IV. ВИДОВЕ личностови разстройства

Характеризира се с особени, странни мислене, поведение, реч. По отношение на мисленето са налице необичайни вярвания, разбирания и особено странни занимания (магии, присъствия, контакти, долавяне на вътрешния свят на другите, странни сензорни преживявания). Индивидите изглеждат дистанцирани, студени, неангажирани. Интонацията на гласа въобще не се променя. Среща се по-често сред родственици на хора с шизофрения и поради това е спорно дали е личностово разстройство или трябва да си намери място в класификацията на шизофренията.

Избягване на социални и междуличностни контакти, емоционална студенина и склонност към фантазиране и самовглъбяване. Пациентът е имал малко приятели извън тесния семеен кръг и често е безразличен към похвали или критика от околните. Той е студен и резервиран, не изпитва особено удоволствие от близки лични взаимоотношения и няма желание за сексуални преживявания.

Когато човек общува с такива личности, има чувството,че го възприемат като част от мебелировката. Функционират добре в условия, при които не се изисква контакт с други хора (научни работници, работа с компютри, философски занимания и др. "самотни" дейности). Когато им се предлага помощ не трябва да се фамилиарничи или интимничи с тях (напр. потупване по рамото) - всеки опит за проникване зад "стената" на шизоидната личност се преживява като физическа заплаха. Човек с шизоидно разстройство не е склонен да се оплаква и споделя. Терапията трябва да е предпазлива и не трябва да предполага емоционално натоварване. Груповата терапия е неподходяща. Често има припокриване на характеристики от шизотипното и шизоидното личностово разстройство.

3. Параноидно разстройство (параноидна личност, сензитивна личност).

Пациентът проявява прекомерна чувствителност към унижение и отблъскване, склонност да тълкува погрешно неутралните или приятелски действия на околните като враждебни и презрителни, както и борбено и упорито чувство за лични права. Може да е склонен към ревност или прекалено чувство за собствена значимост. Такива хора лесно могат да се изживяват унижени и потискани и мисленето им е твърде себеотносно.

Параноидните личности масивно използват проекцията като защитен механизъм - виждат собствената си лошотия у другите. Хора с такъв вид особености могат да станат психотични, когато имат по-малко информация, когато каналите, по които могат да коригират фантазиите си относно реалността са малко (напр. в чужда страна, поради изолацията лесно се развиват налудностите, особено налудностите за отношение. Всеки от нас си има налудности, но обикновено ги държи в главата си!).

При работа с такива хора не трябва да се провокират параноидните симптоми - на пациента трябва подробно да се обясни какви лекарства му се предписват (защо точно тези, а не други), за да не реши той, че искат да го отровят. Всяка интервенция трябва да бъде внимателна!

Пациентът (по-често пациентката) се държи демонстративно. Тя е склонна да преувеличава и драматизира описанията както на симптомите, така и на обстоятелствата. Онези страни на нейното собствено поведение, които не съответстват на романтизираната версия, разказвана от нея, биват игнорирани или отричани. Показът на чувства (изблици на плач или гняв) обичайно придружава историята. Прави впечатление обаче твърде лесното им предизвикване и бързо изчезване. Пациентката проявява егоцентризъм в личните отношения, показвайки твърде малко внимание към чувствата на другите, за да създаде каквито и да било сериозни връзки. Всъщност, макар често да е сексуално предизвикателна, собствените й интимни отношения са незадоволителни, защото често е фригидна или сексуално наивна. Обикновено тя е привлекателно момиче, което се е научило да флиртува не толкова за започване на сексуална връзка, колкото като средство за постигане на целите си.

Трябва да са налице следните условия:

а) поведение, търсещо внимание (или хистрионно поведение);

б) изискващо поведение в междуличностните отношения (манипулативно поведение);

в) демонстрация на емоции, които се предизвикват лесно или са по-силни, отколкото предполагат обстоятелствата (силни, но "плитки" емоции).

Много голяма част от самооценката на хистрионната личност е вложена във външни неща (явление, което е характерно за повечето жени). Когато външността им е застрашена (напр. от заболяване), реакцията е изключително болезнена. Обичаен начин за справяне при жените е кокетството, а при мъжете - "мъжкарското" поведение.

Лечението може да е с индивидуална или групова терапия, но терапевтът трябва да прецени доколко групата може да "издържи" такъв пациент - той непрекъснато ще поддържа манипулативен начин на поведение.