Пътуване извън тялото

121
имаше мълчаливи хора и сякаш знаех, че някъде на горен етаж има и други хора.
Докато стоях и чаках, нещо, прилично на шестнайсетмилиметров прожекционен апарат, бе включено и върху стената забелязах бяла рамка от светлина или пък екран с доста подобна форма на този в кината. С черен ръкопис върху бял фон се появи следната бележка:
„За чисто физически резултати вземете шест капки химикал в стъклена водна чаша.“
Развълнувах се при Тази гледка и се приближих към прожектора,
за да върна картината и да прочета отново бележката, така че да съм сигурен, че правилно съм я прочел. Опипвах за копчето за връщане, но не го намирах. (картината по това време бе изчезнала.) Тогава забелязах, че на пода се въргаляше филмова лента и помислих, че съм счупил механизма, докато го опипвах. Това ме изнерви и се втурнах обратно към тялото си, за да се предпазя от неприятности. Върнах се лесно.
3. 5. 1960 г. Следобед.
Лежах в пълно съзнание. Вибрациите набираха скорост, но единственото усещане бе горещината. Очите ми бяха затворени. Тъкмо щях да се издигна, когато две ръце поднесоха книга пред затворените ми очи. Книгата бе оръфана, многократно разгръщана от всички страни, така че можех да видя, че е книга. После тя бе отворена и аз започнах да чета. Същността на прочетеното бе, че с цел по желание да постигна състоянието, необходимо бе да добия отново чувството за подобно усещане, случвало се в миналото (тоест бе част от спомените ви.) възприех, че това означава да се мисли преди всичко за
„усещането“, за подробностите около случая. Имаше няколко илюстрации и постепенно книгата излезе от фокус, докато вибрациите затихваха. Колкото и да се опитвах, не можах да продължа четенето.
Накрая се установих във физическото и написах преживяното.
9. 3. 1959 г. Нощ.
Докато лежах в тъмнината със силни вибрации, „виждах“ със затворените си очи специалната тъмнина, а тя ставаше по-светла в една

122
точка, като отиващи си облаци. Накрая бял лъч светлина се провря отнякъде над главата ми. (Все още можех да чувам семейните шумове от работата в къщата и напълно съзнавах време и пространство. Бях все още вкъщи и напълно съзнавах всичко.)
Развълнувах се, но реших да не мърдам. В центъра на белия лъч сякаш израсна планински връх, точно там, където той разбута облаците. Събрах смелост и помолих за фундаментален отговор на най-важния ми въпрос. Не знам защо го направих, но ми се струваше,
че трябва да го направя. Звучен, дълбок глас — макар и да не бе глас, и сигурно не съзнателната ми мисъл, докато стоях в напрегнато очакване
— отговори:
— Наистина ли си сигурен, че искаш да знаеш? — дойде от светлинния лъч.
Отговорих, че съм сигурен.
— Достатъчно силен ли си, за да чуеш правилните отговори? —
Имаше слабо извинение и никаква емоция в тона.
Отговорих, че мисля, че съм сигурен. Изчаках и като че мина доста време, преди гласът да заговори отново.
— Попитай баща си да ти открие голямата тайна.
Започнах да разпитвам какво точно означава това. Но някой от семейството шумно се изкачи по стълбите и запали лампата в хола,
извън стаята ми. Още с щракването на светлината белият лъч светлина избледня и се стопи независимо от огромните ми усилия да го задържа. Облаците преминаваха от сиво към черно. Когато облаците напълно се разнесоха, отворих очи. Нямаше никакъв преход от
„видението“ към спане и към събуждане. Както стана ясно, аз през цялото време бях буден. (Наистина бе преживяване с движение, но не бе класифицирано като извън тялото.)
Оттогава бях изследвал това в две направления. Опитвах се да пресъздам отново преживяването, но без успех. Второ — написах писмо на материалния си баща, който тогава още бе жив и много се интересуваше от събитията. Поставих въпроса, без да откривам източника. Написа ми загадъчен отговор, в който твърдеше, че има поне петдесет тайни и ме молеше да уточня от коя точно се интересувам. И другият „баща“ все още ми дължи този отговор.

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: