Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Да станеш свободен и да даряваш радост и блага на околния свят, тоест, да бъдеш
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вие изобщо не сте длъжни никому и на вас никой с нищо не е задължен.
| Да станеш свободен и да даряваш радост и блага на околния свят, тоест, да бъдеш БЛАГОДАРЕН.
Открих доста интересни трансформации с думите „радост" и „подарък". В първата дума коренът е РАД, а във втората - ДАР: ДАР - РАД Излиза, че когато даряваш на света радост, то сам получаваш подарък. На един от семинарите участничка разказа следната история: — Преди пет години със съпруга ми и децата си купихме къща на Азовско море. На едно забравено от Бога (по-точно от хората) място. В малко захвърлено право на морския бряг селце. Направихме ремонт и сега ходим там всяко лято. Веднъж съседката дотича вкъщи. — Валюша — каза тя през сълзи, — прости ми за всичко, което се е случило помежду ни (трябва да кажа, че отношенията ни с нея не бяха кой знае колко добри). Помогни ми, за Бога! Вчера взеха по спешност мъжа ми в болницата! Трябват ми 600 гривни за лекарства. В селото едва ли някой има толкова пари накуп. Повечето сме пенсионери. А вие сте московчани, хора с възможности. Ще ти ги събера и ще ти ги върна. — Мария Сергеевна, ето Ви 600 гривни - казах аз, подавайки й парите. — Ох, много ти благодаря, Валечка —започна да ми благодари тя, — Господ здраве да ти дава на теб и на семейството! Ще ги върна след месец. Дано да има почиващи, а не както миналата година! — Почакайте — прекъснах я аз — не Ви давам парите назаем, а като подарък. Няма нужда да ми ги връщате. За здравето на мъжа Ви и за Ваше здраве! На следващия ден някой почука на вратата на дома ми. Отворих, на прага стоеше мъж. — Помните ли ме? — попита той. Усмихна се, а очите му заблестяха весело и тържествуващо. Преди една година пътувахме заедно в едно купе във влака. И Вие много подробно и обстойно ми разказахте, как да укрепим имунната система на малкото ми синче. —Да, разбира се, спомних си — отговорих аз — влезте, моля. Разкажете, как е синът Ви? Ще обядвате ли с нас? — Няма да откажа — каза мъжът, сядайки на стол до масата. — Знаете ли — продължи той, като взе от ръцете ми чинията със супа, - благодарение на Вас се разминахме без операция. Освен това, синът ми напълно оздравя и вече една година изобщо не е боледувал. Много съм Ви благодарен! Наобядвахме се, поговорихме за това-онова. После мъжът каза, че иска да отиде до плажа да се изкъпе и ме помоли да наглеждам вещите му. Остави на масата малко вързопче и тръгна. Късно вечерта се сетих и потърсих госта си. Но никъде го нямаше. И колата, с която пристигна, също я нямаше. — Как така ще си замине и ще си забрави вързопчето! — мислех си аз — Сигурно е нещо важно. Реших да погледна, какво има в пакетчето. Помислих си, че може да има някакви документи с негови координати, където да му го изпратя. Когато го отворих, открих там пари - 2000 гривни — и бележка. В нея пишеше: „Валентина, извинете ме, че Ви накарах да се притесните. С мене всичко е наред. Заминавам си. Още веднъж много Ви благодаря! Вие сте невероятен човек! А тези пари са за Вас! Подарък! Всичко най-добро! Сергей ". Още един пример от участничка в тренинга. — Със синчето ми се връщахме от разходка в къщи. Реших да мина през магазина и да купя хляб. Антоша много се умори, капризничеше, за капак на всичко падна в една локва и целите му дрехи бяха в кал. Затова го помолих да седне на бордюра до вратата на магазина и да ме почака. А аз отидох за хляб. Преди мен купуваше хляб една бабичка, а не й стигаха няколко рубли. Платих вместо нея. Бабичката дълго ми благодари. Когато излязох от магазина, видях следната картинка. Синът ми седи на стълбите пред магазина, облегнал се на стената, и спи. Пред него, на земята лежи захвърлена шапката му, а в нея няколко десетки рубли и монети. Важното е да се научиш не само да даряваш, но и да приемаш подаръци. Околният свят е настроен според нас, на вълната на нашите мисли и желания. Всеки миг той се стреми да ни помогне. Но ние от бързане или не забелязваме помощта, или се отказваме от нея. Скъпи читатели, колко често сте се отказвали от подаръци и помощ, защото сте смятали, че или сте недостойни, или ще бъдете длъжни да направите ответния жест? А после се чудите, откъде са материалните ви проблеми?! Как да нямате такива проблеми, когато вие сами се отказвате от това, което ви е необходимо. И как в тази ситуация трябва да се реагира на действията на околния Свят? От една страна - вие молите за някакви блага за себе си, а от друга, когато те започват да идват при вас - се отказвате от тях. — Мамо — попитах веднъж майка си, — наскоро ще имаш рожден ден, какво да ти подаря? — На мен нищо не ми трябва, синко — отговори тя. — Как така не ти трябва?! — възмутих се аз. — С тези свои думи ти изпращаш послание към Света, че даже това, което имаш, не ти е нужно. — Не, не! - сепна се тя — Вземам си думите обратно. Имам нужда от кожено яке, че моето вече съвсем се изтърка. Да, и още, — замисли се за момент, после се усмихна и започна да свива пръсти един по един, изброявайки — да прекопая градината на вилата, да получавам от вас повече любов и внимание, да изрежа клоните на дърветата, да донеса един чувал лук... С една дума, предоставям ти пълна свобода на избора. Скъпи мои! Ако ви подаряват нещо, значи сте достойни за него. Приемете го с благодарност. С нищо не се задължавате. Вие изобщо не сте длъжни никому и на вас никой с нищо не е задължен. И ако ние правим нещо за някого, то е само затова, че така трябва, че е необходимо преди всичко на нас самите. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|