Рационализъм - Учение, според което идеите идват не от опита, а от самия разум /така рационализмът се противопоставя на емпиризма/. Доверието в разума е доверие в безкрайните възможности на човешкото познание и в принципите на истината, които разумът открива. Моралът, основан на разума, е нещо, което човек съзнателно обсъжда, а не просто прилага "по навик".
Ригоризъм - Строг рационалистичен морал, основан на безусловен принцип. Такъв принцип за Имануел Кант /1724-1804/ е "категоричният императив", самозадължаването на човека, дългът да бъдем морални и да проявяваме респект независимо от всичко, най-вече независимо от чувства и склонности. "Трябва, следователно можеш" е девизът на Кантовия ригоризъм.
Сенсуализъм - Учение, според което всяко познание произтича от усещанията. Свързан с хедонизма, когато придаваме морална стойност на това, което ни е доставило удоволствие. Противопоставен на рационализма.
Скептицизъм - Учение, за което най-важно е съмнението, защото няма абсолютно знание и безусловни принципи на морала. Противоположен на догматизма, който налага една единствена истина със задължителни норми.
Утилитаризъм - Учение, според което общият интерес и ползата са основен ценностен ориентир. Целта е постигането на най-голямо щастие за най-голям брой индивиди. Английски утилитаризъм на Бентам и Дж.Стюарт Мил.
Прагматизъм - Учение, възникнало в САЩ през 19 век, според което критерий на истината е практическата ценност, успехът. Философията не е абстрактна теория, а метод за решаване на конкретни практически задачи. Основни имена: Ч. Пиърс, Улиам Джеймс, Джон Дюи.
Интуитивизъм - Учение, според което истината за живота се схваща ясно и непосредствено без помощта на разума, като очевиден вътрешен усет.
Солипсизъм /и егоизъм/ - Учение, според което няма нищо извън индивидуалната мисъл и затова няма никакво общуване между съзнанията. Аморализмът, който изобщо не се интересува от щастието на другите, е свързан с радикален солипсизъм, отричащ също всякакви общи чувства.
Волунтаризъм - Учение, което разглежда волята като основна, всеобхватна и насочена жизнена енергия в човека, осъществяваща спонтанно неговия потенциал. Известен е волунтаризмът на Фридрих Ницше /1844-1900/, у когото централно е понятието "воля за власт" . Волунтаризмът е противоположен на детерминизма, според който всяко поведение е подчинено на природна и социална необходимост.
Сподели с приятели: |