Разчупете навика да бъдете себе си


Влезте в подсъзнанието, за да го промените



Pdf просмотр
страница44/170
Дата12.12.2023
Размер3.33 Mb.
#119603
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   170
Разчупете навика да бъдете себе си - Джо Диспенза - 4eti.me
Влезте в подсъзнанието, за да го промените

Подсъзнателният ум знае само това, което сте го програмирали да прави. Случвало ли ви се е някога да пишете на клавиатурата на лаптопа си и изведнъж той да започне да изпълнява автоматични програми, върху които нямате никакъв контрол? Когато се опитате да използвате съзнателния си ум, за да спрете автоматичните, подсъзнателни програми, съхранени в тялото, все едно крещите на компютъра, докато изскачат нови и


54 нови прозорци, с които не можете да се справите. „Ей! Престани!“ Компютърът дори няма да ви чуе. Той ще продължи да прави каквото си знае, докато не влезете в операционната му система и не промените някои настройки.
В тази книга ще научите как да влизате в подсъзнанието и да го препрограмирате с нови стратегии. На практика вие трябва да се отучите, да прекъснете връзките на старите си модели на мислене и чувстване, а след това да научите, да създадеше нови връзки в мозъка с нови модели на мислене и чувстване, съобразени с това, което искате да бъдете. Когато привикнете тялото към нов ум, те вече не могат да работят в противоречие, необходима им е хармония. Това е точката на промяна... на себе- създаване.
Виновен до доказване на противното

Нека използваме една ситуация от реалния живот, за да покажем какво се случва, когато решим да се откъснем от запаметено емоционално състояние и да променим съзнанието си. Мисля, че всички познаваме едно широкоразпространено състояние: чувството за вина. Затова с него ще илюстрирам как цикълът на мислене и чувстване работи всъщност срещу нас. После ще посочим някои от усилията, които полага системата мозък-тяло, за да запази контрола си и да съхрани негативното състояние.
Представете си, че често се чувствате виновни за едно или друго. Ако нещо не върви в отношенията ви с някого – просто неефективно общуване, безпричинно изливане на гняв от другия към вас или каквото и да било – вие поемате вината и се чувствате зле. Представете си себе си като един от онези хора, които постоянно казват или си мислят: „Аз съм виновен“.
След като правите това в продължение на двадесет години, вие вече автоматично се чувствате и мислите виновно. Създали сте си среда от вина. За това са допринесли и други фактори, но нека засега се придържаме към начина, по който вашите мисли и чувства са създали вашето състояние „съм“ и средата ви.
Всеки път, когато си помислите виновна мисъл, вие давате сигнал на тялото да произвежда химикалите, които съставляват чувството за вина. Правили сте го толкова често, че клетките ви плуват в море от „виновни“ химикали.
Рецепторите на клетките ви се пригаждат, за да могат по-добре да възприемат и обработват конкретното химично изражение. Огромното количество чувство за вина, което залива тялото, започва да им се струва нормално, а след време това, което тялото приема за нормално, започва да му изглежда приятно. Все едно да живеете години наред в близост до летище. Толкова свиквате с шума, че вече не го чувате съзнателно, освен ако някой самолет прелети по-ниско от обичайното и ревът на двигателите привлече вниманието ви. Същото става и с клетките. В резултат те буквално губят чувствителност към химичното чувство за вина. Нужна им е по-силна емоция, дразнител с по-висок праг, за да успее да ги активира. И когато този по-силен прилив от химикали на вината привлече вниманието на тялото ви, клетките ви се „наострят“, също като любител на кафето при първата си чаша явайско.
И когато всяка клетка се раздели в края на живота си и създаде дъщерна клетка, рецепторите върху новата клетка ще имат нужда от по-силно чувство за вина, за да реагират. Сега тялото изисква по-силен емоционален прилив, за да се чувства живо. Вие се пристрастявате към чувството за вина.


55
Когато нещо се обърка или тръгне накриво в живота ви, вие автоматично приемате, че сте виновни. Вече ви се струва нормално. Няма нужда дори да мислите, че сте виновни – вие просто сте такива. Не само че умът ви не съзнава как изразявате състоянието на вина чрез нещата, които казвате и правите, но тялото ви иска да усеща привичното ниво на вина, защото така сте го научили. Вие се чувствате несъзнателно виновни през по-голямата част от времето и тялото ви се е превърнало в ум на вината.
Едва когато някоя приятелка, да кажем, ви посочи, че не е трябвало да се извинявате на касиера, задето ви е върнал грешно ресто, вие осъзнавате колко всеобхватен е станал този аспект на личността ви. Да предположим, че това провокира един от моментите на просветление и вие си мислите: Тя е права. Защо постоянно се


Сподели с приятели:
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   170




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница