III. ВИДОВЕ дисоциативни разстройства

От паметта се губи период от време, без да има предшестваща мозъчна травма (напр. при участие в сражение). Дисоциативната амнезия е свързана със състояние на силен стрес, тежка психична травма (вследствие на който няма спомен от сражението). Обикновено трае няколко часа. За да се постави тази диагноза:

- трябва да сме сигурни, че амнезията е психично предизвикана (изследвания на мозъка, които отхвърлят органично увреждане);

- трябва да сме сигурни, че това не се е случило изведнъж (а вследствие мощен, отключващ фактор);

- трябва да се върнем в историята на пациента - в миналото му се търсят събития и преживявания, които да потвърдят, че потенциално този човек може да направи дисоциация;

- трябва да се направи и основна диагноза за симулация.

Освен с амнезия се характеризира още с целенасочено бягство от къщи или от работното място, пътешествия, но не и скитане. Лицето, въпреки наличната психична патология, е в състояние да се грижи за своята лична хигиена, храна, билети за пътуването, разпитване на посоката за движение. Погледнато отстрани, поведението на този човек е подредено и нормално, околните дори може да не забележат нещо нередно, особено, ако трае кратко време. Изведнъж индивидът "идва на себе си" на съвсем друго (дори непознато) място. За диагностициране на това заболяване, трябва да се изключат органично нарушение на мозъка и прояви от епилептичния кръг.

Внезапното обездвижване и вцепеняване се предизвиква от интензивен стресогенен фактор. Лесно се разграничава от кататонния ступор при шизофрения или от депресивния ступор. На лицето е изписан страх или ужас, а не безразличие. Липсва всякакво движение, човекът не е заспал, а "отсъстващ".

Разстроено е възприемането на действителността и чувството за личен идентитет. Субектът чувства като че ли е овладян и изпълнител на извънземни сили, божество или друга личност. Усеща присъствието, чува почукване, тропане на полтъргайст и др. Това е временна загуба на чувството за собствена самоличност. Много култури имат различни техники за постигане на състояние на транс.

Невъзможност за извършване на определени движения и действия и загуба на сетивност (най-често тактилна) - частична временна парализа. Как се разбира дали една парализа е дисоциативна (психогенна) или органична? Обикновено, видът на разстройството отговаря на представите на пациента за по-важните прояви на дадено заболяване или анатомична повреда (но те имат различна инервация от органичните). В действителност тези субективни представи обаче не се покриват със съответните симптоми на обективни заболявания. Хората с дисоциативна загуба на сетивност най-често имат загуба на усещане на двете ръце до лактите ("ръкавици") или на двата крака до коляното ("ботуши"), но това не може да бъде неврологично обусловено. И при дисоциативните разстройства на моториката загубата на движения не се определя от характера на неврологичната болест, а от концепцията на болния за дадено конкретно разстройство. Затова е по-уместно да се говори за псевдопарези и псевдопарализи.

Колкото повече са околните наблюдатели, и колкото по-изразено е безпокойството им за състоянието на болния, толкова по-изразена е степента на неговото оплакване. Тези мними заболявания се приемат от пациента напълно спокойно и не се поддават на разубеждаване, че разстройството всъщност се дължи на психичен стрес.

Тук влизат психогенната астазия-абазия (не може да стои прав или да ходи без поддържане); психогенна афония и дисфония (липса или дрезгав глас); психогенни гърчове или псевдоприпадъци, психогенна глухота, слепота или загуба на мирис и др.

Но това състояние НЕ Е СИМУЛАЦИЯ, то е болест! И лечението на тези разстройства няма нищо общо с лечението на органични мозъчни заболявания.

За поставяне на диагноза трябва да се изключат органичните причини и добре да се проведе интервюто (доколко даденият човек има в историята си предразположеност към дисоциация). Много често има несъвпадение по време между психичния травматизъм и реализирането на дисоциацията. Важно е да се задават подходящи въпроси, за да се открие жертвата на психичния травматизъм (и особено на сексуалния), защото хората предпочитат да не го обявяват. Има много индиректни белези, зад които обикновено се крият: склонност към някаква ясно заявена зависимост или склонност към някакъв ясно заявен протест, т.е. налице е несъзнателен стремеж към зависимост или агресия.

Дисоциативните разстройства се свързват преди всичко с насилието - то предизвиква много повече такива прояви, отколкото напр. депресията.

ДРУГИ ДИСОЦИАТИВНИ РАЗСТРОЙСТВА:

Протича с промени в съзнанието, с "приблизителни" отговори или "покрай" съдържанието на зададения въпрос, т.е. не по темата на разговора. С особено ярка симптоматика се наблюдава у арестанти и затворници. Целият психотичен епизод се покрива с пълна или частична амнезия. Завършва с пълно възстановяване на психичното здраве (както и другите дисоциативни разстройства).

Среща се самостоятелно или като етап в развитието на псевдодементния синдром. Поведението на болните е детско (зрял мъж може да започне да се държи като 5-годишно дете). Те се радват и плачат по детски, а думите изговарят като малки деца (умалително). Движенията и емоционалните реакции също са детски. Те са палави и упорити, сърдят се, капризничат, играят с кукли и т.н. Но успоредно с това могат да се доловят възрастови особености в жестовете.

Изброените разстройства са кратковременни, засягат паметта, идентичността и съзнанието.

8. Множествена (мултиплена) личност.

Това разстройство е твърде рядко. Изживява се като реално съществуване на две или повече диференцирани личности у един индивид. Едната личност, обаче, не знае за съществуването на другите - напълно се превключва от един личностов регистър към друг.

Среща се по-често при жени с дълга психиатрична история, докато се установи, че става дума за това разстройство.

Да се запомни, че дисоциативните симптоми са НЕСЪЗНАВАНА СИМУЛАЦИЯ НА БОЛЕСТНИ ПРИЗНАЦИ!