Рационализъм
Фройдизъм /психоанализа/ -
Изтегляне 61 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Хуманизъм
- Еклектизъм
| Фройдизъм /психоанализа/ - В морален план фройдизмът свързва търсенето на щастие с устойчиви комплекси, формирани отрано в подсъзнанието и "изтласквани" към съзнанието /егоизъм на "Свръхаза"/.
Хуманизъм - Учение, утвърждаващо висшата ценност на живото, ценността на човешката личност в нейното свободно развитие, както и съществуването на общочовешки ценности. Свързан с философската аксиология - учение за ценностите. Етика на хуманистите от епохата на Ренесанса. Еклектизъм - Позиция, която се опитва да съчетае най-доброто от различни течения и да намери пресечната им точка. * * * Виртуална научна дискусия на тема "ЩО Е ЩАСТИЕ?". Участват представители на различните изброени по-горе течения в етиката. I участник: Хората често схващат ясно и непосредствено истината за щастието или доброто, без помощта на разума. Нещо повече - Бергсон казва, че има хора, които живеят със спонтанен вътрешен порив да създават ценности, а Джордж Мур - че доброто е неопределимо, но ние имаме вътрешен усет за добро и за щастие. Тогава, защо да обсъждаме? Хайде да си вървим. II участник: Чакай! В повечето случаи не ни е "кристално ясно" какво е добро и какво е щастие. Има неща, които зависят от нас, и други, които са извън наша власт. Затова мъдрият човек, за да е щастлив, следва законите на природата и обществото, ръководи се във всички случаи от разума си (без да се доверява на интуицията си),стреми се да се освободи от всякакви желания и страсти, запазвайки състоянието на "безстрастие" ("апатия"). Разумът е единен и непротиворечив, а желанията са много и противоречиви, никога не се насищат и най-често ни противопоставят на другите. III участник: Съгласен съм донякъде с втория участник. Но за разлика от античните философи аз смятам, че щастието само по себе си не може да е цел, защото е неопределимо и зависи повече от въображението, отколкото от разума на всеки. Нашите интереси са твърде различни и затова можем да разчитаме единствено на дълга, на категоричния императив, който ни задължава да бъдем морални независимо от всичко. Написах това в "Основи на метафизиката на нравите". Моралът не ни учи как да станем щастливи, а как сме длъжни да станем достойни за щастието. IV участинк: Не съм съгласен. Щастието е най-висшата цел на всеки човек, "целта на целите". И няма нужда чак в края на живота да се чудим дали сме били щастливи. Трябва да изживяваме всички радости тук и сега, веднага, особено физическите наслади, защото те ни карат да се чувстваме добре и така ни предразполагат да бъдем и добри. Щастливите хора по-често са добри, злите най-често са били лишени от много удоволствия. Всъщност никой на този свят не се отказва напълно от удоволствията - дори аскетите, за които отказът от удоволствия е единственото удоволствие. V участник: Чакайте, ако не можем да кажем какво е щастие, можем да кажем какво във всички случаи не е щастие - това е болката. Затова аз определям щастието "негативно" - като липса на страдание, физическо и духовно, защото всяка болка е зло, а не всяко удоволствие води до добро. Щастието е да не бъдем смущавани от нищо, да сме в състояние на "безметежност" ("атараксия"). Можем да имаме желания - тук не съм съгласен с тия, които отхвърлят желанията, - но да са разумни и умерени, за да постигнем щастието като равновесие, като "душевно здраве". Много важно за това душевно здраве е приятелството. Ето сега, докато си говорим приятелски, се чувствам почти щастлив. VI участник: Е, може би си имал щастливо детство. Щастието всъщност е компромис между "принципа на удоволствието" и реалността, в която всеки проектира подсъзнателния Едипов комплекс, формиран от най-ранна възраст. В основата на "свръхаза" на всеки е егоизмът, тъй като всеки иска цял живот да бъде обичан - безусловно, както го е обичала майката. Ние тук не те обичаме чак дотам - затова си "почти" щастлив! Изтегляне 61 Kb. Сподели с приятели:
|