IV. Как тези феномени са свързани с ежедневието?
А. През 60-те години Фишер прави опити с доброволци, които приемат халюциногени. Въз основа на опитите Фишер смята, че всяко преживяване съдържа два компонента:
1. Определено (от подкорието) ниво на arousal (възбуда), което върви заедно с:
2. Определена корова интерпретация (определен символ).
В зависимост от нивото на араузъл човек има достъп до една част от смислите, свързани с това ниво. В този план не може да се говори за съзнателно и безсъзнателно, а за различни нива на съзнание.
Фишер дава примери:
- сънуването. Сънищата много често се забравят при събуждане, защото при съня има едно ниво на араузъл, а в будно състояние - друго ниво.
- пияното състояние (напр. пияният богаташ от "Светлините на града" на Чаплин); и др.
Фишер смята, че изводите му важат за всички преживявания - променяйки нивото на араузъл, човек има достъп до една или друга част от опита си.
Поезията, например, е свързана с уменията на творците да намират такива общи символи, които са в състояние да приведат читателя в определено ниво на араузъл. Изхожда се от предпоставката, че определен символ предизвиква определено емоционално състояние.
Психиатрични примери:
- т.нар. flashback (флеш-бек): внезапни оживявания на спомени, равносилни на действителността (Ейдетизмът е способност за много живо въображение!). Става неволево и обикновено под въздействието на силни емоции (травми от психологическа гл.т. - война, лагер, наркомани) в сходни ситуации. Предполага се, че някакъв стимул може да предизвика емоционално състояние, подобно на това в първоначалната ситуация. И тогава човек почти напълно губи връзка (или има невярна представа) за реалността.
- т.нар Deja vu (дежа-вю, букв. вече видяно (виждани за първи път лица, събития, обстановка и пр. се възприемат като познати. Обикновено е израз на умора, а при патологични състояния е проява на налудно тълкуване на възприятията, напр. при шизофрения, епилепсия, сенилни психози и др.) и Jamais vu (жаме-вю, букв. никога невиждано - (психично разстройство, при което добре познати предмети, лица и обстановка при ясно съзнание се възприемат като че ли видяни за пръв път. Може да се срещне преходно у психично здрави лица при тежка преумора или психична свръхнапрегнатост. По-често се наблюдава при неврози, епилепсия и някои психози). Според Фишер тези два феномена са свързани с нарушената връзка между нивото на араузъл и коровата му интерпретация. При "вече видяното" се предизвиква познато емоционално състояние, а при "никога невиждано" има чисто възприятие на ситуацията, но няма араузъл.
Всички идеи на Фишер произлизат от опитите му.
Той твърди, че човек може да променя нивото си на араузъл - под въздействие на различни вещества, в рамките на творческата дейност, поради заболяване, чрез специални методики за релаксация, чрез медитация, религиозен екстаз и др. Обикновено човек функционира на едно обичайно ниво на Аз-съзнание, в което способността му да отчита реалността е нормална и му осигурява нормално функциониране. Но това състояние може да бъде променено (в различна степен), при което колкото повече се променя нивото на араузъл, толкова повече човек е завладян от вътрешния си свят (въображението си).
Фишер наблюдава, че под въздействието на халюциногени човек става все по-малко готов да проверява дали това, което възприема е реално или не. Когато човек вземе решение да провери халюцинациите си, те изчезват. Постепенно индивидът се отказва да извършва такива проверки.
На "върха" на наркотичните преживявания халюцинациите стават все по-стереотипни (общи за отделните хора), универсализират се. Фишер предполага, че тези халюцинации вече са по-близко до биологията, до невронната активност на човека (известно е, че само 30 % от зрителната информация идва от ретината, останалите 70 % са регистрации на промени в обичайната невронна активност).
Сподели с приятели: |