IV. КЛИНИЧНА КАРТИНА НА ДЕМЕНЦИЯТА (От лат. de и mens, mentis. Букв. вън от разума, обезумяване, лудост. В съвременната психиатрия означава оглупяване - упадък на умствено-паметовата дейност, настъпил след предшестващо нормално или болестно интелектуално развитие на личността).
Деменцията е хронично генерализирано органично разстройство, което засяга различни висши корови функции. На първо място страда паметта и хората взимат различни мерки - записват си предстоящите задачи и др. Има затруднения при използването на понятия при говор, страда способността за абстрактно мислене, ориентацията за време и пространство, нарушени са вниманието и концентрацията, страда способността за разбиране на смисъла на ситуацията, както и преценката за необходимите действия в дадена ситуация (планът за действие). Нарушават се математическите способности. Първо е засегната ориентацията за време (коя година, месец или ден е в момента; пациентът не помни кога е роден) и за място (не помни как да се прибере в къщи). При нарушена географска ориентация, деменцията е в по-напреднал стадий.
Когато се прави оценка на деменцията, трябва да сме сигурни, че пациентът е в ясно съзнание, т.е. че няма делир!
Много често деменцията е съпроводена и от други характеристики: страда емоционалният контрол на човека (лесно се смее, разплаква, избухва), както и социалното му поведение (не се съобразява с нормите на приличие). Има промени в мотивацията, интересите и инициативите му. В началните етапи на деменция могат да настъпят промени в характера, изразени в усилване на обичайните му характеристики - от упорит и настойчив става инат; от притеснен става непрекъснато тревожен (напр. за здравето си и др.). Има различни болести, чиято основна проява са симптомите на деменция.
Сподели с приятели: |
