Рационализъм



страница4/5
Дата26.02.2023
Размер61 Kb.
#116715
ТипЗадача
1   2   3   4   5
Etika Zadacha Shtastie
VII участник: Съгласен съм за егоизма, но не и с това, че щастието ще зависи от това, колко ме обича някой друг. Има само едно щастие - моето! Дори двама души да са щастливи от един факт, всеки изпитва това щастие по неповторим, свой начин. Толкова по-зле, ако на другите не им харесва, морално или добро е само това, което аз усещам тук и сега. Щастието е самотно. И маркиз дьо Сад казва същото.


VIII участник: Абсолютно не съм съгласен. Животът показва колко много самотни хора са нещастни или зли. Впрочем, и вашият любим маркиз едва ли е бил толкова щастлив по своя начин. Научил е нещо за животното в човека, но не и за самия човек. Понеже винаги е гледал себе си! А всъщност моралът и щастието е в съгласуването на общия и частния интерес. Това съчетаване е простата "аритметика на щастието", на която ни учи здравият разум - като качество и количество: Най-голямо щастие за най-много индивиди! Почтеният човек добре пресмята, че на коректност ще му отвърнат с коректност, на удоволствие с удоволствие и т.н.


IX участник: Значи все пак трябва да разчитаме на разума. В крайна сметка нали с разума си пресмятаме и количеството, и качеството на удоволствието. Г-н Декарт показа, че само разумът може да въведе здрави принципи в нашето поведение, сигурни като математическите истини. Така че, на разума се основава ако не изобщо щастието, то сигурното щастие, не онова, което отлита, като ни напусне бурната и краткотрайна емоция.


X участник: Ако емоцията е крайткотрайна, има нещо далеч по-могъщо от нея - и това е волята за живот, волята да бъдеш, да се радваш на живота в най-висшите му провяви, но и в най-дребните нещица - с една дума, във всичките му бликащи форми. Стига сте се опитвали да направите щастието зависимо от разума или от страстите, то е отвъд тях. В щастието човекът е в цялата си мощ, в нещастието е слаб, недостатъчен. Животът е по-силен от всички "частности" в човека и само когато е щастлив, човекът е "на нивото" на живота. Само тогава, в слънчевия лъч на радостта, душата си обещава да бъде добра и съвършена. Така писах в "Човешко, твърде човешко".


XI участник: Прав си, че щастието зависи най-вече от вътрешната сила на човека, но тази вътрешна сила съвсем не е толкова стихийна, силата на човека е наистина умът. Късметът, идващ отвън, е нещо различно от щастието. Човек е щастлив, когато напълно е осъществил себе си, своята добродетел, т.е. това, което може най-добре. Щастието е винаги нещо завършено, което търсим заради самото него, а не заради нещо друго. А ти не го ли търсиш заради волята за власт? Щастието е цел, а не средство и човек постига целта само ако действа свободно и изпълва всеки ден все по-добре своите заложби, включително и заложбата си да бъде "обществено същество", да живее заедно с другите с цел общо благополучие. Така писах в "Никомаховата етика".


XII участник: Толкова много са те цитирали в историята, че чак ми е неудобно да възразявам. Аз от училище си спомням единствено твоята теория за добродетелите като средина между две крайности. Как беше? Мъжеството е между страхливостта и безразсъдството, но все пак е по-близо до безразсъдството. Е, и аз мисля, че щастието е по-близо до практиката на живота, не толкова в теорията, в "съзерцанието". Дори теориите трябва да имат ефект. Щастието е нещо прагматично, ние го "правим" всеки ден. Важното е то да не е "илюзорно", да остава само във фантазиите ни, да се разминава с живота.


XIII участник: Всички вие казвате по нещо вярно за щастието. Ех, ако можехме да съгласуваме различните гледни точки, без да ги подчиняваме на една господстваща! Хората щяха да се чувстват щастливи от самата възможност да водят диалог, като изключат само крайностите, които накърняват човечността.


XIV участник: Моят ученик Платон все пак настояваше, че има едно добро по себе си, "идея" за добро, към която са причастни всички добри неща. Доброто за него е красиво и тегли към себе си да го узнаеш. Ала кой е съзрял единното Добро? Аз казвах само, че нищо не знам и че най-доброто за човека е да познае себе си, да бъде добродетелен и да не върши злини - защото това е "най-хубавият живот".




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница