Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников



страница46/75
Дата08.11.2023
Размер0.59 Mb.
#119212
ТипКнига
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   75
Синелников, Валерий - Пътят към богатството
Благодаря Ви, Валерий Владимирович, и благодаря на Наталия Ивановна (сега ние с нея сме приятелки)! Вие ми помогнахте да намеря своята мечта и своето занимание!
Безспорно, любимото занимание трябва да ви носи радост. Вие сте успели хора. Вас ви хвалят, одобряват вашите действия. Вие сте майстор в своята област.
Много хора по силата на фалшиви житейски постановки и убеждения се занимават с нелюбими дейности през по-голямата част от живота си. Те работят, както вече изяснихме, заради парите, намирайки се в зависимост от тях и от онези, които им плащат заплата.
Ето още един пример.
Жена на средна възраст. Преподавател по информатика и изчислителна техника. Пише дисертация. На младини е мечтала да стане специалист по бионика (раздел на кибернетиката, основан на използването на знания за живата природа - строеж на организмите, процесите и резултатите от жизнената им дейност, бел. ред.). Била е омъжена. Разведена. Има проблеми със здравето и с парите. Оплаква се, че няма никакво време за любимото си занимание — моделиране.
Трябва да търсите вътре в себе си. Какво е предизвикало вдъхновение у вас? За какво сте мечтали в детството, в юношеството си? Какво можете да направите за хората, в какъв ипостас можете да бъдете успешни?
С какво искате да се заемете?
От какво имате потребност?
Правете в живота си онова, което обичате, а парите сами ще дойдат.
Тоест, не работете, а създавайте, творете с любов! Станете майстори в своята област!
А какво правят повечето хора?
През делничните дни те се занимават с работа (т.е. се намират в робство). През почивните дни и на празниците се стремят да се занимават с любимите си занимания. Или, както се казва, „почиват си" и получават удоволствие и радост.
В детството си мечтаех да бъда вълшебник. Привличаха ме вълшебните приказки и вълшебствата.
В мечтите си аз ловях вълшебната рибка, пусках духа от бутилката, получавах вълшебна пръчица и вършех добри дела. Сега разбирам, че моите мечти се сбъдват. А моят житейски път беше много необичаен! Отначало станах лекар-хомеопат, след това психотерапевт, сега съм писател и учител. Сега създавам нова Школа за деца, в която още от детството си те ще могат да разкриват и реализират своите божествени възможности.
Интересно е да отбележа, че съдбата ми отразява житейския път на родителите ми.
Баща ми е поет от Бога, както се казва, самороден талант, въпреки че 25 години е служил като офицер в армията. Мама е роден учител. И досега нейни бивши ученици идват при нея да споделят радостта си или да поискат съвет.
Ако вашите родители са се реализирали в живота, ще ви бъде по-лесно да определите своя Път.
Много е важно да изживееш собствената си съдба, а не някоя чужда. Много често родителите принуждават децата си да постъпват във висши учебни заведения, да получават образование и да работят по дадена специалност. Много са примерите, когато някой получава дипломата си от ВУЗ и не работи нито ден по специалността си. Други бързо се разочароват от работата си. Но причината не е в работата, а в нас самите.
Известният италиански певец и киноартист Адриано Челентано е завършил само три класа от средното училище. Родителите му решили, че не си струва да харчат напразно парите и времето си.
И се оказали прави.
Не съм против учението! Просто искам ВИЕ, скъпи читатели, възможно най-бързо да намерите своя Път!
Пътят на Мечтата си. И да създадете програма за реализация на тази Мечта в живота си. Или да се включите в дейността на такава програма, ако вече е създадена от някой друг.
Някои :хора много силно се „вкопчват" в своята работа. На въпроса: „С какво се занимаваш?" - те обикновено започват да описват работата си. Забравят, че преди всичко са хора. А работата е един от техните ипостаси. Точно затова за много хора загубата на работа или пенсионирането е трагедия.
Струва им се, че губят част от себе си.
Веднъж срещнах свой съученик.
Не се бяхме виждали много години. Той ме пита:
С какво се занимаваш? Отговарям му:
Живея.
Не, нямам това предвид. Какво правиш точно?
Живея! — отново отговарям аз.
Е, не, питам те какво работиш?
Не работя.
А как живееш тогава?..
Много е важно да се отдели това какво правя, от онова кой съм. И как да стане това? Много просто! . Отговорете сега на въпроса: Кой сте вие?


Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   75




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница