, че вероятно никога не си се замислял за нея нито като тийнейджър, нито по-късно.
Фиг. 2. Какво направи инфлацията сцените през тийнейджърските
и следата година
Безработицата в Америка през ноември 2009 г. е около 10%. Но равнището на безработица при мъжете афроамериканци на възраст от 16 дог. и без диплома за средно образование е 49%. При белите жени над годишна възраст с висше образование е
4%. Фондовите пазари в Германия и в Япония са унищожени по времена Втората световна война. Цели региони са бомбардирани и разрушени. В края на войната германските ферми произвеждат толкова храни, колкото да осигурят на населението 1000 калории наден. Сравнете това със САЩ, където фондовият пазар нараства повече от два пъти от 1941 до края на 1945 г, а икономиката е най-силна от почти двайсет години вече. Никой не трябва да очаква членовете на тези групи да прекарат живота си, мислейки еднакво за инфлацията. Или за фондовата борса. Или за безработицата. Или запарите като цяло. Никой не трябва да очаква от тях да реагират на финансовата информация по един и същ начин. Никой не трябва да допуска, чете се влияят от едни и същи стимули.

15 Никой не трябва да очаква от тях да се доверяват на съветите от един и същи източник. Никой не трябва да очаква от тях да сана едно и също мнение какво си струва, какво ще се случи по-нататък и кой е най-добрият път напред. Тяхното виждане запарите е формирано в различни светове. А когато случаят е такъв, възгледите запарите, които една група хора смята за скандални, може да се приемат като съвсем разумни в друга група хора. Преди няколко години Ню Йорк таймс“ публикува репортаж за условията на труд във „Фокскон“, големия тайвански производителна електроника. Условията често са ужасяващи и читателите с право са разстроени. Но тук идва забележителният отговорна племенника на китайска работничка в раздела за коментари
„Леля ми работи няколко години в това, което американците наричат „sweetshop“.
Работата ѝ беше тежка. Дълги часове, малка заплата, лоши условия на труд.
Знаете ли какво правеше леля ми, преди да започне работа в една от тези фабрики
Беше проститутка.
Идеята да работиш в „sweetshop“, според мен не е подобрение в сравнение със ста-
рия начин на живот. И знам, че леля ми би предпочела да бъде експлоатирана от зъл
капиталистически шеф за няколко долара, отколкото тялото ѝ да бъде експлоати-
рано от много мъже срещу стотинки.
...Ето защо съм разстроен от мисленето на много американци. Ние нямаме същите
възможности като Запада. Нашата правителствена уредба е различна. Страната ние различна. Да, във фабриката трудът е тежък. Можели да бъде по-добре? Може, но
само ако го сравнявате с работата в Америка
Не знам какво да кажа. От една страна, иска ми се да възразя яростно. От друга страна, искам да разбера. Но най-вече това е пример как различните преживявания могат да доведат до значително различаващи се гледни точки по теми, за които едната страна е приела, че трябва да са черно-бели. Хората вземат своето решение запарите въз основана информацията, с която разполагат в момента, и после я внасят в своя уникален мисловен модел затова как работи светът. Тези хора могат да бъдат погрешно информирани. Те може да имат непълна информация. Те може да не са силни по математика, може да бъдат убедени от недобросъвестен маркетинг или да нямат представа какво правят. Те може да преценяват погрешно последиците от своите действия. О, могат ли въобще. Но всяко финансово решение, което човек взема, е обосновано от този моменти е взето, след като е поставил съответните чавки в квадратчетата, които трябва да се отметнат. Човекът си създава свой разказ затова, което прави и защо го прави, и разказът се основавана неговите собствени преживявания. Да вземем един прост пример лотарийните билети. Американците харчат за тях повече, отколкото за филми, видеоигри, музика, спортни събития и книги, взети заедно. А кой ги купува Предимно бедни хора. Домакинствата с най-ниски доходи в САЩ харчат средно 412 долара годишно за лотарийни билети, четири пъти повече, отколкото в групите с най-високи доходи. 40% от американците заявяват, чене разполагат с 400 долара за спешни случаи. Което ще рече, че тези, които купуват лотарийни билети за 400 долара, по принцип са същите хора,

16 които казват, чене са могли да намерят 400 долара за спешен случай. Те се лишават от спасителни средства заради шанс едно на милиони за голяма печалба. Това ми се струва откачено. Вероятно и на вас ви се струва така. Но аз не съм в групата с най-ниски доходи. Вероятно и виене сте. Затова за мнозина е трудно да схванат подсъзнателните мотиви на купувачите на лотарийни билети с ниски доходи. Но се напънете малко и ще можете да си представите нещо от сорта

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: