ПУНКТУАЦИЯ НА ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1.Обръщенията се отделят със запетаи: Как си, татко, добре ли си?// Не се спирай насред пътя, дъще!// Уважаеми господа, тук няма никаква оптическа измама!// Хубаво си, Отечество мое!
2.Еднородните части се отделят със запетаи.Ако обаче са свързани чрез еднократно употребени съюзи “и” и “или”, запетая не се пише. Примери: Има легла, полици, импровизирани печки и камини. // Стаята е широка, но тъмна.// Гледаше ту към баща си, ту към брат си.// Ще ядем пица или хамбургери.// Изражението му беше самодоволно, натрапчиво.
При изброяване с “и” се пише запетая: В много случаи Стоил е и баща, и по-стар брат, и началник, и съдия.
По-особен е случаят при определенията: ако поясняват същ. име откъм една и съща страна, те се считат за еднородни и се отделят със запетаи по правилото→Върви с бързи, широки крачки.// Кокичето е красиво, нежно цвете. Но ако поясняват същ. име откъм различни страни, те са разнородни и не се отделят със запетаи. → Кокичето е красиво пролетно цвете.// Купих чудесен порцеланов сервиз.(В тези случаи първото определение пояснява не направо съществителното име, а цялото словосъчетание. Обикновено едното прилагателно е качествено, а другото – относително, т.е. свързано с произход, предназначение, материал за направа и др. под.)
Еднородните части, въведени с пояснителните съюзи “тоест” (т.е.), “сиреч” се ограждат със запетаи→ Балканът, т.е. Стара планина, е убежището на хайдутите.// Северната ни съседка, сиреч Румъния, също е член на Европейския съюз.//
3.Обособените части се отделят със запетаи. (Обособените части се отличават от останалите думи в изречението с известна интонационна и смислова самостоятелност, чрез която се изтъква техният смисъл или се подобрява словоредът. Всички второстепенни части на изречението могат да се обособяват.)
Сподели с приятели: |
