I. РЕЛАКСАЦИЯ
Способността да се отпускате е първата предпоставка, може би дори - самата първа стъпка. Нарочно обобщено и е както физическо, така и умствено. Наред с условието за релаксация е и освобождаването от всякакви задължения, свързани с времето. Не можете да бързате, пропуснати срещи или очаквания за разговори по служба не трябва да объркват мислите ви. Нетърпение от всякакъв вид може да опропасти шансовете ви за успех.
Съществуват много техники за постигането на такава релаксация, а и много добри книги засягат проблема. Просто трябва да изберете метода, който ви пасва най-добре. Има три основни метода, които изглежда вършат работа, два от които са приложими в тези упражнения.
Авто или самохипноза. Достатъчно книги за изучаване на самия себе си предлагат този метод в различни версии. Тук отново е въпрос кое е най-ефективно за вашата индивидуалност. Най-удобен и бърз начин е да изучите самохипнозата
чрез тренировки под ръководството на опитен хипнотизатор. Той може да употреби постхипнотичен вариант, който ще доведе до бързи резултати. Обаче изберете си внимателно учител. Рядко срещани са практиците с чувство за отговорност, а множество са новаците. Различни форми на медитация могат да бъдат превърнати в ефективна релаксация.
Граница на спящото състояние. Това е може би най-лесният и естествен метод и обикновено осигурява релаксация едновременно на тялото и мозъка. Трудността в случая е точно в поддържането на деликатното „гранично" състояние между спане и пълна будност. Най-често просто заспивате -това слага край на експеримента за конкретния момент.
Само чрез практикуване съзнателното усещане може да бъде доведено до това гранично състояние - вътре в него и през него към избраната от вас посока. Няма да можете да измислите друг начин да го постигнете, освен чрез постоянни упражнения. Техниката е както следва: лягате си - за предпочитане, когато сте изморен и ви се спи. Когато се отпуснете и започвате да се унасяте в сън, задръжте съзнателното си внимание върху нещо - каквото и да е, но със затворени очи. Когато успеете да се задържате неотклонно в граничното състояние, без да заспивате, вие вече сте преминали първия етап. Напълно нормално е да заспите много пъти в процеса на съзнателното задълбочаване. Няма да сте в състояние да избегнете това, но не позволявайте то да ви обезкуражи. Процесът не е само за една нощ. Ще разберете, че вече имате успех, когато започнете да се тревожите и очаквате още нещо да се случи!
Ако опитите да останете в граничното състояние ви изнервят, реакцията също е нормална. Изглежда съзнанието се бунтува срещу разделянето на властта, която има в будно състояние. Ако това се случи, прекъснете релаксацията, станете, поразходете се, направете няколко упражнения и легнете отново. В случай че и това не помогне да се успокоите, заспивайте и опитайте друг път. Просто не сте във форма.
Когато сте „концентриран", а картината на мисълта, която сте поддържали, изчезне и разберете, че мислите за нещо друго, вие сте близо до завършване на Състояние А.
Достигнете ли до Състояние А - способността да поддържате спокойно и неограничено граничното състояние, имайки в съзнанието си едничка изключителна мисъл,- вие сте готов за следващата стъпка. Състояние В е подобно, но с елиминиране на концентрацията. Недейте да мислите за нищо, а останете в равновесие между будното състояние и спането. Просто гледайте през затворените си очи към тъмнината над вас. Не правете нищо повече. След многократно повторение на упражнението може да халюцинирате „мислени картини" или фигури от светлина. Те изглежда не са от голямо значение, а са просто форма на нервно разтоварване. Мога например да си спомня, опитвайки се да постигна това състояние, след като в продължение на часове бях гледал футболен мач по телевизията. Всичко, което видях, бяха мисловни картини на футболисти - тичащи, блъскащи се, дриблиращи и т. н. Трябваше ми половин час, докато картината отзвучи. Тези мисловни картини очевидно имат връзка с визуалната ви концентрация по време на предишните осем-десет часа. Колкото по-интензивна е концентрацията, толкова по-бавно ще елиминирате впечатлението.
Постигнали сте напълно Състояние В, когато можете да лежите безкрайно, след като впечатлението е отшумяло, без да се изнервяте, виждайки единствено тъмнината.
Състояние С е систематично задълбочаване на съзнанието, докато се намирате в Състояние В. То се постига чрез внимателно пускане на неподвижно задържаното от вас гранично състояние на заспиването и задълбочаване на пасивността малко по малко при всеки следващ опит. Ще се нау-чите да установявате степени на задълбочаване на съзнание-то чрез „спускане" към дадено ниво и връщане по желание. Ще разпознаете тези степени чрез затваряне на различни се тивни механизми за входяща информация. Обикновено най напред върви усещането при допир. Изглежда все едно няма те усещане в никоя част от тялото си. Много скоро следва мирисът и вкусът. После са слуховите сигнали, а най-накрая е зрението. (Понякога последните две са преобърнати. Подозирам, че причината зрението да е последно, е, че упражнението изисква употребата на зрителната мрежа дори и в тъмнината.)
Състояние Д е постигането на С, когато човек е напълно отпочинал и освежен в началото на упражнението. Това е много важно и е много по-лесно да се опише, отколкото да се постигне. Да навлезете в състоянието на релаксация пълен с енергия и буден е абсолютната сигурност, че ще поддържате съзнателен контрол. Най-добрият начин за постигането на Състояние Д в ранните опити е да започнете упражнението веднага след ставане след кратка почивка или нощен сън.
Започнете упражнението, преди да се въртите в леглото физически, докато тялото ви все още е отпуснато от съня и съзнанието ви е съвсем нащрек. Не пийте много течности преди сън и няма да изпитвате моменталната нужда да освободите пикочния си мехур веднага след събуждане.
Възбуждане чрез опиати. Изглежда никой от опиатите, които довеждат до релаксация и които вече са употребявани, не помагат. Барбитуратите предизвикват загуба на умствен контрол и само водят до объркано състояние в по-дълбоко съзнание. Същото важи в по-малка степен за успокоителните. Постига се отпускане, но с цената на усещане. Алкохолът във всяка форма има същия ефект. По-екзотичните смеси като например алкалоиди, халюциногени са може би по-продуктивни. Не съм имал достатъчен контакт с такива вещества, за да имам обосновано предложение. Възможно е по-задълбочени проучвания да бъдат показателни за тях.
Използвал съм и трите метода. Много рано отхвърлих релаксацията чрез употреба на наркотици, защото резултатът бе загуба на съзнателен контрол и изопачено усещане. В първата техника бяха подготвени специални записи за хипнотично индуциране. Те бяха много ефективни и полезни. Техниките на граничното състояние на съня са много често използвани. Въпреки сложната звукова процедура, за мен това е най-естественият метод.
II. СЪСТОЯНИЕ НА ВИБРАЦИИ
Обобщението на този ефект е най-критично от всички. Субективното сетивно усещане, което той произвежда, е споменато многократно. Веднъж постигнато, не трябва да ви се казва, че сте успели и сте превъзмогнали друго голямо препятствие.
Всичко, което може да се предостави, са указанията. При сегашното равнище на познанието е известно защо тези неща вършат работа. Също както, когато щракнете ключа на лампата, без да знаете как точно действа той, откъде идва електричеството или защо и как действа между затворените в крушката волфрамови жички. Най-малкото, целият материал, съдържащ се в настоящата книга, е установен по напълно емпиричен начин. Встрани от принципната човешка лаборатория - този писател - няколко други индивиди са опитали този пример. Достатъчно е да кажа, че са получили положителни резултати.
Помощ за достигане на вибрационно състояние. Легнете в най-благоприятно за релаксация положение, но тялото ви трябва да е по оста север - юг, като главата ви е към магнитния север. Отпуснете дрехите си, покрийте се с нещо, за да ви е малко по-топло, отколкото по принцип обичате. Махнете всякакви бижута или метални предмети, които са близо или докосват кожата ви. Уверете се, че ръцете, краката и тилът ви ще се отпускат в положение, което няма да пречи на кръвообращението. Затъмнете добре, така че никаква светлина да не прониква през клепачите ви. Нека стаята ви да е в полумрак, защото иначе няма да имате никаква възможност за визуална информация.
Абсолютно необходими неща. Уверете се безусловно, че няма да бъдете обезпокояван по никакъв начин, нито чрез директна физическа интервенция, телефонно позвъняване или други смущаващи шумове. Не си поставяйте ограничения във времето или крайни срокове. Надали ще успеете да използ вате времето; прекарано за експеримента, по по-полезен начин. Нищо предстоящо не трябва да отнема от времето за опита.
Постигнете състоянието на релаксация. Направете го чрез метода, който според вас е най-подходящ. Работете до Състояние Д или неговия еквивалент и задръжте до възможно най-дълбокото, ниво на отпускане, без да отслабвате съзнанието си. Когато е минало достатъчно дълго време, за да сте сигурни, че сте постигнали това, повторете наум: „Съзнателно ще възприема и запомня всичко, с което ще се срещна през този период на отпускане. Когато съм напълно събуден, ще си спомня в детайли само онова, което ще бъде от полза за моето физическо и духовно съществуване." Кажете си го пет пъти. След това започнете да дишате през полуотворената си уста.
Установете вибрационните вълни. Продължавайки да дишате през полуотворената си уста, се концентрирайте върху тъмнината пред затворените си очи. Първо погледнете в тъмнината на около трийсет сантиметра от челото си. Сега преместете точката си на концентрация на деветдесет сантиметра, а после на сто и осемдесет. Задръжте за малко, докато точката на концентрация е твърдо установена. Оттам преместете точката 90 градуса нагоре, на линия, успоредна на оста на тялото и достигаща до над главата. Достигнете вибрациите на това място. Когато ги намерите, съзнателно ги върнете в главата си.
Тази проста картина може да постави много въпросителни. Какво да достигнем? Какво да върна в главата си? Да опитаме друг метод на обяснение. Започнете съзнателно концентриране, като че ли две линии излизат извън външните ъгълчета на затворените ви очи. Мислете за тях като за събиращи се в една точка на трийсет сантиметра от челото. Представете си ясно съпротива или натиск, когато тези две линии се срещнат, заредени като че ли електрически частици са свързани, или пък отблъскването на еднородните магнитни полюси. Сега разширете това свързване навън, на около деветде сет сантиметра, все едно дължината на ръката в изпънато състояние. Поради различията в ъглите образецът на налягането е променен. Свиването на пространството (сили?) между събиращите се линии, трябва да даде резултат и оттук налягането трябва да се увеличи, за да се постигне съединяването. След установяването на дължината от деветдесет сантиметра разширете пресечната точка на сто и осемдесет сантиметра от главата си, или 30 градуса. (За да можете правилно да си представите как точно изглежда ъгъл от 30 градуса, на-чертайте с ъгломер трийсетградусов ъгъл на хартия и запомнете вида му.)
След като вече сте научили как да установите и запазите трийсетградусовия ъгъл навън (или грубо сто и осемдесет сантиметра), снижете пресечната точка до 90 градуса (или буквата L) нагоре в посока към главата си, но паралелно на оста на тялото. С тази пресечна точка вие сте „пристигнали". Удължавайте и достигайте с тази точка все повече, докато постигнете реакция. Отново ще разберете, когато го добиете. Все едно пееща, съскаща, ритмично пулсираща вълна от пламтящи искри идва, бучейки в главата ви. Оттам като че се плъзга през тялото ви, като го прави сковано и неподвижно.
След като сте научили процеса и като имате познанието, няма да бъде необходимо да повтаряте всичко това. Нуждаете се единствено да мислите за вибрациите, докато сте в състояние на релаксация, и вибрациите ще се появят. Основен рефлекс бе установен, невропад, който отново и отново може да бъде следван. И пак това не е техника, която може да бъде постигната още от първия опит. Вероятността за успех са увеличава с всяко сполучливо усилие. Колкото повече го опитвате, толкова повече се увеличават шансовете за положителни резултати. Независимо, че сте успели, не винаги ще бъде възможно да го повтаряте по свое желание. Все още има много изменения, които пречат и трябва да бъдат изолирани и идентифицирани. И все пак достатъчно често „върши работа", за да бъде предмет на продължителни изследвания.
Ш. КОНТРОЛ НА ВИБРАЦИИТЕ
Когато сте постигнали вибрационното състояние, има определени указания, които трябва да следвате. Това условие при съзнателен контрол е целта, която преследвате. За да го осъществите, трябва внимателно да наблюдавате процедурите. Те, разбира се, трябва да бъдат спазвани в определена последователност в представения ред.
Няма доказателство, показващо, че вибрационното състояние е вредно за психиката или за физическото тяло. Ето тогава някои процедури, които трябва да бъдат прилагани систематично. Има есенция от буквално стотици опитани - и сбъркани - експерименти.
Приспособяване и аклиматизация. Това е начин да се каже, че трябва да привикнете към усещането на това необикновено условие. Всякакъв страх и паника трябва да бъдат елиминирани, когато почувствате вълни като електрошок, които безболезнено проникват в тялото. Най-добрият начин изглежда е да не правите нищо, когато те се появят. Лежете тихо и ги анализирайте обективно, докато те сами си отшумят. Това обикновено продължава около пет минути. След няколко такива опита ще разберете, че не сте подложен на екзекуция чрез електрически ток. Опитайте се да избегнете паничес-ката борба за преодоляване на паралитичното състояние. Можете да се справите с него, като с голямо усилие на волята седнете, но ще бъдете разочаровани от себе си, че сте го направили. В края на краищата, вие точно към това се стремяхте.
Пренасочване и моделиране. След като веднъж сте се освободили от страховите реакции, сте готови за стъпки към контрола. Най-напред съзнателно насочете вибрациите в пръстен, или ги принудете да влязат в главата ви. След това наум ги изпратете надолу по тялото си до пръстите на краката и отново пак ги върнете към главата. Накарайте ги да се плъзгат ритмично във вълна из тялото ви от глава до пети и обратно. След като сте дали импулс на вълната, оставете я да продължи по своя воля, докато отшуми. Това ще отнеме около десет секунди - пет надолу, пет нагоре, - за да може вълната да направи пълен кръг от главата до върховете на пръстите на краката и обратно. Практикувайте го, докато вибрационната вълна започва моментално по команда от мозъка и се движи стабилно, докато отшуми.
Дотогава ще сте забелязали колко неравни са вибрациите понякога, сякаш тялото ви е жестоко разтърсвано чак до молекулно и атомно равнище. Може би е малко неприятно и ще почувствате желание да ги направите равномерни. Постига се, като ги принудите да пулсират по пътя на съзнанието си, за да увеличите честотата им. Нормалният им вибрационен темп сякаш е от порядъка на 27 цикъла в секунда (това е темпът на самата вибрация, а не на честотата от глава до пръсти). Образецът отговаря на тази пулсираща команда много незабележимо и бавно в началото. Първият признак за успех е, когато вибрациите станат равномерни и не са разтърсващи. Вече сте на път да се контролирате, когато те правят стабилен и здрав ефект.
От основно значение е да се научите и прилагате този процес на ускоряване. По-бързият вибрационен ефект е формата, която позволява отделяне от материалното. След като веднъж сте установили движещата сила на забързването, ускорението изглежда действа автоматично. Накрая можете да усетите вибрациите, само когато започват. Те ще увеличават честотите си като мотор, пуснат в действие - докато честотата стане толкова висока, че не сте в състояние да я усещате. В тази фаза сетивният ефект е топлина на тялото, леко трептящ, но не прекалено.
Значително постижение в този стадий е знакът, че вече сте готов за първото си отделяне от физическото. И отново трябва да ви предупредя: Отвъд тази точка мисля, че връщане назад няма. В края на краищата ще се обвържете с действителността на това друго съществуване. Как това ще се отрази върху личността ви, върху всекидневния ви живот, върху бъдещето ви и философията ви, остава изцяло да зависи от вашата индивидуалност. Защото, веднъж отворен към та зи друга действителност, не можете да я затворите отново, колкото и да опитвате. Натискът от материалните неща може да го изчисти за известно време, но то ще се върне. Не можете вечно да стоите в отбранителна позиция срещу неговото появяване. Като заспивате или като се събуждате, когато просто релаксирате, вибрационната вълна ще дойде, без да сте я викали. Разбира се, можете да я прекъснете, но накрая се изморявате да се занимавате с това - и ето вя на ново пътешествие. Чувствате, че се борите срещу себе си.
А кой иска да се бори срещу себе си - с цената на един здрав нощен сън!
17. Процес на отделянето
След като сте достигнали до състоянието на вибрации и до някакъв контрол на вашия етап на отпускане, един допълнителен фактор трябва да се има предвид. Възможно е вие вече да сте го придобили, тъй като той обикновено е продукт на предишни упражнения. Въпреки това трябва да бъде споменат.
Факторът е контрол на мисълта. В състоянието на вибриране вие очевидно сте обект на всякакви мисли, едновременно и по ваша воля, и съвсем непреднамерени, които минават през ума ви. Така вие можете да бъдете толкова близо до състояние „без мисъл" или „единствена мисъл" (концентриране), колкото е възможно. Ако една целенасочена идея ви хрумне, вие реагирате мигновено и често по нежелан начин. Подозирам, че човек никога не е изцяло освободен от този вид разсейване. Или поне аз не съм бил, което би могло да обясни много иначе непонятни пътешествия до места и при хора, неизвестни за мен. Сякаш те са предизвикани от мисли или идеи, за които не съм си давал сметка, че притежавам в подсъзнателно равнище. Единственият път е да се прави всичко възможно за излизане от неудобните ситуации.
Имайки предвид това, първите упражнения за отделяне на Второто от физическото тяло би трябвало да бъдат ограничени по време и действие. Това, което следва, е изградено основно като опознаване и ориентиране. Те пък ще позволят да се постигне разделянето без страх и грижи.
Освобождаване от крайностите. То дава възможност да се запознавате с усещането на Второто тяло без пълно предаване. След релаксацията и създаването на вибрационното състояние работете поотделно или само с дясната си ръка и рамо, или само с левите си части. Много е важно, защото то ще бъде вашето първо потвърждение за истинността на Второто. Само с една ръка докоснете всеки предмет - пода, стената, вратата или каквото друго желаете и за което си спомняте, че е било извън възможностите ви да бъде достигнато с материалната ви ръка. Бъдете настоятелни в опита си да достигнете до този предмет. Осъществете процеса на достигането нито нагоре, нито надолу, а в посоката, където сочи ръката ви. Направете го така, сякаш протягате ръка, без да я издигате или снишавате. Една разновидност на упражнението е да протегнете ръката и рамото си навън, без да имате определен предмет наум. Често методът е по-добър, когато нямате предварително намислена идея за онова, което бихте „усетили".
Когато излезете навън по този начин и не почувствате нищо, протегнете ръка още малко по-нататьк. Продължавайте да я изтегляте внимателно, все едно че я протягате, докато тя докосне някакъв материален предмет. Ако образът на вибрирането все още действа, значи все още работи, и ръката ви ще усети или докосне евентуално нещо. Когато това наистина стане, изучете с вашето сетиво за допир материалните подробности на предмета. Опипайте, за да почувствате дали няма някакви драскотини, пукнатини или необикновени детайли, които по-късно ще можете да разпознаете. В този момент нищо няма да ви изглежда необикновено. Вашият сетивен механизъм ще ви каже, че докосвате предмета с материалната си ръка.
Тогава точно е вашето първо изпитание. След като се запознаете с предмета посредством прекалено удължената си ръка, насочете напред ръката си и докоснете предмета с върховете на пръстите си. Първоначално ще почувствате съпротивление. Натиснете малко по-силно и внимателно преодолейте това съпротивление. Тогава ръката ви сякаш ще премине направо през предмета. Продължете да натискате, докато ръката ви изцяло излезе от другата му страна и срещне друг материален предмет. Идентифицирайте и втория предмет чрез докосване. После внимателно отдръпнете ръката си назад през първия предмет, а после бавно към нормалното, така че да се чувства, че е там, където „принадлежи".
Тогава намалете вибрациите. Най-добрият начин е да направите опит да раздвижите физическото си тяло. Мислете за физическото си тяло и отворете физическите си очи. Възвърнете физическите си сетива съвсем съзнателно.
Когато вибрациите изчезнат напълно, полежете мирно няколко минути за пълно и цялостно възстановяване. После станете и опишете подробно предмета, който сте „усетили", определяйки местоположението му по отношение на ръката и рамото ви в легнало положение. Отбележете детайлите на първия и втория предмет, докоснати и усетени от вас. Направите ли и това, сравнете описанията си с истинските предмети. Обърнете специално внимание на малките детайли, които не сте могли да забележите от разстояние. Почувствайте физически предметите, за да сравните с усещането си по време на вибрациите.
След като изследвате и двата предмета по един и същи начин, може да установите, че въобще не сте знаели за присъствието им или тяхното място преди експеримента. Това също е важно. Изследвайте линията на посоката от мястото, където лежи физическата ви ръка, през първия, та чак до втория предмет. Това права линия ли е?
Проверете резултатите си. Дали първият предмет, който сте докоснали, се намира физически на разстояние, до което би било абсолютно невъзможно да достигнете без физическо движение? Дали детайлите на предмета - особено незначителните - съвпадат с вашите записки? Направете същото сравнение и за втория предмет.
Ако отговорите ви са утвърдителни, вие сте постигнали първия си успех. В случай че фактите не съответстват, опитайте пак друг ден. Почти без ограничение, щом сте установили вибрационното състояние, можете да изпълните това упражнение.
Бихте могли също да практикувате твърде лесно и следното. След настъпването на вибрационното състояние, лежейки по гръб с ръце или отстрани, или върху гръдния ви кош, внимателно ги вдигнете нагоре, без да гледате към тях, и докоснете пръстите на китките си. Правете го съвсем небрежно и разсеяно, но запомнете сетивните резултати. След като вече сте стиснали двете си китки над гръдния кош, погледнете към тях със затворени очи. Ако сте направили движението достатъчно внимателно, ще можете да видите едновременно и физическите, и нематериалните си ръце. Първите ще лежат спокойно отстрани или върху гръдния ви кош. Сетивното усещане ще дойде от нематериалните ви ръце и китки, които се намират над физическото ви тяло. Можете да изследвате феномена колкото пъти пожелаете по своя воля. Докажете сами на себе си, че движите нещо друго, а не физическите си ръце. За да сте напълно уверени в истинността му, направете го по всички възможни начини.
Много е важно да връщате обратно нематериалните си ръце към пълно съединяване с физическите им двойници преди „заглъхването" на вибрациите. Въпреки че няма да има жестоки последствия, ако не го направите, все пак смятам, че в началните етапи не трябва да изследвате тази възможност.
Техника на отделянето. Най-простият метод при разделянето от физическото е процедурата на „извисяването". Целта не е да пътувате до далечни места, а да се запознаете с усещането, получено по сетивен път в собствената ви стая и позната обкръжаваща среда. Причината е, че първото истин ско преживяване после ще бъде изследвано и проучвано сред предмети, чиято самоличност съвсем лесно може да се установи.
С цел да си помогнете при ориентацията по-добре е тези начални упражнения за пълно отделяне да се провеждат при дневна светлина. Проучете сам за себе си вашите нужди по отношение количеството светлина в стаята. Ако е възможно, не употребявайте електрическо осветление.
За да изпълните условието, установете вибрационното състояние и поддържайте пълен контрол върху мисловния си процес. Трябва да стоите в ограниченото пространство на стаята си. Мислете си, че ставате по-лек, че се носите из въздуха и колко е хубаво да го правите. Със сигурност трябва да мислите колко прекрасно би било да летите, тъй като най-важното в случая е субективно асоциираната мисъл. Вие напълно желаете да го направите, защото то е нещо, на което вие емоционално ще отговорите. Още преди да сте извършили самото действие, вие вече реагирате, че го възприемате. Ако продължавате да поддържате само тези мисли, ще се отделите и ще се издигнете съвсем безпрепятствено извън физическото. Може и да не успеете от първия път, дори и от втория. Но е абсолютно сигурно, че ще го постигнете, ако спазвате предварителните процедури.
Вторият метод е „ротационната" техника, която вече бе споменавана много пъти. Условията са същите, както току-що описаните. Бавно се преобърнете, сякаш се въртите в леглото, за да ви бъде по-удобно. Не правете опит да си помагате нито с ръце, нито с крака. Започнете обръщането, като извивате тялото си, първо главата и раменете. По всякакъв начин се движете бавно, упражнявайки внимателен, но твърд натиск. Ако не сторите това, може да се почувствате изгубен и сякаш усукан, като търкалящ се дървен пън във вода, преди да можете да промените натиска. Действието е много объркващо само защото може да загубите ориентация и да бъдете принуден да търсите обратния път внимателно, като се въртите.
Лекотата, с която сте започнали да се обръщате, без три ене или каквото и да е усещане за собствено тегло, ще бъде знак за вас, че сте постигнали успех при отделянето. Когато това стане, започнете бавно да се преобръщате, докато почувствате, че сте се придвижили на 180° (т. е. обърнали сте се лице в лице с физическото си тяло). Необичайно е как бихте разпознали тази поза. Тези 180° представляват просто две обръщания по 90°, което е лесно да се усети и без ориентация.
След като вече сте заели поза на 180° от началното ви положение, престанете да се обръщате просто като помислите за това. Без забавяне започнете да мислите за летене нагоре, отдалечавайки се от физическото тяло. И пак, когато установите вибрационното състояние, този метод със сигурност ще бъде резултатен.
От двете техники за отделяне задължително трябва да опитате най-напред първата. След изпитването и изучаването и на двете, онази, която ви се струва по-лесна, ще бъде и най-често употребяваната от вас.
Местни експерименти и опознаване. Постигнатият успех в процеса на отделянето ще бъде най-показателен за вашата собствена последователност, че оставате в пълен контрол. Единственият възможен начин да го направите е да стоите в непосредствена близост до физическото в началните етапи. Каквото и да чувствате емоционално, винаги се дръжте наблизо до материалното си тяло. Правя това предупреждение не защото знам за някаква опасност, а защото така вие ще поддържате един постепенен темп (степ бай степ) на запознаване и ще чувствате сам за себе си какво се случва. Дивите, неконтролирани пътешествия на този етап могат да доведат до неудобни ситуации и състояния, които биха ви принудили да започнете отново да учите това, което вече сте постигнали. Процесът на умствената аклиматизация ще бъде съвсем различен от всичко, което досега сте преживели. Постепенната адаптация ще увеличи вашето самочувствие и ще ви помогне да бъдете напълно откровен със себе си.
В този момент принципното упражнение е да се върнете. Бъдете винаги на не повече от метър разстояние от физическото си тяло. Въобще недейте да правите опит да се движи те свободно по-далече. Откъде ще разберете колко сте далече? Отново това е нещо, което сам усещате. Виждането ви сега е равно на нула. Принудете се да не отваряте очи дори и за миг, нека си останат затворени. Стойте близо до физическото. Когато мозъкът знае това, той ще ви задържа в необходимата област.
През следващите три - четири упражнения не правете нищо друго, освен да „излизате" и се връщате обратно във физическото. За да се върнете при тези условия, просто „помислете", че сте обратно във физическото, и ще се върнете. Ако сте използвали първия метод на отделяне, реинтегра-цията е относително проста. Веднъж след като вече сте се настанили на точното място в тялото си, ще бъдете в състояние да движите всяка частица от физическото си тяло и да активизирате някое или всичките от сетивата си. Всеки път, щом се върнете обратно, веднага отворете физическите си очи и седнете физически в леглото, за да сте напълно сигурни, че сте се „върнали изцяло". Това е, за да си подсигурите ориентацията, да си внушите увереност, че можете да се връщате по собствено желание и най-важното - да уверите сами себе си в непрекъснатия контакт с материалния свят, към който сега принадлежите. Каквото и да вярвате, това уверение е най-необходимото нещо.
Ако сте приложили метода на ротацията, бавно се върнете назад към физическото, отново чрез мислене за връщането, и когато усетите, че сте направили пълен контакт, започнете обратното си завъртане на 180 градуса, за да се съедините с физическото. Няма никакво значение дали ще се въртите в същата посока или ще се върнете в обратната на тази, която ви е помогнала да се отделите.
И при двете техники има едно съвсем леко, като пощип-ване, разтърсване, когато отново сте в пълна връзка с физическото. Трудно ми е да ви опиша абсолютно точно това усещане, но вие сами ще го разпознаете. Винаги изчаквайте малко, преди да седнете в леглото, след завръщането, преди всичко за да отстраните всяко възможно затруднение. Сами си дайте възможност за възстановяване и привикване с физи ческата среда. Физическото действие на сядането е това, кре-то доказва връзката с материалното съвсем демонстративно. Вие ще знаете, че съвсем съзнателно и по своя воля можете да извършвате физически движения, разнообразени с опити в нематериалната среда, и по време на целия този процес ще притежавате съвсем съзнателно усещане за всичко.
Ще сте извършили целия цикъл, когато сте в състояние да се отделите от физическото, после да се върнете, да седнете и видите колко време е продължило всичко, и веднага пак да се отделите и да се върнете обратно към физическото, без каквато и да е загуба на съзнателна връзка. Отбелязването на показанието на часовника ще ви помогне за това.
Следващата стъпка при опознаването е да се отделите на малко по-далечно разстояние, прилагайки същата процедура. Всяко разстояние, чак до три метра отдалеченост от физическото, ще свърши работа. Винаги поддържайте умствена концентрация вър\у единична цел, без някакви целенасочени мисловни шаблони, особено при тези по-разширени опити. След като привикнете към усещането да сте повече „разделени", наум си кажете, че можете да виждате. Не мислете за действието по отварянето на очите, защото това би могло да ви върне към физическото и да прекрати вибрационното състояние. Вместо това само мислете, че гледате - и вие наистина ще виждате. Няма да имате усещането за отваряне на очи. Изведнъж тъмнината ще изчезне. Първоначално виждането ви ще бъде неясно, както при полуосветено, замъглено, както при късогледство. В настоящия момент не се знае защо е така, но като привикнете, зрението ви ще се изостри.
Първата гледка на физическото ви тяло, лежащо отдолу, ще бъде обезкуражаваща, ако приложите предишните упражнения. След като останете доволни, че наистина това сте „вие", лежащи там, визуално проучете стаята от мястото, където се намирате. Наум се придвижете съвсем бавно, но не насилствено, към някоя от посоките. Раздвижете ръка или крак, за да се уверите, че можете да се движите. Преобръщайте се и се запознайте с нови елементи, ако желаете. Но винаги оставайте на необходимото разстояние от физическото.
В този етап е възможно да се изпълните със силни желания, което би могло почти да ви разстрои. Това е и най-големият проблем, който можете да срещнете в този момент. Тези желания, появили се съвсем непреднамерено и неочаквано, са субективни и емоционални. Те могат да потопят де-дуктивната мисловна позиция, която така грижливо сте изградили. Най-важното решение е да разберете, че не трябва да ги приемате като зли или погрешни. Те просто си съществуват и вие трябва да се приучите да се справяте с тях. Правилото е да не отхвърляте съществуването на тези желания. Признайте, че те са дълбоко свързани ваши части, които не могат да бъдат отхвърлени чрез „мислене". Докато не го направите, не бихте могли да ги контролирате.
Тези желания включват свобода (да се наслаждавате на освобождението от материалните ограничения и гравитационния ефект), Сексуалните контакти (първо с някого, когото обичате, а после на изцяло сетивно равнище), религиозен екстаз (разнообразен, основан върху силата на условностите от ранното детство). И много други такива могат да се появят при експериментите в необичайни обстоятелства и заобикаляща среда за всеки индивид. Вярата, която трябва да ви крепи, е, че всеки ще има тези субективни стремежи, независимо от най-строгата дисциплина и самоанализи. Това, за което говорим, са онези елементи, много под повърхността на съзнанието, които обхващат вашия собствен фундаментален характер и личност. Както вече бе обяснено по-рано, тези елементи се появяват на повърхността, защото вие вече не сте точно съзнателна, интелектуална личност. Вие може би сте за първи път една безкрайност. Всяка ваша частица трябва да бъде изслушана и взета предвид, когато предприемете някакво действие. Номерът е да запазите съзнателното, онова, което мисли у вас (най-осведоменото от материалния свят) в доминиращо положение. Никак не е лесно.
Ето защо ще се натъкнете на проблеми, ако предприемете отхвърляне на личностното. Вместо това вие трябва да приемете тези понякога изненадващи нагони такива, каквито са - те са част от вас все пак - и да продължите да си гледате работата. Не можете да ги елиминирате, но за момент можете да ги сложите на втори план. Предложете им обещанието за бъдещо изпълнение. Няма да има съпротива. Тези нужди могат да разберат разделението, защото те са били негов предмет, откакто живеете!
След като сте успели разумно да се справите с тези други части от вас и за ваше удовлетворение сам сте си го демонстрирали поне шест-седем пъти в условията на близкото отделяне (в същата стая и на малка височина), вече сте готови за пътешествие на по-далечно разстояние и с по-специфични проучвания. На този етап вие вече сте преодолели всички страхове и предчувствия. Ако обаче не сте се справили с тях, трябва да повторите упражненията, които причиняват страховете, докато познанството и навикът ги прогонят.
Неминуем сигнал за връщане. Както бе отбелязано, страхът от невъзможността за обратно връщане е този, който възпира напускането на тялото. По време на ранните ми експерименти усетих този проблем многократно. За щастие намерих решение, независимо от трудностите, които ми се изпречиха. След грижлив анализ на стотици тестове успях да развия техника на непогрешимостта. Единствената гаранция, която може да се даде, е, че тя при мен продължава безотказно да действа.
Първо, ако срещнете трудности, не изпадайте в паника. Преди всичко запазете вашия рационален мисловен процес. Ужасът само влошава ситуацията. Внушете си тази проста формулировка и я викайте на помощ - връщане към физическото, независимо къде сте се озовали, мислете за физическото си тяло. Наум започнете да движите някоя част от материалното си тяло. Раздвижете пръст или само върха му. Физически вдишайте дълбоко, отчаяно глътка въздух. Реак-тивирайте вашите пет сетива или което и да е от тях. Раздвижете челюстта си. Изплезете си езика. Всяко действие, което може да включи физическо движение или употребата на физическа енергия, ще свърши работа. Ако първоначално някое не задейства, опитайте друго. Безспорно някое такова мисловно действие ще ви върне към материалното. Въпросът е
само кое от тях ви върши най-добра работа.
Когато тази техника се приложи, обратното връщане е мигновено. То е комбинация от автоматичен визьор за посоката и ракетна струя. Обратното съединяване е мигновено, когато се използва това. Мигновеното връщане обаче елиминира силата на вашия избор или желание. След като започне вече да действа, не можете да го спрете. Ще се върнете във физическото без каквато и да е възможност да разберете какво става и по какъв начин. Затова трябва да го възприемем като резервна мярка в случай на опасност, а не като някаква забележителна стъпка във вашата методология.
При обикновени условия вие трябва да мислите или да усещате посоката или мястото на вашето физическо тяло. След това без бързане, съвсем спокойно и по свое желание, започнете да се връщате.
Механизмите на движението. Сега вече сте наясно с правилните пътища за контролиране, включително сигнала за връщане в случай на опасност. Готови сте за най-важната от всички стъпки: „да отидете" на далечно разстояние и да се върнете. Определено не е препоръчително нетърпеливо да започвате този експеримент, преди да сте извършили многократно предишните упражнения и да успеете съвсем безпрепятствено да се справяте с тях. Възможно е и при предишните опити съвсем непреднамерено да сте отишли до някое далечно място. Ако случаят е именно такъв, сами ще признаете голямото значение да се следва точната процедура.
Първо отделете „целта си". Запомнете правилото: трябва да отидете при личност, а не на място. По-късно и това ще бъде възможно да се постигне, ако сте дълбоко емоционално свързан с мястото. До днес обаче експериментите са показали твърде слаб успех по тази линия. Възможно е това да се дължи и на личните качества на писателя.
Изберете човека (жив), когото желаете да посетите. Нека това бъде някой, когото познавате съвсем добре. Не му съобщавайте, че експериментирате. Това е най-важното, за да не се получи някакво предложение от негова или нейна стра на. Направете избора си, преди да сте навлезли във вибрационното състояние, а също и преди да започне процесът на отпускането.
Установете релаксацията и вибрационното състояние. Използвайте предпочитания от вас метод за отделяне. Отидете на близко разстояние, два до два и половина метра от тялото си. Докато още сте в „тъмнината", внимателно „помислете" за човека, когото имате намерение да посетите. Мислете не само за името му, но и за неговия характер и личностни качества като човек. Не правете опити да го видите като физическо същество, защото именно отражението на интимната му същност е това, което ще ви привлече повече, отколкото физическата му външност.
Докато мислите по този образец, превъртете се бавно на 360°. Някъде по кръга ще „усетите" правилната посока. То е нещо интуитивно, една сигурност, която нежно ви привлича като .слаб магнит. Дори тогава можете да направите проверка, за да се уверите. Преминете през тази точка при въртенето и отново се върнете към нея. Пак ще я почувствате много силно. Спрете се с лице към посоката. Помислете, че вече имате видимост и ще започнете да гледате.
За да можете да направите движение в избраната от вас посока, употребете цялостната версия на „удължаването" на Второто тяло, каквото вече сте практикували при първото упражнение с ръка и рамо. Най-лесният начин е да поставите нематериалните си ръце над главата си, като палците ви са събрани един до друг, сякаш плувец ще се гмурне във водата. С ръце в това положение помислете за човека, когото ще посетите, и протегнете тяло в тази посока. Можете да се движите бавно или бързо, в зависимост от силата на протягане-то ви. Колкото по-силно „се протегнете", толкова по-бързо ще се движите. Когато стигнете желаното от вас място, автоматично ще спрете протягането, без да си давате сметка за
това.
При връщането приложете подобен метод. Помислете за физическото си тяло, излезте и се протегнете. Ще се върнете незабавно. Обикновено нищо друго не се изисква. Има някои
твърдения относно държането на ръцете като при гмуркане. По начало се приема, че тази позиция ще прокара пътя или ще отстрани всякакви неочаквани предмети. Убеден съм, че протягането помага много повече, отколкото ръцете да се държат отстрани.
Ето, вече знаете всичко. Гореспоменатото може и да изглежда твърде ритуално, но не е предназначено за това. Възможно е то да не е по-добро от магическата формула на Средновековието. И до днес не се знае защо тази техника върши работа. Вероятно през следващите години заинтересувани физици, химици, невролози и други учени ще разработят подходящи теории, пасващи на действието. Ако достатъчно много хора поемат отговорността да изучат феномена по емпиричен път, нищо чудно да се появи нова наука.
В настоящия момент границите могат да изчезнат и за вас, ако съберете достатъчно кураж и търпение. Единственият начин да възприемете и опознаете тази необятна реалност е да я преживеете вие самите.
Желая ви успех!
Сподели с приятели: |