Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда


АНЕКС B3 Видове водоползване и услуги във водния сектор



страница26/55
Дата12.05.2017
Размер5.92 Mb.
#21182
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   55

АНЕКС B3 Видове водоползване и услуги във водния сектор

Текстове в Директивата: Член 1, Член 2 (параграфи 38 и 39), Член 5 и Член 9


В този информационен бюлетин ще намерите информация, която ще ви помогне да разберете определението за услуги във водния сектор и видовете водоползване, и как тези категории са предвидени в Директивата.

Каква е разликата между услуги във водния сектор и водоползване?
Основна цел на Директивата е да насърчи устойчивото водоползване, въз основа на дългосрочно опазване на наличните водни ресурси (Член 1). Директивата разграничава човешка дейност в ‘услугите във водния сектор’ и ‘водоползването’. Тези термини са определени в Член 2 от Директивата (виж Прозорец B3.1) и са представени графично на Фигура B3.1. Услугите във водния сектор се отнасят като цяло към текста на Член 9 и към възвращаемостта на разходите.
Прозорец B3.1 – Водоползване и услуги съгласно Член 2
38) Услуги във водния сектор” са всички услуги за домакинствата, обществените институции или за всяка икономическа дейност:
(а) водовземане, завиряване, запас, пречистване или разпределяне на повърхностни или подземни води,

(б) съоръженията за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, които после биват зауствани в повърхностни води.


39) “Водоползване” са услуги във водния сектор заедно с всяка друга дейност, определена съгласно Член 5 и Приложение II, които имат значимо въздействие върху състоянието на водите. Това понятие се отнася до целите на Член 1 и на икономическия анализ, извършван в съответствие с Член 5 и Приложение III, точка (б).
Като цяло услугата във водния сектор представлява посредничество между природната околна среда и самото водоползване. Основната цел на услугите във водния сектор е да гарантират, че:


  • Основните характер на естествените води се модифицират (т.е. предлаганата услуга е това модифициране), за да се гарантира, че отговарят на изискванията на определени ползватели (например предоставянето на питейна вода); или

  • Основните характеристики на водите, ‘изхвърляни’ от потребителите се модифицират (т.е. пречистване на отпадни води), за да могат те да се върнат в околната среда без да я увреждат.

Сама по себе си услугата във водния сектор не консумира вода, нито причинява замърсяване, въпреки че пряко може да доведе до морфоложки промени във водните екосистеми. Характеристиките на водите, които са модифицирани чрез услуги във водния сектор са:




  • Тяхното пространствено разпределение, например водоснабдителна мрежа, която гарантира, че водата се разпределя в пространството до всеки отделен потребител;

  • Тяхното времево разпространение/дебит, например язовири;

  • Тяхната височина, например бентове и язовири;

  • Техния химичен състав, например пречистване на води и отпадни води;

  • Тяхната температура, например температурно въздействие върху водите.


Фигура B3.1 – Водоползване и услуги

Ключови въпроси, които да запомните:


  • Услугите във водния сектор включват всички услуги (публични или частни) за черпене, съхранение, пречистване и разпространение на повърхностни или подпочвени води, наред със съоръженията за събиране и пречистване на отпадни води. Страните членки трябва да отчетат възвращаемостта на разходите за услуги във водния сектор съгласно Член 9;

  • Видовете водоползване са всички дейности, които оказват съществено въздействие върху състоянието на водите, според анализа на натиска и въздействията съгласно Член 5 и неговия Анекс II. Икономически анализ трябва да бъде извършен за всички видове водоползване (Член 5 и Анекс III). В допълнение, страните членки осигуряват адекватен принос на различните видове водоползване, разграничени най-малко по промишленост, домакинства и селско стопанство, за възвращаемостта на разходите за услуги във водния сектор (Член 9);

  • Някои дейности, които нямат съществено въздействие върху състоянието на водите, не се определят нито като услуги във водния сектор нито като водоползване. Ясно е, че това разграничение не може да бъде систематично, тъй като се основава на анализа, осъществяван съгласно Член 5 и Анекс II, например в някои случаи, рибовъдството не въздейства значително върху състоянието на водите, но прекалено големия улов може значително да въздейства върху екологията на реката и състоянието на водите.






Внимание! Прочетете член 9 внимателно.

Внимавайте, когато четете Член 9. Като цяло този член предвижда, че до 2010г. страните членки трябва да осигурят




  • Ценова политика за водите с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водните;

  • Подходящ принос от различните видове водоползване за възвращаемостта на разходите за услуги във водния сектор.

В съответствие с това задължение, страните членки могат да отчитат социалното, икономическото и екологичното въздействие на възвращаемостта.


Първото изречение въвежда принципа на възвращаемост на разходите за услуги във водния сектор. В последствие се посочва, че страните членки трябва да осигурят адекватен принос на различните видове водоползване да възвращаемостта на разходите от услуги във водния сектор…. Следователно, член 9 обединява услугите във водния сектор и видовете водоползване. Например, дифузното замърсяване на повърхностните или подпочвените води не е услуга във водния сектор, съгласно дефиницията по член 2. Въпреки това, ако то има значително въздействие върху състоянието на водите, то е водоползване. От ползвателя на водата в такъв случай ще се изисква по подходящ начин да допринесе за разходите за услуги във водния сектор, които те налагат (например пречистване на водата), въз основа на икономическия анализ, който се осъществява въз основа на Анекс ІІІ и в съответствие с принципа замърсителите плащат.


При дефиницията на видовете ползване е необходима повече работа
За разлика от подхода към услугите във водния сектор Директивата не предвижда списък на видовете водоползване, който да разгледаме. Основно в дефиницията за видовете водоползване се предвиждат само дейностите, които оказват съществено въздействие на водните обекти и следователно предизвикват риск при постигането на добро състояние. Като цяло опитът показва, че корабоплаването, добива на водоенергия, домакинските, селскостопански и промишлени дейности са важни видове водоползване, които могат сериозно да повлияят и следователно трябва да бъдат отчетени.
Следователно е необходима повече работа …


  • Да се състави списък на основните видове водоползване въз основа на оценката на значимото въздействие на човешката дейност върху водните обекти (Член 5 и Анекс II) преди 2004г. Това е същия срок, какъвто е и за икономическия анализ на услугите във водния сектор, предвиден за цялостното характеризиране на речните басейни.


Тази работа ще се извършва в контекста на прегледа на въздействието от човешка дейност върху състоянието на повърхностните и подпочвените води съгласно член 5 и Анекс ІІ (виж РДВ ОСИ Ръководство № 3 за оценката на ‘Въздействията и натиска’).
Препоръки за практически подход към оценката на възвращаемостта на разходите
Предложеният подход се основава на прилагането на ключовите принципи за подобряване взимането на решения и като крайна цел – състоянието на водите, т.е. прозрачност и ефективност, и на прагматизъм и най-добро използване на наличните ресурси, насочвайки анализа към подпомагане взимането на решения, където той е най-необходим, т.е. пропорционалност.
За целите на отчитането и оценката на възвращаемостта на разходите, трябва да бъдат отчетени следните елементи.
1. Пропорционалност – възвращаемостта на разходите се оценява (i) когато услугите във водния сектор имат значително въздействие върху състоянието на водите, и (ii) когато видовете водоползване имат значително въздействие върху състоянието на водите, водещо до разработването на услуги за други водоползващи за елиминиране/ намаляване на наблюдаваните щети. Следователно, оценката на възвращаемостта на разходите за 2004 г. трябва да бъде тясно обвързан с анализа на натиска и въздействията, който трябва да бъде проведен в същия период.
2. Ефективност – възвращаемостта на разходите се оценява, когато възвращаемостта и цените се считат за ефективни при промяната на поведението и са основни елементи на процеса на взимане на решения.
3. Прозрачност – за териториите или водните обекти, където услугите във водния сектор оказват въздействие върху състоянието на водите, трябва да бъде систематично определена и да се осъществи оценка на възвращаемостта на разходите и ценовата политика. Това гарантира прозрачност, както се изисква от Рамковата директива за водите. Това осигурява и базата за оценка на обединяването на политиката за водите с други отраслови политики. За да се постигне максимална прозрачност, за да се гарантира справедливо и ефективно отношение vis-à-vis вътрешното обединение на околната среда и ресурсните разходи, и за да се запази конкуренцията между икономическите отрасли, услугите във водния сектор, ако е необходимо, трябва да включват услугите, предоставяни от трети страни и самообслужването.
В кратки срокове, за първото характеризиране на района на басейново управление (Член 5):


  • Тъй като се знае малко за ефективността на възвращаемостта на разходите и ценообразуването при постигането на екологичните цели на Директивата, трябва да се осъществи по-систематична оценка на възвращаемостта на разходите за всички услуги, която да послужи като основа за последващи анализи на ефективността, насочена към целева политическа намеса;

  • Обикновено се използва наличната информация. Това първо идентифициране ще доведе до определянето на липсващите данни, необходими за последователната оценка на възвращаемостта на разходите в съответствие с принципите на пропорционалност и ефективност, посочени по-горе.

В дългосрочен план, за плановете за управление на речните басейни, услугите във водния сектор, които трябва да бъдат включени в оценката на възвращаемостта, ще спомогнат за определяне на водните обекти, изложени на риск при достигането на добро състояние на водите, наред с приноса от публичните консултации при разглеждането на основните проблеми при управлението на водите в речния басейн.


Какъвто и да е резултата от оценката на възвращаемостта на разходите и, както е посочено в член 9.1, 9.3 и 9.4 от Директивата, това няма да попречи на страните членки да определят степента на възвращаемост на разходите за услуги във водния сектор, както и приноса на видовете водоползване за разходите за услуги във водния сектор, доколкото това е надлежно отчетено в плановете за управление на речните басейни.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница