119
Никога не видях помощника, който ме заведе на посещение при д-р Гордън в Място II. Усетих ръцете му и чух неговия глас, нищо повече. Същото се отнася и за помощника, който една седмица по- късно ми направи забележка, че вече съм пътувал при доктора и няма нужда отново да го правя. Приемането на помощта без въпроси е нещо вродено. Рядко ми се е случвало по
това време да се обърна, за да разпозная помощника. Изглеждаше съвсем естествено.
Двамата млади мъже, които ме заведоха в апартамента след сеанса, сякаш много не пасват на тази категория. Определено имах чувството, че са дошли само за изпълнението на дадената задача и нищо повече. Това изважда на показ следващото странно нещо. От всички помощници, чиято самоличност бях успял да идентифицирам,
само един разпознах за втори път.
По време на посещението при Егню Бансън в Място II някой ме
поддържаше в такава поза, че да го виждам. Усещането за нежни, но здрави ръце от двете ми страни бе много силно. Същите ръце, когато ме завъртяха обратно, за да напусна (както на улицата помагат на слепец), не можеха и да бъдат по-живи. Ето още един пример за отклик от страна на помощниците при изпълнение на мое специфично желание.
Когато се паникьосах, скимтях и казвах молитви, прилепен към онази непревземаема бариера по
обратния път към дома, никой не помогна. Когато бях съкрушен и изтормозен от такива крайности,
помощ пак не идваше. Когато бивах диво завладяван от ставащото,
помощ отново не идваше. Още по-точно, дори и да ми помагаха, аз не знаех за това. Каква бе разликата? Как решаваха кога да ми помогнат и кога да ме оставят сам да се справя. Не знам.
И най-вече, кой скромно ме подкрепи да
се върна към физическото, когато се скитах из това сякаш необятно блаженство? За тази помощ не знам дали да съм благодарен или тъжен?
Не зная дали да класифицирам „домакина“ (глава 12) като един от тези помощници, макар че той наистина би могъл да е такъв. Той е един от онези, които не бих могъл определено да разпозная, ако имах възможност отново да го срещна. Разликата бе в това, че аз добих впечатление за приятелско чувство от негова страна, но в известна степен той бе по-различен от мен — по-възрастен и образован в друга сфера.
Това бе един от малкото случаи, когато изборът бе мой.
120
Странно, друг път, когато неотклонно съм се нуждаел от помощ,
никой не се появяваше. Пример — дивото изживяване, сякаш съм в чуждо физическо тяло (глава 12). Повърхностно погледната, това би могла да бъде и най-сериозната ситуация, изискваща незабавна помощ.
Записките ми не показват каквото и да е друго освен отърсване само и единствено чрез моите собствени усилия. И досега няма забележима следа.
Предлагам няколко от многобройните ми
съобщения в записките,
които могат да илюстрират скрити подробности около помощниците.
Сподели с приятели: