Курс за икономисти 09. 2010



Дата31.12.2017
Размер358.55 Kb.
Курс за икономисти 09.2010


Икономикс

Обща икономическа теория има два основни раздела:



  • Микроикономика – закономерности на отделните пазари, фирми, единици.

  • Макроикономика – обхваща националната икономика.


Микроикономика


  1. Основни проблеми на ик.теория и концепции като начин на ик.мислене, оскъдни ресурси, в противоречие с неограничени потребности дърпащи производството на предприятието, налагат рационален избор.

Когато имаме избор => имаме и алтернативна цена, която представлява пропуснатата възможност за възвръщаемост от начинанието. Всички икономически субекти търсят възвръщаемост над алтернативната цена и разход под алтернативната цена. Това правило е и сърцевината на рационалният избор.

Основни въпроси в ик.теория са – какво, как и за кого да се произведе. Това са въпроси на равнище цялата система. Водеща концепция в ик.теория е тази за границата на производствените възможности. Тук става дума за ограничените ресурси и тяхното рационално използване. При пълен капацитет на използване на ресурсите икономиката достига своя потенциал. В ик.теория за представяне на дадени зависимости се използват криви.
Граница на производствените възможности:

т.А – избор само на потребителски блага

т.Е – избор само на инвестиционни блага
Идеята на границата на производствените възможности е, че колкото повече от едното благо използваме в производството, толкова по-малко може да си позволим от другото. Алтернативният избор на комбинация от блага е лимитиран от ресурсите, т.е. при избора на едното от благата в повече – ползваме по-малко от другото. Когато ресурсното количество не се изменя (ресурсите = const), имаме движение по самата крива от т.А към т.В (в т.В използваме и инвестиционни блага, докато в т.А – само потребителски) или по-точно казано – пренасочваме ресурсите от един отрасъл към друг. Всяка икономика има за цел обаче да измести самата граница на производствените възможности, т.е. да използва по-голямо количество и от двата ресурса (ресурсите да не са const). Това е свидетество за ръст в икономиката и води до изместване на кривата.
А1Е1 – ръст на производствените възможности

А2Е2 – спад/свиване на ик.система


КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Границата на производствените възможности на една икономика се е изместила надясно/нагоре. Това е резултат от:

А) Пренасочване на ресурсите от един отрасъл към друг



Б) Нарастване на производителността на всички ресурси

В) Нарастване на цената на ресурсите

Г) Намаляване на цената на ресурсите

Д) Няма верен отговор




  1. Базисни пазарни категории

    • Пазарно търсене – D

    • Пазарно предлагане – S

    • Пазарно равновесие – Е


Пазарното търсене изразява обратната връзка и зависимост между цената и търсеното количество на стоката/благото.

Пазарното предлагане изразява правата връзка и зависимост между цената и предлаганото количество на стоката.

Цената изпълнява ролята на пазарен сигнал, от който зависи както търсенето, така и предлагането. При равни други условия, според закона за търсенето, ако пазарната цена се покачи ще последва свиване на търсенето и обратно, при намалена цена – увеличено търсене. (Теорията в икономиката е изведена при равни други условия.)



Крива на търсене:

Движението от а към b показва, че при намаляне на цената ще се търси по-голямо количество (50, а не 10), т.е. ако цената се промени се променя и търсеното количество.


При търсенето има и други фактори, освен цената, които влияят върху търсенето – доходи, предпочитания. Те променят вече цялото/съвкупно търсене и кривата се измества от DD в D1D1 – положителна промяна (т.а1 показва ръстът на покупките или че при една и съща цена поради въздействието на други фактори – нарастнал доход – ще се закупи по-голямо количество).


Крива на предлагане:

Кривата S1S1 показва движение надолу и надясно отговарящо на ръст в предлагането.

Кривата S2S2 – нагоре и наляво – снижаване на предлагането.
При кривата на предлагане е възможно дори при една и съща цена производителите да променят своето поведение. Тази промяна може да бъде в отрицателна посока/свиване на предлагането – поради увеличение на разходите или при промяна в стопанската конюнктура (рецесия, депресия). Или в положителна посока – държавата предлага по-ниски данъци за производителите и така стимулира предлагането.

Задоволяването на потребностите е междинен процес. Пазарното равновесие е теоретична концепция, която за много от пазарите не се достига или само там, където е предварително изчислена със сложни математически модели.



Пазарно равновесие:

При пазарно равновесие цената се възприема еднакво и от двете страни (потребители и производители). Когато цената се покачи/намали се нарушава равновесието. При покачване на цената в т. Р1 ще се получи назарен излишък, тъй като предлаганата стока ще е повече от търсената (областта в лилаво). При понижаване на цената до т. Р2 ще се търси повече отколкото се предлага на пазара – пазарен дефицит (областта в синьо).



КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Установяването на пазарната цена над равновесната се свързва с наличието на:

А) Намалено предлагане на тази стока

Б) Повишено търсене на тази стока

В) Пазарен излишък от тази стока

Г) Монополно предлагане

Д) Всички отговори са верни


  1. Анализ на поведението на потребителите

  • Поведение на потребителя – факторите за потребителски избор са силно субективни. Има 2 вида полезност – обща (от определено количество) и пределна полезност (свойство за задоволяване на потребностите на лицето Х) на стоката.

  • Полезност на благата – бюджетното ограничение мотивира потребителите дали да закупят или не дадена стока. То зависи от две неща – разполагаемият доход и цените на благата.

Номинален доход е доходът изразен в пари, а реалният доход показва покупателната способност на парите (колко единици благо може да си закупим с дадена сума пари).


  1. Анализ на поведението на фирмите

  • Разходи на фирми – биват общи (всичко, което е похарчено), средни (отношението на общите разходи към количеството) и пределни (допълнителен разход за производството на допълнителна единица/ в краткосрочен период има нарастване на пределните разходи – базира се на закона за намаляващата пределна полезност)

  • Приходи на фирми

  • Печалба – тя е равна на разликата на приходите и разходите (приходи - разходи). Когато печалбата е по-голяма от нула имаме икономическа печалба. Когато е равна на нула имаме нормална (нулева) печалба


КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Обемът на продукцията на една фирма е нарастнал с единица, при което общите й разходи са нарастнали от 100хил на 125хил лв. Това означава, че:

А) Средните разходи на фирмата са нарастнали с 100хил лв.



Б) Пределните раходи на фирмата са 25хил лв.

В) Печалбата на фирмата се е учеличила с 25хил лв.

Г) ..

Д) ..
За печалба може да говорим само ако имаме приходи и разходи!!!




  1. Пазарни структури

Пазарите се различават по степента на конкуренция.


Те биват няколко вида:


Пазари/критерии

Брой фирми и разпределение на пазарни дялове

Влияние върху цената

Продуктова характеристика

Достъп на нови конкуренти

Съвършена конкуренция

Много на брой фирми/

малки пазарни дялове



Никакво (възприемат я и се мъчат да продават)

Само еднородни/

хомогенни продукти

(ценова конкуренция)


Свободен/ автоматичен

Монопол

Една фирма/

100% от пазара



Високо влияние

(дори и при държавен регулатор)



Еднороден

(без близки

заместители)


Невъзможен

Олигопол

Няколко големи фирми/

големи дялове



Значително

Еднородни/

диференцирани продукти



Сравнително затруднен (отрасли с

високо-технолигични производства)



Монополистична конкуренция

Много фирми/

неголеми дялове



Слабо

Само диференцирани продукти

Сравнително свободен


КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Кое от посочените не е вярно за пазар с монополистична конкуренция:

А) Фирмите се няколко на брой и притежават големи пазарни дялове

Б) Фирмите са много на брой и пазарните дялове са сравнително неголеми

В) Влизането на нови конкуренти на този пазар е силно затруднено

Г) Фирмите предлагат диференцирани продукти

Д) Верни са отговори А и В едновременно

Макроикономика


  1. Измерители на макроикономическа активност

    • БВП – брутният вътрешен продукт представлява пазарната стойност на всички крайни блага създадени в икономиката за една година. Има различни подходи за определяне на БВП, но два от тях са водещи – разходен и доходен подход.

Необходимо за определяне на БВП е между приходи и разходи да има равенство. Тук говорим за съвкупни величини.
Разходният подход е съставен от:

    • потребителски разходи/потребление – С

    • брутни частни вътрешни инвестиции – І

    • държавни/правителствени покупки на стоки и услуги – G

    • чист/нетен износ, който е резултат от съпоставяне на два разходни потока – Х = Ех – Іm (износ - внос)

Ако БВП = 0 => двата потока са равни, БВП > 0 =>страната повишава своя БВП, и ако БВП < 0 => имаме пасивно салдо (такъв е случаят с България).

Доходният подход – в него участват различни производствени фактори:

    • доходи от труд и самонаемане

    • ренти – от производствени фактори

    • лихви – капиталови фактори

    • печалби – корпоративен сектор

    • чисти косвени данъци – ДДС, мита, акцизи

    • амортизации – отчисления за изхабяване на основни активи във фирмата


Националният доход = доходи от труд и самонаемане + ренти + лихви + печалби

Тук няма доходи от социални трансфери, защото те не са първични доходи, а резултат от преразпределението на доходи чрез бюджета.



Чистият вътрешен продукт = националният доход + чисти косвени данъци (без амортизациите)
КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

При пресмятане на БВП по доходният метод НЕ се включват:

А) Печалби

Б) Чисти косвени данъци

В) Амортизации



Г) Инвестиции

Д) Работна заплата


Съвкупно търсене – готовност на купувачите да купуват продукти/правят разходи.

Частните и държавни инвестиции са в състояние да издърпат икономиката от кризи




  1. Функция на потребление

  • Мултипликаторът на инвестициите

Динамиката на потреблението зависи от динамиката на дохода.
У = С + S,

където У – съвкупен доход

С – потребление

S – спестявания


ΔУ = ΔС + ΔS, където ΔУ показва развиващата се икономика
Кейнс открива пределната склонност към потребление (MPC) и пределната склонност към спестяване (MPS), които показват каква част от прираста на дохода съответно ще отиде за потребление и каква за спестявания.
MPC + MPS = 1
Δ У = к . ΔІ

к – мултипликаторът


к = 1/МРS = 1/1 – МРС (отношения)
КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Известно е, че в затворена частна икономика пределната склонност към потребление (МРС) е равна на 0,80. С колко ще нарастне дохода, ако инвестициите (І) нарастнат със 100 единици.

А) със 100 единици

Б) с 80 единици

В) ...
Решение:

ΔУ = к . Δ­I

к = 1/1 – МРС => к = 1/ 1 – 0,8 => к = 5

ΔУ = 5 . 100 = 500




  1. Икономически цикъл – развитието има вълнообразен характер, т.е. периодично се редуват различни състояния (в периоди на разширяване на икономиката има експанзия последвана от достигане на връх, след това има рецесия, която може да достигне до депресия и накрая дъно). На базата на тези изменения се изменят и параметрите на заетостта и безработицата.


КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Според теорията за икономическите цикли при рецесия:

А) Действително създаденият БВП е под равнището на потенциалния

Б) Действителната безработица е над равнището на естествената безработица

В) Налице е циклична безработица

Г) Развива се висока инфлация

Д) Верни са А, Б и В
Безработицата е явление показващо незаетост на работна сила и бива 3 основни вида:


  • Текуща – нормална мобилност на работна сила, която е повлияна от ефективен трудов пазар

  • Структурна – винаги е на лице/съществува, защото е породена от структурни промени на база новите технологии (нови професии, квалификации и преквалификации)

И стуктурната и текущата безработица спадат към естествената безработица, която е в границите от 6 до 8 %.

  • Циклична – породена от нисходящата стойност на цикъла – депресия, рецесия, т.е. тя е над естествената норма


Между инфлация и безработица има обратно пропорционална зависимост!!!


  1. Макроикономически политики

  • Фискална политика – провежда се от Правителството чрез бюджета

В зависимост от състоянието на икономиката и целите на провеждащия, тя бива два основни вида:

- експанзионистична/антикризисна, антирецесионна – стимулира се съвкупното търсене и разходи

- рестриктивна/ограничаваща, подтискаща – най-сигурно средство за борба с инфлацията => антинфлационна


Експанзионистична

фискална политика



Рестриктивна

фискална политика



1) намаляване на данъците/

данъчните ставки

2) увеличаване на разходите/

държавните покупки

3) 1) + 2) – комбинация от тях => дефицит

Натрупване на дълг за бъдещето

Покупка на ДЦК


1) увеличаване на данъците/

данъчните ставки

2) намаляване на разходите/

държавните покупки

3) 1) + 2) – комбинация от тях => излишък



КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

При провеждане на рестриктивна фискална политика се използват:

А) увеличение на основния лихвен %

Б) намаляване на данъците и увеличаване на държавните покупки

В) увеличаване на данъците и намаляване на държавните покупки

Г) ..


Д) ..


  • Парична политика

Количесвото на парите в икономиката е точно определено и може да се измерва чрез система от парични агрегати. БНБ прави своите изводи на седмична основа – наличните пари и разширяването. Парите имат множествено битие, т.е. те се мултиплицират, а всяка икономика има две страни – реална и парична. Увеличаването на количеството на парите в икономиката е вливане на свежест в нея.
Централната банка (в България БНБ) провежда парична политика чрез система от търговски банки. Те са финансови посредници и представляват частни акционерни дружества с лиценз. Основна функция на търговските банки е да откриват сметки, депозити и др. Централната банка им определя една задължителна резервна норма, която те трябва да отделят, а всичко останало/свободния резерв могат да пускат в обръщение (дават го под формата на кредити или покупки на ДЦК, носещи лихви/приходи). Ако задължителната резрвна норма се покачи, банките подтискат съвкупното търсене на тяхните продукти, а ако се свие => се увеличава предлагането на кредитен ресурс.
Паричната политика също има две разновидности:

    • експанзионистична/антирецесионна – при нея се увеличава количеството на парите и има повече ресурси за кредитна активност на банките с цел излизане от кризата

    • рестриктивна/антиинфлационна – при нея се намалява количеството на парите с цел борба с инфлацията




Експанзионистична

парична политика



Рестриктивна

парична политика



1) намаляване на задължителната

резервна норма

2) намаляване на сконтовия процент

3) операции на открития пазар/покупка

на ДЦК


1) увеличаване на задължителната

резервна норма

2) увеличаване на сконтовия процент

3) операции продажба на ДЦК


Сконтов процент – лихвен %, по който Централната банка кредитира търговските банки

ДЦК – поема се дългово задължение и като изтече падежа тя ще бъде изкупена и ще донесе сумата + лихва.
КОНТРОЛЕН ВЪПРОС:

Ако Централната банка провежда рестриктивна парична политика няма да използва:

А) увеличаване на задължителна резервна норма



Б) намаляване на сконтовия процент

В) увеличаване на сконтовия процент

Г) ..

Д) ..


Статистика
Не изучава индивидуалното, частното, а обект на статистическото изучаване е масовото проявление на обществено-икономическите явления и процеси на дадено място и за дадено време.

Статистическо изучаване не съществува изобщо, то винаги е свързано с конкретна статистическа съвкупност и нейните единици, които се наблюдават в строги времеви и пространствени граници.

Статистическите съвкупности представляват общности от статистически единици, които задължително трябва да бъдат качествено еднородни в дадено отношение.
Съществуват няколко класификации на съвкупностите:


  • Делят се на моментни и периодни

Моментна е тази статистическа съвкупност, чрез която се характеризира състоянието на изследваното явление към един строго определен, наречен „критичен” момент.

Най-голямата моментна съвкупност, която се изучава по статистически път, е съвкупността от населението по време на регулярните преброявания на населението и жилищният фонд. Други моментни съвкупности са: студентите, които в 13:30ч. се намираме в залата; реализиран стокооборот в един търговски обект към 17.09.2010.

Т.е. моментната съвкупност винаги е съпроводена от дата и час.

Периодните съвкупности – чрез тях се характеризира динамиката/ развитието на изследваните явления и процеси през определен период от време. Този период може да бъде месец, тримесечие, година или повече.

Приемери за периодна съвкупност е съвкупността от живородени деца в София през май 2010; чувдестранни граждани преминали през границата на Република България с цел туризъм през първото тримесечие на 2010 год; всички ние приети за обучение в 2 или 3 семестъра.




  • Генерални и представителни

Генерална е тази съвкупност, която включва всички единици/ случаи на изследваното явление. При генералната съвкупност статистическото изучаване винаги се провежда в изчерпателна форма.

Представителните /репрезентативни/ извадки или само извадки обхващат само част от единиците на генералната съвкупност, които задължително трябва да бъдат избрани по случаен начин. Една извадка е представителна, когато единиците попаднали в нея имат свойството правилно да възпроизвеждат основните характеристики и параметри на генералната съвкупност. В теорията на статистиката има разработена серия от методи за излъчване на представителни извадки.
Статистически единици – представляват онези елементарни и неделими по-нататък от гл.точка на конкретното изучаване случаи, които задължително трябва да са носители на информация по значенията на признаците заложени в програмата на изследването. От своя страна статистическите единици се делят на прости (отделният студент) и съставни (студенти от специалност, група, поток).
Статистически признаци – представляват качества, характеристики, особености на статистическите единици.

Те се делят на:



  • метрирани и неметрирани

Неметрирани (категорийни, атрибутивни) са тези признаци, чиито определения се дават словестно, описателно, т.е. нямат конкретен числов израз. Пример: специалностите, семейно положение – не/женен, не/омъжена, вдовец/а, разведен/а; образование – висше, средно и т.н. Неметрирани са и алтернативни признаци, за които е характерно това, че имат само 2 взаимноизключващи се определения – пол – мъж/жена, не/учащи, не/работещи, не/мигрирали. Друга разновидност на неметрираните признаци са и кумулативните признаци – една и съща единица притежава едновременно две или повече определения на признака – работя/уча, вакантни работни места – един работник, който едновременно трябва да е има завършена степен на образование магистър, да ползва английски, да има компютърна грамотност, да управлява МПС, т.е. това са характеристики/качества, които трябва да притежава една единица, за да бъде допусната до конкурс.

Метрирани (вариационни, количествени) имат конкретен числов израз. От своя страна те се делят на прекъснати и непракъснати. Прекъснати (дискретни) са тези, които приемат само цели числови стойности (брой студенти в един поток, брой произведени изделия отговарящи на държавните стандарти). Непрекъснати (индискретни) са тези, които могат да заемат и дробни стойности (възраст в години и месеци, среден успех от следването в единици и стотни). Друга класификация на метрираните са първични и производни. Първичните са тези, чиито значения се получават непосредствено при самото наблюдение (към 14ч. има 150 души в залата; на студентите от специалност Маркетинг им трябва да положат успешно 15 изпита). За производните е характерно, че те имат значения, които се получават в резултат на някаква обработка на първичните данни. Те имат формата на относителен дял, средна величина, индекси, коефициенти (относителен дял на успешно положилите даден изпит студенти; на произведена стандартна продукция на една фирма; средна месечна работна заплата; средна производителност на труда на работниците от дадена фирма; индекси на инфлация, безработица, цени; коефициент на раждаемост, смъртност, корелация, регресия).


  • Фекториални и резултативни

Факториалните (причини) определят поведението на резулативните (следствия). Извадките от вида факториални и резултативни могат да бъдат както метрирани, така и неметрирани. В статистиката най-често се работи с един резултативен признак (едно явление/следствие) и се търси наборът от фактори, които определят неговото поведение.
В резултат на разграничението на признаците се формират и измерителните скали. Те биват няколко вида:

  1. Номинална скала (най-елементарна) – на която се записват значенията на неметрираните, неранжирани признаци.

  2. Рангова скала (по-силна) – на която се записват значенията на неметрираните, но ранжирани признаци.

  3. Интервална скала (най-силна) и разновидността й пропорционална скала – на която се записват значенията на метрираните признаци.

Статистическите изучавания могат да се класифицират по няколко начина:



    • В зависимост от техният обхват могат да бъдат изчерпателни и извадкови, т.е. обект на изучаване са всички единици на генералната съвкупност или само част от тях подбрани по случаен начин.

    • В зависимост от продължителността биват еднократни (под формата на анкетни проучвания) и текуща/регулярна статистическа отчетност (провеждана от НСИ под формата на регламентирана от Закона за статистиката задължителна отчетност по съответни формуляри).

Всяко статистическо изучаване незавизимо от неговия вид преминава през три взаимосвързани фази/етапи: статистическо наблюдение, статистическа групировка и статистически анализ.

Целта на наблюдението е да събере първична емпирична информация за изучаваните единици и съвкупности по значенията на признаците заложени в програмата на наблюдението.

Целта на статистическата групировка е цялото многообразие от първични емпирични данни да се систематизира/подреди под формата на статистически редове и таблици. Статистическите редове представляват едномерни честотни разпределения, т.е. в тяхното основание е заложен един групировъчен признак. Статистическите теблици представляват многомерни честотни резпределенияи в тяхното основание са зададени два или повече групировъчни признака.


Статистическият анализ се провежда в 3 основни аспекта – описателен, диагностичен и прогностичен. Целта на описателния анализ е да се характеризира състоянието и динамиката на изследваните явления и процеси без да се интересуваме от причините /факторите, които са ги породили. При него се използват сравнително елементарни измерители. Диагностичният анализ има за цел да установи, моделира и измери статистически значимите връзки и зависимости. Той минава през дисперсионен, регресионен и корелационен анализ. Прогностичният анализ се извършва на базата на временни статистически редове и неговата цел е да се екстраполират/продължат в бъдещето/ предварително установени и моделирани тенденции на развитие и сезонни колебания.
Описателният анализ се базира на абсолютни, относителни и средни статистически величини. Абсолютните величини са първични, а другите две – производни. Всяка относителна величина представлява дроб. В числителя на дробта се записва сравняваната величина, а в знаменателя – базата на сравнението. Тя може да бъде постоянна и променлива. Средните статистически величини имат за цел да покажат влиянието на закономерни статистически значими причини, които определят т.нар. централна тенденция на разпределението. Тя представлява една величина, която характеризира общото/типичното за реда. Средните величини биват две големи групи – алгебрични и позиционни. При изчисляването на алгебричните средни участват всички членове на реда – цялата налична информация. Представител на алгебричните средни е средната аритметична величина. Тя се счита за най-точен и представителен измерител на средно равнище на признака, защото при нейното изчисляване участват значенията на всични единици от съвкупността по дадения признак. Другата голяма група средни величини се наричат позиционни средни и при тяхното изчисляване участва само част от информацията в разпределението. Основни видове позиционни средни са медианата и модата. Медианата се изчислява от разпределения по метриран признак. Тя се онова значение на признака, което заема единицата разделяща реда на две равни части, така че под и над медианата попадат по 50% от изследваните единици. Модата е средна на гъстота. Тя съответства на най-често срещаното значение на признака. Някой разпределения могат да има по две или повече моди (бимодално и др.).

За средните величини е характерно, че дават една обобщаваща представа за разпределението. Единиците обаче имат свои специфични особености за изучаване, на които се изчисляват показатели за статистическо разсейване. С него се измерва вариацията между отделните членове на разпределението или между тях и средното им равнище.

В теорията на статистиката има разработени серия от измерители за разсейване. Най-елементарният е размахът (използва се само с ориентировъчна цел), а най-съвършен измерител е стандартното, наречено средно квадратично отклонение. То измерва степента на разсейване в емпиричното честотно разпределение и се базира на разликите между членовете на разпределението и тяхната средна аритметична величина. Стандартното отклонение представено в относителен вид се нарича коефициент на вариация. Той дава възможност да се сравни степента на разсейването в разпределенията на група единици по значенията на два или повече метрирани признака. Асиметрията и ексцесът са две характеристики, които дават възможност да се сравни полигонът на емпиричното разпределение със симетричното разпределение съответно в хоризонтална и във вертикална посока.
Всички единици от генералната съвкупност трябва да имат равен шанс да попаднат в извадката. Предварително трябва да бъдат направени разчети относно необходимият брой единици, така че да се гарантира нейния репрезентативен характер. При всяко представително извадково/репрезентативно изучаване оценката на статистическата характеристика е обременена с известна грешка. Тази грешка може да бъде измерена предварително и на всеки метод за излъчване на представителни извадки кореспондира специална формула, по която предварително може да се изчисли очакваният размер на стохастичната грешка. Най-често се прилага прост случаен подбор (за излъчване на извадка), който се реализира в две разновидности като безвъзвратен и възвратен. При безвъзвратният подбор единицата, която веднъж е попаднала в извадката повече не се връща в генералната съвкупност и следователно непопада в извадката на втора, трета и т.н. степен. Обратно при възвратния подбор веднъж изтеглена единицата отново се връща в генералната съвкупност и придобива равни шансове да попадне в извадката на втора, трета и т.н. степен.

В практиката по-често се прилага безвъзвратния подбор, тъй като при равни други условия той е свързан с излъчването на по-малки по обем извадки, т.е. по-малки финансови разходи.


Статистическата теория за изводи и заключения се състоиот две неразделни части – свързана с излъчването на случайни извадки и със статистическата проверка на хипотези.

Статистическата хипотеза представлява предположение или допускане, което може да се провери възоснова на данните от една или повече представителни извадки.

Проверката на статистически хипотези се прилага, когато:


  • се сравняват средните стойности на даден статистически признак за две статистически съвкупности.

  • се сравняват относителните дялове по даден алтернативен признак за две статистически съвкупности.

  • трябва да се докаже наличието на корелационна зависимост между две или повече явления.

  • изследваме адекватността на регресионни модели.

Статистическата проверка на хипотези може да се проведе на базата на данни както от малки извадки (под 30 единици), така и възоснова на данни от големи извадки. При статистическата проверка на хипотези се решават два основни типа задачи. При тези от първия тип се сравняват числовите стойности на характеристики с формата на средни величини или относителни дялове изчислени от една представителна извадка и от генералната съвкупност, чиито представител се явява тази извадка. При задачите от втория тип се сравняват числовите характеристики на величини с формата на относителен дял или средни величини изчислени по данни излъчени от една и съща генерална съвкупност на базата на един и същи метод.
Диагностичният статистически анализ преминава през приложението на три взаимосвързани методи:

  1. Дисперсионнен анализ

По своята същност той представлява метод за проверка на хипотези относно това дали влиянието на даден фактор или набор от фактори е закономерно, статистически значимо по отношение на резултативната променлива. Всъщност дисперсионният анализ представлява един филтър, чрез който се тестват серия от променливи и в резултат на приложението на F – критерия на Фишер получаваме отговор на въпроса – кои признаци са статистически значими фактори и следва да бъдат включени в регресионен модел, и кои имат случайно влияние и не трябва да бъдат обект на по-нататъшен анализ.

  1. Регресионен анализ

Той е метод за моделиране на статистически значими връзки и зависимости. При него се разработват регресионни модели, при които се обвързва поведението на факторите и следствието. В зависимост от броя на включените факториални променливи регресионните модели могат да бъдат – еднофакторни и многофакторни. В зависимост от вида на функцията, чрез която се моделира причинно-следствената връзка, регресионните модели могат да бъдат праволинейни и криволинейни.

Целта на построяването на всеки регресионен модел е правилно да се оценят неговите параметри. За тази цел на практика най-често се използва методът на най-малките квадрати. При него целта е регресионната линия да минава възможно най-близо до всички емпирични точки.

Най-елементарният регресионен модел е праволинеен енофакторен регресионен модел. Неговият основен параметър е коефициент на регресия и той показва на единица изменение на явлението фактор какво изменение в ресултативната променлива съответства. Знакът пред коефициентът на регресия показва дали това изменение е в посока нарастване (при положителен знак) или в посока намаление, ако знакът е отрицателен.

В социално-икономическата практика често се работи и с нелинейни регресионни модели, като най-елементарният от тях е т.нар. експоненциален/мултипликативен модел. Възоснова на него се изчислява т.нар. коефициент на еластичност, който показва на 1 % изменение на явлението фактор, какво %-но изменение на резултативната променлива съответства.



  1. Корелационен анализ

Целта на корелационния анализ е да се измери силата/степента на корелационна зависимост. В социално-икономическата област съществуват два типа зависимости. Едните са функционални и при тях на единица на изменението на фактора съответства едно строго определено изменение на резултативната променлива. Преобладават и корелационни зависимости, при които на единица изменение на факториалната променлива могат да съответстват различни изменения на явлението следствие.

Коефициентите на корелация измерват силата/степента на корелационната зависимост. Всички коефициенти на корелация могат да заемат числови стойности само в интервала от 0 до +/- 1 (коефициентите на регресия могат да заемат всякакви стойности). Коефициент на корелация = 0 показва, че между изследваните явления не съществува статистически значима връзка и зависимост. Коефициент на корелация = +1 показва наличието на пълна права функционална зависимост. Коефициент на корелация = - 1 показва наличието на пълна обратна функционална зависимост. Най-често коефициента на корелация се намира в този интервал. И корелационният и регресионният анализи могат да бъдат приложени възоснова на данни от представителни извадки. При това възникват две допълнителни изисквания:

  • да се проверяват хипотезите относно статистическата значимост на изчислените регресионни, респективно корелационни коефициенти.

  • ако те се окажат статистически значими да се построи интервалът на доверителност, в който с определена гаранционна вероятност може да се твърди, че ще се намира действителният коефициент в рамките на цялата генерална съвкупност.

Една голяма част от информацията в областта на икономиката/бизнеса е систематизирана под формата на временни статистически редове. Те съдържат хронологично подредени данни по месеци, тримесечия, години или по-дълги периоди от време. Данните във всеки временен ред трябва да отговарят на изискванията за съпоставимост по време, по място, по обхват и по методологията на изчисляване на съответните показатели. За целите на анализа на временните редове общото развитие може да бъде представено като сума или произведение (адитивно или мултипликативно) от 4 основни компонента:

    1. Тенденция на развитието – тренд

Дължи се на действието на систематични, трайно действащи причини, които определят характера и посокатана развитието. Болшинството от временните икономически редове са еволюционни, т.е. съдържат тенденция на развитие като някой от тях са прогресивно еволюционни (нарастващи) или регресивно еволюционни (намаляващи).

    1. Сезонни колебания

Те са периодично повтарящи се вътрешно-годишни колебания с относително постоянна амплитуда и ширина на сезонната вълна. Голяма част от явленията и процесите в материалното производство, извънпроизводствената сфера, услугите са пряко или косвено повлияни от смяната на годишните времена.

    1. Циклични колебания

Това са периодично повтарящи се колебания, но вече не в рамките на една календарна година, а през по-дълги периоди от време и те обикновено следват 4те фази на икономическия цикъл (криза, депресия, оживление, подем).

    1. Случайни отклонения

Дължат се на действието на несистематични причини. Най-често са зигзагообразни отклонения от тренда, породени от природни бедствия, катаклизми, резки промени в икономическата конюнктура и др.

Извеждането на основната тенденция в един временен/динамичен ред се нарича изглаждане на временен ред. Целта на това изглаждане е да се отстрани влиянието на сезонните и случайните фактори и да се покаже чистото въздействие на закономерните систематично-действащи причини. Най-добрият метод за изглаждане е аналитичният, при него целта е да се построят трендови модели. Чрез тях изследваното явление/процес се представя като функция от един единствен фактор и това е факторът време.

За намирането на числовите стойности на параметрите на трендовите моделиотново се използва методът на най-малките квадрати. Най-елементарният трендови модел е праволинеен трендови модел и неговият параметър показва средномесечното или средногодишното абсолютно нарастване или намаление на изследваното явление. Когато се построяват експоненциални трендови модели техните параметри показват съответно темпове на растеж или на намаление. Изучаването на сезонните колебания става чрез изчисляване на индекси на сезонни колебания. При тях най-добър е методът на отношенията на фактическите към изгладените стойности. Когато искаме да сравним познавателните възможностина два или повече трендови/регресионни модели следва да се изчисли коефициента на детерминация. Той показва каква част от вариацията на изследваната променлива е била обхваната от съответния регресионен/тендови модел.

Възоснова на моделираните компоненти на развитието могат да се построят прогнози с различен хоризонт във времето. Краткосрочните прогнози се построяват за месеците на една календарна година. Средносрочните прогнози са с хоризонт до 3 години, а дългосрочните с хоризонт до 5 години. Всички тези прогнози са екстраполационни, т.е. те се базират на продължение във времето на предварително установении моделирани компоненти на развитието, както и на хипотези относно очакваното бъдещо изменение на тези компоненти. Статистическите прогнози са многовариантни, като те се базират на различни модели на миналата динамика, както и на различни хипотези относно бъдещата реализация на отделните компоненти на развитието.


За изпита не е необходимо да се знаят формули!
Въпроси в залата: Алфа грешка/грешка от първи род имаме, когато се приеме нулевата хипотеза и тя се окаже вярна, а бета грешка/грешка от втори род е при приемане на нулевата хипотеза, но тя не е вярна. – това не съм много сигурна така че си проверете в учебника!

Право

Правото в обективен смисъл е съвкупност от задължителни права за поведение с цел организация на обществото. Задължителните права за поведение са правните норми.

Правото се дели на частно и публично. Към частното право спадат гражданско, търговско, трудово право и неговата особеност (на частното право) е че всички участници са равнопоставени. Към публичното право спада административното и характерно за него е че има власт и подчинение, т.е. ние (гражданите) не участваме – пример: държавата определя данъците.

Система на правото – това е подредбата на правните норми, които се групират по институти и отрасли на правото. Пример: семейно право – институт брака => правни норми относно сключването на брак. Или издават благодарение на тези правни норми се издават общи актове върху които се базират законите.


Източници на правото – това са формите, в които намира израз правната норма. В България източници на правото са нормативните актове. Съдебните решения НЕ са източник на правото, защото съда решава спорове, т.е. засяга само участниците в спора – не всички. Освен това съдът се съобразява със закона, не с други съдилища. Висшия административен съд и Висшия конституционен съд издават тълкувателни решения, т.е. те не съдържат правило за поведение => не са източник на правото.

Нормативните актове биват няколко вида:



  1. Международни договори и актове на ЕС – регламентът е акт, който се приема от ЕС и има пряко действие. Всяка членка на ЕС частично се отказва от своя суверенитет и прехвърля компетентността по създаването на актовете на институциите на ЕС, т.е. не се създава вътрешен акт на самата държава, а се приема готовият от ЕС.

Директивата няма пряко действие по отношение на гражданите. Това са отношения, които са вече уредени, т.е. само се променя вътрешния закон.

  1. Конституцията е източникът с най-голяма сила и е устройственият акт на една държава.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТЕМ КОНСТИТУЦИЯТА! ИМА МНОГО ВЪПРОСИ ОТ ТЕСТА БАЗИРАНИ НА НЕЯ!!!

Примерен въпрос е този от тестовете –

Решенията на Народното събрание се оспорват

Отговори:

а) по съдебен ред;

б) пред Конституционния съд;

в) по административен ред;

г) в прокуратурата;

д) не се оспорват


Срокът на пълномощията на Народното събрание започва да тече от датата на избора, деня на изборите. Парламент = Народно събрание. Конституира означава формира (получава власт). Министерският съвет се определя от парламента и е с мандат от 4 години.

  1. Кодексите – те обхващат всички норми, които уреждат даден правен отрасъл (за разлика от законите). Пример: семеен кодекс – нормите на семейството; Кодекс на труда и др.

  2. Законите – тяхната цел е да уреди трайно дадена категория обществени отношения. В България законите се променят често и правото не може да изпълни тази своя основна функция.

  3. Подзаконови нормативни актове – по-нетрайни от законите и биват 3 вида:

    • Правилници

    • Постановления

    • Наредби

Те са актове на органите на изпълнителната власт и се създават от Министерския съвет или министри.

Нормата е акт засягащ неопределен брой лица.

Индивидуалния административен акт засяга правата и задълженията на едно или повече но вече конкретни лица. Пример: кмет дава разрешение за строеж – административен акт.

Действието на нормативните актове е ограничено в 3 насоки:



  • По отношение на времето – действа напред във времето, защото не могат да се прилагат правила назад във времето – не могат с обратна сила да се вменяват задължения. Може само в определени случаи и трябва да се посочи изрично в съответния закон само ако правилото е благоприятно. Пример: законът влиза в сила 3 дни след обнародването му.

  • Териториално ограничено – само на територията на страната; на кораби и самолети, както и в нашето консулство в чужда страна.

  • По отношение на лицата – за български граждани без значение къде се намират, както и за чужденците пребиваващи на територията на страната ни. Ако сме в друга страна спазваме както нашите български закони, така и законите на съответната страна.

Правната норма е задължително (общо задължително, за всички – има механизъм за въздействие ако това не се спази – забрана ->съд->съдебно изпълнение->процесуални павила) правило за поведение, което се създава от държавата, за да регулира дадена категория обществени отношения, и е скрепено с държавна принуда. Правните норми се създават от Народното събрание.

Правните норми имат 3 елемента (използват се главно първите 2):


  • Хипотеза – предположение, допускане. Пример: религията допуска въздържание от блажни храни преди определени празници.

  • Диспозиция – същност, съдържание на правилото (чупи прозорец->причинил вреди->прилага се правната норма)

  • Санкция – неблагоприятни последици, които настъпват при отклонение от предписаното правило. Тя е изведена отделно, самостоятелно от правната норма.

Юридически факти – съдържат се в хипотезата на правната норма. Фактът е обстоятелство от обективната действителност, не е юридически факт. Юридическият факт е такова обстоятелство на обективната действителност с настъпването на което правото свързва настъпването на определени правни последици.

Юридическите факти се разделят на 2 големи групи:


  • Факти-действия – при които обстоятелствата настъпват в резултат на проявата на човешката воля. При тях основна е волята на човека да настъпи този резултат. (В наказателното право от държавата се иска да докаже, че някой има вина.) Пример: сделката е юридически факт-действие, но не всяко действие е сделка, а само това насочено към пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения. Не трябва да се смесват фактически и правни действия/юридически постъпки, защото вторите се извършват само от дееспособни лица.

  • Факти-събития – не са пряк резултат от проявата на човешката воля. Те настъпват независимо и въпреки проявата на човешката воля – природни бедствия, раждане, смърт.

Към юридическите факти е и понятието фактически състав. За да имаме фактически състав е необходимо да настъпят правни последици или имаме 2 или повече юридически факта.

Деликтът е гражданско правоотношение (причинени вреди на другимо).

Презумцията е предположение, т.е. в някои случаи законът прави предположения затова, че са настъпили някакви обстоятелства, като е възможно те дори да не са се случили. (законът казва, че щом А е настъпило, ще настъпи и Б) Пример: в семейния кодекс има презумция, че щом има брак всички деца по време на брака са от бащата/законният съпруг. Презумциите се предвиждат от правото, за да се запазят обществените интереси, а и всеки познава законите, защото са обнародвани.

Фикция – измислица или правото обявява нещо несъществуващо за съществуващо, защото иска да съхрани обществените интереси. Пример: енергията е вещ по закон, въпреки че няма материален израз или енергията приравнена по закон с вещите е вещ, това е с цел плащане на сметки за ток.

Правоспособността е абстрактната възможност на лицата да са носители на права и задължения. Правоспособен е всеки човек от момента на неговото раждане. Фикция е, че наследствени права може да има и нероден, който обаче е признат за правоспособен.
Субект на правото е всеки, който може да бъде носителна права и задължения. Човек е естествен субект на правото. Животните не могат да бъдат субекти на правото, тъй като не притежават разум. За права на животните се говори, когато се прилагат санкции върху собствениците им – те носят правата и задълженията.

Човекът като субект на правото е Физическо лице. ЕТ е физическо лице, а не юридическо, въпреки че може да извършва търговски сделки. Търговските дружества са юридически лица.

Правосубектност = правоспособност + дееспособност

Един родител може да има права върху собственост на детето си, но не може да се разпорежда с тази собственост, тъй като предналежи на друг.

Дееспособност (свързана с психическото състояние, възможност да имаме правна воля) е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице със свои собствени действия да придобива права, да ги упражнява, да поема задължения и да носи отговорност за задълженията, които е поел. Подчертаното е т.нар. деликтоспособност. Малолетните под 14 год са напълно недееспособни. А фактически действия може да извършва всеки без определена възраст. Между 14 и 18 год са ограничено дееспособни. Над 18год напълно дееспособни, като веднъж възникнала дееспособност може да бъде отнета / поставяне под запрещение – ограничено или напълно отнета.

Юридическите лица, за разлика от физическите, не съществуват в реалният свят, т.е. те са правни конструкции – съществуват доколкото е предвидено в нормативните актове тяхното образуване, правата и задълженията им. Юридическите лица са обединения на лица и имущество или те са правни обединения. Те възникват по нормативен способ – законът предвижда какви предпоставки да бъдат изпълнени (с акт на съда, агенцията по вписванията и др.). Юридическите лица не бива да се смесват с лицата, които участват в тях – те са независими. При напускане се получава ликвидационен дял. Когато имаме дружество с ограничена отговорност, те е ограничена за всеки съдружник с неговия дял, а при събирателно дружество – всички отговарят.

Юридическите лица могат да бъдат:



  • лица на публичното право (община) и на частното право (търговски дружества, дружества с нестопанска цел, фондации). Областната управа не е юридическо лице, а е орган на държавна власт.

  • Със стопанска (търговски дружества) и с нестопанска цел (културни, духовни, спортни).

  • Корпоративни (членствени правоотношения между участниците в юридическото лице и самото юридическо лице – взаимнонасрещни права и задължения) и некорпоративни (не е ясен състава на участниците – фондация с акт на дарение няма членствени правоотношения).

Юридическите лица са носители на права и задължения определени със закон, за разлика от хората, които са носители на всички права и задължения. Пример: Юридическите лица не могат да управляват МПС, да участват на избори.

Носител на права и задължения може да бъде и държавата. Тя е носител на държавната власт/империума, т.е. може да създава правни норми, а при гражданско-правни отношения е съучастник/равнопоставена.


Юридическа отговорност – правото предвижда санкция. Тя се осъществява при извършени правонарушения.

Съществуват 4 вида юридическа отговорност, между които може да има комбинации:



  • Гражданска – тя предвижда гражданските правоотношения и характерно за нея е, че тя се осъществява пряко от лицата, които са засегнати от правонарушенията, т.е. осъществява се лично от лицето (обръщаме се направо към съда)

  • Административна – обществено опасни деяния извършвани виновно и обявени за наказуеми. Административните нарушения имат по-ниска степен на обществена опастност. Санкцията тук приема формата на глоба, имуществена санкция (прилага се за юридически лица), лишаване от права или обществено порицание.

  • Наказателна – същата като административната, но тук вече опасността е с по-висока степен. Тук деянията се наричат престъпления и се наказват дори с най-тежкото наказание – лишаване от свобода. За престъплението е характерно, че може да бъде извършено само от човек (физическо лице). Наказателната отговорност, както и административната са от такъв характер, че създават опастност за обществото.

  • Дисциплинарна – извършени правонарушения на трудовата дисциплина. Нейната санкция бива 3 вида: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

Физическите лица до 14 год не носят отговорност, между 14 и 18 год – могат да носят отговорност за определени неща, и след 18 год са напълно отговорни за действията си.
Гражданството е политико-правната връзка между лице и държава, на чиито суверенитет това лице се подчинява, т.е. правото на държавата да решава въпросите с това лице.

Гражданство се придобива чрез 2 способа:



  • По рождение – факта на раждането, което може да бъде:

    1. по произход (както е в България);

    2. по място на раждане (както е в Америка);

    3. ако родителите са безизвестни (намерено дете);

    4. ако не придобива друго гражданство по произход (родителите са лица без гражданство) или гражданство на държава по място на раждане.

  • По натурализация – не е от факта на раждане, а от по-късен момент (особени заслуги, брак, работи повече от 5 год в страната, учи езикът и живее на територията на страната повече от 5 год).

Да прочетем в конституцията дела за Президента!!!


Сделки (в превод означава правя, върша действие) – юридически факти от категорията на действията, които се изразяват във волеизявлението на едно или повече лица, насочено към пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения. Волеизявлението е изява на волята, специфична насоченост, т.е. воля може да формират както дееспособни, така и ограничено дееспособни лица. За да се изрази волята, тя трябва да стане достояние на някои друг – предимно чрез езика, но може с жестове, писмен вид и др.
Вещното право спада към гражданското право, а заемът към облигационното право.

Дарението е безвъзмездна сделка, а заема се предоставя с цел да се върне.

Коя сделка не може да използва търговецът като оперира с търговско право?


  • Апорт – непарична вноска, може да бъде внесен;

  • Продажба – сделка;

  • Замяна – сделка;

  • Аренда – може да мине за сделка;

  • Административен акт – не е сделка!!! А орган на държавната власт!

Договор за изработка – едната страна постига резултат срещу възнаграждение (фактическо действие).

Договор за услуга – няма.

Договор за поръчка – правни действия от наше име и за наша сметка (приятел да ни купи пола от друга страна).


Видове сделки:

  • в зависимост от броя на волеизявленията биват 3 вида:

    1. едностранни сделки – упълномощаване, завещание, запис на заповед (абстрактна сделка, която е способ за по-бързо преминаване към изпълнение), чек, менителница.

    2. двустранни сделки – договори. Тук имаме 2 насрещни волеизявления, които трябва да съвпадат. Насрещни в смисъла на всяка от страните да цели противоположният резултат на този на отсрещната страна. Договорът е вид сделка, но не всяка сделка е договор. Дарението е договор.

    3. многостранни сделки – договор за гражданско дружество.




  • Формални и неформални сделки. Формалните имат писмена форма, която е въведена от закона и с тях се цели доказване на сделката (завещание, запис на заповед, чек, нотариален акт). Неформалните – съгласието е постигнато устно и има свидетели, които са форма за действителност (продажба). Те са и по-често срещани в сравнение с формалните.




  • Възмездни и безвъзмездни сделки. При възмездните сделки всяка от страните дава и получава нещо – търговци, наем и др. При безвъзмездните – един дава -> един получава (дарение). Заемът също е към групата на безвъзмездните сделки, но ако имаме предварителна уговорка може да извлечем изгода от тази сделка под формата на лихва.




  • Реални и консенсуални (важат само за договорите). При консенсуалните имаме постигнато съгласие, което е достатъчно условие да смятаме договорът за сключен. При тези сделки имаме фактически състав състоящ се от 2 елемента – предлагане и приемане (пример: продажбата). При реалните сделки освен тези 2 елемента имаме и 3ти – реално предаване на вещта (пример: заем, влог, договор за превозване на товари).

Консорциум е хоризонтално обединение на търговци за извършване на някаква дейност. Пример: гражданско дружество, акционерно дружество, търговско дружество.

Холдингът е вертикално обединение на търговци за извършване на някаква дейност, което е съставено от едно холдингово дружество и няколко дъщерни дружества и целта му е да притежава и придобива дялове и акции. Пример: ООД, КДА.

ОБОБЩЕНИЕ: Какво е най-ценно да си прегледаме!



  1. Конституцията – частта за НС, Президент, Конституционен съд (не е правораздаващ огран, а следи за правилното изпълнение на конституцията), Държавно устроиство.

  2. Нормативни актове.

  3. Административни актове и индивидуални административни актове – организация на администрацията.

  4. Видове юридическа отговорност.

  5. Гражданство.

  6. Сделки.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница