Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| Веднъж се разхождах из града с мой познат, много успешен предприемач. Буквално на всяка крачка той виждаше възможности да се правят пари.
— Гледай — казваше той, — ето една прекрасна възможност за бизнес. След пет минути пак: — Ама парите просто се търкалят под краката ни! Вдигни ги, ако не те мързи! Ако имате необходимите знания за живота, включително и за парите като съставна част на живота; ако притежавате лична сила и отговорност; ако сте господар на живота си, вие няма да имате нужда да работите за някого, очаквайки със страх пенсионирането си, и да се безпокоите за бъдещето си и това на вашите деца. Няма да ви бъде нужно изобщо да работите! Вие просто ще живеете, вършейки любимото си занимание, и при това ще имате всичко, от което се нуждаете. По този повод има един хубав анекдот. Американски турист пристига в Африка и вижда как местен жител безгрижно си лежи под сянката на палмата и бавничко си яде банан. — Какво правиш? — пита го американецът. — Не виждаш ли? Мечтая си и си ям банана — спокойно отговорил негърът. — Нима не ти трябват пари? — Трябват ми, разбира се — оживил се негърът. — Тогава събирай банани — виж колко много има наоколо. Аз ще организирам износа и продажбата им в Америка. Ще направим собствен бизнес. Ще спечелим купища пари. И ще си лежим под палмата на някой остров, ще си ядем бананите и ще си почиваме. — Ами че аз и сега си лежа под палмата и си почивам — спокойно отговорил негърът, загубил всякакъв интерес към американеца. За много хора, които вече имат работа, ще бъде полезно да определят функцията на своята работа. При мен на прием дойде млад човек. — Валерий Владимирович, помогнете ми да подобря материалното си положение — помоли ме той. — Искате да Ви дам пари ли? — попитах го аз. — Не, моля Ви, какво говорите! — смути се той — Бих искал да ми помогнете да си намеря добра и високоплатена работа. Погледнах го въпросително. Младежът се оказа доста съобразителен. — Разбрах, защо ме погледнахте така — каза той. — Отново се изразих неточно. Ще опитам пак. Бих искал — започна бавно той, като подбираше внимателно думите си, — да ми помогнете така да оформя мирогледа си, че да имам любима и високоплатена работа. — Е, това вече е друго нещо! Доста добре сте поработили над намерението. — Да, с намерението всичко е наред. Но чувствам, че нещо не ми достига. Имам някакви вътрешни задръжки. — Хайде да ги отстраним тогава. Като начало съм длъжен да Ви задам един много важен въпрос: „Каква функция изпълнява работата Ви? " Младият човек явно се обърка. — Валерий Владимирович, не разбрах въпроса Ви. — Добре — казах аз, — ще го повторя и ще го задам по друг начин: „Каква функция изпълнява работата Ви? За какво работите Вие?" — Как за какво? За да живея. Не разбирам същността на въпроса. — Впрочем, не само Вие не разбирате този въпрос. И много други хора не го разбират. Защото никога не си го задават. А този въпрос е много важен и човек трябва да си го задава всеки ден, когато отива на работа. Е, добре — продължих аз, — да караме поред. С какво се занимавате на Вашата работа? — Набирам текстове на компютъра. — За какво или за кого? За какво е нужен този текст? Какво ще се случи, ако не го наберете? — Няма да излезе вестникът. — Излиза, че вие набирате на компютъра текстове за вестника. А на кого е нужен този вестник? — Стоп! — каза младият човек. Съдейки по изражението на лицето му, явно го осени някаква интересна мисъл. - Мисля, че разбрах какво искате от мен. Работя в редакцията на вестника за безплатни обяви. С помощта на този вестник хората получават важна за тях информация. Значи, работя за хората. Помагам и да обменят важна и нужна за тях информация. Докторе, Вие ми помогнахте да направя откритие! Никога досега не съм мислил по този начин. Ходех си всеки ден на работа тъпо и еднообразно и удрях по клавишите. И виждах пред себе си само екрана на компютъра, буквите и цифрите. А крайната цел на всичко това беше да си получа паричките. — Какъв тираж има вестникът? - попитах го аз. — Сто хиляди. — Сега помислете за това, че вие помагате на сто хиляди души да станат поне малко по-щастливи, като си обменят нужната информация чрез вашия вестник. А това значи, че най-малко сто хиляди човека се интересуват от Вас. От това, да живеете Вие, да работите и да процъфтявате. — Много чудно, докторе, но след думите Ви започнах да гледам на работата си по друг начин. Усещанията ми са съвсем различни. Иска ми се да израствам и да се усъвършенствам в работата си. Вие ми помогнахте за повиша значително личната си самооценка. След две седмици същият млад човек ми позвъни: — Валерий Владимирович, знаете ли какво ми се случи през последните дни? След това събитие започвам да вярвам във вълшебства. — И какво се случи? — У дома дойде мой познат и ми предложи много интересна работа с три пъти по-голяма заплата от досегашната ми във вестника. — И какво направихте Вие? — попитах аз. — Съгласих се, разбира се. Както вече разбрахте, трябва да се премести акцента от парите на конкретно дело, полезно за другите. Затова си задайте следните въпроси: • Какво мога да дам на хората? • От какво се нуждаят те? • Какво им е нужно? • Какво правя добре? И на колкото повече хора можете да помогнете, да дадете нещо важно и полезно, толкова повече пари те ще ви дадат. Нали хората дават парите?! Затова, ако са ми необходими пари, аз правя това, което е необходимо на хората. НА ЧОВЕКА на първо място! И го правя добре. Трябва да направя така, че хората да идват при мен за това, което им е необходимо. Заради това си заслужава да напрегнеш мускулите или ума си. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|