Психопатология и психиатрия въведение

Диагнозата "деменция" означава, че има хронична болест, която постепенно (с различна скорост) се влошава. Следователно:

1. Трябва да се планират продължителни грижи за хронично болния, но при съобразяване с възможностите на грижещите се, за да не бъде в техен ущърб). Непосилно е за един човек да поеме такава задача (може да получи психични проблеми). Когато се планира лечението, трябва да се открият всички възможни източници (роднини, социална помощ) за подкрепа от заобикалящата среда.

2. Семейството на пациента се нуждае от подкрепа по две линии:

а) съвети и напътствия за грижите, които трябва да полагат за болния;

б) в емоционален план - да се преодолее срамът, гневът, вината (ако има такива).

3. Трябва да се предвидят възможностите за рехабилитация на болния (занимания в рамките на способностите му в момента), за да се поддържат все още действащите функции. Така човек по-трудно се предава духом, чувства се все още включен в живота по някакъв смислен начин - това е в пряка връзка със самооценката му (ниската самооценка води до задълбочаване на психичното нарушение).

4. Да се предвиди ниво на адекватен надзор над пациента в зависимост от тежестта на болестта (да не се загуби, да не запали къщата и др.).

5. Трябва да се следи редовно телесното му здраве (промените му могат да доведат до промени в психичното състояние).

При повечето деменции има наследствен компонент (генетична предопределеност), особено при болестта на Алцхаймер (смята се, че при нея може да се отдели генът на болестта). Тук става въпрос за вероятност, а не за сигурност за влиянието на наследствеността.

*VII. ЕПИЛЕПСИЯ. (Това заболяване не влиза в конспекта) С две думи:

Органично разстройство. Хроничен мозъчен синдром. Характеризира се с различни по вид, но повтарящи се гърчове (пристъпи), които се дължат на абнормно (силно и синхронно) разреждане на групи от мозъчни неврони. Засягат най-често двигателни и сетивни функции. Около 2/3 от случаите на епилепсия са с неизяснени причини. В останалите случаи възникването на епилепсията се обяснява с наличието на различни болести и травми, употреба на алкохол. Със случаите на епилепсия обикновено се занимават невролозите. По-голямата част от епилептиците нямат психиатрични проблеми, с изключение на епилепсия, засягаща темпоралния (слепоочния) дял на мозъка. Най-често проблемите са свързани с личностови промени (прекалена избухливост, трудна смяна на асоциативните потоци, темите).

Друг проблем при епилепсията са депресията и психозите (налудности, халюцинации). Въпросът е дали психозата е свързана с припадъците или настъпва независимо от тях (лечението е различно!).

Лечение. Основно - медикаментозно. Лекарствата се пият дълги години и предотвратяват припадъците. При психосоциалното лечение първият проблем е свързан с приемането от родителите (защото в повечето случаи епилепсията се проявава в детска възраст) на диагнозата и обясненията за нея. Друг проблем е свръхпротективността на родителите спрямо детето, особено по време на юношеството (понякога юношите са склонни да прекъснат лечението си и тогава разбират, че са различни от другите хора).